Решение № 1226 от 10.2.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1915/2024 г.

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на В. Б. К., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], ет. •, ап. •, против Решение № 2153-15-210/30.07.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалба с вх. № 1012-15-291/23.07.2024 г. на К. против Разпореждане № Д-15-999-00-0002539633/15.07.2024 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО и чл. 47, ал. 2 от НПОПДОО е спряно образуваното производство по отпускане/изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20241760632 и е потвърдено същото. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна от съда. Претендират се и сторените разноски. В депозирана, след дадения ход по същество на делото, молба вх. № 464/13.01.2025 г. по описа на съда от жалбоподателката е направено искане за спиране на делото, с оглед на това, че няма произнасяне от НЕЛК. Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител юриск. П. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения излага в депозирано по делото становище. Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното. Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това 14-дневен срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения. Производството е започнало по повод подадено в ТП на НОИ - Пловдив Удостоверение, Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) от осигурител „ВП Брандс Интернешънъл“ АД с вх. № Р14-15-000-00-0014524342/05.07.2024 г. за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност на В. Б. К. по болничен лист № Е20241760632, издаден на 02.07.2024 г. от Специализирана, Неврология ЛКК при МБАЛ „ЦЕНТРАЛ ОНКО ХОСПИТАЛ“ ООД с период от 13.06.2024 г. до 26.06.2024 г. (л. 16-17). С жалба изх. № 1029-15-25523/09.07.2024 г. (л. 18) Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е оспорил болничния лист с № Е20241760632 чрез РЗИ пред ТЕЛК на основание чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) и във връзка с чл. 63, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Жалбата на Директора на ТП на НОИ – Пловдив (изходирана на 09.07.2024 г.) е входирана в РЗИ с вх. № 97-00-869/11.07.2024 г., видно от писмо № 97-00-869-1/12.07.2024 г. на Директора на РЗИ, адресирано до Председателя на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Пантелеймон“ ЕООД (л. 21). При тази фактическа обстановка с Разпореждане № Д-15-999-00-002539633/15.07.2024 г. Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Пловдив на основание чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО и чл. 47, ал. 2 от НПОПДОО е спрял производството по отпускането/изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20241760632 за периода от 13.06.2024 г. до 26.06.2024 г. на В. Б. К.. Мотивирано е, че с жалба изх. № 1029-15-25523/09.07.2024 г. по реда на чл. 112, ал. 1 от ЗЗ и във връзка с чл. 63, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, болничен лист № Е20241760632 е обжалван, тъй като ТЕЛК следва да се произнесе, относно продължителността на временната неработоспособност и медицинската обосновка на издаването му по същество. Поради гореизложеното и във връзка с разпоредбата на чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО административното производство по изплащане на паричното обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № Е20241760632 се сочи, че е спряно до приключване на производството със стабилен административен акт (л. 13). При осъщественото задължително административно обжалване от ответния Директор на ТП на НОИ – Пловдив са възприети изцяло изводите на долустоящия административен орган, обсъдени са всички наведени от жалбоподателката възражения и допълнително е посочено, че болничният лист е обжалван в неговата цялост и липсват данни за произнасяне от ТЕЛК, съответно липсват основания и за възобновяване на спряното производство (л. 8-9). При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи. Оспореният пред съда административен акт е издаден от компетентен орган – Директора на ТП на НОИ – Пловдив, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност. Освен това, същият е издаден при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО, включително с посочени фактически и правни основания за издаването му. Издаден е и в съответствие с материалноправните разпоредби, уреждащи този вид отношения и целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО, посочена като правно основание за издаване на процесния административен акт, длъжностното лице по ал. 3 издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), когато са обжалвани актове на органите на медицинската експертиза. Хипотезата на чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО изисква наличие на висящо производство по обжалване на акта на органа на медицинската експертиза, доколкото неговият изход има преюдициално значение за производството по изплащане на обезщетение по същия акт на органа на медицинската експертиза. А висящо производство е налице от постъпване на жалбата пред компетентния да се произнесе административен орган, в случая – ТЕЛК и/или органа, чрез който следва да бъде подадена жалбата – в случая РЗИ съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, до произнасяне с влязъл в сила административен акт. В конкретния случай, от събраните и неоспорени по делото доказателства, се установява, че жалбата на Директора на ТП на НОИ – Пловдив срещу болничен лист № 20241760632, издаден от Специализирана, Неврология – специализирана ЛКК към МБАЛ „ЦЕНТРАЛ ОНКО ХОСПИТАЛ“ ООД, е входирана в РЗИ на 11.07.2024 г., поради което и тази дата следва да се приеме за начало на производството по оспорване на административния акт по административен ред. Разпореждането за спиране на производството по отпускането/изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, е издадено на 15.07.2024 г. към която дата вече е било налично висящо производство по обжалване на акта на органа на медицинската експертиза (болничен лист № 20241760632), поради което е осъществена хипотезата на чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО. Тук е мястото да се посочи, че единствено компетентни по въпросите на работоспособността са органите на медицинската експертиза, посочени в НМЕ и ПУОРОМЕРКМЕ. Актовете, издавани от тях, в които се произнасят по наличието на временна или трайна неработоспособност, имат характера на индивидуални административни актове и са задължителни за осигурителните органи при преценка на правото на парично обезщетение за временна неработоспособност/пенсия за инвалидност. До изтичане на срока за обжалването им, съгласно правилата на административния процес, те не са стабилни административни актове. Тъй като производството по издаването им е преюдициално спрямо производството по отпускане и изплащане на парично обезщетение, то представлява основание за спирането му съгласно чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО. С идентичен смисъл е и другата, посочена като правно основание разпоредба на чл. 47, ал. 2 от НПОПДОО. Видно е, че в тази хипотеза органът действа при условията на обвързана компетентност и е задължен да спре производството до окончателното решаване на въпроса относно наличието на неработоспособност от органите на медицинската експертиза. Това е така, защото оспорването на болничния лист само по себе си създава неяснота относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност на жалбоподателката и относно наличието на обстоятелства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ за изплащане на парично обезщетение. Спорът за законосъобразността на болничния лист е преюдициален по отношение на изплащането на претендираното въз основа на същия болничен лист парично обезщетение за временна неработоспособност. Целта е да се предотврати неоснователно изплащане на парично обезщетение и ощетяване на фондовете на ДОО. Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-210/30.07.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № Д-15-999-00-0002539633/15.07.2024 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Пловдив, поради което жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена. За пълнота и с оглед депозираната от жалбоподателката молба след дадения ход по същество и представените с нея доказателства, е необходимо да се посочи, че е ирелевантен в случая резултатът от предприетото оспорване на болничния лист, поради което и не са налице основания за спиране на настоящото съдебно производство. При посочения изход на спора, на ответника се дължат извършените разноски по производството, които се констатираха в размер на 100 лв. за осъществената защита от юрисконсулт, който размер е определен на база правилото на чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отд., VІІ състав,