РЕШЕНИЕ

№ 8450

гр. София, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110106246 по описа за 2023 година Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата от общо 18 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди, вследствие на противоправното удостоверяване от служител на ответника, че наказателно постановление № 327876/26.01.2018 г. е влязло в сила, без това в действителност да е било така, тъй като с решение № 821/27.10.2021 г., постановено по а. н. д. № 8744/2021 г. по описа на СРС, същото е било отменено, като въз основа на него срещу.... е образувано изпълнително дело № 4640/2020 г. по описа на ЧСИ А. П. с рег. №... на КЧСИ, от която: 1 367 лв. – претърпени имуществени вреди под формата на събрани от ЧСИ суми от длъжника по изпълнителното дело, а именно: 367 лв. – преведена в полза на взискателя по изп. дело и 1 000 лв. – такси и разноски по изп. дело и 16 633 лв. – претърпени от длъжника по изп. дело неимуществени вреди (негативни изживявания и преживян стрес), вследствие на образуването срещу него на изпълнително дело въз основа на изпълнителен титул, който не е влязъл в сила, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.05.2022 г. до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 28407/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.09.2022 г. Ищецът Ц. Н. П. твърди, че с наказателно постановление № 327876/26.01.2018 г. на.... е наложена глоба в размер на 200 лв., като служител на ответника.... противоправно е удостоверил, че същото е влязло в сила, без обаче в действителност да е било така. Поддържа, че въз основа на него е образувано изпълнително дело № 4640/2020 г. по описа на ЧСИ А. П. с рег. №... на КЧСИ, в рамките на което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, вследствие на което в полза на взискателя.... са събрани суми в размер на 367 лв., а освен това в полза на съдебния изпълнител са събрани такси и разноски в размер на 1 000 лв. Сочи, че с решение № 821/27.10.2021 г., постановено по а. н. д. № 8744/2021 г. по описа на СРС, процесното наказателно постановление е било отменено, поради което не представлява годен изпълнителен титул, поради което претендира обезщетяване на претърпените имуществени вреди под формата на събрани от длъжника суми в рамките на образуваното въз основа на него изпълнително дело в общ размер на 1 367 лв. Допълва, че длъжникът по изпълнителното дело.... е претърпяла неимуществени вреди (негативни изживявания и преживян стрес), вследствие на образуването срещу нея изпълнително дело въз основа на изпълнителен титул, който не е влязъл в сила, в общ размер на 16 633 лв., чието обезщетяване също претендира. Активната си легитимацията да претендира процесните вземания ищецът обосновава с наличието на сключен между него и длъжника по изпълнителното дело договор за цесия от 25.05.2022 г., с което същите са прехвърлени в правната му сфера. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът.... е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при твърдението, че от страна на ищеца не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на изложените от него обстоятелства. Не оспорва, че срещу.... е съставен АУАН № 0327876 за извършено от нея нарушение, изразяващо се в пътуване в масовия градски транспорт без наличието на редовен превозен документ, като въз основа на същия е издадено и наказателно постановление от 26.01.2018 г., с което й е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. Не оспорва и образуването въз основа на него на изпълнително дело № 4640/2020 г. по описа на ЧСИ А. П. с рег. №... на КЧСИ, в рамките на което от длъжника е събрана сумата от общо 367 лв., от която: 200 лв. – глоба, 143 лв. – разноски по изпълнението, начислени съгласно чл. 81 от ЗЧСИ и 24 лв. – такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Сочи, че отмяната на наказателното постановление не води до автоматично възникване на вземането за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, още повече, че самият ищец не е страна по деликтно правоотношение, поради което той лично не е претърпял такива. Оспорва действителността на договора за цесия, както и авторството на положените от името на страните по него подписи. Счита, че същият може да има за предмет единствено вече съществуващи вземания, което е условие за действителността на договора за цесия, но не и бъдещи такива. Оспорва да е уведомен за извършената цесия. Оспорва да е доказано настъпването на твърдяните неимуществени вреди, още повече, че същите не могат да бъдат прехвърлени в полза на ищеца. Навежда довод за изтекла погасителна давност. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: противоправно поведение (действие/бездействие) на работник или служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо персоналният причинител да бъде установен; настъпили вреди (имуществени и неимуществени), както и причинна връзка между противоправното поведение и твърдените вреди, които да са реално настъпили; размера на вредите, легитимацията на ищеца да претендира процесните вземания с оглед твърдението за валидно извършена цесия.

В случая, за да обоснове основанието на исковата си претенция, от страна на ищеца Ц. Н. П. са изложени фактически твърдения, че се явява активно легитимиран да претендира обезщетение за претърпените от.... имуществени и неимуществени вреди, причинени от противоправното поведение на служител на ответната община, който е удостоверил, че наказателно постановление № 327876/26.01.2018 г. е влязло в сила, без обаче в действителност да е било така. По делото не се спори, а и от ангажираните от ответника писмени доказателства се установява, че срещу посоченото трето за процеса лице е съставен АУАН № 327876/07.01.2018 г. за извършено от него нарушение на чл. 35, ал. 7, т. 1 от НРУПОГТСО, изразяващо се в пътуване в масовия градски транспорт без наличието на редовен превозен документ, като въз основа на същия е издадено и наказателно постановление № 327876/26.01.2018 г., с което на Юрумска – Димитрова е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. Не се спори също така, че въз основа на същото наказателно постановление от 26.01.2018 г. от страна на взискателя.... е образувано изпълнително дело № 2020...0404640 по описа на ЧСИ А. П. с рег. №... на КЧСИ, за което свидетелства и представената покана за доброволно изпълнение с изх. № 9229/31.03.2021 г. Ето защо, на изследване в настоящото производство подлежи въпросът дали предприетото от служител на ответната община поведение, изразяващо се в удостоверяване, че наказателното постановление е влязло в сила, има противоправен характер, и ако да – налице ли е причинна връзка между него и твърдяните вреди, респ. доказано ли е изобщо тяхното настъпване.

В случая, съдът намира, че от страна на ищеца Ц. Н. П. не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на твърдението, че извършеното от страна на служител на ответната община удостоверяване, че процесното наказателно постановление № 327876/26.01.2018 г. е влязло в сила, има противоправен характер. Това е така, тъй като няма данни, въз основа на които да се направи извод, че изложените от него обстоятелства във връзка с отмяната на същото действително са се осъществили по твърдяния начин, а още по- малко, че причината за евентуално настъпилите вреди се дължи именно на твърдяното поведение, имащо противоправен характер. От страна на ищеца не са представени доказателства в подкрепа на твърдяната от него отмяна по съдебен ред на горното наказателно постановление, като с доклада по делото от 06.09.2023 г. съдът изрично му е указал, че не сочи доказателства в тази насока, но въпреки това той не е предприел активни процесуални действия в хода на процеса. Нещо повече, дори да се приеме, че посоченото обстоятелство не се оспорва от ответника, с оглед изявлението му в тази насока в отговора на исковата молба, по делото не се установява настъпването на твърдяните имуществени и неимуществени вреди. В случая, такъв извод не може да се направи само въз основа на представената покана за доброволно изпълнение с изх. № 9229/31.03.2021 г., тъй като тя обективира дължимите от длъжника суми по изпълнителното дело в т. ч. и определените от съдебния изпълнител разноски и такси по него, без обаче да установява, че същите действително са били събрани в полза на взискателя. Ето защо, съдът приема, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване настъпването в правната сфера на.... на твърдяните имуществени вреди в общ размер на 1 367 лв. Нещо повече, това е така и по отношение на неимуществените такива в общ размер на 16 633 лв., изразяващи се в преживяни от нея негативни изживявания и стрес, доколкото ищецът също не е ангажирал доказателства в тази насока. Следва да се отбележи, че с доклада по делото от 06.09.2023 г. изрично му е указано, че не сочи доказателства за настъпване на твърдяните имуществени и неимуществени вреди, както и за техния размер, но въпреки това в хода на процеса той не е предприел активни процесуални действия в изпълнение на същите.

В допълнение следва да се отбележи, че ищецът Ц. Н. П. не доказва и активната си легитимация да претендира процесните вземания за обезщетение за претърпени от.... имуществени и неимуществени вреди, което представлява самостоятелно да се приеме, че исковата му претенция е неоснователна. Това е така, тъй като като като част от материалите по ч. гр. дело № 28407/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е представен единствено договор за цесия от 25.05.2022 г., но не и доказателства, че изявлението за извършената цесия е достигнало до длъжника, в който случай следва да се приеме, че цесията е валидно извършена и е породила действие – арг. чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Въз основа на изложеното, съдът приема, че предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на спора – цялостна неоснователност на предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, каквото единствено е претендирано, което съдът определи в минимален размер от 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото предвид пасивното процесуално поведение на ищеца.

Така мотивиран, съдът