Решение № 255 от 6.11.2025 г. на Районен съд - Ихтиман по дело № 206/2025 г.

Производството по делото е инициирано въз основа на искова молба, подадена от „Застрахователно Дружество Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, чрез юрисконсулт Н., против Агенция „Пътна инфраструктура“. Исковата молба първоначално е била подадена пред Районен съд – София, като е било образувано гр.д. № • от 2024 г. по описа на СРС. В отговора на исковата молба е направено възражение за местна подсъдност на делото, поради което същото е изпратено на Районен съд – Ихтиман по компетентност, във връзка с което е инициирано настоящото дело. Ищецът сочи, че на 21.04.2024 г., в района на републикански път I-8, 139-ти километър, в посока гр. М.П., е настъпило пътнотранспортно произшествие с МПС марка • модел •, с рег. № •, собственост на Г. С. Г., като автомобилът е попаднал в необезопасена и несигнализирана на платното за движение дупка. Твърди се, че събитието е констатирано от органите за движение по пътищата. Навеждат се доводи, че между „Застрахователно Дружество Евроинс“ АД и собственика на увредения автомобил била сключена застраховка „Каско на МПС“, валидна към датата на ПТП-то, като по повод събитие била предявена претенция № • от 30.04.2024 г. за изплащане на застрахователно обезщетение, поради което е изплатено такова в размер на • лева. Ищецът твърди, че пътят, на който е настъпило събитието, е републикански по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗП и сочи, че на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 от ЗП ответникът е длъжен да осъществява дейност по управлението и поддръжката му. Посочва се, че с изплащане на застрахователното обезщетение ищецът има право да се суброгира в правата на застрахованото лице срещу ответното дружество. В исковата молба е отразено и че до ответната страна е изпратена регресна покана, получена на 12.07.2024 г. Настоява се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от • лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до изплащането й. С допълнителна молба-уточнени, подадена след дадени указания от настоящия съдебен състав, ищецът е конкретизирал, че уврежданията по горепосоченото моторно превозно средство, представляват: спукани предна и задна леви гуми, които са били подменени с нови, като стойността на обезщетението включва стойността на двете нови гуми и цената на труда за подмяната им. Препис от исковата молба е връчен на ответника, който оспорва ищцовата претенция, като излага подробни съображения за това. Прави се възражение за съпричиняване. Препис от молбата уточнение и приложените към нея писмени доказателства също е връчен на ответника, като последният е подал отново отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на иска, в това число и че са налице субективни действия на водача на МПС-то, довели до реализация на произшествето. В проведеното последно открито съдебно заседание законният и процесуалният представител на ищец не се явяват, като от юрисконсулт Н. е постъпило становище, посредством което се настоява искът да бъде уважен. В последното заседание се явява юрисконсулт Н.о – процесуален представител на ответника, който оспорва исковата претенция и настоява за отхвърлянето й. Исковата молба, с която е поставено началото на производството, е допустима – изхожда от лице, което има правен интерес от нея. След извършена служебна проверка съдебният състав приема, че са налице всички положителни предпоставки за разглеждане на исковата претенция. Разгледана по същество исковата молба се явява основателна, като съображенията за това са следните: С депозираната искова молба от страна на ищеца е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 45 от ЗЗД. Претенцията за лихва е с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Според текста на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В чл. 410, алр. 1 т. 2 от КЗ е разписано, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД. Текстът на чл. 30, ал. 1 от ЗП регламентира, че Агенция пътна инфраструктура осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на изпълнителите на работата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях с действията или с бездействията си е причинил щетите. Уважаването на предявен регресен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. чл. 49, във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е обусловено от установяването на следите факти: 1) наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увредения и застрахователя и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди в срока на застрахователното покритие, 2) настъпила деликтна отговорност, изразяваща се във виновно противоправно поведение /действие или бездействие/ на служители на ответника възложител на работата, в резултат на което е настъпило застрахователното събитие, което има причинна връзка