Решение № 173 от 2.2.2024 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 119/2023 г.

Касационното производство е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН) във връзка с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, [населено място], срещу Решение № 185 от 02.11.2023 г., постановено по АНД № 20232330200456 от 2023г. по описа на Районен съд - гр. Ямбол, с което е отменено Наказателно постановление № 28-2200120/17.02.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, [населено място], с което на „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ ЕАД, на осн. чл. 78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност(ЗТМТМ) е наложена имуществена санкция в размер на 3500лв. за нарушение на чл. 15, ал.1 от същия закон. Решението се обжалва като постановено при неправилно приложение на закона. На първо място се счита за доказано по категоричен начин, че „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ ЕАД, в качеството си на местен работодател, е допуснал до пазара на труда на 27.09.2022г. лицето Д. К. на длъжност „обслужващ работник, промишлено производство" в завод за производство на изкуствени синтетични влакна и рециклиране на пластмаса без съответното разрешение за работа, в тази връзка се счита и за неправилна тезата на съда, че не са налице елементите на трудово правоотношение. Под т.6 от приложенията на писмото, с което е представена административно-наказателната преписка на Районен съд - Ямбол, е изпратена Присъствена форма на „Екопласт файбър" ЕАД. Присъствената форма е документ, който удостоверява кои лица са работили в съответния ден. За разлика от графика, който не винаги съответства на реалността - може примерно лицето да не се е явило на работа, то присъствената форма доказва по безспорен и категоричен начин, че лицето е полагало труд в съответния ден. Районен съд - Ямбол е неглижирал това обстоятелство, на което е акцентирано по време на съдебното заседание. Освен това е налице и инструктаж, също приложен по делото, при това инструктаж на работник, а не на външно лице. На следващо място се посочва, че с един от работниците, за които насрещната страна твърди, че не е работил, а само се е обучавал, възниква трудова злополука с летален край.Счита се за неоснователен и довода, че след като няма установено плащане - не е било налице трудово възнаграждение, съответно не са доказани и елементите на трудово правоотношение. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново за потвърждаване на наказателното постановление, алтернативно – връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав.Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касацията „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ ЕАД е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност на жалбата. Решението на първоинстанционния съд счита за правилно, обосновано и законосъобразно, като съобразено с фактическата обстановка и представените по делото доказателства.Обратно на твърдението в касационната жалба счита, че събраните по делото доказателства (в това число представени трудови договори, договори за услуги, справки от Националната агенция за приходите и дирекция „Миграция") установяват по безспорен начин, че Д. К. е бил в трудово правоотношение с „Б. България” ЕООД и е бил изпратен на обучение в „Екопласт Файбър“ ЕАД по силата на договор за услуги, сключен на 15.07.2022 г. между „Екопласт Файбър“ ЕАД и „Б. България" ЕООД. В това отношение, в първоинстанционното решение правилно е констатирано, че към 27.09.22г. К. е бил в трудово правоотношение единствено и само с „Б. България“ ЕООД, като сключеният между „Екопласт Файбър“ ЕАД и К. трудов договор от 15.09.22 г. е бил под отлагателно условие. За неоснователно се счита позоваването от касатора на присъствената форма във връзка с твърдяното наличие на трудово правоотношение - тя е използвана по отношение на непалските граждани, изпратени от „Б. България” ЕООД, за да бъде отчетено тяхното присъствие в дните, в които са се обучавали, а не за това, че са престирали работна сила по трудово правоотношение. Непалските граждани не са имали конкретно работно място, нито са изпълнявали трудови задължения на конкретна длъжност, а са се запознавали с функциите на много длъжности в предприятието на „Екопласт Файбър“ ЕАД. На длъжностите, които са изучавали, е имало назначени български работници. Всеки обучаем е бил разпределен в дадена смяна.Присъствената форма е отразявала в кой ден, в коя смяна и на коя длъжност лицето се е явило за обучение, т.е. е отразявала действията му като обучаем.Същото касае и инструктажа, който е бил осъществяван отново с оглед на провежданото обучение на непалските граждани, а не за целите на престиране на работна сила по трудово правоотношение. Счита се още, че настъпилата злополука с друго лице(декларирана като „трудова”) не е релевантна и относима към нарушението, което се твърди от насрещната страна.Неправилно е била ангажирана и административно-наказателна отговорност на „Екопласт Файбър” ЕАД, в качеството му на местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ, на основание чл. 15, ал. 1 ЗТМТМ. В това отношение се сочи, че напълно законосъобразно ЯРС е преценил, че в случая не е налице трудово правоотношение между „Екопласт Файбър“ ЕАД и Д. К.. В мотивите на самото наказателно постановление ясно и недвусмислено е посочено, че Д. К. се е намирал на територията на предприятието на „Екопласт Файбър“ ЕАД по силата на договор с „Б. България“ ЕООД с цел обучение, а не като лице, наето по трудово правоотношение от „Екопласт Файбър” ЕАД. Обучението е било осъществявано по силата на договор между двете дружества, представен като доказателство. Това изключва априори възможността „Екопласт Файбър“ ЕАД да има качеството на местен работодател по отношение на Д. К. по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ. Наказващият орган не се е съобразил със собствената си констатация и е приложил материалния закон в противоречие с нея, т.е. към случай, който не попада в обхвата на ЗТМТМ. По делото е представена и справка от Националната агенция за приходите за актуално състояние на всички действащи трудови договори към 27.09.2022 г. в „Б. България” ЕООД - В ред № 27 от справката е видно, че към 27.09.2022 г. Д. К. е бил в срочно трудово правоотношение с „Б. България” ЕООД, започнало на 03.05.2022 г. и със срок до 04.05.2025 г.Представена като доказателство е и справка за актуално състояние на всички действащи трудови договори към 27.09.2022 г. в „Екопласт Файбър" ЕАД, от която е видно, че към 27.09.2022 г. Д. К. не е бил в трудово правоотношение с „Екопласт Файбър” ЕАД.По делото е представен като доказателство и отговор от дирекция „Миграция” към Министерство на вътрешните работи, към който е приложен трудов договор от 15.09.2022 г., сключен между „Екопласт Файбър” ЕАД, в качеството му на работодател, и Д. К., в качеството му на работник. Този трудов договор е бил приложен към заявление, подадено от „Екопласт Файбър" ЕАД към ОДМВР - [населено място] за предоставяне право на единно разрешение за пребиваване и работа на Д. К..Районният съд правилно е установил, че съгласно втория параграф на чл. 10 от трудовия договор е уговорено изрично, че той влиза в сила едва след издаване на документ за пребиваване на чужденеца на територията на Република България и че работникът ще започне да изпълнява трудовите си задължения на съответната дата, уговорена допълнително между страните, която ще следва влизането в сила на трудовия договор.Съдът правилно е отбелязал още, че от разпитаните по делото свидетели не се установява наличието на някой от елементите по трудовото правоотношение, а именно: работно време, работно място, трудова функция, дължимо възнаграждение. В обобщение се счита, че от всички доказателства (писмени и устни) става видно, че няма данни за съществуване на трудово правоотношение между „Екопласт Файбър“ ЕАД и Д. К., поради което касационната жалба е изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Не се претендират разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Г., който поддържа жалбата. Ответникът по касацията, редовно призован, се представлява от адв.К. и адв.И., които поддържат писмения отговор. Представителят на Окръжна прокуратура - Ямбол изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира решението на районния съд за правилно по аргумент, че в конкретния случай не санкционираното дружество, а „Б. България“ЕООД е допуснало до пазара на труда непалския гражданин. Административен съд Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол е Решение № 185 от 02.11.2023 г., постановено по АНД № 20232330200456 от 2023г. по описа на Районен съд - гр. Ямбол, с което е отменено Наказателно постановление № 28-2200120/17.02.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, [населено място], с което на „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ ЕАД, на осн. чл. 78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложена имуществена санкция в размер на 3500лв. за нарушение на чл. 15, ал.1 от същия закон. Решението е обосновано от фактическа и правна страна със събраните писмени и гласни доказателства, в тази връзка е съответстващо на приложението на закона. Касационният състав споделя изцяло доводите на районния съд за това, че административно-наказателната отговорност на „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ ЕАД е била неправилно ангажирана. В производството пред първата инстанция наказващият орган не е успял да установи, че Д. К. е престирал труд срещу заплащане в полза на „Екопласт файбър“ ЕАД без да е налице издадено единно разрешение за пребиваване и работа от страна на Министерство на вътрешните работи – при каквато хипотеза е издадено наказателното постановление. От събраните в производството пред Районен съд Ямбол писмени доказателства е установено, че към 27.09.22г. К. е бил в трудово правоотношение единствено и само с „Б. България“ ЕООД. Сключеният между „Екопласт файбър“ ЕАД и К. трудов договор от 15.09.22г. не е влязъл в сила, в чл. 10 ал.2, от същия е предвидено отлагателно условие - издаване на документ за пребиваване на чужденеца на територията на Република България, което към 27.09.22г. не се е осъществило. Показанията на разпитаните по делото свидетели са в подкрепа на извода на съда, че не е установено наличието на някой от елементите по трудовото правоотношение - работно време, работно място, трудова функция, дължимо възнаграждение. По време на обучението си в „Екопласт файбър“ ЕАД на непалските граждани, в това число и на К., не е била възлагана конкретна трудова функция на конкретно работно място, те са се запознавали с цялостния процес на производство на влакна и са преминали през различни позиции в завода. По време на проверката от служителите на Дирекция“Инспекция по труда“-Ямбол не е установено полагането на труд от страна на К. на конкретна длъжност.Съдът споделя доводите на ЯРС, че обстоятелствата за проведен инструктаж на непалския гражданин, за това, че е бил вписан в инструктажната книга и че фигурира в производствения график за м. септември не са достатъчни да обосноват категоричен извод, че същият полага труд по трудово правоотношение. В подкрепа на извода за недоказано трудово правоотношение между непалския гражданин и „Екопласт файбър“ ЕАД е и наличният по административно-наказателната преписка договор между „Б. България“ ЕАД и „Екопласт файбър“ ЕАД договор за услуги от 15.07.22г. Обобщено съдът приема за верен и съответстващ на установеното по делото и приложението на закона крайния извод на Районен съд Ямбол, че „Екопласт файбър“ няма качеството на „Местен работодател“ по смисъла на § 1, т. 11 ДР ЗТМТМ и не може да бъде субект на нарушение по чл. 15, ал.1 ЗТМТМ, обоснован с това, че К. се е намирал на територията на завода за полиестерни влакна на „Екопласт файбър“ ЕАД в качеството си на обучаемо лице, дейността по обучение не е сред лимитативно изброените в чл. 5, ал. 1 ЗТМТМ, за които се изисква издаването на единно разрешение за пребиваване и работа, като обучавано лице К. е запазил трудовото си правоотношение с изпращащото предприятие „Б. България“ ЕООД за който работодател е имал издадено ЕРПР. Поради това административнонаказателната отговорност на „Екопласт файбър“ ЕАД неправилно е била ангажирана с наказателното постановление и като е отменил същото Районен съд Ямбол е постановил законосъобразен съдебен акт. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Ямбол