Решение № 482 от 14.7.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 236/2023 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на синдиците на „КТБ“-АД /н/ А. Д. и К. М. – ответник в първата инстанция против решение №1486 от 29.12.2022 год., постановено по т.д.№ 1003/2022год. на СГС, ТО, VI-4 състав, с което на основание чл.71, ал.1 ЗБН е допълнен списъка на приети вземания на кредиторите на „КТБ“-АД /н/ с вземане с поредност по чл.94, ал.1, т.8 ЗБН /доп.-ДВ, бр.33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г./ на „ФРУКТО СЛИВЕН“-АД в размер на 7 750 лева, представляващи съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, присъдени с решение от 10.05.2021г. по т.д.№ 1093/20г. на СГС, въз основа на което е издаден изпълнителен лист на 26.10.2021г., както и в частта, в която в тежест на масата на несъстоятелността са присъдени разноски в размер на 310 лева. Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Въззивната жалба е подробно аргументирана.Молят съда да отмени решението като неправилно и противоречащо на закона, като остави без уважение възражението на „ФРУКТО СЛИВЕН“-АД против отказа на синдиците да включи вземането му за разноски в размер на 7 750 лева в списъка на приетите вземания. В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ищеца в първата инстанция „ФРУКТО СЛИВЕН“-АД чрез пълномощника му адв.С. П., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Подробни доводи против твърденията на жалбоподателя са наведени в отговора. Моли за потвърждаване на решението като законосъобразно и правилно. Софийският Апелативен съд, като взе предвид доводите, изложени в жалбата и отговора и събраните по делото доказателства, приема следното: Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна поради следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. От събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с възражение на „Фрукто Сливен“ АД с правно основание чл.68, вр. с чл.70 и чл.71 ЗБН, с което е поискал допълване на списъка по чл.67, ал.2 ЗБН на кредиторите с приети вземания на длъжника „КТБ” АД- /н/ с вземане в размер на 7 750 лв. - съдебни разноски по т.дело № 1093/20 г. на СГС. Твърди се от възразилия кредитор, че с решение от 10.05.2021 г. по т.дело №1093/20 г. на СГС длъжникът е осъден да му плати съдебни разноски в размер на 7 750 лв. за адвокатско възнаграждение. С молба от 13.05.2022 г. вземането било предявено, но с Писмо от 20.05.2022 г. синдиците на банката го уведомили за отказа да включат вземането в допълнителен списък. Сочи, че процесното вземане за съдебни разноски има характер на неоспоримо вземане по чл.71, ал.1 ЗБН, а кредиторът има право вземането му да бъде включено в допълнителния списък. Синдиците на „КТБ” АД /н/ са подали писмен отговор, с който са оспорили възражението с довода, че е процесуално недопустимо, защото вземането не е предявено по установения в ЗБН ред - не било направено от кредитора искане за допълване на списъка с приети вземания. Освен това липсвал изричен отказ от страна на синдиците по молбата на кредитора. Поддържа се, че кредиторът е направил искане за плащане на присъдените разноски, а е следвало да поиска допълване на списъка. Възразилият кредитор е подал допълнително възражение, с което поддържа възражението с направеното в него искане за включване на вземането в допълнителен списък с довода, че е отправил искане до синдиците да бъде удовлетворено вземането му по изпълнителния лист. Сочи, че с писмото до синдиците на банката длъжник вземането е било предявено за удовлетворение в производството по несъстоятелност. Синдиците на банката в несъстоятелност са подали допълнителен отговор, с който поддържат възражението, че кредиторът не е предявил вземането си с искане за допълване на списъка, поради което няма право да предяви възражение. Освен това възразилият кредитор не се е възползвал от реда по чл.66 ал.1 ЗБН и чл.65 ал.1 ЗБН. Съдът е приел възражението за процесуално допустимо и го е разгледал по същество. Приел е, че с молба от 13.05.2022 г. възразилият кредитор е поискал да получи плащане по издадения в негова полза изпълнителен лист, с което по същество е поискал да получи удовлетворение по реда на ЗБН. Синдиците са приели, че няма възможност вземането да се включи в допълнителен списък и са уведомили кредитора с писмо от 20.05.2022 г. Затова за възразилия кредитор остава единствената възможност да подаде възражение, което има характер на установителен иск по чл.694 ТЗ. Становището на синдиците, обективирано в писмото от 20.05.2022 г., че списъкът на приетите вземания не следва да се допълни, по последици се приравнява на включване на вземането в списък на неприетите вземания. В този смисъл е Определение № 67 от 15.02.2022 г. по ч.т.д. № 1212/2021 г. на ВКС, I т.о/. За да уважи възражението, първоинстанционният съд е приел, че вземането за съдебни разноски на възразилия кредитор произтича от влязло в сила решение, постановено след откриване на производството по банкова несъстоятелност. Производство по т.дело № 1093/20 г. на СГС се е развило с участието на синдиците на банката в несъстоятелност, поради което вземането по изпълнителния лист не може да се оспорва от кредиторите на банката длъжник - чл.70 ЗБН. Според съда вземането за разноски, присъдено в полза на възразилия кредитор, който е имал качеството на ответник в производство по искове за попълване на масата на несъстоятелността, подлежи на удовлетворяване по реда на чл.94 ал.1, т.8 от ЗБН и следва да се включи в списъка с приети вземания заедно с вземанията по чл.71 ал.1 ЗБН. Съдът е приел, че доколкото процесното вземане на основание чл.70 ЗБН е неоспоримо, редът по чл.66 ЗБН не намира приложение. В случая не може да намери приложение забраната по чл.4 ал.1 ЗБН, защото в нормата на чл.94 ал.1, т.7 ЗБН е предвидено, че в кръга на подлежащите на удовлетворяване вземания се включват и други вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, а