Решение № 2217 от 10.6.2024 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 705/2023 г.

Производството е по реда на чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във вр. чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 2 и § 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във вр. чл. 124 и сл. от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК). Образувано е по искова молба на Н. Н. А., с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Пазарджик, с която е предявен иск с правно основание чл. чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на служители на Затвора – Пазарджик. Твърди се, че за ищеца са настъпили неимуществените вреди в резултат на действия и бездействия на затворническата администрация, изразяващи се в неосигуряване на физическа активност и спорт, както и упражнения и спортни игри. Неимуществените вреди са оценени на стойност от 20 000, 00 (двадесет хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до момента на погасяването им. Периодът, за който се претендира обезщетение е от 25.04.2021 год. до 17.07.2023 год. Счита, че не му е осигурена физическа активност и спорт, както и упражнения и спортни игри на открито. В писмен отговор с вх. № 6650 от 11.08.2023 год. ответникът, чрез юрисконсулт Р. изтъква, че липсват незаконосъобразни действия на затворническата администрация, в резултат на които на ищеца да са причинени твърдените вреди. Излага, че на А. е осигурено и реализирано правото му на по чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и чл. 71, ал. 3 и ал. 4 от ППЗИНЗС при спазване изискванията на ал. 10 от последната норма, във връзка с чл. 197, ал. 2 от ЗИНЗС. А. провежда престоя си на открито на 3-то и 4-то каре, отделно от другите лишени от свобода. Обособените две карета са заградени с оградна мрежа и бодлива тел с височина 2, 6 – 2, 8 метра, като са поставени лежанка, успоредка, щанги и тежести, служещи за трениране фитнес на открито и поддържане физическото здраве и кондиция на лишените от свобода, с оглед предписанията на чл. 163 от ЗИНЗС. В тази връзка ищецът многократно се възползвал от правото си за престой на открито. След 19.04.2023 год. лишеният от свобода се извежда отделно от другите лица, на които е наложено наказание „доживотно наказание“, тъй като същият е подал декларация с оплаквания относно невъзможността да провежда престоя си на открито с други осъдени лица. в съответствие с чл. 164, ал. 1от ЗИНЗС А. многократно е включван в мероприятия по чл. 148 от ППЗИНЗС. Последното е турнир по табла, проведено на 15 и 16.05.2023 год., в което лицето е взел участие. По отношение на искането на А. за удължаване престоя му на открито, съгласно чл. 71, ал. 11 от ППЗИНЗС, сочи, че такова искане до този момент не е направено от лицето пред медицинските специалисти в Затвора – Пазарджик, не са известни хронични заболявания, налагащи такава нужда при него. Изразява становище за неоснователност и необоснованост на исковата претенция и моли съда да я отхвърли. В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от назначения му служебен защитник адв. З.. Поддържа предявения иск, като развива съображения по същество. Счита, че исковата му претенция е изцяло доказана и моли съда да я уважи. Ответникът по делото - ГДИН в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Р., изразява становище, че искът е неоснователен и недоказан. Сочи също, че липсва незаконосъобразно действие или бездействие от страна на затворническата администрация. На лишения от свобода е осигурено не по-малко от един час време за престой на открито, предвид чл. 86 от ЗИНЗС, а с оглед графика на Затвора – Пазарджик му е осигурен един час и половина. Моли за отхвърлен на исковата претенция като недоказана и неоснователна. Представя писмени бележки. Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик дава заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен от съда. Излага съображения. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното: От представената и приета по делото справка на Началника на Затвора – Пазарджик се установява следното: Н. Н. А. е осъдено лице, изтърпяващо присъда № 78 от 12.04.2010 год. постановена по НОХД № 112 от 2009 год. на Окръжен съд – Хасково, с което на осн. чл. 116 от НК му е наложено наказание „доживотен затвор“. В пенитенциарното заведение е настанен в 1-во отделение – „Зона с повишена сигурност и охрана“, съгласно Протокол № 41 от 02.04.2020 год. по описа на Затвора гр. Пазарджик, след изслушването му на разпределителна комисия на съответната дата и в съответствие с правомощията на началника на затвора. Лицето провежда престоя си