Решение № 1849 от 25.10.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 403/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на С. Н. К., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 3, ап. 29 и адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], подадена чрез адв. И. З. - САК, против Решение № 132/ 08.03.2023г., постановено по н.а.х.д. № 1846/ 2022г. по описа на Районен съд - Благоевград, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 5804838, издаден от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Благоевград. В касационната жалба се навеждат доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на закона. Оспорват се изводите на районния съд за процесуална законосъобразност на процесния електронен фиш, като се твърди, че в производството по издаването му са допуснати процесуални нарушения, които са останали неотчетени от районния съд. Иска се отмяна на решението и на потвърдения с него ЕФ. Претендира се и присъждане на разноски, сторени пред двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Касационната жалба се поддържа с представена по делото писмена молба от 29.09.2023г. от процесуалния представител на касационния жалбоподател. С молбата е направено и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за съответствието на разпоредбите на чл. 189, ал. 4 и ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, както и на чл. 188, ал. 1 и ал. 2 от същия закон с чл. 6, ал. 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В тази връзка, процесуалния представител на касационния жалбоподател твърди, че посочените разпоредби от ЗДвП съдържат презумпция за вина на собственика, на когото е регистрирано моторното превозно средство, за извършеното с него нарушение, респективно на законния представител на юридическото лице, собственик на моторното превозно средство при управление на което е извършено нарушение, което е в противоречие с чл. 6, ал. 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съгласно който “Всяко лице, обвинено в криминално престъпление, се счита за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона“. Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Благоевград, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по допустимостта и основателността на касационната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба предвид липсата на посочените в нея касационни основания, поради което счита, че решението на районния съд като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Административен съд - Благоевград, в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Съображения: С обжалваното решение, Районен съд – Благоевград, е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 5804838, издаден от ОД на МВР – Благоевград, с който на С. Н. К. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 21, ал. 1 от с.з., на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложена “Глоба“ в размер на 600. 00 лв. За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, че е установено по безспорен начин авторството на деянието и, че е приложен правилно материалния закон по отношение на фактическия състав на вмененото на касатора административно нарушение. Решението е правилно. Фактическите положения по случая са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на прецизен анализ на събраните по делото доказателства. Правните му изводи за безспорна доказаност на нарушението и неговия автор, за правилната му квалификация, както и за липса на процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция, като същите са в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства. В случая по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. От обективна страна с поведението си Колев е осъществил фактическия състав на административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като от материалите по делото се установява, че на 11.04.2022г., в 22.57 часа, по ПП1- Е79, км 376+800, в населено място – [населено място], с посока на движение: от [населено място] към [населено място], при ограничение на скоростта от 50 км/ч, въведено с пътен знак Д11, е управлявал собствения си лек автомобил с рег. № В 94 44 НТ, със скорост на движение от 99 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 км/ч, т.е. с 49 км/ч над максимално допустимата скорост, което се установява и от приложените по делото данни от АТСС № TFR1-M 561. Деянието е извършено виновно, доколкото Колев, като правоспособен водач на МПС, е следвало да съзнава своето задължение да съблюдава правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, и в частност спазването на въведеното ограничение на скоростта, което в случая той не е изпълнил. Надлежно въведено с пътен знак ограничение на скоростта, което не трябва да се превишава и несъобразяването на водача с това ограничение са релевантните факти, обуславящи противоправност на деянието, респективно основание за налагане на санкция по реда на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП. Районният съд правилно е констатирал липса на пропуски в съдържанието на електронния фиш. Описанието на деянието е достатъчно, пълно и конкретно, и позволява безпрепятствената му индивидуализация като нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП. ЕФ съдържа всички законово установени реквизити – данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, името на когото е регистрирано МПС, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, сметката и мястото на доброволното й плащане, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Бланката - образец на електронния фиш, е надлежно утвърдена със заповед на компетентния административен орган и с конкретно посочено съдържание на реквизитите по чл. 189, ал. 4 от закона. За използване на мобилното АТСС е изготвен и протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /л. 19 от първоинстанционното дело/, който правилно е зачетен като редовно съставен. Протоколът съдържа данни за точното местонахождение на мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, местоположението на ограничителният пътен знак Д11, разстоянието от пътния знак с въведеното ограничение до АТТС /300 метра/. Протоколът съдържа фамилията и подписа на длъжностното лице, негов съставител – Вуковски, както и на началника на структурното звено, извършил проверка на данните в протокола. Верността на този официален удостоверителен документ не е опровергана от доказателствата по делото, поради което същият се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства. Нарушението е установено с техническо средство - мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 561, която видно от Протокола за използване на автоматизирано техническо средство е била прикрепена към полицейския автомобил, а не е временно разположено на пътя такова. При тези данни се налага изводът, че в случая не е било необходимо изготвянето на снимка на мястото, на което е била поставена АТСС, доколкото нормата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата в случая не намира приложение, тъй като видно от съставения протокол, техническото средство е било разположено в служебния автомобил, на който е посочен регистрационният номер, а не е било временно разположен на участък от пътя, поради което липсва твърдяното неспазване на императивно изискване по Наредбата, респективно не е налице соченото процесуално нарушение. По отношение на валидността на удостоверението за одобрен тип средство за измерване, съдът намира за нужно да отбележи следното: Законът за измерванията предвижда две самостоятелни процедури в тази връзка. Първата е по чл. 29- 37, при която се одобрява тип средство на измерване /а не конкретен уред/, преди въвеждането му в експлоатация. При тази проверка на контрол подлежи технологията, инкорпорирана в техническото средство, като чрез изпитване и оценяване по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗИ се цели да се установи дали е налице съответствие на типа средство за измерване с изискванията към него, от гледна точка на резултатите при тестовете. Втората процедура /чл. 38-46/ е по проверка на конкретното средство за измерване и цели да установи съответствието му с действащите технически изисквания. В тази връзка, по преписката са представени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 /л. 17 от първоинстанционното дело/ и Протокол от проверка № 2-3-21/ 09.11.2020г. /л. 20 от първоинстанционното дело/. Видно от Удостоверението за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 е, че същото съдържа знак за одобрен тип относно мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М и е със срок на валидност - 24.02. 