с конкретния вредоносен резултат. Като писмено доказателство е ангажиран препис от Застрахователна полица по застраховка КАСКО на МПС № •, с която е сключена имуществена застраховка „КАСКО на МПС“ по отношение на лек автомобил •, с рег. № •, със застраховател по полицата „ЗД Евроинс“ АД, а като застрахован и застраховащ е посочено лицето Г. С. Г.. Застрахователната полица е със срок на действие от 00: 00 ч. на 24.06.2023 г. до 24: 00 ч. на 23.06.2024 г. В застрахователната полица е отразено и че неразделна част от договора са общите условия, приети от застраховащия. По делото са представени и общи условия. В съдебно заседание, проведено на 18.06.2025 г. е разпитан свидетелят Г. С. Г.. Същият заявява, че с личния си автомобил на влизане в гр. М.П. попаднал н необозначена и необезопасена дупка, в резултат на което срязал две нови гуми и допълва, че няма спомен кога с е случило това. Уточнява, че автомобилът е марка и модел • •, произшествието е станало преди град М.П., като се е движел от гр. И. към гра. К. и предполага, че скоростта му е била около 50-60 км. ч. Твърди, че цялото платно е било осеяно с дупки и че е попаднал в една от тях. Заявява, че не е могъл да избегне препятствието, защото цялото платно е било в дупки, като сочи, че след настъпване на произшествието се е обадил на КАТ, които посетили мястото, бил е изпробван за алкохол и не му е съставян акт за установяване на административно нарушение. Заявява, че уврежданията са се изразявали в две срязване на две чисто нови гуми. Няма спомен дали е имало други автомобил пред него или в срещуположното движение, като заявява времето е било ясно. Според свидетеля застрахователят му е изплатил щетите за гумите. Като писмени доказателства по делото са представени преписи от искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“, Декларация, Опис-протокол, Доклад по щета и Преводно нареждане. От така представените доказателства се прави извод, че във връзка с настъпили вреди на процесното превозно средство е изплатена сума от застрахователя в общ размер на • лева, необходими за подмяна на две гуми. Като писмено доказателство по делото е приложен и препис от Протокол за ПТП № • от 21.04.24 г. В протокола за ПТП е посочено, че участник 2 е • •, с рег. № •, със собственик и водач Г. С. Г., а в графата участинк 1, срещу полето собственик, е изписано Агенция „Пътна инфраструктура“. По този начин може да се направи извод, че въпросният участък от пътя действително е стопанисван от Агенция „Пътна инфраструктура“, като само за пълнота може да се отбележи, че ответникът не оспорва обстоятелството, че въпросният път се стопанисва от него. В протокола за ПТП е записано и че участник 2 движейки се по ПП 8 около 139 км. „посока гр. М. П.“ навлиза в необозначена и необезопасена дупка на платното за движение и реализира ПТП с материални щети по МПС-то. От показанията на разпитания по делото свидетеля, а и от съдържанието на протокола, става ясно, че служители на МВР са посетили мястото на инцидента. Протоколът за пътно-транспортно произшествие, който е съставен от полицейски служител, посетил мястото на инцидента и възприел обстоятелствата около и след катастрофата, представлява официален свидетелстващ документ и като такъв може да се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, непосредствено възприети от длъжностното лице след инцидента факти, относими за механизма на произшествието. В този смисъл са Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 71 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60343/2016 г., II г. о., ГК, Решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 750/2011 г., II т. о., ТК. В последното от посочените по-горе решения на ВКС изрично е посочено, че съставеният само по данни на водача на МПС протокол за пътнотранспортно произшествие, без посещение на мястото на инцидента от служители на КАТ, съставлява доказателство единствено за авторството на направените пред длъжностното лице изявления на водача, но не и за тяхната вярност, тъй като удостоверените факти относно механизма на произшествието не са възприети лично от съставителя. В настоящия случай протоколът за ПТП е съставен след посещение на служители на МВР на мястото на инцидента, поради което този протокол има и материална доказателствена сила. От значение е това, че посоченото в процесния протокол за ПТП кореспондира с показанията на разпитания по делото свидетел очевидец относно начина на реализиране на произшествието. По делото е допусната, изготвена и приета съдебно-автотехническа експертиза, по която експертът е посочило, че щетите по лек автомобил „• •“, отразени в протокол за ПТП, Искане за завеждане на претенция по застраховка Каско на МПС, Декларация и Опис на щети, са два броя гуми - гума предна лява и гума задна лява. На следващо място в експертното заключение се сочи, че щетите биха могли да настъпят при