на открито на 3-то и 4-то „каре“ отделно от другите лица в затвора. Лицето е с изключително висока степен на криминална заразеност и асоциалност, манипулативен и комбинативен с изразени негативни нагласи по отношение на правоохранителните органи. Демонстрира претенциозност, пасивна враждебност и провокативност посредством опозиционни прояви от различен характер. Същият е преценен като носител на потенциално висок риск от нарушения в условията на пенитенциарна изолация. Налице е нисък риск от нанасяне на сериозни вреди на служители или други лишени от свобода, който реактивно може да градира към висок, изразяващ се в директна физическа агресия. Жалбоподателят е с висок риск от отклонение от охраняема среда и с висок риск от рецидив на престъплението. Наказван е многократно за нарушения от различен характер. Системен нарушител е на установения в затвора ред. Липсва мотивация за промяна на криминалното поведение. Ответната страна е представила: Докладна записка с № ИВ-956 от 11.05.2023 год. относно провеждане на 15 и 16.05.2023 год. на турнир по табла с осъдените на доживотен затвор в Затвора – Пазарджик. В нея е посочено, че ищецът е сред участниците. Докладна записка с № ИВ-1018 от 22.05.2023 год., инспектор „СДВР“ към Затвора – Пазарджик, е докладвал на Началника на Затвора – Пазарджик за проведени на 15 и 16.05.2023 год. турнири по табла за осъдените на доживотен затвор в затвора. Сред класираните участници е А. – на трето място. Декларация от 19.04.2023 год., изготвена от Н. А., с която заявява до администрацията на Затвора – Пазарджик, че не желае вече да ползва престоя си на открито поради конфликти с други лишение от свобода и че желае да бъде извеждан отделно в същия период на каре 3. Дневен режим на лишените от свобода в Затвора – Пазарджик, утвърден на 25.01.2023 год. от Началника на Затвора – Пазарджик. Молба от Н. А., изготвена на 09.05.203 год., до Началника на Затвора – Пазарджик, че желае да му бъде осигурена физическа активност на открито всеки ден по един час на ден, извън времето, определено за престой на открито, с цел подобряване психо-физическото му състояние. Медицинска справка от Директора на МЦ при Затвора – Пазарджик от 22.05.2023 год. относно здравословното състояние на Н. А.. От нея се установява, че лицето няма отклонения в обективното състояние, по-скоро плацебо ефект. Докладна записка от 09.06.2023 год. от Директора на МЦ при Затвора – Пазарджик относно относно здравословното състояние на Н. А.. От нея се установява, че лицето няма отклонения в обективното състояние, по-скоро плацебо ефект и няма основания за удължаване престоя на открито на лишения от свобода. Приложен е и медицинския картон на А.. За изясняване на спора от фактическа страна по искане на ищеца е разпитан свидетелят Д. П. Г. – лишен от свобода в Затвора - Пазарджик. От гласните свидетелски показания се установява, че уредите, които са предоставени за ползване в затвора са стари уреди, които не са оригинални, а са събрани от различни други уреди и са пригодени за тази цел. Заявява, че е ползвал 3-то каре и там са направени нова лежанка и куки, които държат щангите, както и стар велосипед, и лост, и лежанка. Виждал е ищеца преди да спортува на открито, но сега незнае защо А. не тренира в четвърто каре. Свидетел е на оплакванията на ищеца, че не може да спортува. Вследствие липсата на спортна активност ищецът е викал, оплаквал се е, карал се е, а преди време, когато е имало спортна зала в Затвора – Пазарджик той не се е държал така. По искане на ищеца от ответната страна са представени по делото записи от охранителни камери в Затвора – Пазарджик, съдържащи се на два броя DVD-R. Същите бяха прегледани в открито съдебно заседание и от тях се установи, че записите са от камерите в Затвора – Пазарджик от 21, 22 и 23.06.2023 год. На тях се вижда каре 4 и каре 3, от различни ъгли. На част от посочените дати се различи ищецът, който ползва каре 3. По време на неговия престой там се вижда, че той се разхожда, общува с другите лишени от свобода, пие някакво питие. В каре 4 се виждат други четирима лишени от свобода, които спортуват. Каре 3 е празно, но ищецът потвърди, че той сам го ползва за час и половина на ден. На записа, на който се виждаше каре 3, се отбелязаха три уреда – два лоста и един уред, който е за въртене и правене на кофички. При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на затворническата администрация в Затвора - Пазарджик срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ във връзка с неосигуряване на физическа активност и спорт, както и упражнения и спортни игри на открито в пенитенциарното заведение, където ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода, вкл. през исковия период - от от 25.04.2021 год. до 17.07.2023 год. Искът е предявен пред компетентния съд, при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Искът е предявен на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, съгласно който, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. Съобразно чл. 3 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 от същия закон се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а ал. 2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 от АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. ГДИН се явява пасивно легитимирана страна, доколкото упражнява общо ръководство и контрол на местата за лишаване от свобода, в който смисъл има правосубектност да бъде надлежен ответник по делото. Ответникът ГДИН със седалище гр. София съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, респ. Затворът – Пазарджик е нейна териториална служба. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това, ГДИН има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск. С оглед изложеното, исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник по аргумент от чл. 205 от АПК, във вр. с чл. 284 от ЗИНЗС. Твърдяното незаконосъобразно бездействие на служители от администрацията на Затвора - Пазарджик касае административна дейност по изпълнението на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове, която обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата на лишените от свобода, съобразно правното им положение и статут. Съдът намира иска за неоснователен, като съображенията за това са следните: В чл. 7 от Конституцията на Република България е предвидено, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Проекция на този принцип е разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, съгласно която исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Според текста на чл. 203, ал. 2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Нормата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е с материалноправен характер, тъй като сочи изрично предпоставките, при които може да бъде ангажирана отговорността на държавата - вреди, причинени от нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. С оглед на това, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението имуществена или неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Съответно, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС), както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС). Според чл. 204, ал. 4 от АПК, незаконосъобразността на действието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Незаконосъобразно е всяко действие на орган или длъжностно лице, извършено в противоречие с материалноправна или процесуалноправна норма. По смисъла на АПК действията и бездействията на администрацията във връзка с отговорността за вреди, следва да представляват фактически, а не правни актове. За да са неоснователни или незаконосъобразни действията, следва да не се основават на административен акт или на закона. За да са неоснователни бездействията, следва по силата на закона административният орган да е длъжен да извърши тези фактически действия. За да бъде квалифицирано едно бездействие или действие като незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение да е регламентирано в нормативен акт. Дейността на администрацията на затвора е нормативно уредена в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и Правилника за прилагането му. С чл. 164, ал. 1 от ЗИНЗС, така и с чл. 151, ал. 5 от ППЗИНЗС, е въведено правило спрямо всеки лишен от свобода, освен престоят на открито, да се осигури по възможност физическа или спортна активност - условия за участие в спортни игри и упражнения по един час на ден извън времето, определено за престой на открито. Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от един час на ден. От представените по делото графици за разпределение на времето, включително и от показанията на свидетеля Г., се установи, че за всички лишени от свобода в Затвора - Пазарджик се осигурява престой от един час и половина на ден, т. е. затворническата администрация не само е спазила това нормативно изискване, но и го е разширила в интерес на лишените от свобода. По делото се установи, че през процесния период ищецът използва да провежда престоя си на открито в каре 3 и каре 4, отделно от другите затворници. Мястото за престой на открито е оборудван с уреди за фитнес тренировки. От прегледа на записите на двата DVD-R се установи, че в каре 3, което ищецът използва за престой на открито, са налични три спортни уреда – два лоста и един, който е за въртене и правене на кофички. Същите са в нормално състояние и са използваеми. В допълнение следва да се отбележи, че в съседното каре 4 също има поставени уреди за спорт на открито, т.