2020г. Данни за извършена последваща метрологична проверка се съдържат и в Протокол от проверка № 2-3-21, приложен в преписката, който касае мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М. Последващата проверка е от дата - 09.11.2021г. Нарушението, за което е издаден оспореният електронен фиш, е извършено на 11.04.2022г. Съгласно чл. 30, ал. 1 и ал. 5 от ЗИ, срокът на валидност на одобряването на типа на средствата за измерване е 10 години. Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед № 616/ 11.09.2018г. на Председателя на ДАМТН, изменена със Заповед № А-259/ 29.04.2021г., обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери, съгласно т. 31 от заповедта - е една година. В случая, видно от представения Протокол за периодична проверка на TFR-1M № 2-3-21, на уреда е извършена последваща проверка на 09.11.2021г., тоест уредът е валиден според заповедта на Председателя на ДАМТН до 09.11.2022 г. Следователно мобилната система е била годно и надлежно средство за измерване скоростта на пътното превозно средство към датата на нарушението и е отговаряла на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Настоящата инстанция намира за неоснователни направените възражения в касационната жалба, че административнонаказващият орган не е изследвал и определил правилно лицето – автор на нарушението. От представената по делото справка от информационния масив на КАТ относно МПС с рег. № В 94 44 НТ /л. 9 от първоинстанционното дело/ се установява, че същото е собственост на жалбоподателя С. Н. К.. В тази връзка, правилен и в съответствие със съдържащите се в кориците на делото доказателства, е изводът на първоинстанционния съд, че безспорно е установено авторството на санкционираното нарушение в лицето на жалбоподателя. Съгласно на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП за извършено нарушение отговорността се носи от собственика на МПС или този, на когото е предоставено моторно превозно средство. Редът за установяването на нарушителя в производството по издаване на ЕФ е специално уредено в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП /в редакцията преди последните изменения - ДВ, бр. 101/ 2016г., в сила от 21.01.2017 г./ във връзка с чл. 188 от ЗДвП. Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14- дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. От текста на цитираната разпоредба следва изводът, че ЕФ се издава на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, доколкото същият не представи доказателства по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, установяващи предоставяне на МПС на друго лице. В случая собственикът не е посочил друго лице, на което да е предоставял МПС, от което следва, че субектът на отговорността е определен правилно. При установяване на нарушението и провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на нарушителя. Безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба съответства на нормативно предвидения вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение. Неоснователно е искането на процесуалните представители на касационния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване до СЕС с въпросите, поставени в молбата от 29.09.2023г. Настоящият съдебен състав, позовавайки се на чл. 267 от ДФЕС, в която разпоредба е предвидена възможност, съответно задължение, за националните съдилища да отправят преюдициално запитване до СЕС в рамките на висящо при тях производство, в което се поставя въпрос за тълкуването и валидността на разпоредба или принцип от правото на ЕС, който е от значение за решаване на делото, приема, че в настоящия казус не е налице въпрос за тълкуването и прилагането на разпоредба или принцип на правото на ЕС, който да е от значение за решаването на делото. Законът за административните нарушения и наказания като основен закон в областта на административното наказване очертава правната същност на административното нарушение и установява единна система на административни наказания, както и единно административнонаказателно производство. Дейността по административно наказване в големия брой случаи преминава през два сравнително равностойни, но взаимосвързани етапа: установяване на административното нарушение /в който се включва съставяне на акт за установяване на административното нарушение – АУАН/ и налагане на административно наказание /който завършва с издаване на наказателно постановление – НП/ на извършителя му. Съкратеното производство за административнонаказателна отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено с чл. 189, ал. 4 ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Легалната дефиниция на понятието “електронен фиш“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, съгласно която „електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства“. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие /съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са посочени изрично условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш, а именно нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство /мобилна или стационарна камера/. Поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания /арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията/. Използването на заснемащи технически средства е позволено /чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП/, тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност, изключваща намесата на субективен фактор. От изложеното следва, че правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не противоречи на Конституцията на РБългария и установената презумпция за невинност до доказване на противното, залегнала като основно право и в Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи – чл. 6, ал. 2. В този смисъл, не би могло да се приеме за основателно твърдението на процесуалния представител на касационния жалбоподател, че с разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се достига до разместване на доказателствената тежест и въвеждане на своеобразна презумпция за виновност, респективно за принуждаване на обвиненото лице да доказва липсата на осъществено деяние, на съставомерност на извършеното или на виновност от негова страна. Констатациите във ЕФ относно времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението на правилата за движение, следва да бъдат доказани от наказващия орган при възникналия спор в хода на съдебното следствие пред съда. В конкретния случай са събрани достатъчно доказателства, които не будят съмнение относно конкретното деяние, авторството и вината на соченото за нарушител лице. Позовавайки се на гореизложеното, съдът намира, че процесното искане следва да бъде отклонено. Предвид всичко изложено по- горе, като е потвърдил процесния ЕФ, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК. При този изход от спора, претенцията на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски, е неоснователна. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд- Благоевград