Решение № 4910 от 28.7.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 2062/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 20111748 от 27.12.2023 г., постановено по гр. дело № 19432/2021 г. по описа на СРС, 28-ми състав, са уважени предявените от Р. К. Р. против “Електрохолд Продажби“ ЕАД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ГПК и чл. 124 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ищецът Р. К. Р. не дължи на ответника “Електрохолд Продажби“ ЕАД сумата от 3308, 15 лв., представляваща главница за доставена за периода 5.9.2012 - 22.2.2021 електрическа енергия за имот на адрес гр. София, ж.к. ••••••••, кл. Nº ••••••••, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 06.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението поради липса на основание, както и че не дължи сумата от 1357, 60 лв., представляваща мораторна лихва за периода 05.09.2012 г. - 22.02.2021 г. Със същото решение са отхвърлени предявените от “Електрохолд Продажби“ ЕАД против Р. К. Р. като насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 4 ЗЗД за заплащане на сумата от 1280, 73 лв., представляваща главница за доставена за периода 28.05.2018 г. - 21.04.2021 г. електрическа енергия, заедно със законната лихва, считано от 21.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 168, 03 лв., представляваща неустойка за периода от 28.06.2018 г. до 14.05.2021 г. Пак със същото решение “Електрохолд Продажби“ ЕАД е осъден да заплати на Р. К. Р. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 786, 63 лв., представляваща разноски по делото. Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника “Електрохолд Продажби“ ЕАД чрез процесуалния му представител – юрк. А.А., с оплаквания за неправилност на същото, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Счита за необоснован извода на първионстанционния съд относно липсата на представените доказателства за възникване на облигационно правоотношение между страните по спора, с оглед на което в полза на ищеца е предоставена топлинна енергия, тъй като последното обстоятелство се установявало от представеното по делото заявление, депозирано от ищеца с цел получаване на информация относно дължимите по собствената му партида задължения. Задълженията за заплащане на електрическа енергия били дължими от ищеца, доколкото последният имал качеството на клиент на доставена енергия, независимо от обстоятелството дали има вещно право на ползване върху имота. Сочи се още и че доколкото по делото са представени издадени в полза на ищеца фактури за ползване на топлинна енергия, то за него е възникнало задължение за заплащане на отразените в тях парични суми, поради което и предявените насрещни осъдителни искове са изцяло основателни. По отношение на предявения отрицателен установителен иск излага съображения, че ищецът е канен да заплати задълженията чрез изпращане на фактури, поради което и същите не са погасени по давност. Моли съда да отмени решението, като отхвърли предявените отрицателни установителни искове и уважи предявените като насрещни осъдителни искове. Претендира разноски за първоинстанционното и въззивното производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Въззиваемият – Р. К. Р., чрез процесуалния си представител – адв. А. К. Д., е подал в срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, в пълно съответствие с установените фактически обстоятелства и законови разпоредби, поради което моли съда да потвърди същото и да присъди направените по делото разноски. Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното: Производството по делото е образувано по предявени от ищеца Р. К. Р. против ответника “Електрохолд Продажби“ ЕАД отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3 308, 15 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 05.09.2012 г. – 22.02.2021 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. •••••••• и сумата от 1357, 60 лв., представляваща лихва за забава за периода от 05.09.2012 г. до 22.02.2021 г. Наведени са твърдения, че процесните суми за недължими поради липса на правоотношение между страните, по което в полза на ищеца да е доставяна електрическа енергия, евентуално, че главниците за доставена топлинна енергия за периода 05.09.2012 г. – 26.04.2018 в размер на 2163, 74 лв. са погасени по давност. При така предявените искове в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване съществуването на договорно правоотношение с ищеца за доставка на електрическа енергия, обема на доставената енергия за процесния период, както и нейната стойност. За установяване на наведените от ответника твърдения по делото са представени фактури за периода от 05.09.2012 г. до 21.04.2021 г., в които като получател е посочен ищеца Р. Р., с клиентски номер •••••••• и за обект, находящ се в гр. София, ж.к. ••••••••, както Общи условия на договорите на продажба на електрическа енергия на “ЧЕЗ България“ АД. Представено и още заявление от 08.03.2021 г., подадено от ищеца до ответното дружество, с което е направено искане за справка относно услугите по ценоразнис, предоставяни от ответника, както и фактура относно заплащане на такса за предоставената справка. При съобразяване на така представените по делото доказателства настоящият състав на съда намира, че по делото не се установява от страна на ищеца да са предприети действия по подаване на заявление за откриване на партида на негово име за доставяне на електрическа енергия в процесния имот, респективно не се установява възникването на облигационно правоотношение между страните по спора, с оглед на което в полза на ищеца да е доставяна електрическа енергия. Този извод не се опровергава от подаденото от ищеца заявление от 08.03.2021 г., тъй като от съдържанието му се установява, че с него единствено е поискана информация относно цената на предоставяните от ответното дружество услуги, но същото не представлява по същността си заявление за откриване на партида или признание за съществуване на облигационни правоотношения между страните. Наред с това следва да бъде посочено и че по делото не се установява дали твърдяното от ответника облигационно правоотношение с ищеца произтича от качеството му на собственик, ползвател или държател на процесния имот. Неотносимо в тази връзка е направеното от страна на ответника позоваване на чл. 4, ал. 1 от Общите условия, съгласно който под “лице, което ползва имота“ се има предвид общият смисъл на понятието без да е поставено изискването да има учредено вещно право на ползване върху него, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че ищецът действително е ползвал доставена електрическа енергия за процесния имот. С оглед на изложеното, настоящият състав на съда намира, че доколкото по делото не се установява възникването и съществуването на облигационно правоотношение между страните в релевантния към спора период, то предявените от ищеца отрицателни установителни искове за недължимост на процесните суми са основателни. По отношение на предявения от ответника по главните искове насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на “Електрохолд Продажби“ ЕАД е да докаже съществуването на договорно правоотношение с ищеца, обема на доставената електрическа енергия, както и стойността на претендираната парична сума за доставена енергия, а по иска с правно основание чл. 94, ал. 4 ЗЗД и изпадането на ищеца в забава по отношение на изпълнението на главното задължение. С оглед на гореизложените съображения относно липсата на проведено доказване на първия елемент от така описания фактически състав, ирелевантно е обстоятелството, че процесните фактури, по които се претендират плащания са били издадени на името на ответника по насрещния иск, доколкото не се установява наличието на възникнало договорно отношение, с оглед на което за ответника по насрещния иск да са начислени претендираните суми. Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции по повдигнатите в жалбата оплаквания, то обжалваното решение следва да се потвърди. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК на въззиваемия следва да се присъди сумата от 600, 00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство при съобразяване на наведеното от насрещната страна възражение за прекомерност. С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. Воден от гореизложеното, съдът