е. на територията на Затвора – Пазарджик има обособени зони за провеждане на спортна дейност. От разгледаните видеозаписи се установи, че ищецът използва нормативно предоставеното му време за престой на открито, но не се възползва от дадената му възможност да използва спортните уреди и да тренира на открито. Същите обстоятелства се потвърдиха и от свидетелските показания на свидетеля Г., който заяви, че по време на престоя на открито може да се спортува независимо, че състоянието на уредите не е ново и са приспособени от други уреди. Изрично заяви, че ищецът тренира по време на каре. Представени са и докладни записки, според които през 15 и 16.05.2023 год. са проведени турнири по табла за осъдените на доживотен затвор в затвора и ищецът е взел активно участие в тях. Лишеният от свобода е в „Зона с повишена сигурност“ и многократно се е възползвал от правото си на престой на открито в каре 3 и каре 4 отделно от другите лица в пенитенциарното заведение. Предвид приложената по делото декларация от Н. А. за престой на открито той е извеждан отделно от доживотно осъдения Д. П. Г.. В рамките на пребиваването си на открито е имал възможността да се възползва от физическа активност чрез използването на поставените на открито фитнес уреди и на практика искането за извършване на спортна дейност на открито е удовлетворена и съдът не намира исковата претенция да е обосновава с доказателства, подкрепящи твърденията на ищеца. Напротив – от приобщения доказателствен материал по делото се установи, че А. разполага с възможност да тренира на открито, тъй като в каре 3 има поставени фитнес уреди. Следва да се отбележи, че спорт на открито не включва само използването на фитнес уреди, а може да се упражнява под различни форми, използвайки движенията и натоварнето на тялото. Предвид изложеното не се доказа неизпълнение на произтичащото от нормативен акт задължение от администрацията на затвора през процесния период да предостави на А. време за физическа активност и уреди, които да използва за провеждане на спортна дейност на открито. Не е налице действие/бездействие, което е основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответната страна. Не са налице твърдените от ищеца претърпени неимуществени вреди, описани в исковата молба, причинени от липсата на условия за спорт на открито в Затвора – Пазарджик. Няма данни за преживяно психическо страдание, надвишаващо обичайните страдания, свързани с лишаването на ищеца от свобода, съпътстващи режима за изтърпяване на наказанието. С оглед събраните по делото доказателства съдът счита, че дори и в процесния период ищецът да е изпитал дискомфорт, то той не надхвърля по характер и интензитет неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането в място за лишаване от свобода и изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода. В настоящия случай останаха недоказани и трите материалноправни предпоставки, необходими за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Ефектът от незаконосъобразния акт, от незаконосъобразното действие или бездействие на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното. Такова разрешение на въпроса дава разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, според която в случаите по чл. 3, ал. 2 от същия съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС, въвежда законови гаранции за съществуването на нормални условия в местата за лишаване от свобода. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение, като задължава Държавата да осигури на лишените от свобода, от една страна, условия, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. На ищеца безспорно е осигурена такава среда, включително свързана и с правото му да осъществява двигателна и спортна дейност на открито. С оглед липсата на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС неприложима е и презумпцията за настъпили вреди съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС. Доколкото не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на иска по чл. 284 от ЗИНЗС, то последица от това е отхвърляне на предявения иск. Липсата на който и да е от елементите от фактическия състав е достатъчно основание искът да бъде отхвърлен. Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния за присъждане на лихва. По тези съображения, исковата молба е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения, съдът