Решение № 290 от 27.10.2025 г. на Районен съд - Шумен по дело № 547/2025 г.

производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето, посочено в АУАН и НП. В тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субектът на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има извършено конкретно административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно приложената по делото заповед на Министъра на вътрешните работи, доколкото това произтича от разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, съгласно която, при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено. Съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени в предвидените за това срокове и от компетентни лица. Според чл. 104а от ЗДВП(Изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г.) и действаща към момента на извършване на процесната проверка08.10.2024г., на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. В АУАН е посочено, че в гр. Шумен на кръстовището на бул. Велики Преслав и ул. Владайско въстание в посока ул.Правда управлява л.а. Фолксваген Шаран с рег. № Н3019ВТ собственост на А. щит ЕООД с Булстат ••••••••••••, като водачът по време на управление използва мобилен телефон, без да използва устройство, позволяващо ползване на телефона без участие на ръцете му. От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта безспорно се установява, че жалбоподателят по време на движение използва мобилен телефон, без да използва устройство позволяващо ползване на телефона без участие на ръцете му с което е нарушил разпоредбата на чл. 104А от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетеля А.С. и свид. Л. С., които са възприели движението на автомобила, управляван от жалбоподателя и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, видели са, че водачът по време на управление на л. а. използва мобилен телефон. Същевременно няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността в показанията на свидетелите или да сочат на наличието на мотив да набеди санкционираният в нарушение, което не е извършил. Дадените в хода на съдебното следствие показания на тези свидетели са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото поведение на жалбоподателя и са годни да обосноват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка относно конкретното нарушение. Относно наведените твърдения в жалбата за непредявяване на АУАН съдът кредитира показанията и на свид. Д.Д., Г. Г. и свид. Г. П., изслушани в с.з., проведено на 03.06.2025г. Свид.Д.Д. с подписа си е удостоверил отказа на жалбоподателя да подпише АУАН, като същевременно от показанията му се установява, че всъщност жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на АУАН, като конкретните му възражения са били относно обстоятелството, че в самата бланка е изписан текст „ нямам възражения“. Било обяснено на жалбоподателя обстоятелството, че системата при изготвяне на АУАН/ към този момент/ автоматично генерира такъв запис, като му било разяснено и била дадена възможност да отрази лично конкретните си възражения, което жалбоподателят отказал. Горното обстоятелство се установява и от показанията на свид.Г. Г. и свид. Г. П.. Поради изложеното, съдът приема, че твърдените в жалбата като допуснати нарушения на правото на защита, всъщност не са осъществени. На същият е бил предявен АУАН и му е била дадена възможност да отрази възраженията си, но жалбоподателят не е пожелал да го стори. В подкрепа на извода на съда е и записа на диск с 5 видеофала, съдържащ записи от бодикамерите на полицейските служители. Фактът, че се констатира липса на период от 4 минути между края на втория файл и третия файл настоящия състав намира, че е ирелевантен и не променя изводите на съда. В тази насока бе проведен разпит на свид. Й.Ж., от чиито показания се установява, че бодикамерите се пускат от конкретния служител / а не са включени постоянно / и съответно служителите са длъжни да ползват бодикамерите при контакт с граждани, но не и когато са в служебния автомобил. Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин е установено, че с деянието си жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение, посочено в чл. 104А от ЗДВП, поради това, че като водач на МПС на посочената в акта и НП дата и място е използвал мобилен телефон, докато е управлявал собствения си автомобил, без устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете му. Съдът намира, че за извършеното административно нарушение законосъобразно е ангажирана административно - наказателната му отговорност. Използването на мобилен телефон по смисъла на чл. 104 А и чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДВП означава както провеждането на разговор чрез него, така и всякаква друга дейност с него, свързана с въздействие върху неговите елементи съобразно с предназначението му, независимо дали се отнася до разговор, писане, изпращане и четене на кратки съобщения (SMS), боравене с телефона и др. Целта на законодателя е да ограничи всяко ръчно интервениране с мобилни телефони по време на управление на ППС, за да не се отклонява вниманието на водача, щом това би могло да застраши живота и/или здравето на участниците в движението по пътищата, да затрудни тяхното придвижване и да увреди имуществото на юридическите и физическите лица (чл. 1, ал. 2 от ЗДВП). Доколкото това е извършено по време на движение, без наличие на устройство "свободни ръце", правилно е била ангажирана административно - наказателната отговорност на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДВП регламентираща, че се наказва с глоба 50 лв. водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. С оглед естеството на нарушението и обстоятелствата по извършването му, съдът намира, че не са налице условията за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи. В същото време съдът намира, че липсват основания за квалифициране на нарушението като маловажно и с оглед данните за личността на нарушителя, установени от приложената по делото Справка за нарушител /стр.10-14 /. С оглед всичко гореизложено, от настоящата инстанция не се споделя заявеното от защитата, че АУАН и НП са издадени при несъответствие с административната процедура и като такива са незаконосъобразни. Поради горното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно, законосъобразно и доказано и следва да бъде потвърдено. Съгласно направеното искане и съобразно чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи възнаграждение на юрисконсулта, представляващ ОДМВР по делото, в размер на 130лв., която сума следва да се заплати от жалбоподателя по сметка на ОДМВР – Шумен. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът