Решение № 120 от 28.8.2020 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 98/2020 г.

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Басейнова дирекция „ Източнобеломорски район“ – гр. Пловдив против Решение № 152/29.05.2020 г. по АНД № 194/2020 г. на ЯРС, с което е отменено Наказателно постановление № 86/29.05.2019 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „ Източнобеломорски район“ - Пловдив, с което на осн. чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите (ЗВ) на „Е. Миролио“ ЕАД, ЕИК 119603547, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, Индустриална зона, представлявано от Г. Р., е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл.44, ал. 1 от Закона за водите. Сочи се, че същото е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество, с което наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Подробни съображения за незаконосъобразността на НП е изложил в жалбата си. Иска отмяна на решението на РС и потвърждаване на НП. Ответната страна, редовно призована не изпраща представител. Депозира писмено становище за законосъобразност на обжалваното решение на РС и ска оставянето му в сила. Представителят на ЯОП изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението правилно и законосъобразно. ЯАС, първи касационен състав счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните: Предмет на оспорване в настоящото производство е Решение № 152/29.05.2020 г. по АНД № 194/2020 г. на ЯРС, с което е отменено Наказателно постановление № 86/29.05.2019 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „ Източнобеломорски район“ - Пловдив, с което на осн. чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите (ЗВ) на „Е. Миролио“ ЕАД, ЕИК 119603547, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, Индустриална зона, представлявано от Г. Р., е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл.44, ал. 1 от Закона за водите. За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания. Оценката на доказателствения материал е обективна и не противоречи на правилата на формалната логика. На база на установената в резултат на тази процесуална дейност фактическа обстановка, съдът е стигнал до извода, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се несъответствие между констатираното нарушение и наложената санкция. Съдът споделя това становище. ЯРС е прел, че на 23.04.2019г. свидетелите М. и Г. – гл. експерти в Дирекция „Контрол“ при БД „ИБР“ – Пловдив, извършили проверка на производствената площадка на „Е. Миролио“ ЕАД – гр. Сливен, находяща се в промишлената зона на гр. Ямбол. При проверката се установило, че на производствената площадка е изграден хоризонтален дренаж, с подробно описани географски координати, вид и размери на шахтата, както и че за правото на водовземане посредством дренажа липсва издадено разрешително. Констатациите на проверяващите били отразени в съставен на място КП № СЛ 96–23.04.2019г. С оглед констатациите при проверката, на 07.05.2019г. е съставен АУАН № 103/07.05.2019г. за нарушение по чл.44, ал.1 от Закона за водите – водовземане без издадено разрешително за това. Впоследствие – на 29.05.2019г., при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, но въз основа на друг АУАН - № 102/07.05.2019г., срещу дружеството е издадено обжалваното НП, с което същото е санкционирано в хипотезата на чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите – за ползване на водни обекти, водностопански съоръжения и системи и изграждане на такива без необходимото основание и в отклонение от условията на разрешителното. Съгласно разпоредбата на чл. 39 от ЗВ, използването на водите и водните обекти се осъществява чрез водовземане и чрез ползването на водния обект. Санкцията по чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗВ се налага за ползването на води без разрешително, а тази по чл. 200, ал. 1 т. 2 – за ползване на водните обекти по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗВ. Ползване на водния обект, съгласно т. 25 от § 1 на ДР на ЗВ е всяка дейност в него, която без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай. В настоящия казус е налице водовземане, което предполага санкция по чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗВ. Предвид изложеното съдът намира, че подадената касационна жалба е неоснователна. Решението на ЯРС, като законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, ЯАС касационен състав,