Решение № 285 от 2.7.2024 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 354/2024 г.

Производството е по чл.258 и сл.ГПК. Териториално поделение на НОИ-Русе, представлявано от директора И.Д., е обжалвало Решение № 193 от 20.02.2024г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.20224520103034 по описа на РРС, с което е уважен предявеният установителен иск, с правно основание чл.3 от ЗУТОССР.Излага доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Жалбоподателят моли въззивният съд да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска „като недопустим, неоснователен и недоказан“. Въззиваемата М. П. Т., от гр.Русе, изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд правилно и законосъобразно. Претендира разноските по делото. Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на М. П. Т., от гр.Русе против ТП на НОИ-София, с която предявява иск да й бъде признат осигурителния стаж за периода от 21.12.2017г. до 25.02.2019г., през който е полагала труд и е била в трудово правоотношение с ТД „, ЕВ. Б.“-ЕООД- заличен търговец с ЕИК ••••••••••. В обстоятелствената част на исковата молба ищцата твърди, че през процесния период е работила в дружеството като "домакин на 8 часов работен ден. Дружеството притежавало два бара в к.к.“З. п.“, ресторант в с.Р., къщи за гости, складови помещения в гр.София и складови помещения в гр.Русе.Нейните задължения били да стопанисва къщите за гости.Твърди, че е положила общ трудов стаж от една година, два месеца и четири дни.Продължителността на стажа при този осигурител бил надлежно оформен и отразен в трудова книжка. Трудовото й възнаграждение е заплащано в брой, като получавала нетно възнаграждение, след приспадане на дължимите осигуровки и данъци.Твърди, че заличаването на правата й на осигурено лице е било извършено неправомерно, поради което предявява иск по чл.3, ал.2 от ЗУТОССР.Предвид обстоятелството, че осигурителят е признал времето, през което е полагала труд при него чрез надлежно оформени документи, счита, че „активно легитимирана страна в настоящото производство се явява конкретното ТП на НОИ, което в процесния случай е ТП на НОИ-София град.“ Ищцата заявява, че поради наличност на всички необходими документи…“не е необходимо издаване на удостоверение по смисъла на чл.5 от ЗУТОССР“. С разпореждане от 07.08.2022г. първоинстанционният съд е указал на ищцата да представи удостоверение по чл.5 от ЗУТОССР, както и писмени доказателства, че е бил заличен трудовият й осигурителен стаж при ТД „Ев. Б.“-ЕООД за периода 21.12.2017г.-25.02.2019г.С „Допълнение към искова молба“ ишцата е представила копие от разпореждане №•••••••••• на ТП на НОИ, в което е посочено, че на основание чл.9 КСО на лицето М. Т. не следва да бъде признато времето след 21.12.2017г. за осигурителен стаж…“.Представено е и удостоверение, издадено от ТП на НОИ-Русе, в уверение на това, че в архива на НОИ липсват писмени данни за положен от лицето М. П. Т. осигурителен стаж за периода 21.12.2017г.-25.02.2019г. В срока по чл.131 ГПК ответникът ТП на НОИ София град, е подал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за недопустимост на предявения иск, тъй като не е представено удостоверение по чл.5 от ЗУТОССР.Алтернативно ответникът е изложил и доводи и за неоснователност на иска.В писмено становище за първото съдебно заседание – 01.02.2023г., ТП на НОИ – София град е възразило срещу конституирането му като ответник, предвид разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗУТОССР, съгласно която искът за установяване на трудов и осигурителен стаж се предявява пред районния съд по постоянния адрес на ищеца.Счита, че именно постоянният адрес на ищеца е определящ за местната структура на НОИ като ответник по делото. Поддържа и доводите за недопустимост и за неоснователност на иска. В писмено становище за първото по делото съдебно заседание ищцата е оспорила твърденията и възраженията на ответника и конкретно е заявила, че заличаването на трудовият й стаж е по предписание на НОИ София град, но надлежен ответник по исковата й молба „се явява НОИ Русе, следователно искът е към НОИ- Русе“-вж.становище л.115-117 от гр.д.№3034/22г. на РРС. В първото заседание на 1.02.2023г. съдът е докладвал постъпилите от страните писмени становища, направил е доклад по чл.146 ГПК, приел е писмените доказателства и е обявил делото за решаване, като е счел, че същото е изяснено от фактическа и от правна страна. С определение от 28.02.2023г. първоинстанционният съд е отменил протоколното определение от 1.02.2023г., с което е даден ход по същество и е разпоредил да се изготви служебна справка за постоянния и настоящ адрес на ищцата.След прилагане на справката, от която е установено, че регистрираните постоянен и настоящ адрес на ищцата са в гр.Русе, с разпореждане от 14.03.2023г. съдът е постановил препис от исковата молба да се връчи на ответника/ответниците. Указал е в едномесечен срок ответникът да подаде писмен отговор. Не е посочен конкретен ответник/ответниците.Разпореждането е връчено на ТП на НОИ-Русе, въпреки че същото не е било конституирано като страна по делото.По делото не се съдържат данни за развитието на процесуалното правоотношение на посочения с исковата молба ответник - ТП на НОИ София град. Не е налице определение за надлежно конституиране на ТП на НОИ-Русе, като страна в производството по делото.Независимо от това в следващите съдебни заседания ТП на НОИ Русе участва като ответник и с първоинстанционното решение е осъдено да заплати разноски на ищцата, тъй като искът по ЗУТОССР е уважен. При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема, че решението е недопустимо, тъй като е постановено спрямо правен субект, който не е конституиран като страна по делото. Съдът служебно следи за правилното конституиране на страните по законосутановения ред, и неизпълнението на това задължение води до постановяване на недопустимо решение. Това е основание за обезсилване на първоинстанционното решение и за връщане на делото на районния съд от фазата на проверка за правилното конституиране на участващите в делото лица на страната на ответника. Относно разноските - Поради функционалната обусловеност на отговорността за разноски от изхода на спора, въззивната инстанция няма основание да присъди разноски, в случаите, когато след осъществен инстанционен контрол обезсилва обжалвания съдебен акт, а не се произнася по същество на спора.Предвид изложеното искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран така, окръжният съд