Решение № 22 от 25.2.2009 г. на Административен съд - Силистра по дело № 18/2009 г.

РЕШЕНИЕ № 22 гр. Силистра, 25.02.2009 г. Административен съд – Силистра, в открито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и девета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Р. ЧЛЕНОВЕ: В.М. С.С. при секретаря С.Д. и с участието на прокурора Д.Н. разгледа КАНД № 18 по описа на съда за 2009 г., докладвано от съдия Р., и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № № 767 / 20.12.2008 г. по АНД № 621 / 2008 г. Силистренският районен съд (СРС) е потвърдил наказателно постановление № 19-001090 / 03.07.2008 г. на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" – гр. Силистра, с което на Н.К.Д., ЕГН ••••••••••, е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лева на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 94, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) за извършено нарушение на чл. 31, ал. 1 от Наредба № 2 / 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили, издадена от министъра на транспорта и съобщенията. Касаторът Н.К.Д. моли съда да касира горепосоченото решение в потвърдителната му част поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Ответникът Регионална дирекция "Автомобилна администрация" (РДАА) – гр. Силистра счита, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна. Съдът прие за установено следното: В мотивите на атакуваното решение е възприета следната фактическа обстановка: свидетелят С. В., инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Силистра предприел извършване на проверка, тъй като в ТД на НАП постъпил сигнал, че водачът на автобуса на "•••••" ООД, обслужващ линията за обществен превоз на пътници гр. ••••• – с. ••••• – гр. ••••••, не издава редовно автобусни билети на пътниците за извършената услуга. На 18.06.2008 г. св. В., заедно със своите колеги св. Н. Н. и св. К. К., отишли в с. •••••. Изчакали автобуса на "•••••••" ООД и когато видели, че е пристигнал, потеглили към с. •••••, където впоследствие извършили проверката. На спирката в с. •••• от автобуса слезли няколко пътници и не са качил никой. Тогава св. В., св. Н. и св. К. се качили, за да извършат проверка. Още докато се качвали, водачът на автобуса им казал да не проверяват, тъй като пътниците са без билети. Въпреки това свидетелите установили след проведен разговор с всеки един от тримата пътници, че нямат издаден билет. Видно от разпита на св. В., двама от пътниците били от с. ••••••, а един – от с. ••••• или обратно (свидетелят не е сигурен). Било установено от проверяващите, че всички пътници са заплатили на водача превозната цена. За констатираното бил съставен протокол за извършено проверка № АА 0070922 / 18.06.2008 г. В него е отразено, че пътниците пътуват без издаден документ за платена превозна такса, техните имена и откъде са, както и подробно са описани представените кочани с билети /серия, първи и последен номер, както и стойност/, с които бил снабден водача. След това протоколът бил изпратен на РДАА за съставяне на акт за установяване на административно нарушение по повод направените констатации. На 25.06.2008 г. актосъставителят •••••• съставил акта за установяване на административното нарушение № 056741 / 25.06.2008 г. срещу касатора. Актът е съставен в присъствието на св. Н. Н.и К. К. и е предявен на нарушителя на датата на съставянето. Към акта като доказателство е приложен и протокол за проверка Серия АА № 0070922 / 18.06.2008 г. След това въз основа на акта за установяване на административното нарушение е издала описаното по-горе наказателно постановление. Както административнонаказващият орган, така и районният съд, са издирили чл. 94, ал. 2 ЗАП като приложима норма. Последната е рефлексия на общото правило на чл. 24, ал. 2, предл. последно ЗАНН, уреждащо административнонаказателната отговорност, настъпваща вследствие не от личното извършителство на деянието, а от нареждане или допускане извършването на деянието. Фактическото описание на нарушението в наказателното постановление и акта за установяване на административното нарушение визира допустителство чрез употребата на фразата „ допуска три броя пътници, пътуващи без издаден документ за платена превозна цена“. Същевременно обаче СРС е констатирал в мотивите си факти, сочещи лично извършителство на нарушение от страна на касатора – последният е получил от пътниците превозната цена, без да им предостави билет. Следователно не може да става въпрос за допустителство и за квалифициране на нарушението по чл. 94, ал. 2 ЗАП. Приложима спрямо нарушението е разпоредбата на чл. 94, ал. 1 ЗАП, където е уреден състав относно отговорността на лицето, което лично е извършило деянието. Тъй като обаче въпросната разпоредба не е приложена от СРС и от административнонаказващия орган, а също и поради обстоятелството, че фактическото описание на нарушението в наказателното постановление не съответства на състава по чл. 94, ал. 1 ЗАП, оспореното решение и потвърденото с него наказателно постановление подлежат на отмяна (чл. 222, ал. 1 АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН) поради наличието на отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Водим от гореизложеното, съдът