преминаване на превозното средство през препятствие на пътя - дупка с остри ръбове и при събитие от такова естество могат да се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Вещото лице е изчислило, че на база средни пазарни цени стойността за възстановяване на автомобила – закупуване на нови гуми и подмяната им, е 810.48 лева. В съдебно заседание експертът заявява, че поддържа експертизата. Сочи, че процесните щети технически могат да се получат и по друг механизъм. Допълва, че снимковият материал, с които е разполагал, не е много добър. Твърди, че очевидно преминавайки през някакво препятствие гумите могат да се увредят от него, но могат да се увредят и чрез някакъв вид вандализъм. Заявява, че с абсолютна точност може да отговори, само ако има по-добър снимков материал. Уточнява, че под вандализъм има предвид използване на нож, отвертка, или остър предмет. Посочва, че от снимките не може да види дали са нови гумите. След като на вещото лице са предявени в съдебна зала снимките, приложени към исковата молба, то посочва, че от снимката на лист 33 изглежда, че дълбочината на грайфера е „добра“. Експертът в края на изслушването си заключа, че след като е разгледал снимките увреждането по-скоро може да се получи от преминаване през дупка, но има голяма вероятност и да е настъпило от някакъв вид вандализъм извършен върху гумите. От страна на ищцовото дружество е представена и препис от регресна покана, изпратена от ищеца до ответника, получена според преписа от обратна разписка на 12.07.2024 г., с която покана е поискано да се възстанови сторените от застрахователя разходи по повод настъпилото събитие. Като доказателства по делото е приобщен посредством оглед и снимком материал, като на част от снимките се вижда, че по два броя гуми има щети. Съдебният състав приема, че въз основа на посочените доказателства процесните увреждания действително са настъпили по начина и на мястото, посочени от активно легитимираната страна, а именно – преминаване на автомобила през необезопасена и необозначена дупка на пътя. От значение е обстоятелството, че свидетелските показания и протоколът за ПТП кореспондират помежду си и въз основа на тях се прави категоричен извод, че е настъпило въпросното пътнотранспортно произшествие, което е довело до уврежданията, които впоследствие са били обезщетени /възстановени/ от застрахователното дружество. Също така експертизата и поясненията на вещото лице, дадени в съдебна зала, сочат, че подобни увреждани също могат да се получат по описания от ищеца начин. На следващо място от ангажираната доказателствена съвкупност не се установи водачът на превозното средство да е допринесъл с поведението си за настъпилите вреди. От показанията на същия става ясно, че на пътното платно е имало множество дупки, което предполага, че трудно биха могли да бъдат избегнати. Също така по делото липсват категорични данни, от които да се направи извод, че не е имало движещи се пред процесния автомобил или в насрещното платно други превозни средства и по този начин не може да се направи сигурно заключение, че водачът би могъл да извърши маневра и да избегне дупката, в която е попаднал. Поради горното, предявеният осъдителен иск за главницата от • лева е основателен и подлежи на уважаване. На уважаване подлежи и предявеният осъдителен иск за акцесорното вземане - законната лихва върху главницата, дължима от датата на подаване на исковата молба /08.11.2024 г. – когато първоначално е подадена пред Районен съд – София/ до пълното погасяване на дълга. Предвид изхода на делото, ищецът има право на сторените от него съдебни разноски, а именно: • лева – заплатена държавна такса. По настоящото производство активно легитимираната страна е внесла депозит от • лева, дължим за изготвяне на допусната експертиза и депозит от • лева, дължим във връзка с призоваване на едни свидетел. Депозитът в размер на • лева е послужил за заплащане на възнаграждението на експерта, поради което подлежи на репариране от ответника. По отношение на депозита от •лева следва да се отбележи, че същият не е изплатен на свидетеля, като от последния не е направено искане за присъждане на разноски по чл. 168 от ГПК, поради което тази сума не подлежи на репариране, тъй като страната, която я е внесла, може с изрична молба да поиска възстановяването й. Също така, доколкото ищецът се представлява от юрисконсулт и предвид направеното искане в исковата молба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразявайки фактическата и правна сложност по делото и вземайки предвид чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ /редакцията на чл. 25 в сила към момента на приклъчване на съдебното дирене, даване хода на устните състезания и обявяване, че по делото ще бъде постановено решение/, съдът намира, че на ищцовото дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Мотивиран от горното, съдът