Решение № 57 от 21.12.2024 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 65/2024 г.

Производство по чл.432, вр.с чл.380 от КЗ, чл.45 и чл.52 от ЗЗД. Производство е образувано по искова молба, подадена от Р. Г. Н. от гр.Т.чрез адв.П. К.- САК, със съдебен адрес гр.К.ул.С.“••, офис №10, срещу ЗК“ЛЕВ ИНС“АД с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н „Студентски“, бул.“Симеоновско шосе“№67А, с посочено правно основание чл.432 от КЗ и чл.45 от ЗЗД. Твърди, че в резултат на ПТП са му причинени телесни увреждания. Излага, че на 02.06.2022г., около 7.30ч., в гр.Тетевен, при управление на л.а.“Р.К.“ с рег.№ ОВ •••• ВН, водачът Ф.Ф., нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП с ищеца.Причинените му телесни увреждания са в пряка причинно- следствена връзка с произшествието.За увреждащия автомобил е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, със застрахователна полица с № BG/22/122001402029/14.02.2022г. със срок на валидност от 14.05.2022г. до 13.05.2023г..По силата на договора застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица по реда на чл.492 от КЗ в размер на 10 420 000лв.-минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди за 2022г. при едно увредено лице, какъвто е и настоящият случай. Сочи, че по правилото на чл.380 от КЗ е предявил претенцията си за заплащане пред „ЛЕВ ИНС“АД и е представил всички документи, с които е разполагал. Застрахователят е уведомен на 25.07.2022г. Заведена е Щета с № 0000-1000-03-22-7495/27.07.2022г., по която застрахователят не е изплатил обезщетение.Това обосновава правния му интерес от предявяване на иска. Излага, че в резултат на ПТП е получил счупване на бедрената шийка и други травматични увреждания.Още на 02.06.2022г. го приели в спешно оперативно отделение на Клиника по ортопедия и травматология на МБАЛ „Св.Панталеймон-Плевен“ООД с болки в лява тазобедрена става и силно ограничени пасивни и активни движения.Извършили изследвания и консултации със специалисти-терапевт и анестизиолог и медикаментозно лечение. Съгласно Оперативен протокол №835/06.06.2022г. му е извършена оперативна интервенция „Алопластика коксе синистра“. Извършена е тотална смяна на тазобедрена става.На 10.06.2022г. го изписали от болницата с окончателна диагноза „счупване на бедрена шийка“, с препоръки за хигиенно- диетичен режим, за смяна на превръзката на 3 дни, сваляне на конците след 14-ия ден, да се придвижва с помощни средства.Определена му е временно загубена работоспособност. В Експертното решение №91491 от 231/01.12.2022г. на ТЕЛК определили на Р. Н. 50% трайна неработоспособност-пожизнено.Като противопоказания е посочено вдигане и пренасяне на тежести. Твърди, че в резултат на ПТП е претърпял имуществени вреди в общ размер на 4 212.80лв., които също следва да се възстановят. Представляват направените разходи за закупуване на медицинско изделие и заплащане на такси. Обяснява, че в резултат на получените увреждания Н. търпи силни болки и страдания, не се чувства добре физически и емоционално.Поради травмите е трябвало дълго време да спазва режим на покой и да не се натоварва физически. През това време е разчитал изцяло на помощта на близките си за задоволяване на елементарни нужди от ежедневието. В момента все още не е напълно възстановен и продължава да изпитва болки в контузената област.Тези страдания се отразяват негативно на психичното му състояние-преди е бил в добро здраве, енергичен, работел, докато след инцидента за дълго време е бил лишен от обичайния си начин на живот. Изживял е силен стрес по време на пътния инцидент, който съвкупно с претърпените травми се отразява изключително негативно върху здравословното му и емоционално състояние. Определя паричния еквивалент на претъпените неимуществени вреди на 120 000лв., като предявява частичен иск за обезщетение в размер на 80 000лв. Претендира и законна лихва върху обезщетенията, с начало от 13.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Моли да се присъдят и направените съдебни разноски. Постъпил е отговор на исковата молба от „ЛЕВ ИНС“АД, представлявано от юрисконсулт И. К.. Оспорва претенциите за имуществени и неимуществени вреди. Потвърждава, че е образувана застрахователна преписка и след разглеждането й е преценено, че приложените документи не са достатъчни за преценка на относимите факти, затова заявителят е уведомен за необходимостта да представи допълнителни документи. Оспорва претенцията за неимуществени вреди по основание и размер. Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, причините за реализирането му и вината на водача Ф.. Оспорва всеки елемент от фактическия състав на деликта-твърдението за осъществено противоправно поведение, причинно-следствената връзка с твърдените от ищеца вреди и вината на соченото лице.Не са налице основания за ангажиране на „ЛЕВ ИНС“АД по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.Липсва констативен протокол, от който да се направи извод за настъпване на произшествието, за което говори ищецът.В Постановлението за прекратяване на ДП №241/2022г.по описа на РУ-Тетевен и ПП №3772/2022г.на РП-Ловеч, е изложено, че “.. произшествието не е документирано, а свидетелските показания не са достатъчни да се направи извод кой от участниците какво задължение от ЗДвП, явяващо се причинно-следствена връзка, не е изпълнил..не следва да се реализира административно- наказателна отговорност..“ Няма акт на компетентен орган, с който да е установено по безспорен начин настъпването на деликта, авторството и останалите елементи от фактическия му състав. Затова няма възможност да се приложи разпоредбата на чл.300 от ГПК и относимите обстоятелствата следва да се установят в гражданското производство. При условията на евентуалност-в случай, че се установи, че водачът на л.а.“Р.К.“ с рег. №ОВ •••• ВН е извършил действия, с които е предизвикал в някаква степен настъпването на сблъсъка с ищеца, прави възражение за съпричиняване от последния на настъпването на сблъсъка и вредите.Позовава се на постановлението за прекратяване, където е прието, че колоездачът се е движел в нарушение на ЗДвП, като е отнел възможността на водача на лекия автомобил своевременно да избегне настъпването на сблъсъка. Допълва, че велосипедистът е бил без поставена каска, наколенки, подлакътници и така е допринесъл в значителна степен за получаването на травмите в областта на бедрената шийка. Твърди също, че събитието е настъпило изцяло по вина на Р. Н., в резултат на движението му като велосипедист в нарушение на чл.79 и сл.от ЗДвП-по пътното платно без да е безопасно за останалите участници. От документите не става ясно каква е била посоката на движение на автомобила и на велосипедиста, поради което оспорва механизма на причиняване, твърдян от ищеца. Оспорва причинно-следствената връзка между вредите на Н. и ПТП. Твърди, че са причинени изцяло от негови действия, тъй като се е движел по средата на пътното платно в нарушение на чл.80, ал.2 и чл.80А, ал.2 от ЗДвП. Оспорва характера, степента, причините за възникването на вредите на ищеца, твърдяната продължителност на оздравителния период.Твърди, че единствена причина за настъпване на произшествието е поведението на велосипедиста, тъй като при липса на пътно осветление, на светлинно и светлоотразително обозначаване, е имал възможност от достатъчно разстояние да възприеме приближаващото се превозно средство, движещо се в своята пътна лента и не е положил минимална грижа, тази на най-небрежния, за предотвратяване настъпването на произшествието, за охрана на интересите си и така се е самоувредил. По изложените съображения счита, че не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на „ЛЕВ ИНС“АД и претенциите следва да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани. Възразява, че при определяне на размера на евентуално обезщетение за ищеца следва да се съобразява принципът на чл.52 от ЗЗД и понятието „справедливост“. Претендираният размер е завишен и несъобразен с обективни критерии, не кореспондира и със съдебната практика. Оспорва претенцията за лихва с твърдение, че е налице хипотезата на т.н.“забава на кредитора“, съгл.чл.380 от КЗ, тъй като ищецът не е представил всички изисквани документи, ведно с банкова сметка, в сроковете по чл.496 от КЗ. Моли да се отхвърли претенцията като неоснователна и недоказана. Има доказателствени искания. Производството първоначално е образувано и разглеждано пред РС- Тетевен, а след увеличаване на размера на претенцията за неимуществени вреди от 5000лв.на 40 000лв.(частичен иск от 120 000лв.), на осн.чл.104, т.4 и чл.118 от ГПК, е изпратено за разглеждане от ОС-Ловеч.Пред ОС-Ловеч увеличи отново размера на претенцията за неимуществени вреди на 80 000лв., частичен от 120 000лв. В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.Велкова-преупълномощена от адв.К., която поддържа иска и моли да се уважи. Представя писмена защита. Ответникът се представлява от пълномощника юрисконсулт И. К., която представя и писмена защита. По допустимостта. Съдът намира, че искът е допустим, тъй като е предявен от и срещу легитимирани лица. Ищецът е предявил осъдителен иск, с твърдение, че е претърпял неимуществени и имуществени вреди. Отговорността на ответника е ангажирана с оглед твърдението на ищеца за наличие на сключена и валидна към момента на ПТП застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, покриваща отговорността на водача Ф.Ф., управлявал МПС- л.а.с марка „Р.К.“, с рег.№ОВ •••• ВИ, от чиито действия твърди, че е настъпило ПТП и вредите му. Р. Н. представя и доказателства за изпълнение на изискването за предхождащо процеса сезиране на застрахователя- съгл.чл.498 от КЗ, което е условие за допустимост на претенцията по чл.432 от КЗ. Молбата до застрахователя е получена на 27.07.2022г. С писмо с изх.№5690/29.07.2022г., са дадени указания за представяне на допълнителни документи. Застрахователят е отказал да определи и изплати обезщетение- писмо с изх.№9699/03.11.2023г. С оглед цената на претенцията спорът е подсъден на окръжен съд, с оглед чл.115, ал.2 от ГПК-на ОС-Ловеч. При тези констатации съдът намира, че искът е допустим. По същество. По реда на чл.146 от ГПК по делото е прието за безспорно в отношенията между страните, че към 02.06.2022г., л.а.“Р.К.“ с рег.№ОВ •••• ВН е бил застрахован при ответника и произшествието е настъпило в срока на застрахователното покритие по договора(доклад по делото на РС-Тетевен по гр.д.№59/2024г.). Не се спори, че по описа на РУ на МВР- Тетевен е било образувано ДП №241/2022г., съотв.ПП №3772/2022г.на РП-Ловеч- ТО-Луковит, за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ от НК, затова че на 02.06.2022г., около 7.30ч., в гр.Тетевен, при управление на МПС-л.а.“Р.К.“ с рег.№ ОВ •••• ВН, са нарушени правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на Р. Г. Н.. Производството е образувано по жалба от Р. Г. Н., чрез пълномощника му адв.А.Б.. След проведено разследване с Постановление от 21.03.2023г. производството е прекратено на основание чл.343, ал.2 от НК, с оглед заявеното желание от пострадалия Р. Н. воденото наказателно производство да се прекрати. Постановлението е влязло в законна сила на 05.04.2023г. С оглед на тези данни, при липсата на влязла в сила присъда, установяваща със задължителна сила извършено ли е деянието, противоправността му и виновността на дееца съгласно чл.300 от ГПК, предпоставките на деликта по чл.45 от ЗЗД следва да се установят от гражданския съд, сезиран с претенцията за определяне на обезщетение за претърпени от деликта имуществени и неимуществени вреди. Няма данни да е ангажирана административно- наказателната отговорност на някой от участниците-пострадалият Н. или застрахования водач Ф.. Доказано и наличието на валидна към момента на ПТП- 02.06.2022г., сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, по отношение на лекия автомобил с марка „Р.К.”, с рег.№ ОВ •••• ВН, управляван от Ф.А.Ф. с ответника, който призна изрично този факт. Представена е и справка от „Гаранционен фонд“ в потвърждение. Доказано е сезирането на застрахователя от увреденото лице по реда на чл.380 от КЗ и отказът да се определи застрахователно обезщетение. По делото се изиска медицинската документация за проведеното лечение на ищеца в МБАЛ „Св.Панталеймон-Плевен“ООД.От нея се потвърждава, че Н. е приет на 02.06.2022г. в 15ч., с диагноза „счупване на бедрена шийка“ и изписан на 10.06.2022г. В изготвената Епикриза от 10.06.2022г. е отразено, че с оглед тази диагноза е взето решение за оперативно лечение в спешен порядък- „Алопластика коксе синистра“. Операцията е извършена на 06.06.2022г., като е извършена тотална смяна на тазобедрена става. Пациентът е изписан на 10.06.2022г. с подобрение в добро общо състояние, с разяснен хигиенно-диетичен режим. Н. представя фактура № 1000015940/10.06.2022г., издадена от болничното заведение, с осчетоводена медицинска услуга на стойност 60лв., фактура №1000010444/10.06.2022г., с услуга- подобрение на битови условия- ортопедия- 350лв. и фактура №••••••••••/10.06.2022г. за комплект тазобедрена ендопротеза доплащане и потребителска такса-общо на стойност 3802.80лв. Към всички фактури са приложени и касови бонове за извършено плащане. С Експертно решение № 91491 от зас.231 от 01.12.2022г.на ТЕЛК при „МБАЛ- Троян“ЕООД на Н. е определена 50 % нетрудоспособност поради наличие на ортопедични импланти на стави в резултат от счупване на бедрена шийка. Освидетелстването е пожизнено. Представен е и Амбулаторен лист за преглед на Н., проведен на 26.07.2024г. от специалист-ортопед, в който е отразено, че има „куцаща походка в ляво, скъсен ляв крак, хипотрофия на бедрена мускулатура, ограничени движения в ставите, невъзможен клек“. С оглед задължението си непосредствено и с участието на страните в процеса да събере доказателства и изследва механизма на ПТП, съдът е назначил съдебни експертизи. Съдебната авто-техническа експертиза, изпълнена от в.л.инж.В.А., дава заключение за механизма на осъществяване на ПТП, като е извършил оглед и замерване на местопроизшествието, снабдил се е и със снимки на пътното платно към м.май 2022г. от „Google maps“. Експертът е обективирал констатациите си в скица, съобразявайки огледа и показанията на свидетелите. Установил е, че местопроизшествието се намира при движение от центъра на гр.Тетевен по посока с.Р. на ул.“И.В.“ между номера №191 и №199, където след ляв завой следва дълъг прав и равен участък. Уточнява, че от дом №199 в обратна посока(към центъра на града)има видимост към завоя от 150м. Експертът заключава, че всеки от участниците в ПТП е имал видимост към другия и към превозните средства.Не е извършен оглед на велосипеда, тъй като не е предоставен на експерта.Няма данни да е имало препятствие-спрян автомобил или друго движещо се превозно средство между автомобила и велосипедиста, което да е ограничавало видимостта им един към друг.На ул.“И.В.“ в района на местопроизшествието видимостта е добра, не се ограничава от дървета, неподвижни препятствия или други. Експертът допуска, че единственото, което може да попречи на водачите в този сезон и час, би било слънцето, което свети срещу посоката на движение на превозните средства. В района на местопроизшествието пътното платно е с широчина 9.40м., лявата- 4.80м., а дясната 4.60м.Маркирано е с непрекъсната разделителна линия(8см.). Десният тротоар е широк 1.50м., левият 2.50м., повдигнати на 8-10см.от пътя с бордюри. В момента на огледа вещото лице не е установило в района да има дупки и други препятствия. Пътното платно е покрито с асфалт, който е износен.На 31м. от входната врата на дом №199 по посока към центъра на града, има положен нов асфалт, с дължина 13м.и шИ. 4м. От снимките от „Google maps“ от м.май 2022г.се виждат множество повреди по пътното платно и нарушения на нивото на асфалта в зоната между домовете с №191-199, намиращи се в ляво на улицата. По отношение на механизма на осъществяване на произшествието, съобразявайки огледа и показанията на свидетелите, дава заключение, че велосипедистът Р. Н. се е движел в лявата част на дясната пътна лента, в близост до средата на пътя. Зад него се движи л.а.“Р.К.“, управляван от Ф.Ф., който на около 33м.преди мястото на удара преминава от дясната пътна лента в лявата, за да избегне неравности по дясната пътна лента. Когато автомобилът достига 10.38м.преди мястото на удара, велосипедистът започва да навлиза в лявата пътна лента. Мястото на удара е на около 1.5м.м ляво от средата на пътното платно-т.е.в лявата пътна лента по широчина.Механизмът е –с предната дясна част, десния край на бронята на преден десен калник, предна дясна врата и дясно странично огледало, автомобилът удря лявата страна на велосипеда в зоната на левия педал, ляв курбел и лява страна на рамката. Тялото на велосипедиста се придвижва назад по предния десен калник, удря се в дясното странично огледало и пада на асфалта в лявата пътна лента на около 2.5м. след мястото на удара. Автомобилът в спирачен режим без отлагане на спирачни следи, спира на около 7-8 м.след мястото на удара. Скоростта на автомобила към момента на удара експертът сочи 52км.ч., а на колоездача-средна скорост от 15км.ч. Опасната зона за спиране на автомобила определя на 32.3м. преди мястото на удара. Експертът заключава, че водачът на автомобила е имал възможност да предотврати удара, като премине в дясната пътна лента на велосипедиста и да продължи безпрепятствено движението си.Имал е възможност да спре и предотврати удара и още към момента на навлизане в лявата пътна лента, когато е бил на 33м.от мястото на удара. Вещото лице сочи, че при пресичането на средата на пътното платно и навлизане в лявата пътна лента, водачът на велосипеда трябва да намали скоростта си и отново да погледне назад, за да провери дали зад него няма превозно средство, което да го изпреварва.В случай, че отзад в лявата пътна лента се движи превозно средство, колоездачът трябва да го изчака да завърши маневрата (изпреварване) и тогава да продължи своята. В съдебно заседание при представяне на заключението експертът допълва, че водачът на автомобила е имал възможност да предотврати ПТП като мине отдясно, за което е имало достатъчна странична дистанция между десния край на платното и движещия се колоездач. Могъл е да го предотврати и ако се е движел в дясната пътна лента. В района няма обособена част за движение на велосипедисти. Съдът приема заключението на САТЕ и основава изводите си на констатациите й. За обосноваване твърденията за причинени телесни увреждания, ищецът ангажира съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице д-р М.К. първоначално е изготвила експертиза по писмени данни, тъй като ищецът не се е явил на преглед.Констатациите й са, че на Н. е причинено счупване на лява бедрена шийка.Това увреждане е в резултат на тъпа травма и според вида и разположението й отговаря да е причинена от индиректен удар-падане наляво и удар на лява тазобедрена става в пътната настилка след блъскане в автомобил. Според медицинската документация следоперативният период е преминал гладко и без усложнения. Отговорил е, че към момента на инцидента на пострадалия не е вземана кръв за изследване на наличието и концентрацията на алкохол в кръвта. Пояснява, че счупването на лява бедрена шийка е довело до трайно затруднение на движението на левия крак със срок на възстановяване не по-малко от 3 до 6 месеца при нормално протичане на възстановителния период. Експертът потвърждава, че приложените фактури са за услуги пряко свързани и необходими за лечението на Н.. След преглед на ищеца е изготвено допълнително заключение, с което специалистът потвърждава констатацията за гладко протекъл оздравителен процес, без усложнения, с пълно възстановяване на походката и функцията на долен лян крайник. Пояснява, че самото счупване, операцията и периодът на възстановяване са свързани с болки, страдания и затруднения в обичайното ежедневно обслужване. Заключава, че успешното и пълноценно възстановяване на пациента зависи от множество фактори-причината за ендопротезирането(болестна, травматична), особености на пациента, като възраст, здравословно състояние, телесна конструкция, правилно изпълнение на операцията, стриктно спазване на рехабилитационния режим. При представяне на заключението в съдебно заседание експертът допълва, че към момента на прегледа на 15.07.2024г. Н. й е съобщил за наличие на болка и дискомфорт в областта на травмата при умерено физическо натоварване. Това е в пряка връзка с претърпяната травма. Установила е, че е с правилно развити костна и мускулна система, като в областта на лявата тазобедрена става по задностраничната повърхност има оперативен белег с линейна форма, с дължина 14см.и шИ. 3-4см., разположен по дължина на бедрената кост.Възможно е белегът да остане, тъй като е голям, но е възможно и в бъдеще да се слее-зависи от състоянието на кожата. При прегледа експертът не е установила скъсяване на крайника, пациентът може да го движи спокойно, поради което е категорична, че не са налице последици от протезирането. Оплакванията към момента отдава и на симулиране-конкретно куцащата походка. Вещото лице разяснява, че съществено значение за възстановяването има провеждането на рехабилитационни процедури, за каквито Н. не е споделил да е правил- раздвижвал се е сам в къщи. Съдът приема заключението на СМЕ и гради изводите си на него, като обективни и компетентни. По делото са разпитани свидетели. Ангажираните от ищеца са негови близки и имат преки впечатления за осъществяване на произшествието и за възстановяването му след операцията. Свидетелят П. Г.Н.а е негова сестра и го е придружила при приемането му в болницата в гр.Плевен. Обяснява, че брат й се обадил от Бърза помощ в гр.Тетевен, бил много уплашен, със силни болки, обяснил й, че трябва да го закарат спешно в болница в гр.Плевен.Тя му приготвила багаж и отишли в Плевен.Прегледали го и му назначили обезболяващи, а операцията станала след няколко дена, тъй като доцентът бил зает. През това време брат й бил под наблюдение в болницата.След изписването го приела в нейния дом, защото не можел да се грижи сам за себе си-бил на легло, не можел да стъпва на болния крак и се нуждаел от придружител.В продължение на 1 месец му помагали. Още първата седмица се наложило отново да отидат до Плевен, защото имало възпаление на раната. Прохождането му отнело около 6 месеца, постепенно, използвайки патерици.Обяснява, че в периода на възстановяване брат й не можел да спи, бил стресиран притеснявал се и за доходите си.Преди работел в строителството, а от тогава не е започвал работа, защото не може да си намери подходяща за състоянието му.Бил здрав човек, а сега накуцвал. Свидетелят твърди, че има скъсяване на крайника. Брат й вече не кара колело. Разпитан е и св.С.И.А., който е бил колега на Н. и е свидетел на произшествието. Познават се отдавна. Обяснява, че Н. бил здрав мъж, не се оплаквал.Катастрофата го променила както физически, така и психически, променила се походката му-започнал да накуцва.Първите 6 месеца не бил добре, трудно се качвал в кола и трябвало да му помагат и да го вози. Н. вече не може да работи както преди в строителството.Споделял му, че ставата го боли. Обяснява, че Н. е добър и отзивчив човек. Разпитан в следващото съдебно заседание свидетелят обяснява, че в дена на инцидента се чакали както всяка сутрин, пред неговия дом(ул.“И.В.“№199), около 8ч.и щели да отидат да ремонтират покриви.Видели, че от Тетевен към тях приближава Р. с колело.Свидетелят помни, че Н. се огледал, обърнал се назад и започнал да пресича пътното платно косо, за да дойде при тях.Те се намирали от лявата страна по посока към с.Рибарица. В същата посока се приближавал и жълт автомобил, приличащ на такси, който се движел след Р. на не по-малко от 30м. Автомобилът карал в лявото-насрещно платно.Двамата с Г.А. наблюдавали какво се случва и очаквали, че таксито ще намали или ще премине в дясното платно. Таксито приближавало Р. и затова му извикали, защото предусещали че ще стане катастрофа, но автомобила вече го застигал. Свидетелят твърди, че Р. се е движел в дясната пътна лента, близо до бордюра.Въпреки, че погледнал назад, предполага, че не е могъл да възприеме, че има кола в другото платно. Мястото на удара била на около 2-3 м. от тях, чули звука от удара на тялото на Н. в асфалта-отхвръкнал и излетял напред. Обяснява, че при удара автомобилът се намирал в лявата пътна лента и ударил Р. с дясната си част. Веднага помогнали на Н., излязъл и шофьорът и го оставили да седне.Първоначално им казал, че е добре, но те видели, че го боли и има синина на лявото бедро, било ожулено и подуто.Шофьорът предложил и го закарал в болницата.Чули се след час и Н. им обяснил, че не е добре, затова започнали да търсят къде да го приемат специалисти. Свидетелят е категоричен, че автомобилът се е движел в изцяло лявата лента. Обяснява, че в тази част шосето е по-гладко в сравнение с дясната, където след ремонт от ВиК имало вдлъбнатини.По тази причина шофьорите, които познават този участък, го заобикалят заради тази неравност. Дясната част също била използваема, но с по-ниска или допустимата скорост на движение.Свидетелят не помни дали Н. е подал знак с ръка за намерението си да завие. Разпитан е и свГ.А.А., който също е присъствал сутринта на инцидента.Обяснява, че се чакали пред дома на С. да отидат на работа. Видял, че Р. приближава от Тетевен с колело, движел се в дясната лента по посока на движението.Като ги наближил предприел маневра да завие и да дойде при тях.Напуснал дясната лента, навлязъл в лявата, управлявал колелото нормално-не е криволичел.Помни, че автомобилът е бил на достатъчно разстояние от приятеля му, в лявата пътна лента.Тогава не е имало други автомобили на пътя.Помни, че когато предприел завиване Р. се обърнал назад да погледне.Не си спомня дали е подал знак с ръка за намерението си да премине.Категоричен е, че дясната пътна лента е била напълно свободна и можело да се минава по нея. От ответника е ангажиран водачът на лекия автомобил-св.