Решение № 516 от 24.9.2021 г. на Административен съд - Хасково по дело № 607/2021 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба на К.К.Д., ЕГН: ••••••••••, •••, подадена чрез адвокат Д.А., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1970-00014 от 04.03.2021 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Хасково. Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е нищожна, незаконосъобразна, необоснована и постановена при наличие на съществени процесуални нарушения, като не съответства на целта на закона. Същата била издадена от некомпетентен орган, била немотивирана, липсвала й нужната по закон конкретизация и точно и ясно посочване на фактическите и правни основания за издаването й и разпоредените последици, като същата не била предвидена в закона. Липсата на ясно и точно изразена воля нарушавала изискването за форма на административния акт, нарушавала правото на защита на адресата и правела невъзможен съдебния контрол за законност, както и до невъзможност същата да бъде изпълнена. С оглед на това оспореният акт бил и напълно незаконосъобразно издаден, като бил приложен неправилно законът. Изложената в заповедта за ПАМ фактическа обстановка била непълна, неточна, противоречива и невярна, като не били отразени всички обстоятелства от значение за правилното и обосновано издаване на акта и приложение на закона. Оспорената заповед била издадена при неизяснена фактическа обстановка. Изложеното в заповедта не отговаряло на обективната действителност. С оглед на възприетата в обстоятелствената част фактическа обстановка било налице неправилно приложение на закона. Оспореният акт бил незаконосъобразен, тъй като не били налице фактическите и правни основания за издаването му, като била нарушена цялата административната процедура при съставяне на оспорения административен акт. С оглед на гореизложеното, се моли да бъде прогласен за нищожен оспорения акт, а ако съдът прецени, че не е нищожен, да го отмени изцяло. Моли на жалбоподателя да бъдат присъдени разноските по делото. В писмено становище, депозирано по делото чрез процесуалния представител на жалбоподателя, жалбата се поддържа и се доразвиват изложените в нея доводи за липса на компетентност, липса на предмет на произнасяне, липса на мотиви относно определянето на срока, за който е приложена ПАМ, както и за противоречие с целта на закона. Ответникът - НАЧАЛНИК СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ към ОДМВР - ХАСКОВО, не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на жалбата. В придружаващото административната преписка писмо се прави искане жалбата да не бъде уважавана. Административен съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: На 04.03.2021 г. срещу жалбоподателя К.К.Д. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия Д, сер.№ 888047 за това, че на 04.03.2021 г. около 01: 30 часа в гр.Хасково по бул.“Съединение“ до аптека „Живакова“ в посока бул.“Г.С.Раковски“ управлява Фолксваген Каравел с peг.№ Х •••• КМ, лична собственост, като при проверката е установено, че водачът не притежава СУМПС. Посочено е, че с това си деяние К.К.Д. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП. Отбелязано е, че са иззети като доказателство СРМПС част II № 010993942 и 2 броя регистрационни табели. АУАН е подписан от актосъставителя, от двамата свидетели по акта и от нарушителя, като от негова страна няма вписани възражения. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1970-000014 от 04.03.2021 г., началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Х. Д.Х. Ч., на основание чл. 22 от ЗАНН е наложил на К.К.Д. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 12 месеца. Заповедта е обоснована със съставения АУАН № Д888047/04.03.2021 г. против жалбоподателя за това, че на 04.03.2021 г. около 01: 30 часа в гр.Хасково на бул.Съединение (Ленин) като водач на МПС – „Фолксваген Каравел“ с peг.№ Х •••• КМ до аптека "Живакова" в посока бул.“Г.С.Раковски“ управлява посочения автомобил, лична собственост, като при проверката е установено, че водачът не притежава СУМПС. Посочено е, че управлява ППС, без да е правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП. Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя на 16.06.2021 г., което обстоятелство е удостоверено с подписа на лицето. Жалбата срещу заповедта е подадена на 17.06.2021 г. в Административен съд – Хасково. Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок за обжалване, срещу подлежащ на оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна. Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от административен орган, разполагащ със съответна материална и териториална компетентност, като по отношение на възражението за липса на компетентност и обосноваваната с този факт нищожност, съдът не възприема изложените от процесуалния представител на жалбоподателя доводи ( още повече, че в писменото становище същите са развити с оглед длъжността мл.автоконтрольор, каквото не е заеманата от издателя на процесната заповед длъжност ). На основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед № 1253з-479/16.11.2020 г., която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на ОДМВР - Хасково, на основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи и чл. 43, ал. 4, във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, е оправомощил длъжностни лица от ОДМВР - Хасково, включително държавните служители от сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Хасково (т. 9), да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Съгласно нормативната уредба на чл. 165 от ЗДвП, във връзка с чл. 43 от ЗМВР и чл. 42, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки (чл. 31, т. 2 от ЗМВР), поради което с представената по делото заповед се установява и материалната, и териториална компетентност на оправомощеното лице – издател на акта. Съгласно чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана. В случая оспорената заповед съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта. Действително в заповедта е вписано като правно основание за издаването й единствено разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, а според тази разпоредба, в приложимата й редакция (изм. ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.), действаща към датата на издаване на ЗППАМ, се прилагат принудителни административни мерки, и по-конкретно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Тоест, като предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“, законодателят е предвидил множество алтернативни хипотези, като в процесната заповед не е уточнено конкретното предложение на приложимата норма. Не може обаче да се приеме, че се касае за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на процедурата по издаване на обжалваната заповед, доколкото, макар и в заповедта да не се сочи конкретното предложение на приложимата законова разпоредба, същото е изписано в заповедта с думи – управлява ППС, без да е правоспособен водач. В този смисъл следва да се приеме, че оспореният индивидуален административен акт съдържа фактически и правни основания, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити, както и е мотивирана в достатъчна степен за извършване на проверка относно материалната й законосъобразност. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП, като е описано конкретното поведение, послужило като основание за издаването на заповедта. Видно от посочения текст, е, че налагането на мярката е обусловено от установяването на едно от алтернативно посочените в нея деяния. В случая административният орган е приел наличието на първата хипотеза на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Деянието е квалифицирано като нарушение на водача по чл. 150 от ЗДвП, съгласно който, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. От доказателствата по делото безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал посочения автомобил на визираните в акта дата и място, без да е правоспособен водач. Тези факти нито се отричат, нито са оборени по делото с ангажиране на допустими и относими доказателства. В представената като доказателство по делото Справка за нарушител/водач е посочено, че отнемането на СУМПС е "преди миграция", отнето на 13.09.2011 г., като СУМПС, издадено на жалбоподателя, е било със срок на валидност до 26.01.2016 г. В този смисъл безспорно към датата на извършената проверка и на издаването на оспорената заповед, жалбоподателят не е притежавал валидно СУМПС. При тези данни съдът приема за безспорно установено, че е нарушена забраната по чл. 150 от ЗДвП, като така установеното нарушение е юридическият факт, пораждащ правомощието на административния орган да наложи на собственика на моторното превозно средство принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за определен срок. За органа, прилагащ принудителната административна мярка, е налице правна възможност, след като извърши преценка на всички обстоятелства, да определи срока на действие на мярката – от шест месеца до една година, като в случая административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока, която съдът не е компетентен да контролира. Такъв контрол може да бъде извършен само по отношение на законосъобразното проявление на оперативната самостоятелност, като в случая то е налице предвид определената с оспорената заповед продължителност на срока в рамките на законовите предели и в съответствие с целта на закона. Липсата на мотиви относно срока на наложената ПАМ не може да се приеме за съществено процесуално нарушение, както се сочи в депозираната жалба, доколкото в случая мотивите се извличат от констативната част на оспорения акт и от естеството на извършеното нарушение, което само по себе си е достатъчно тежко и принципно обуславящо висока степен на обществена опасност. По този повод следва да бъде посочено, че в преобладаващата си практика ВАС приема, че мотивите на административния орган относно фактическото установяване на нарушенията, включително такива, съдържащи се в други документи от преписката, могат да бъдат възприети и като мотиви за определяне срока за налагане на ПАМ, като в случая коментираните обстоятелства, както и множеството нарушения на ЗДвП от страна на К.К.Д. - 40 броя АУАН, 40 броя НП, 6 броя фишове и 3 броя ЗППАМ, обосноват определянето от административния орган на максималния предвиден от закона срок за прилагане на процесната ПАМ. Ето защо, съдът в този си състав намира, че така констатираният пропуск в конкретния случай няма стойност на съществено нарушение на процесуалните правила, респективно не представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Мотивиран от гореизложеното, съдът счита, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, съдържа изискуемите реквизити за редовността му от формална страна, материалният закон е приложен правилно, не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като не е налице и несъответствие с целта на закона, което налага отхвърляне на заявеното в настоящото производство оспорване. При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователна, а такава от ответната страна не е отправена към съда. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът