РЕШЕНИЕ

№ 19437

гр. София, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110153466 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] срещу К. Ц. Б. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 20, 29 лева, представляваща стойност на главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен номер •••, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 5, 38 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 13.04.2023 г. върху главницата за доставена топлинна енергия, за които суми по ч. гр. дело № 23420/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.05.2023 г. Ищецът твърди, че между него и ответницата К. Ц. Б., в качеството й на собственик, а с това и на потребител – клиент за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен номер •••, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че за времето от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г. е доставил до имота топлинна енергия, като ответницата не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., К. Б., като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Същата не е погасила в срок дължимите суми, както следва: 20, 29 лева – цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г. и сумата от 5, 38 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 13.04.2023 г. За тези суми в хода на производството по ч. гр. дело № 23420/2023 г. по описа на СРС, 51- ви състав в полза на ищеца и срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като с оглед дадени от съда указания по реда на чл. 415 ГПК дружеството предявява процесните установителни искови претенции, имащи за предмет посочените вземания. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.05.2023 г. до окончателното й заплащане. С тези съображения [фирма] обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени лично на ответницата 02.02.2024 г., като в законоустановения и указан й едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК същата не е подала писмен отговор. В депозираното в хода на производството по ч. гр. дело № 23420/2023 г. по описа на СРС, 51-ви състав писмено възражение същата, като длъжник е оспорила вземанията, посочвайки, че през процесния период ползвател на апартамента е бил нейният баща Ц.Б. (Ц.), който е починал на 15.12.2021 г. Излага, че през 2021 г. П. е прехвърлила договорната сметка на нейно име и е представила на дружеството отказ от наследство. Към възражението е приложено копие от съдебно удостоверение от 12.04.2022 г. по гр. дело № 19111/2022 г. по описа на СРС, препис от което е връчено на дружеството- заявител.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, отправя искане за уважаване на исковете, намирайки същите за основателни и доказани, както и за присъждане на разноските по делото.

Ответницата К. Б., посочвайки, че се е отказала от наследството на своя наследодател, отправя искане това обстоятелство да бъде съобразено при извършване на преценка от съда относно наличието на основание за ангажиране на отговорността й.

В писмено изложение – приложение към депозирана по делото молба от 17.06.2024 г. [фирма] излага, че разпределението на топлинна енергия в сградата в режим на ЕС, където се намира и процесният имот, се извършва по система за дялово разпределение съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ. Поддържа се, че през периода месец май 2019 г. – месец април 2020 г. абонатът е консуматор на количеството топлинна енергия, припадащо се на имота от количеството, отдадено от сградната инсталация, определено по емпиричен път и на количеството топлинна енергия, потребено от отоплителните тела. Липсват присъединени отоплителни тела към разклоненията на общата отоплителна инсталация, като е налице затапан щранг за топла вода. В заключение се изразява становище, че разходът на топлинна енергия в имота през процесния период е определен при спазване на относимите нормативни изисквания за това.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта:

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове за признаване за установено съществуването в правната сфера на ищцовото дружество на парични вземания от ответника, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е депозирано в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и съдържа оспорване на удостоверените в същата вземания, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита, което обуславя разглеждането им по същество.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, и по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

Основателността на иска за цена на потребена топлинна енергия предполага установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно правоотношение (обусловено от притежавано от ответната страна право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата) през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответницата е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която „битов клиент“е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди. Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида. Съгласно клаузата на чл. 63, ал. 1 от същите при смърт на клиент – физическо лице наследниците му или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в 30-дневен срок чрез подаване на заявление за промяна на партидата.

Изясни се, че с депозираното възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК и в съдебно заседание ответницата изрично оспорва наличието на основание за ангажиране на отговорността й за заплащане на претендираните вземания, което обуславя проверката на съда по отношение на тази първа и основна материалноправна предпоставка по предявените искове.

Събраните по делото писмени доказателства сочат, че с договор за дарение на недвижими имот от 20.11.1997 г., обективиран в Нотариален акт за дарение № •••, том LLLXLIV, дело № 38103/1997 г. по описа на I-ви нотариус при Софийски районен съд, третите за процеса лица Ц, Р, Б, и М.Г.Б., в качеството си на дарители, от една страна, даряват на дъщеря си К. Ц. Б. (ответницата по настоящото дело), като дарена, от друга страна, следния свой собствен недвижим имот, от който Ц.Б. притежава ¾ ид. части, а М. Б. – ¼ ид. част, а именно: апартамент № 86, находящ се в [адрес] II“, блок 225, вход Г, ет. 6, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 83, 64 кв.м. и с 1, 418 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса. Съгласно клаузите на договора дарителят Ц, Р, Б, си запазва правото на безвъзмездно ползване на двете стаи и кухнята от дарявания имот до края на живота си.

Съгласно удостоверение от 23.06.2006 г. за идентичност на лице с различни имена, издадено от С.о., район М.Ц.Р. Ц. и Ц, Р, Б, са имена на едно и също лице.

Установява се, че с писмено заявление от 27.05.2016 г., адресирано до [фирма] лицето Ц.Р. Ц. е отправило искане за разделяне на партидата за обект на адрес: [адрес] с абонатен номер •••, тъй като обектът се ползва от лицето – с отразени помещения две стаи, кухня, баня и тоалетна, а за лицето К. Ц. Б. – П. - с отразено помещение хол.

Изяснява се също, че в Списък на етажните собственици, приложение към протокол за проведено ОС на ЕС с адрес: [адрес] относно вземане на решение за извършване на монтаж на индивидуални разпределители и сключване на договор за услугата „топлинно счетоводство“ (дялово разпределение) в графа за ап. № 86 е вписано лицето Ц, Р, Б, , удостоверило с подписа си отказ за включване към услугата.

От приобщения по делото заверен препис от Решение № 3274/11.04.2022 г. по ч. гр. дело № 9111/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 92-ри състав, както и от представеното от ответната страна в предходно развилото заповедно производство по ч. гр. дело № 23420/2023 г. съдебно удостоверение се установява, че с молба с вх. № 70863/08.04.2022 г. ответницата К. Ц. Б. се е отказала от наследството на починалия си наследодател – своя баща Ц.Р. Ц., починал на 15.12.2021 г., който отказ е допуснат от съда и е вписан в специалната книга на съда по чл. 49 ЗС под № 739/12.04.2022 г. Съдържащите се в така събраните доказателствени източници данни обуславят извода, че през процесния период месец май 2019 г. – месец ноември 2019 г. във връзка с доставката на топлинна енергия до процесния имот, за който не се спори, че е топлоснабден, е съществувало облигационно правоотношение между ищцовото дружество, в качеството му на доставчик и третото за процеса лице Ц.Р. Ц., в качеството му на вещен ползвател със запазено вещно право на ползване по отношение на всички помещения в имота, с изключение на дневната. За да достигне до този извод съдът съобрази, че с договора за дарение от 20.11.1997 г., с който последният, заедно с другия съсобственик на имота М.Г.Б., като дарители, прехвърлят на дъщеря си К. Б. собствеността върху целия имот, Ц. Ц. си запазва правото на ползване върху имота (конкретно по отношение на двете стаи и кухня) – пожизнено и безвъзмездно.

При учредено/запазено вещно право на ползване собственикът на имота притежава т. нар. „гола собственост“ и докато съществува правото на ползване за трето лице, той не би могъл да упражнява правомощието да ползва вещта. С оглед на това и на основание чл. 57, ал. 1 ЗС задължен да посреща разноските по ползването на имота, в частност за заплащане цената на доставената до имота топлоенергия, е вещният ползвател. Отговорността на собственика на топлоснабдения имот би възникнала от момента на прекратяване на вещното право на ползване по някой от способите, уредени в Закона за собствеността.

Този извод не се разколеба от обстоятелството, че в процесния случай дарителят по сделката Ц.Б. си е запазила вещното право на ползване безвъзмездно. Съдът счита, че така уговорения безвъзмезден характер на ограниченото вещно право намира проявление единствено в отношенията между новия собственик на имота и продавача, запазил си вещното право на ползване, но не и в отношенията между последния и трети за това договорно правоотношение лица, каквото е и ищцовото топлофикационно дружество. Спрямо него клиент на топлинна енергия е вещният ползвател на имота, в чиято правна сфера през процесния период е съществувало правото да ползва жилището и съответно задължението да заплаща разноските за това- в този смисъл Решение № 450/18.06.2009 г. по дело № 508/2008 г. на ВКС, ГК, I г.о.