Ф.Ф., който за механизма на произшествието разказва, че сутринта пътувал с колата. В далечината видял група от хора и велосипедист. Внезапно колоездачът излязъл пред него.Времето било ясно и нямало други автомобили.Когато изкочил велосипедистът той се опитал да избегне удара с маневра наляво, но не успял. Ударил го с дясната страна на автомобила, предната броня и страничното огледало.След това спрял и се опитал да му помогне-вдигнал го от пътното платно. Обяснява, че имал намерение да извика полиция, но Н. казал „че не ще полиция, защото има присъда за алкохол“. Затова го качил в автомобила и закарал в Спешна помощ.Там ги посрещнал лекар, който се обърнал към Н. с думите „какво става, пак ли си пиян“.Оставил пострадалия в болницата и отишъл в Полицията и съобщил за инцидента. Обяснили му че е трябвало да ги повика веднага и че вече е минало много време.Не е уведомил и застрахователя. Обяснява, че оставил на пострадалия телефонния си номер и той му звънял 2-3 пъти същия ден, после го информирал какви манипулации са му правили. Директно не му е искал пари, само намеквал. Свидетелят няма впечатления в дена на инцидента Н. да е бил употребил алкохол. Твърди, че се е движел в дясната пътна лента и инцидентът е настъпил в дясната част на платното за движение по посоката.Твърди, че велосипедистът е пресичал перпендикулярно на неговото движение.Твърди, че ударът във велосипеда е бил в средната му част, при педалите, тъй като имало надраскано на предна дясна врата на автомобила.В следствие на инцидента той бил в лявата лента, а Н. паднал на земята.След инцидента групата от хора, които възприел преди това, се притекли на помощ-изправили пострадалия, седнал на тротоара, но не успял да стане, тъй като кракът му вече се бил надул и го болял. С оглед противоречието в обясненията на свидетелите по отношение мястото на настъпване на удара, е извършена очна ставка, в която св.А. и А. са категорични, че е било в лявата пътна лента, а св.Ф. твърди в дясната. Съдът отчита показанията на свидетелите по правилото на чл.172 от ГПК. Следва да се кредитират изцяло показанията на свидетелите-очевидци-св.А. и А., тъй като са единни и съответстват на останалите събрани доказателства, на разработения от експерта по САТЕ възможен механизъм на ПТП.За разлика от тях твърденията на св.Ф. са изолирани и явно необективни, с оглед прякото му участие в инцидента и възможността да се уличи в нарушаване на правилата за движение. По реда на чл.176 от ГПК ищецът е дал обяснения, че започнал маневрата, като дал сигнал с лявата ръка, навлязъл в другото платно, видял с периферното зрение таксито в момента, когато му извикали колегите.Твърди, че автомобилът карал с поне 60 км. От удара се прехвърлил през таксито и паднал зад колата. При така установената фактическа обстановка съдът приема, че е сезиран със иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр.с чл.380 от КЗ, във връзка с чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД. Предявена е претенция за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, от причинените му телесни увреждания, като последица от осъщественото на 02.06.2022г. ПТП, в размер на 80 000лв., заедно със законна лихва върху тези суми от 13.06.2022г. до окончателното изплащане. Искът е предявен срещу ответника ЗК“ЛЕВ ИНС“АД с ЕИК 121130788, тъй като към момента на ПТП- 02.06.2022г. отговорността на водача е била обезпечена със сключена и валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, по отношение на лекия автомобил с марка л.а.“Р.К.“ с рег.№ ОВ •••• ВН, управляван от св.Ф.Ф.. Ищецът е подал Молба до застрахователя, получена на 27.07.2022г., но в срока по чл.496 от КЗ застрахователят не е отговорил, поради нуждата от представяне на допълнителни доказателства. С писмо с вх. №9699/03.11.2023г. е заявен отказ, с мотив, че не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение. Съдът намира, че е доказана и следващата предпоставка за ангажиране отговорността на застрахователя - наличие на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащ отговорността на прекия причинител. Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, намира, че по категоричен начин е доказано, че осъществилото се на 02.06.2022г. ПТП е настъпило преимуществено в резултат от действията на Ф.А.Ф.който в нарушение на чл.8 от ЗДвП без основателна причина се е движел в лявата пътна лента, без да съобрази, че с тази маневра създава опасност за останалите участници в движението(чл.25), не е изчакал движещия се преди него да завърши маневрата си и поради това е настъпил удар с него-пострадалия Р. Н.. С оглед констатациите на експерта по САТЕ за движение на автомобила със скорост около 52км.ч. не може да се приеме, че е налице нарушение на разрешената за движение в населено място скорост, както твърди пострадалият. Водачът на автомобила е могъл да предотврати удара, тъй като е имал както видимост към движещия се пред него велосипедист, така и достатъчно разстояние-32.3м., в момента, когато Н. навлиза в лявата пътна лента, в които да спре. Водачът е имал и възможност да се отклони на дясно и така да избегне изцяло съприкосновението с колоездача.Категорично се установи, че дясната пътна лента е била свободна в този момент. Макар движението му в ляво да е било провокирано от неравности в дясната лента, преди предприемане на тази маневра водачът е следвало да се убеди, че не би съзнал опасност за останалите участници в движението.С действията си е нарушил разпоредбите на чл.2, чл.20, чл.25 от ЗДвП. Категорично е и заключението на експертите, че травмите на Н. съответстват на установения механизъм на ПТП-тъпа травма, причинена от индиректен удар-падане наляво и удар на тазобедрената става в пътната настилка. Не може да се сподели възражението на ответника за неустановеност на причинените травми. Заключението на СМЕ е категорично за претърпяното травматично увреждане на Н.- счупена тазобедрена става, наложило цялостната й подмяна с изкуствена(алопластика).Категорични са констатациите за наличие на пряка причинна връзка и обусловеност на тези травми с участието на Н. в процесното ПТП. Затова съдът приема, че елементите на деликта са доказани изцяло. Доказана по основание е и претенцията за претърпени от ищеца неимуществени вреди. По отношение на размера на дължимото обезщетение съдът съобразява че травмите покриват юридическите критерии на средна телесна повреда. Както се посочи след счупване на лява бедрена шийка, се е наложила смяна и поставяне на изкуствената такава.Експертът по СМЕ обясни, че възстановяването от такава травма отнема поне 6м., в който смисъл са и показанията на разпитаните свидетели. Пострадалият е изтърпял сериозни болки-както в момента на удара, така и при болничното лечение, извършената операция, така и в първия месец на възстановяване. Тогава не е могъл да се движи сам, да се обслужва и се е наложило да разчита на помощта на близките си.Раздвижването също е съпроводено с травматични изживявания, със страх и ограничения в ежедневието. Успял е да възстанови движението си, но все още търпи ограничения, които съществено са променили живота му.Установи се, че Н. вече не може да упражнява обичайната си преди инцидента трудова заетост, не може да работи тежък физически труд и не е успял да открие подходяща работа до момента.Увреждането е наложило освидетелстването му с 50% нетрудоспособност. Макар и да е възстановил движението си, все още изпитва ограничения. При преценката си налице ли са и в момента ограничения при Н. в резултат на травмата, съдът съобразява както констатациите на СМЕ за гладко протекъл възстановителен процес, без съществени усложнения и възстановяване функцията на крайника, но също така отчита представения амбулаторен лист с актуални констатации на специалист-ортопед за съществуващи ограничени движения и куцаща походка. От последния, макар да се отчита възможния субективизъм при съобщаване на обективното състояние от страна на пациента, съдът прави извод, че въпреки принципното възстановяване на функциите на крайника, при Н. е налице ограничение и обременяване, което не е могъл да преодолее в изминалия период от време и има траен характер. От показанията на разпитаните свидетели-близки на пострадалия, се потвърждава, че по време на оздравителния период от 1-6м е преживял тежък емоционален стрес от произшествието, от търпените болки, страдания, от наложилите се ограничения в начина му на живот - невъзможността да се обслужва сам в първия месец, усилията за прохождането отново и трайната му нетрудоспособност, довела да чувство на несигурност и страх как ще организира живота си в бъдеще. Тези негативни изживявания са променили нагласата му към живота в негативна насока, която не е преодоляна и в момента. При горните съображения съдът приема, че е доказана претенцията на Р. Н. за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, предизвикано от застрахованото лице. Размерът на обезщетението следва да се определи при съобразяване на принципа на справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД, изразяващ се в адекватност на сумата за възмездяване на претърпените вреди. При прилагане на критерия за справедливост следва да се съобразяват както фактите за причинените вреди, така и да се отчитат конкретните икономически условия към настъпването на застрахователното събитие. Последните също имат значение на ориентир за формиране размера на обезщетението. Следва да се съобразят актуалните към момента на настъпване на събитието нива на застрахователно покритие. В т.смисъл съдът съобразява съдебната практика по чл.290 от ГПК, която съдът съобразява- Реш.№95/24.10.2012г. на ВКС по т.д. №916/2011г., I ТО, Реш.№83/06.07.2009г. на ВКС по т.д.№795/2008г., II ТО, Реш.№1/26.03.2012г. на ВКС по т.д.№299/2011г., II ТО, Реш. №65/03.07.2012г. на ВКС по т.д.№211/2011г., I ТО, Опр. №756/19.11.2013г. на ВКС по т.д. №1235/2013г., II ТО и др. Съгласно чл.492, ал.1, т.1 от КЗ, към момента на ПТП, застрахователният лимит за неимуществени и имуществени вреди в следствие на телесно увреждане или смърт, е в размер на 10 420 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. При горните съображения съдът приема, че обезщетението, което ще възмезди в най- пълна степен претърпените от Р. Н. неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП, е в размер на 35 000лв. Искът до пълния претедиран размер от 80 000лв. е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. По отношение на имуществените вреди съдът намира, че от приложените финансови документи категорично се доказва реалното извършване на претендираните разноски. Видно е от описанието фактурите, потвърди се и от експерта по СМЕ, че се касае да разходи за медицински изделия и услуги, свързани с претърпяната операция на тазобедрената става. Това обосновава относимостта им, съотв. и обосноваността на претенцията за имуществени вреди. Съдът приема, че претенцията е основателна и следва да се уважи в пълния претендиран размер от 4212.80лв. По възражението за съпричиняване. Съдът, като съобрази констатациите на САТЕ и СМЕ, намира, че е частично основателно. При наличие на непрекъсната разделителна линия колоездачът не е имал право да преминава в лентата за насрещно движение.Предприетото по този начин преминаване също е допринесло за настъпване на произшествието. При липсата на данни за наличие на заслепяващо участниците сутрешно слънце, не може да се сподели възражението на ответника за съпричиняване и поради липсата на светлоотразителна жилетка, тъй като не е била налице намалена видимост поради такава причина. При преценката за съпричиняване съдът отчита и данните за непроведени рехабилитационни процедури от Н., които както сочи в.л.медик, биха имали добър възстановителен ефект.Същите са обезпечени по реда на НЗОК и няма данни да са били недостъпни за него. Степента на влияние на този фактор, обаче не е толкова голям, при отчитане и на възрастта на пострадалия и положените усилия да се рехабилитира сам в къщи. При съобразяване на тези обстоятелства и влиянието им върху случването на ПТП, съдът определя участието на пострадалия пешеходец в границите на 20% съпричиняване на вредоносния резултат. С този процент следва да се намали определеното обезщетение, а именно до размера на 28 000лв. При този изход по главната претенция следва да се уважи и акцесорната- за заплащане на законна лихва върху обезщетението. При прекият иск по чл.432, ал.1 от КЗ отговорността на застрахователя за изплащане на застрахователното обезщетение, съгласно чл.493, ал.1, т.5, вр.с чл.429, ал.3, възниква от датата на уведомяването му от застрахованото лице или на предявяване на претенцията на увреденото лице —която е по-ранна.В случая не се установи застрахованият да е уведомил застрахователя, поради което за начало на законната лихва следва да се приеме моментът на уведомяване на пострадалия, който е 27.07.2022г. (в т.см. Реш.№128/04.02.2020г. по т.д.№2466/2018г., I ТО на ВКС, Реш.№72/29.06.2022г.по т.д.№1191/2021г. на I ТО на ВКС, Реш.№50135/11.11.2022 г.по т.д. №2026/2021г., I ТО на ВКС, Реш.№50028/01.08.2023г. по т.д.№200/2022г., I ТО на ВКС. Изискването от застрахователя на допълнителни документи, извън представените от увреденото лице по чл.498, ал.3 от КЗ, няма като последица забава на пострадалия като кредитор и не освобождава застрахователя от законовото му задължение да даде мотивиран отговор по застрахователната претенция. Следва да се съобрази и възможностите му съгласно чл.107 от КЗ да иска директно от всички държавни органи необходимите му допълнителни документи(в.т.см. Опр. №332/19.07.2018г., по т.д.№1614/2018г, I ТО на ВКС, Опр.№1400/21.12.2023г. по т.д.№767/2023г, I ТО на ВКС, Опр.№2081/25.04.2024г. по т.д.№3410/2023г. IV ТО на ВКС). Искането за присъждане на законна лихва за периода от 13.06.2022г.до 26.07.2022г. е неоснователно и следва да се отхвърли. По разноските. При този изход на спора и обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски, на основание чл.78, ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на претенцията следва да се заплати от осъдения ответник. Така, съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които съдилищата събират по ГПК, дължимата държавна такса е в размер на 1289лв., която „ЛЕВ ИНС“АД следва да заплати в полза на ОС-Ловеч. Следва да заплати и поетите от бюджета на съда разноски за съдебномедицинската експертиза в размер на 350лв. Разноските на страните следва да се определят по съразмерност с уважената/отхвърлена част от иска. В изготвения от ищеца списък по чл.80 от ГПК е вписан единствено адвокатският хонорар по реда на чл.38 от ЗАдв. Съобразявайки цената на иска(84 212.80лв.) и степента на уважаване(38%), по правилото на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г.на ВАС, полагащият се минимален адвокатски хонорар е в размер на 2807лв. При съобразяване на решението на СЕС от 25.01.2024г. по дело № С 438-22, както и фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия от адвоката, намира, че следва да се увеличи на сумата 3000лв., заедно с дължимия върху този размер ДДС, при данните за регистрация на адвоката по този ред. При съобразяване на така описания алгоритъм за определяне на адвокатското възнаграждение, възражението за прекомерност на ответника е неоснователно. С оглед частичното отхвърляне на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, ответникът също има право на осн.чл.78, ал.3 от ГПК и с оглед отхвърлената част от иска, на юрисконсултско възнаграждение, в размер съгласно чл.78, ал.8 от ГПК и чл.25 от НПП, на 200лв. По изложените съображения Окръжен съд Ловеч