Решение № 9324 от 20.5.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 55841/2022 г.

Върховният касационен съд е приел, че претърпените от търговеца - юридическо лице вреди от установено правонарушение несъмнено се отразяват в патримониума му, но поради безспорно паричния му еквивалент, тези щети не могат да имат неимуществен характер, което, само по себе си, изключва приложението на чл. 52 ЗЗД. Като допълнителен аргумент е изложено и че самият общопризнат смисъл, вложен в понятието "неимуществени вреди" налага извода, че тези вреди нямат своя имуществена стойност и следователно – парично изражение, което е несъвместимо с правната същност и начин на възникване на юридическото лице - търговец. Изразено е, че действително с нормата на чл. 52 ЗЗД законодателят е създал правно задължение за обезвреда на неимуществените вреди при всички състави на непозволено увреждане, но при неизричното посочване на конкретните правни субекти, имащи право на обезщетяване, то явно е възприето правилото – те да бъдат определяни според вида на вредата, т.е. от вида на засегнатото право, поради което и при съобразяването с така сочения критерий се налага изводът, че неимуществените вреди са причинени, когато увреждането е засегнало психическата сфера на пострадалия, като трайно и продължително състояние, а това житейски и правно е неприложимо към юридическото лице, дори и той да е търговец. Действително в редица специални състави е предвидена отговорност за правонарушения /чл. 1 – 2б ЗОДОВ и чл. 74, ал. 2 ЗЗоД, чл. 631а ТЗ, чл. 28, ал. 1, т. 3 ЗП, чл. чл. 95 – 95 б ЗАПСП, чл. 76 – 76г ЗМГО, чл. 57 – 57 г ЗПД и др./ При тях обезщетението се дължи за имуществени и за неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена от правонарушението. При всички тези специални състави не само юридическите, но и физическите лица са възможните техни адресати на правната норма, но само физическите, имат психика и физическо здраве, поради което с така посочените разпоредби се визират единствено физическите лица като възможни кредитори на обезщетенията за неимуществени вреди от визираното в съответната правна норма правонарушение. С Решение № 274 от 18.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 5120/2017 г., IV г. о, както и с Решение № 206 от 26.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4762/2017 г., III г. о. са присъдени обезщетения за неимуществени вреди на конкретна религиозна организация, но следва да се посочи, че така цитираните решения на първо място не са със задължителен характер и на следващо място касаят религиозна институция, чиято цел на създаване не е участие в гражданския оборот за постигане на конкретна икономическа цел. Независимо от така посочените решения не следва да се изостави становището, че материалното ни право не допуска в полза на юридическо лице да възникне вземане за обезщетение на неимуществени вреди. При това положение, доколкото липсва задължителна съдебна практика, съдът следва по този въпрос да постанови акта си съобразно закона и вътрешното си убеждение. С оглед на гореизложеното в настоящият случай дори да се приеме, че ищецът е претърпял вреди от поведението на ответника, в частност от неизпълнението на поети с облигационната връзка задължения, те не могат да се квалифицират като неимуществени, а същите биха имали по-скоро имуществен израз, каквито обстоятелства ищцовата страната, чиято е тежестта за доказване, не установява по делото. В исковата молба се излагат твърдения, че доверието и доброто име на ищеца в дългогодишните му отношенията с партньора „ОМВ България” ЕООД са били силно разклатени, като същевременно не се доказва настъпване на последици с парично оценяем израз – преустановяване на търговските взаимоотношения между страните, намаляване на печалба, оборот или загуба на клиенти в резултат на твърдяната нарушена търговска репутация. Тези изводи на съда не се разколебават включително от показанията на разпитания в хода на делото свидетел Василев, който заявява, че след случая с констатирана продажба в търговски обект на продукти с марката на „ОМВ” с изтекъл срок на годност, се изострили взаимоотношенията между „Хави Лигистикс” и „ОМВ”, но след уверения от ищеца, договорните им взаимоотношения продължили. Следва да се посочи, че липсата на законова норма под която да бъдат подведени твърденията на ищеца за реално претърпени от търговското дружество неимуществени вреди, в причинна връзка с поведението на ответника, води до извод, че отговорността му не може да бъде реализирана по този ред. В случая, доколкото ищецът претендира единствено неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване доброто име и търговската репутация на дружеството, то предявеният иск като неоснователен следва да се отхвърли. По отговорността за разноски: С оглед изхода на спора на ищеца не следва да се присъждат разноски. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски, в размер на 1100 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 09.02.2023г. Така мотивиран, съдът: