РЕШЕНИЕ

№ 12262

гр. София, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110128972 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] срещу Д. Р. Д. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 826, 56 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот с адрес: [адрес], с абонатен номер •••, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.05.2022 г. до окончателното й изплащане, 100, 87 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.08.2019 г. до 10.05.2022 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, 37, 59 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.05.2022 г. до окончателното й изплащане и сумата от 6, 56 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до 10.05.2022 г., начислена върху главницата за дялово разпределение, за които суми по ч. гр. дело № 26421/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.05.2022 г. Ищецът твърди, че между него и ответницата Д. Р. Д., в качеството й на собственик/ползвател на топлоснабден имот, а с това и на потребител – клиент за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен номер •••, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че за времето от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е доставил до имота топлинна енергия, като ответницата не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. Д. Д., като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Последната не е погасила на падежа дължимите суми в размер, както следва: 826, 56 лева – главница за доставена топлинна енергия; 100, 87 лева - лихва за забава за периода от 15.08.2019 г. до 10.05.2022 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия; 37, 59 лева – главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 6, 56 лева - лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до 10.05.2022 г., начислена върху главницата за дялово разпределение. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.05.2022 г. до окончателното й заплащане. За посочените суми в хода на производството по ч. гр. дело № 26421/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав в полза на ищеца и срещу ответната страна е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, ищецът предявява настоящите искове. С тези съображения [фирма] обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор назначеният по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответницата – адв. П. П. оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани. Намира исковата молба за нередовна, тъй като ищцовото дружество не е конкретизирало в достатъчна степен от сумите по кои конкретно фактури и по какъв начин е формирана процесната главница в размер от 826, 56 лева. Липсват доказателства относно дължимостта на сумите за дялово разпределение на топлинна енергия. Намира за неотносими спрямо процесния период приложените към исковата молба протоколи от 30.01.2008 г. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.

В депозирано по делото писмено изложение, като приложение към молба от 20.03.2024 г. подпомагащата страна излага твърдения, че разпределението на топлинна енергия в сградата в режим на ЕС, където се намира и процесният имот, се извършва по система за дялово разпределение съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че през процесния период към абонатната станция на адрес: [адрес] има топлоподаване само за отопление. По избор на клиентите на топлинна енергия в сградата в режим на ЕС, месечните суми за отопление за период от 12 месеца се определят по действащите през периода цени, след което се извършва годишно изравняване на действително потребеното количество с начисленото такова. Излага се, че по време на исковия период вътрешната инсталация на имота включва два топлинни разпределители на двата радиатора, присъединени към разклоненията на общата отоплителна инсталация. Поддържа се, че абонатът е консуматор на количеството топлинна енергия, припадащо се на имота от количеството, отдадено от сградната инсталация, определено по емпиричен път и на количеството топлинна енергия, потребено от отоплителните тела. В случая за съответните подпериоди, включени в процесния, делът за отопление на имота е изчислени служебно поради неосигурен достъп за отчет до жилището на определените за това дати за отчет. В заключение се изразява становище, че разходът на топлинна енергия в имота през процесния период е определен при спазване на относимите нормативни изисквания за това.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове за признаване за установено съществуването в полза на ищеца и срещу ответницата на вземания, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, при събрани и отразени данни, с вписване на техния източник, че адресатът – длъжник не живее на посочения и регистриран адрес и жилището е необитаемо, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира процесните установителни искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена за дяловото й разпределение предполага установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно правоотношение между него и ответницата (обусловено от притежавано от ответната страна право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата) през процесния период с предмет покупко – продажба (доставка) на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответницата е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди. Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида.

Изясни се, че с отговора на исковата молба особеният представител на ответницата оспорва исковете като неоснователни, което обуславя проверката на съда относно наличието на първата и основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания – съществуващо между страните правоотношение, обосновано от притежавани от ответницата права върху имота.

Това правнорелевантно обстоятелство следва от събраните по делото писмени доказателства, които сочат, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.06.2013 г., обективиран в Нотариален акт № 81, том II, рег. № 2569, нот. дело № 269/2013 г. по описа на нотариус Й.Л. с рег. № ••• на НК и с район на действие СРС, третите за процеса лица М.С.Г., Г.Д.Т. и Е.Д.К., от една страна, в качеството си на продавачи, подават на Д. Р. Д. – ответницата по делото, от друга страна, в качеството й на купувач, а същата е съгласна и купува, следния съсобствен на прехвърлителите недвижим имот – апартамент № 13, находящ се в [адрес] (три), ет. 5 със застроена площ от 42, 04 кв. м., състоящ се от една стая, кухня и други сервизни помещения, заедно с избено помещение № 13 с полезна площ от 3, 44 кв. м. с 0, 366 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя. В нотариалния акт е удостоверено, че сред представените документи при съставянето му, установяващи правото на собственост върху имота, са и: договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 24.09.1990 от Общински народен съвет „Подуяне“, гр. София, удостоверение за гр. брак от 14.08.1996 г. и препис-извлечение от акт за смърт на лицето Делчо Генков.

Изяснява се, че между страните по договора за покупко-продажба е постигнато споразумение, обективирано в споразумителен протокол от 25.06.2013 г., съгласно което продавачът Г.Д.Т. се задължава да заплати всички текущи сметки до 15.06.2013 г. към [фирма], касаещи имота, да изплати сумата по изравнителната сметка – при наличие на сума за доплащане, респ. да получи надвзетата такава, за всички предходни отоплителни сезони за абонатен № •••. В протокола е отразено, че същият се подписва при условията на чл. 66 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от [фирма] на потребителите за битови нужди в град София и следва да послужи пред дружеството и пред съответната фирма за топлинно счетоводство.

Със заявление-декларация с вх. № ОП 2148/02.07.2013 г. ответницата Д. Р. Д. е отправила искане до [фирма] за откриване на партида за имот с адрес: [адрес] с абонатен номер •••. В заявлението е посочено, че домакинството на заявителя е двучленно, както и, че в имота ще се ползва топлинна енергия за отопление в целия имот.

Данните, съдържащи се в така събраните доказателствени източници, обуславят извода, че процесният недвижим имот – апартамент № 13, находящ се в[адрес](три), ет. 5 е придобит от ответницата Д. Р. Д. по силата на вещно-транслативния ефект на договора за покупко-продажба от 25.06.2013 г., за който имот впоследствие със заявление от 02.07.2013 г. същата е отправила и искане до ищцовото топлофикационно дружество за откриване на партида за ползване на топлинна енергия за отопление.

По делото няма данни или твърдения за последващи прехвърлителни действия, касаещи имота, поради което съдът приема, че от този момент, включително и в рамките на процесния период м. юни 2019 г. – м. април 2021 г. именно ответницата е собственик на жилището, а с това и страна по облигационното продажбено правоотношение с ищцовото дружество във връзка с доставката на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

От представените и приети по делото писмени доказателства се изяснява, че с протоколно решение от 04.09.2002 г. етажната собственост от процесната жилищна сграда – [адрес], вход 3 е приела решение да се извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и да се сключи договор за услугата „топлинно счетоводство“ с Топлоснабдителна Агенция и Енергиен Сервиз „Нелбо Инженеринг“ ООД, като се въведе система за дялово разпределение. С решението ЕС е упълномощила свой представител, който да сключи договора, както и относителен дял от разхода на топлина, свързан с общите части и загубите от топлоотдаване на главните линии на инсталацията в размер от 10 %. В списък на етажните собственици, приложение към протокола, в графа за апартамент 13 с посочен титуляр на партидата с абонатен № ••• Делчо Генков, са отразени 3 бр. радиатори в имота и 2 бр. разпределители.

В изпълнение на решението на ОС на ЕС, между ЕС и ФДР е сключен договор от 20.09.2003 г., представен в заверен препис. Установява се също, че с договор № ДОГ-55 от 02.06.2017 г., сключен между [фирма], като възложител и [фирма], като изпълнител, е възложено и прието извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради в режим на ЕС, описани по адреси в приложение № 1 към договора, за срок от 1 година, с възможност за автоматичното му подновяване.