именно текущи публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси и други. Предвидената в закона възможност за удовлетворяване на вземания, свързани с развитието на производството - разноските по несъстоятелност и текущите публичноправни вземания на държавата и общините, които могат да бъдат и спорни по размер, налагало по аргумент от по-силното основание, че безспорните по размер вземания за разноски, присъдени в съдебните производства, обусловени от производството по несъстоятелност, подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността. Съдът е приел също така, че отговорността за разноски е последица от разрешаването на материалноправния спор, поради което присъдените в тези производства съдебни разноски се подчиняват на режима на главното вземане и също подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността по реда на ЗБН. Въззивният съд намира изложените мотиви за неправилни и противоречащи на материалния закон. От събраните в производството писмени доказателства е установено и по това няма спор, че с решение от 10.05.2021 г. по т.дело №1093/20 г. на СГС „КТБ”- АД /н/ е осъдена да заплати на „Фрукто Сливен“ АД съдебни разноски в размер на 7 750 лв., за което вземане е издаден изпълнителен лист. С молба от 13.05.2022 г. „Фрукто Сливен“ АД е предявило вземането си в размер на 7 750 лв. по изпълнителния лист пред синдиците на банката. С писмо от 20.05.2022 г. синдиците са отказали да включат вземането на „Фрукто Сливен“ АД в списъка с приети вземания. При така установените факти се налагат следните правни изводи: Предвид специфичната и подлежаща на лицензиране дейност на банката като кредитна институция, законодателят е установил специален ред за провеждане на производството по несъстоятелност на банка със седалище в страната, вземайки прдвид обществените интереси, свързани със стабилността и доверието в банковата система. По аргумент от разпоредбата на чл.1 от ЗБН, специалният закон урежда производството по несъстоятелност за банка със седалище в Република България, като в този смисъл е и препращащата норма на чл.612, ал.2, изр. първо ТЗ. Воден от горните принципи, още в глава първа, Общи положения на ЗБН, законодателят е определил различен кръг кредитори на банковата несъстоятелност за разлика от общата търговска несъстоятелност. Според нормата на чл.4 ЗБН „Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на банката по търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, както и на кредиторите по вземания, свързани с направени при условията и по реда на този закон разноски по несъстоятелността.“ В случая е безспорно, че процесното вземане е възникнало след вписването на 22.04.2015г. в ТРРЮЛНЦ на Решение №64/22.04.2015 г. по т. д. №7549/2014 г. на СГС, с което е открито производство по несъстоятелност на банката. Въззивният съд намира, че вземането на възразилия кредитор „Фрукто Сливен“-АД не съставлява и разноски по несъстоятелността на банката по смисъла на чл.54 ЗБН, като процесните разноски по т.дело №1093/20 г. на СГС не са направени по реда на специалния закон – ЗБН. Разноските по несъстоятелността, направени при условията и реда на ЗБН, са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл.54 ЗБН. Именно тези разноски по аргумент от разпоредбата на чл.4, ал.1 ЗБН подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на банката и чл.94, ал.1, т.3 ЗБН им отрежда трета по ред привилегия. Това са: разноските за възнаграждение на синдика; трудовите възнаграждения, осигурителните вноски и другите суми, дължими по трудовите правоотношения със служителите на банката в несъстоятелност; разходите за попълване, опазване, управление, оценяване и разпределяне на масата на несъстоятелността; както и възнагражденията на наетите от синдика експерти и консултанти във връзка с упражняването на правомощията му. От характера на вземанията, посочени в тази разпоредба е видно, че се касае за задължения на неплатежоспособната банка, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност, но насочени към осигуряване на предпоставките, необходими за развитието на производството и ефективното осъществяване на основната му функция, а именно удовлетворяване на търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производството. Вземането за адвокатско възнаграждение във връзка с участието на ищеца в съдебно производство, предмет на настоящото дело, е възникнало след датата на решението за откриването му. Това вземане не попада в обхвата на понятието „разноски по несъстоятелността“ по см. на чл.54, с което си служи чл.4, ал.1 ЗБН. Очевидна е разликата на кръга кредитори в банковата и общата търговска несъстоятелност, за което свидетелстват чл.4, ал.1 от ЗБН и чл.616 ТЗ. Според разпоредбата на чл.616 ТЗ, „Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника по търговски и нетърговски вземания", като на удовлетворение подлежат вземанията на всички кредитори, включително и тези, чиито вземания са възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелността на търговеца. Различен е и редът и сроковете за предявяване на вземания по двата закона – ЗБН и ТЗ. ЗБН урежда специален ред за предявяване на вземания на кредитори на банката - Глава пета „Предявяване на вземанията“, като сроковете за превяване на вземания по чл.63 и чл.65 ЗБН са отдавна преклудирани. В ЗБН няма уредена възможност за допълнително предявяване на вземания, възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност по смисъла на чл.688, ал.3 ТЗ, тъй като кредиторите на такива вземания не са включени в несъстоятелността по аргумент от чл.4, ал.1 ЗБН, поради съобразяване с интересите на основната група кредитори на банката, каквито са вложителите. В същото време в производството по несъстоятелност на банка удовлетворяването на разноските на кредитор във връзка с неговото участие в съдебно производство, свързано с несъстоятелността, не е предвидено нито с отделна норма, нито в съответна поредност на чл.94 ЗБН.