Изводът относно отговорността именно на ползвателя на топлоснабдения имот за посрещане на разходите за топлинна енергия в случая не се разколебава и от установените по делото обстоятелства, свидетелстващи, че правото на ползване касае изрично посочени помещения в имота и конкретно всички, с изключение на дневната, потвърждаващо се както от клаузите на договора за дарение, така и от депозираното от дарителя заявление пред топлофикационното дружество от 27.05.2016 г., включващо в ползваните помещения от Ц. Ц. и сервизните такива – баня и тоалетна. В тази връзка съдът съобрази изводите на вещото лице в приетото по делото, без възражения от страните, заключение на съдебно- техническата експертиза, съгласно което през процесния период радиаторите в имота са демонтирани, абонатът не ползва и не заплаща топлинна енергия за отопление на имота, нито топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, а единствено начислените суми са за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределена от ФДР пропорционално на пълните отпляеми обеми на имотите по проект – в случая според 78 куб.м. В заключението, в отговор на конкретно поставения от съда въпрос, експертизата изяснява, че и в помещението хол в процесния имот няма отоплителни тела, като в случая се касае единствено за начисление на суми за сградна инсталация.

За липсата на консумация на топлинна енергия за отопление поради липсата на отоплителни тела в имота, които да са присъединени към разклоненията на общата отоплителна инсталация, затапен щранг за топла вода и начислени суми единствено за количеството топлинна енергия, припадащо се на имота от количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация свидетелстват и данните от приобщената по делото изравнителна сметка за периода месец май 2019 г. – месец април 2020 г. за процесния абонатен номер •••.

Предвид изложеното и с оглед липсата на данни за реално потребена топлинна енергия за отопление и БГВ, според показания на отоплително тяло/водомер в помещението хол/дневна, останало извън запазеното право на ползване в полза на дарителя Ц.Б., съдът приема, че в рамките на процесния период м. май 2019 г. – м. ноември 2019 г. отговорността за заплащане на задълженията за доставена топлинна енергия до имота е именно за вещният ползвател на жилището.

След настъпилата смърт на същия – на 15.12.2021 г. (а с това и след процесния период) и по силата на наследственото правоприемство възникналите в имуществената сфера на починалия наследодател права и задължения, в частност към ищцовото топлофикационно дружество във връзка с доставената топлинна енергия, преминават в тази на неговите наследници, според обема на правата им от наследството. По делото не са ангажирани доказателства относно законните наследници на лицето, като няма спор, че ответницата К. Б. е негова дъщеря и поначало се явява и негов наследник по закон – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН.

Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му.

Приемането произвежда действие от откриване на наследството. Установена е законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриване на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване на приемането на наследството по опис или отказ от наследство.

По делото се установи, че ответницата К. Ц. Б. се е отказала от наследството на своя баща и наследодател Ц.Р. Ц., който отказ е вписан в спицеалната книга по чл. 49 ЗН под № 739/12.04.2022 г., поради което същата не става носител на притежавани приживе права от наследодателя, респ. не отговаря за задълженията, включени в наследствената маса, в т.ч. за задълженията за топлинна енергия, доставена в имота през периода 01.05.2019 г. – 30.11.2019 г. Действително, след смъртта на вещния ползвател през м. декември 2021 г. правото на ползване върху имота се е погасило по силата на закона - на основание чл. 59, ал. 1 ЗС и поначало отговорността за заплащане на задълженията във връзка с доставената и потребена топлинна енергия в имота е за собственика – ответницата по делото К. Ц. Б., но в случая релевантния период на процесните задължения м. май 2019 г. – м. ноември 2019 г. не попада в тази хипотеза.

Изложеното обуславя извод за неоснователност на исковите претенции, поради липсата на съществуващо между страните през процесния период облигационно правоотношение, а оттук и за отхвърлянето им.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответницата в забава и размера на обезщетението за забава.

Предвид неоснователността на главните искове и липсата на установено главно задължение, то не е породено и акцесорното по характера си вземане за лихва за забава, което обуславя отхвърляне и на тези искови претенции.

По отговорността за разноски:

В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора - неоснователност на предявените искове, право на разноски поначало има само ответницата. Същата не е претендирала и не е доказала извършването на такива, поради което и не следва да й бъдат присъждани. Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка.

Така мотивиран, съдът