За изясняване на обстоятелството, касаещо доставката на топлинна енергия в процесния имот, по делото е изслушано и прието заключението по съдебно-техническата експертиза. От изводите на вещото лице, обективирани в последното се установява, че абонатната станция на процесната жилищна сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: [адрес] топлозахранва два входа. Абонатната станция е индиректна, автоматизирана. Налице е общ топломер, отчитащ постъпващата и разходената топлинна енергия, последната представляваща разлика между „ново и старо показание“. Между абонатите е разпределяна топлинната енергия, отчетена в абонатната станция от общия топломер, след намаляване с размера на технологичните разходи, които са за сметка на топлопреносното предприятие [фирма]. Установява се, че през процесния период сградата е била с непрекъснато топлоснабдяване. Общият топломер е преминал през необходимите метеорологични проверки, със заключение „съответства“ на одобрения тип. В експертизата е изяснено, че макар последната такава проверка да е извършена след законовия срок, при наличието на заключение „съответства“, то последното дава основание да се приеме, че за този период общият топломер е бил годно СТИ. Дяловото разпределение на топлинната енергия е извършвано от ФДР [фирма] съгласно изискванията на приложимата нормативна уредба. Изяснява се, че процесната сграда не ползва топлинна енергия за БГВ, тъй като няма изградена инсталация за това, а потребителите ползват електрическия бойлери, поради което и не са начислявани суми за това перо. През процесния период за абонатен № ••• има начислени суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя от ФДР между всички абонати – пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. В случая съгласно акт за разпределение на кубатурата от 30.06.1976 г., представен на експерта от топлорайон „София“, пълният отопляем обем на процесното жилище е 109 куб. м. Изчисленията, направени от вещото лице съвпадат с отразеното в изравнителните сметки на ФДР. В заключението е посочено, че по данни от директора на ФДР за процесния период в имота има два броя радиатори с ИРРО (индивидуални разпределители на разходите за отопление), за които поради липсата на осигурен достъп от абоната е начислена служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход съгласно т. 6.5 от Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради ЕС. Посочено е, че изчислената от вещото лице служебна топлинна енергия по МСРС съвпада с отразеното в изравнителните сметки на ФДР. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице изяснява, че при направена проверка при директора на ФДР от последната е уточнено, че в имота има два броя радиатори, за които се начислява служебна енергия по МСР. Експертизата достига до извод, че общо дължимата сума от абоната за процесния период възлиза на 803, 70 лева, включваща начислените суми за отопление на имот, за сградна инсталация и сумата по изравнителните сметки – за доплащане Посочва се, че тези суми са начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката и не включват просрочени или неплатени суми за предишни периоди, суми за дялово разпределение и лихви. Съдът кредитира заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като обосновано и компетентно изготвено, въз основа на материалите по делото и допълнително представени от ищеца, от съответния топлорайон и от ФДР документи и справки, отговарящо на всички поставени задачи и останало неоспорено от страните в процеса.

Към доказателствената съвкупност по делото са представени от подпомагащата страна и приети изравнителни сметки за абонатен номер ••• с вписан титуляр Д. Д., съответно за отчетен период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. с отразена сума за доплащане от 277, 42 лева и от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. с отразена сума за връщане – 69, 61 лева, както и четири броя констативни протоколи от 29.05., 06.06., 28.04. и 09.05. за годишен отчет на уредите за дялово разпределение за обект: жилищна сграда в [адрес], подписани от служител на ФДР и от представител на ЕС, в които сред абонатите, неосигурили достъп за отчет и на двете дати за това е и апартамент 13 с абонатен номер ••• и с титуляр на партидата ответницата Д. Д.. С оглед достигнатите изводи в съдебно-техническата експертиза и при анализ на същата в съвкупност с останалите събрани по делото писмени доказателства, в частност представените от подпомагащата страна писмени материали, съобразявайки и данните в списъка на етажните собственици към протоколното решение на ОС на ЕС от 04.09.2002 г. за 3 бр. радиатори и 2 бр. разпредели в процесния имот, съдът намира за установено по делото, че от страна на ищеца до имота на ответницата през релевантния период е доставена топлинна енергия, възлизаща на сума в общ размер от 803, 70 лева.

Във връзка с начислените суми за отопление съдът намира за необходимо да отбележи, че от събраните по делото доказателства – изводите на СТЕ, подкрепени от представените от подпомагащата страна протоколи за извършен отчет по отношение на жилищна сграда в рамките на двата подпериода, включени в процесния (предвид депозирането им заедно с изравнителните сметки за тези периоди) се установява, че сред абонатите с неосигурен достъп за това е и процесният апартамент № 13, обстоятелство по същество неоспорено по делото.

Ето защо, съдът намира, че в случая е било налице основание за служебно начисляване, представляващо изключение от установения в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, чл. 144 ЗЕ и в чл. 141 ЗЕ принцип за заплащане на реално доставената и потребена топлинна енергия, определена въз основа на отчетените единици от средства за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището. Това изключение следва от разпоредбата чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (в редакцията й, приложима към процесния период) и Наредба Е-РД 04-1/12.03.2020 г., издадени въз основа на законова делегация., издадена въз основа на законова делегация. Съгласно посочената разпоредба на клиентите, неосигурили достъп за отчет на индивидуалните уреди за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди. Следователно, при неосигурен достъп за отчет до помещенията и отоплителните средства за отчитане в имота, е предвиден нормативно установен механизъм, който изключва принципа на реално потребление.

Предвид изложеното, ответницата, като собственик на процесния имот през релевантния период, а оттук и като страна по облигационното правоотношение с ищцовото дружество, дължи заплащането на сумата от 803, 70 лева за доставената до имота топлинна енергия.

По делото не се твърди Д. да е извършвала плащания на суми за погасяване на процесните задължения. Същевременно, от изводите на вещото лице по приетата съдебносчетоводна експертиза се установява, че няма данни за плащане на процесните суми по създадената от ищцовото дружество съдебна сметка за исковите вземания, нито такива на основание издаваните месечни фактури на база равни вноски. В заключението е отразено, че счетоводството на ищеца относно процесния имот за исковия период е водено в съответствие с изискванията на ТЗ и ЗСч, до който извод вещото лице достига въз основа на данните за надлежно и своевременно фактуриране на задълженията и извършване на изравняванията.

С оглед всичко изложено дотук, съдът намира, че предявената от ищеца претенция по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява доказана по основание и до размера от 803, 70 лева, до който следва да бъде уважена. За разликата над уважения размер до пълния предявен от 826, 56 лева или за сумата от 22, 86 лева искът следва да бъде отхвърлен. В тази връзка съдът взе предвид изводите на вещото лице по СТЕ, доколкото същите се основат на данните от издаваните фактури за процесния период и на изравнителните сметки от ФДР за процесния период.

Към стойността на задължението за неплатена топлинна енергия следва да се добавят и дължимите годишни такси за дялово разпределение в общ размер от 37, 59 лева, чиято стойност следва от заключението на ССчЕ, определяща я в по-висок размер. С оглед разпоредбата на чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на т. III от договор № ДОГ-55/02.06.2017 г. между [фирма] и [фирма], таксите за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружеството за дялово разпределение. Следователно, тази услуга, включваща дейността по отчитане на изразходеното количество топлинна енергия и разпределението му, е възмездна такава, поради което и потребителят дължи заплащането на цената.

Предвид изложеното, предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 37, 59 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.

Като законна последица от уважаване на исковете, всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2022 г. до окончателното плащане.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД: Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответницата в забава и размера на обезщетението за забава.

Както вече беше изяснено, съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., изцяло приложими към процесните вземания за цена на топлинна енергия, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят.

Ето защо, за вземанията за топлинна енергия за периода м. юни 2019 г. – м. април 2021 г. не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.

Върху дължимата от ответницата главница в размер на сумата от 803, 70 лева ответната страна дължи лихва за забава за периода от 15.08.2019 г. до 10.05.2022 г. в размер на сумата от 98, 08 лева (определена от съда на основание чл. 162 ГПК, при съобразяване на уважената част от иска за главница, помесечно дължимите суми, общия размер на претендираната лихва и периода, за който е дължима).

За тази сума предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 100, 87 лева или за сумата от 2, 79 лева да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение на главното задължение за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на 37, 59 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 19.05.2022 г. и касаеща посочения период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на 6, 56 лева за периода от 01.07.2019 г. до 10.05.2022 г., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

По отговорността за разноски: В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в полза на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъде присъдена сумата от 72, 51 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и сумата от 942, 67 лева – разноски за държавна такса, депозит за особен представител, за съдебно-техническата експертиза и за съдебносчетоводната експертиза, и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца – подаване на искова молба и процесуално представителство в съдебно заседание, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключило в рамките на едно открито заседание. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, поначало право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, има и ответницата. Такива не са претендирани и няма доказателства за реалното им извършване (същата се представлява в настоящото производство от особен представител), поради което и не подлежат на присъждане.

Така мотивиран, съдът