Решение № 261779 от 27.5.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 13949/2020 г.
Софийски градски съдГражданско27.05.2022 г.докладчик МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА ГЕОРГИЕВА
Диспозитив
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТ по предявен от Т.С.Л., с ЕГН ••••••••••, ••• срещу В. С.К.-П., с ЕГН •••••••••• и Г.П. П., с ЕГН ••••••••••, двамата с адрес ••• иск с пр. осн.чл.42, б.“б“, пр.1, вр.чл.24, ал.2 от ЗН нотариално завещание от 13, 07, 2017год., с което Н.П.К. завещава цялото си недвижимо и движимо имущество в полза на В.С.К.-П. и Г.П. П. поради неспазена форма. ОСЪЖДА В. С.К.-П., с ЕГН •••••••••• и Г.П. П., с ЕГН ••••••••••, двамата с адрес ••• да заплатят на Т.С.Л., с ЕГН ••••••••••, ••• на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 757, 39лв. - разноски. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването на страните. СЪДИЯ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК. Образувано е по предявени от Т.С. Л. срещу В.С.К.-П. и Г.П. П., искове, с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 24, ал. 2 от ЗН за прогласяване недействителност на нотариално завещание, съставено от нотариус С.Т., рег.№065 от НК, регистрирано в Агенция по вписванията- том 1, стр.57, вх.№553/17, 07, 2017год. отразяващо волята на Н.П.К.. При условията на евентуалност е предявен иск с пр. осн.чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН за унищожаемост на завещанието, тъй като е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава. Излагат се доводи, че ищецът е наследник по закон на Н.П.К., а ответниците твърди, че по силата на оспорваното завещание са придобили собствеността върху посочен в него недвижим имот: Апартамент № 23, находящ се в гр. София, район Триадица, жк. „Красно село“, ул.••••••, състоящ се от една стая, кухня и други сервизни помещения, с площ от 50.00кв.м., при съседи: стълбище, Д.Г., двор, С.К., заедно със зимнично помещение, съставляващ обект с идентификатор 68134, 1005, 159, 3, 23 от КККР, одобрени със заповед №РД-18-108/13, 12, 2016год. на ИД на АГКК, адрес на имота: гр.София, район Триадица, жк.••••••••, •••, находящ се в сграда 3, разположена в ПИ с идентификатор 68134, 1005, 159, при съседи на жилището на същия етаж: 68134, 1005, 159, 3, 22, 68134, 1005, 159, 3, 24, под обекта: 68134, 1005, 159, 3, 20, над обекта: няма. Поддържа се, че завещанието е нищожно поради липса на форма, тъй като същото не е подписано от завещателят Н.П.К., а е положен отпечатък от пръст, въпреки, че завещателят е бил в добро физическо състояние. При условията на евентуалност поддържа завещателката да не е била способна да завещава, предвид напредналата й възраст и влошено здравословно състояние, изразяващо се във влошен когнитивен статус към момента на изготвяне на завещанието, влошени за възрастта й паметови и интелектуални функции, които да й позволяват да разбира свойството и значението на действията си, поради което не е налице завещателна дееспособност по чл.13 от ЗН. Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски. В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който е изложено становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че завещанието е действително, тъй като е подписано от завещателката чрез поставяне на отпечатък от палеца на дясната ръка. Оспорва доводите за влошено здравословно състояние, тъй като напредналата възраст не предоставя замъгляване на съзнанието, а завещателката Н.К.е била в добро здравословно състояние към датата на съставянето му. П ри така изложеното след като обсъди доказателствата по делото при условията на чл.235, ал.1 и сл. от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Със завещание съставено на 13, 07, 2017година от нотариус С.Т. –нотариус с рег.№065 на НК, с район на действие СРС, Н.П.К. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава и ще притежава към момента на смъртта си. Волята на завещателят е удостоверена с полагане на отпечатък от палеца на дясната ръка „поради старост и немощ“ и е подписано от двама свидетелиЙ.П.С., М.И.В.и нотариуса. Нотариално завещанието с №5, том 1, рег.№8324, дело №34 от 13, 07, 2017год. е регистрирано в служба по вписванията с №553, том 1, стр.57 на 17, 07, 2017год. Видно от удостоверение за наследници изх.№812/24, 04, 2018год. на Столична община ищецът Т. С. Л. се легитимира като наследник на Н.К.по съребрена линия. Не се спори между страните и се установява от нотариален акт №112, том 1, рег.№2898, н.д.№91/17, 07, 2012год., НА №37, дело №6837/03, 12, 1968год. и удостоверение за наследници № 001901/12, 04, 2012год. на СО, район Триадица, Н.П.К. да се легитимира като собственик на основание покупко-продажба и наследство на недвижим имот – апартамент №23, находящ се в гр.София, жк.••••••••, ул.••••••••с площ от 50кв.м., при описани в акта съседи и зимнично помещение без посочена квадратура по документ за собственост, заедно с 0, 856%ид.части от общите части на сградата и ид.части от правото на строеж върху държавна земя. Видно от изготвеното заключение на съдебно-психиатричната експертиза се установява към момента на изготвяне на завещанието за Н.К.да няма данни да е боледувала от психично заболяване или слабоумие. Отразеният неврологичен статус от хоспитализацията на К. във ВМА -1 месец преди съставяне на завещанието сочи да липсват патологични отклонения и в този смисъл не са били налице медицински причини да не може да положи подпис. Обоснован е извод завещателката да е дееспособна. При така изложената фактическа обстановка съд ът достигна до следните правни изводи: Предявен е иск с правна квалификация чл.42, б.“б“, пр.1 от ЗН, вр.чл.24, ал.2 от ЗН за нищожност на завещание от 13, 07, 2017год. Нотариалното завещание е официален свидетелстващ документ, поради което има обвързваща за съда материална доказателствена сила за удостоверените факти, докато не бъде оборена от страната, която го оспорва. Неспазването на формата предвидена в чл.24, ал.2 от ЗН води до неговата нищожност. Фактическият състав на нотариалното завещание включва установяване на следните правнорелевантни факти: изразяване устно воля та на завещателя преди нотариуса, записване на изразената воля, прочитане на волята на завещателя в присъствието на свидетелите, отбелязване на формалностите при съставяне на завещанието, като се отбелязва дата и място на съставянето му и подпис от страна на завещателя, свидетелите и нотариуса. Съгласно чл.24, ал.3 от ЗН, ако завещателят не може да се подпише, той трябва да укаже причината за това и нотариусът отбелязва неговото изявление преди прочитането на завещанието. Спорно между страните е доколко завещанието е подписано от завещателят и полагането на отпечатък от палеца на дясна ръка е равнозначно на подпис на лицето, както и начина по който следва да бъде удостоверено. Съдът не споделя съществуваща практика на ВКС, според която полагането на отпечатък от палеца на дясна ръка замества подписа на лицето, в който случай не посочване на причината за това не опорочава формата на нотариалното завещание. ( Определение № 973 от 1.08.2011 г. по гр. д. № 256/2011 г., III г.о., и Решение № 719 от 25.07.2000 г. по гр. д. № 1436/1999 г., II г.о.). Чл.24, ал.2 от ЗН сочи на формалност на акта, а нормата препраща към чл. 578, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс, но не и към 579 ГПК, вр.чл.189 от ГПК, уреждаща възможността при определени обстоятелства документ, издаден от неграмотен или незрящ да носи вместо подпис отпечатък на десния му палец и да бъде приподписан от двама свидетели. Нормата на чл. 24, ал.
от ЗН е специална по отношение на общите разпоредби на нотариалните производства, предвид което е приложима в хипотезата на нотариално завещание. Съгласно последната ако завещателят не може да се подпише, той трябва да укаже причината за това и нотариусът отбелязва неговото изявление преди прочитането на завещанието. В този смисъл спазването на формата на нотариалното завещание предполага удостоверяване на изявлението на завещателят за причината, поради която не може да положи подпис, едва след което следва прочитане на завещанието, а не посочване на изводите на нотариуса относно състоянието на лицето. Този извод е пряко обоснован от изискването за устно волеизявление на завещателят за разпореждане с имуществото за след смъртта му. Т.е. при невъзможност за устно волеизявление не би било възможно съставяне на нотариално завещание. Предвид горните мотиви и отразеното в акта от нотариуса отбелязване „ молителката постави отпечатък от палеца на дясната си ръка, поради старост и немощ“ не сочи на изпълнена форма на нотариалното завещание, поради което същото на осн.чл.42, б.“б“ от ЗН е нищожно. Аргумент за това е изготвената съдебнопсихиатрична експертиза, според заключението на която не са налице медицински причини завещателката да не може да положи подпис на документа. Дори теоретично да се приеме да е приложима общата разпоредба на чл.579, вр.чл.189 от ГПК за полагане на отпечатък от палеца на ръката, то необходимо е да налице едно двете условия за това –неграмотност или недъгавост, което предполага конкретно и подробно удостоверяване на причините за полагане на отпечатък. В конкретната хипотеза няма удостоверяване за неграмотност на лицето. От друга страна посоченото обстоятелство „немощ“ съставлява извод на нотариуса, а не удостоверяване на факти, които биха могли да се подведат под понятието недъгавост. Ето защо исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена. Предвид основателност на главната искова претенция, съдът намира да не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на заявен при условията на евентуалност иск с пр. осн.чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН за унищожаемост на завещанието. По разноските:
Предвид изхода от спора на осн.чл.78, ал. 1 от ГПК разноски се дължат на ищеца, които съдът намира за доказани в размер на 757, 39лв., от които 427, 39лв.-д.т., 10, 00лв.-СУ и 320, 00лв.-в.л.
Цитирани разпоредби
13- чл. 24, ал. 2 ЗН
- чл. 78, ал. 1 ГПК
- чл. 42
- чл. 131 ГПК
- чл. 189 ГПК
- чл. 235, ал. 1 ГПК
- чл. 235 ГПК
- чл. 13 ЗН
- чл. 24, ал. 3 ЗН
- чл. 24
- чл. 43, ал. 1
- чл. 578, ал. 1
- чл. 579