Решение № 1601 от 15.10.2025 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 55/2025 г.

Производство по реда на чл.215, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл.210, ал.3 от ЗУТ. Административното дело е образувано по жалба с вх.№ 378/03.02.2025 г., подадена от „С.И.Г.“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Л. В. З., чрез юрисконсулт Р. О., против Решение на Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Ловеч, изготвила Протокол № 2 от 06.01.2025 г. за приемане на пазарни оценки и определяне на размера на обезщетението за учредяване право на преминаване, сервитут и отстъпено право на строеж, за изграждане на въздушна електропроводна линия 110 кV за присъединяване на ФЕЦ „Слатина“ към електропреносната мрежа 110 кV на територията на землищата на [населено място] и [населено място], община Ловеч, област Ловеч, в частта, с която е определено обезщетение за сервитутно право за имот с [идентификатор], находящ се в землището на [населено място], с площ от 4, 000 дка, засегната площ 1, 866 дка и цена на сервитута върху поземления имот, определена от независими оценители в размер на 1462 лева. Според жалбоподателя, при издаване на процесното решение, в частта за поземлен имот с [идентификатор], определената оценка не представлява равностойно парично обезщетение за учредяване на сервитут върху посочената част от имота. Сочи, че решението не е мотивирано, тъй като не е отразено кой е извършил оценката на имота, дали това е лицензиран оценител, какви методи са използване при оценяването на имота. Счита, че при определяне размера на цената на правото на преминаване следва да се изчисли въз основа на реалните пазарни цени, както се вземат предвид пазарните цени достигнати при сделки от гражданския оборот, както и се вземат предвид спицификите на конкретния имот. Изтъква, че при оценката не са съобразени всички неблагоприятни последици от принудителното ограничаване на правото на собственост на засегнатото лице. Според жалбопадателя оценката е значително занижена и противоречи на утвърдените в практиката стандарти за пропорционалност. Сочи се, че оспореното решение е издадено в противоречие с разпоредбата на чл. 65, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ), тъй като размерът на обезщетението не съответства на действителната пазарна цена на сервитутното право. Развити са подробни съображения в този смисъл. По тези аргументи се иска изменение на определеното с решението еднократно обезщетение в оспорената част, като се увеличи размерът му. Претендират се и направените разноски по делото. Представен е писмен отговор по жалбата от ответника – кмета на Община Ловеч, чрез юрисконсулт М. Н., в който се оспорва жалбата и се пледира същата да се остави без уважение. Считат жалбата за неоснователна, тъй като комисията по чл.210 от ЗУТ се е произнесла с решение след като се е съобразила с изготвената оценка от независим лицензиран оценител. Сочи, че оценителят е съобразил разпоредбата на чл. 64 от ЗЕ, като крайната оценка на сервитута за въпросния имот представлява стойност, претеглена от резултати получени по два метода – метода на посредствено сравнение и метод на капитализиране на бъдещи рентни приходи. В съдебно заседание, с писмена молба жалбоподателят, чрез упълномощения от управителя на дружеството главен юрисконсулт поддържа жалбата с развитите в нея съображения по съществото на правния спор. Претендира присъждане на направените разноски по делото, съгласно приложен списък. Ответникът по делото - кметът на Община Ловеч, редовно призован, се представлява от юрисконсулт М.Н., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Поддържа изложените в писмения отговор по жалбата аргументи по същество. Заинтересованата страна – „Й. и син България“ ООД, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание и не заявяват становище по жалбата. Заинтересованата страна – „ЕСО“ ЕАД – [населено място], редовно призовани, не изпращат представител. В предходно съдебно заседание, чрез юрисконсулт С. Н. оспорват жалбата. Настоящият съдебен състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното: Решение на Комисия по чл. 210 от ЗУТ при Община Ловеч, обективирано в Протокол № 2/06.01.2025 г. и съответното приложение към него /л.63-69а/ е съобщено на „С.И.Г.“ ООД с писмо с обратна разписка, като видно от известие за доставяне на л.75 от делото, е получено от дружеството на 21.01.2025 година. Жалбата срещу решението е подадена директно в АдмС Ловеч на 31.01.2025 г., видно от товарителницата на курирера на л.25 от делото и заведена в съда с вх. № 378/03.02.2025 година. Ето защо, като подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване по чл. 215 от ЗУТ, пред компетентния съд е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане. От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Със Заповед № З-742/15.05.2024 г. на Кмета на Община Ловеч /л.36-37/, на основание чл. 44, ал. 1, т.1 и т.8 и ал.2 от ЗМСМА, чл. 210 от ЗУТ, във връзка с чл. 64 от ЗЕ, е определен състав на комисия по чл. 210 от ЗУТ, на която е възложено да приеме пазарни оценки и определи размера на обезщетението за отчуждаване, учредяване на право на прокарване, право на преминаване, сервитут и отстъпено право на строеж за предстоящо изграждане на въздушна електропроводна мрежа 110 kV за пхрисъединяване на ФЕЦ „Слатина“ към електропреносната мрежа 110 kV в землището на [населено място] с [ЕКАТТЕ] и землище на [населено място] с [ЕКАТТЕ] през държавни, общински и частни имоти на територията на Община Ловеч. Заповедта е издадена по повод писмо с вх. № 70-00-889/10.05.2024 г. от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД /л.33/, относно предстоящо изграждане на въздушна електропроводна линия от 110 kV за присъединяване на ФЕЦ „Слатина“ към електропреносната мрежа. Комисията е възложила на лицензиран оценител – „Хемус Консулт“ ЕООД – [населено място] със специалист Ц. Н. С. /л.62/ изготвянето на оценките и определянето размера на еднократните обезщетения, дължими на собствениците на засегнатите от възникналия сервитут имоти. Като доказателство по делото е приет Оценителски доклад изх.№ 155/18.12.2024 г. /л.38-60/ за определяне справедливата пазарната стойност на безсрочен сервитут в поземлените имоти в земеделски територии, засегнати от изграждането на въздушната линия за присъединяване на ФЕЦ „Слатина“ в землищата на селата Славяни и Слатина, община Ловеч. С Решение на Комисия по чл. 210 от ЗУТ при Община Ловеч, обективирано в Протокол № 2 от 06.01.2025 г., въз основа на изготвения оценителски доклад, е определен размер на парични обезщетения за учредяването на безсрочен сервитут по смисъла на чл. 64, ал. 2 и ал. 3 от Закона за енергетиката за обект: Въздушна електропроводна линия 110 кV за присъединяване на ФЕЦ „Слатина“ към електропреносната мрежа 110 кV на територията на землищата на [населено място] и [населено място], община Ловеч, област Ловеч, като в частта, с която е определено обезщетение за сервитутно право за имот с [идентификатор], находящ се в землището на [населено място], с площ от 4, 000 дка и засегната от сервитута площ от 1, 866 дка, е определена цена в размер на 1462 лева. Така в административното производство е определено еднократно обезщетение за безсрочен сервитут за имота на дружеството-жалбоподател в размер на 1462 лева. Решението е съобщено с писмо с обратна разписка на жалбоподателя, което го е получило, видно от известието за доставяне, на 21.01.2025 г. /л.75/. Именно решението, в тази му част е предмет на съдебен контрол в настоящето производство. По делото не се спори, че „С.И.Г.“ ООД е собственик на ПИ с [идентификатор], находящ се в землището на [населено място], с площ от 4, 000 дка, като в тази връзка оспорващия е представил и доказателства – нот. акт за покупко-продажба № 192, том II, рег. 1852, дело № 79 от 2010 г. на Нотариус с район на действие Районен съд гр.Ловеч, рег № 138. От представения от оспорващата страна договор за наем на земеделска земя № [рег. номер] 31.07.2024 г. /л.18-21/ се установява, че въпросният имот е отдаден под наем на ЗП И. П. П. с [ЕИК], с цел земеделско производство – чл. 1, ал. 3 от договора. По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза с вещо лице –лицензиран оценител от списъка на вещите лица. Според заключението на вещото лице К.К., при определяне пазарната стойност на паричното обезщетение при учредяване на сервитутно право за ел.провод е използвал два метода: метода на пазарните сравнения /аналози/ и метода на дирктна капитализация на дохода /поземлена рента/. При първия метод вещото лице е съобразил подходящи за случая пазарни аналози от сделки с ниви в землището на [населено място] (където попада и процесния имот), извършени в период от една година назад до 04.11.2024 г., съобразно изисканите и представени от Службата по вписвания [населено място] нотариални актове /л.120-190/. Експерта е съобразил продажната цена на дка на ниви различна категория от землището на [населено място] и с различна площ, като при този подход е извел средна продажна цена за периода от 04.11.2023 г. – 04.11.2024 г. [рег. номер]/дка. При втория метод – метода на директната капитализация на доходите вещото лице е изчислил стойността на база бъдещите приходи от рента, т.е. тези, които активът ще генерира през полезния си живот, чрез процеса на капитализация, респективно дисконтиране. Така, използвайки приложима за случая формула и подходящите стойности експерта е изчислил по този метод цена на декар от 2128 лева. Получените стойности от двата метода за оценка са претеглени с експертно определени тежестни коефициенти – по 50 % и за двата метода, в резултат на което е изведена относителната /претеглена/ стойност на земята по двата метода – Сзем. и която в случая вещото лице е определило на 1822, 50 лв/дка. Съобразно тези стойностти, за конкретния имот собственост на жалбоподателя „С.И.Г.“ ООД, съобразно размера на засегната част от него от 1, 866 дка, вещото лице е изчислило пазарната стойност на сервитута на 2295 лева. При изчисляването ѝ експерта е съобразил освен пазарната стойност на земята в лева за 1 дка (Сзем) и площа засегната от трасето на електропровода (Sсерв), то и коефициенти отчитащи срока, за който е учредено ограниченото вещно право (Кс) /в обсъждания случай то е безсрочно/, както и експертно определен коефициент, отчитащ вида на сервитута – Ксп. За коефициента отчитащ срока на сервитута (Кс) вещото лице е приело 0.9, т.е. максималния предвид факта, че сервитута е безсрочен, а по отношение коефициента отчитащ вида на сервитута (Ксп), който е в границите между 0.5 и 1.0, е приел 0.75. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Предмет на оспорване в настоящото производство е решение за определяне на еднократно обезщетение за възникнал сервитут по чл. 64 от ЗЕ, в частта за имота на дружеството-жалбоподател, находящ се в землището на [населено място], община Ловеч. Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, поименно определен със заповед на кмета на общината, в рамките на правомощията му по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, в предвидената от закона форма, с посочване на фактическите и правните основания за неговото издаване, включително чрез препращане към оценителния доклад на независимия оценител и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В този смисъл, неоснователно се явява наведеното с жалбата възражение за немотивираност на оспореното решение и за това, че в протокола обективирал решението не се съдържат данни за начина на определяне цената на обезщетението за учредения сервитут. В протокола изрично се препраща към оценителния доклад на лицендирания оценител „Хемус Консулт“ ЕООД – [населено място], като е налице и кратко резюме на използваните от него методи на оценяване. Трайна е установената съдебна практика, че мотивите на издадения административен акт може да се съдържат и в документи изготвени в процеса и послужили за издаването на акта, стига в последния да е налице изрично препращане, което в случая е налице. Ето защо, съдът намира, че не е налице нарушение на правото на защита на жалбопадателя, водещо до отмяната на акта на това основание. Процесното решение обаче, в оспорената му част е издадено в несъответствие с материалния закон и неговата цел. Съгласно разпоредбата на чл. 64 от ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути, които се изразяват в право на преминаване на хора и техника, право на прокарване на линейни енергийни обекти и ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти. При упражняване на сервитутите титулярят на сервитута придобива право на прокарване и изграждане на линейни енергийни обекти; негови представители да влизат и да преминават през засегнатите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с изграждането и/или експлоатацията на енергийните обекти, включително право на преминаване на техника през засегнатите поземлени имоти във връзка с изграждането и обслужването на въздушни и подземни проводи и наземни съоръжения; да извършва кастрене и рязане на дървета и храсти в сервитутните ивици на линейните енергийни обекти за отстраняване на аварии. Сервитутите на енергийни обекти са безсрочни и по своята правна същност представляват законово въведено ограничение на правото на собственост. С възникването на сервитута се възлагат определени законови задължения на собственика на служещия имот, като му се налагат и конкретни забрани. Съгласно нормата на чл. 64, ал. 3, т. 2 от ЗЕ в засегнатите поземлени имоти не се допускат: извършване на застрояване или засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица, с изключение на случаите, когато това е допустимо, при спазване на съответните технически и други изисквания и след писмен договор; прокарване на проводи на други мрежи на техническата инфраструктура, с изключение на случаите, когато това е допустимо с нормативен акт, при спазване на съответните технически и други изисквания и след писмен договор, предвиждащ съответните условия и цена. Разпоредбите на чл. 64, ал. 3, т. 3 – 6 от ЗЕ регламентират, че промяната на собствеността на засегнатия имот и на линейния енергиен обект не прекратява действието на сервитутите; сервитутите са неделими права; те могат да се упражняват изцяло в полза на лицата, в полза на които са учредени, и тежат изцяло върху всяка част от засегнатите имоти и когато имотите бъдат разделени; сервитутът може да се използва само от лицата, в полза на които възниква, за изграждането и експлоатацията на линейния енергиен обект; собственикът на засегнатия имот няма право да премества сервитута. В нормите на чл. 13 и чл. 14 от Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти са уредени детайлно правата на титуляря на сервитута и ограниченията за служещия имот, изброени са редица дейности, които са забранени в сервитутната зона на енергийните обекти, включващи застрояване, засаждане на трайни дървесни насаждения, извършване на сондажни работи, търсене, проучване и добив на подземни богатства, паркиране на превозни средства, складиране на отпадъци и материали, действия върху съоръженията на енергийните обекти, палене на огън и опожаряване след прибиране на селскостопанската продукция. Съгласно нормата на чл. 64, ал. 6 от ЗЕ определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и чл. 211 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ изрично предвижда оценката и размера на обезщетението да се определят по пазарни цени. В чл. 65, ал. 1 от ЗЕ е посочено, че размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението и 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. От анализа на така цитираната нормативна уредба следва, че принудителният характер на енергийните сервитути налага собственикът на служещия имот да бъде удовлетворен с адекватно и справедливо обезщетение, което да го възмезди за ограниченията и тежестите, които е длъжен да търпи. Приложимите нормативни актове – ЗУТ и ЗЕ, не дефинират понятието "справедлива пазарна оценка", но според трайната съдебна практика тя следва да се основава на действителната цена на имота, за да бъде обезщетението равностойно по своя размер. В случая одобрената от административния орган експертна оценка по оценителния доклад не отговаря на това изискване, което се потвърждава и от заключението на вещото лице. Няма спор, че лицензираният оценител и съдебният експерт са приложили едни и същи методи на пазарните аналози и директна капитализация на дохода (позелена рента), но първият е взел предвид обявени цени за продажба на имоти (офертни цени), а вторият – цени на реални продажба на имоти от същия вид в землището на [населено място], община Ловеч. Различията с доклада на лицензирания оценител с това от заключението на вещото лице касаят размера на експертно определения коефициент за вида на сервитута и коефициента отчитащ срока, за който е учредено ограниченото вещно право, както и вида на ползваните пазарни аналози. В експертизата са посочени сравнителните данни от реални сделки, предоставени от Службата по вписвания в [населено място], които са ползвани от вещото лице, докато в приетата от комисията оценка няма информация за източника на офертите. Методът на сравнимите сделки предполага издирване на извършени продажби на имоти с еднакви или сходни характеристики с тези на оценявания имот. Няма данни такова проучване да е било извършено от лицензирания оценител. При липса на съпоставка с конкретни аналози (действително осъществени сделки) определената в доклада цена на засегнатия имот не може да се приеме за пазарна, каквито са изискванията на ЗУТ и ЗЕ. Не е обективно определен и избраният от лицензирания оценител коригиращ коефициент за вид на сервитута. Приложимата методика за оценка на сервитутното право и нейните корекционни елементи трябва да отчитат всички ограничения, които това право налага на собственика на земята. В случая даденият в доклада коефициент 0.71 не съответства на действителната степен на засягане на имота. Тежестта на ограниченията е следвало да се съобрази чрез приемане на по-висок корекционен коефициент, както е направено и от вещото лице. Неоснователен е доводът на ответната страна, че размерът на обезщетението в оценителния доклад е правилно определен. Както се посочи по-горе при изложената фактическа обстановка, нивата собственост на дружеството-жалбоподател е била отдадена под наем на лице земеделски производител и в този смисъл процесният сервитут ще възпрепятства обработването на земята по досегашния начин и съответно промяна на параметрите по сключения между него и жалбоподателя наемен договор във вреда на последния. А и този довод не отговаря на действителния обхват на ограниченията, които сервитутът налага, защото към тях трябва да се причислят и забраните за строителство и сондажни работи в сервитутната ивица по чл. 14, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба № 16. Безспорно имотът е с НТП нива, но това не изключва всякакъв вид строителство върху него, защото по силата на Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителството в земеделските земи без промяна на предназначението им се допуска застрояване на земеделски земи със селскостопански сгради, постройки и съоръжения, свързани с ползването им. С изграждането на енергийния обект и разполагането на сервитутната зона през почти половината от имота тази възможност се ограничава до голяма степен поради неприложимост на наредбата спрямо земеделски земи с учредени сервитути - чл. 3, т. 9 от Наредба № 19. Освен това, този довод противоречи на същността и спецификите на сервитута, с възникването на който се свързват не само забраните за извършване на определени дейности по чл. 14 от Наредба № 16, във връзка с чл. 64, ал. 3, т. 2 от ЗЕ, но и редица други тежести, произтичащи от правата на титуляря на сервитута, изброени в чл. 64, ал. 3, т. 1 и чл. 68 от ЗЕ, чл. 13 и чл. 14, ал. 2 от Наредба № 16. Съдържанието на сервитута се извежда от правомощията на неговия носител и служенето и обременяването на чуждия имот може да бъде различно според нуждите от нормалната експлоатация на енергийния обект. Следователно реалните ограничения за собственика на служещия имот са много по-големи по вид и обем. Фактът, че имотът е земеделска земя и дори и сервитутът да не пречи на по-нататъшното му ползване по предназначение, не изключва задълженията на собственика да се въздържа от определени дейности и да зачита правата на титуляря на сервитута, в каквото именно се състои ограничаването на правото му на собственост. Безспорно пазарната стойност на имота се определя съобразно сегашното му фактическо положение и начин на ползване, но справедливото пазарно обезщетение на сервитутното право се преценява според ограниченията, които собственикът на служещия имот е длъжен да търпи занапред, както е предвидено и в разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗЕ. В случая не става дума за определяне на обезщетение при упражняване на сервитутното право съгласно чл. 65, ал. 2 от ЗЕ, а за определяне на обезщетение за самото възникване на това право, с което собственикът на засегнатия имот следва да съобразява бъдещото си поведение. С оглед на така изложените съображения относно пазарна стойност на имота и за пазарна стойност на обезщетението, то следва да се възприеме определената в експертизата сума, която е коригирана със съответните коефициенти за целите на оценката. Поради това, въз основа на заключението на вещото лице, съдът намира, че по-ниският размер на обезщетението изчислен от лицензирания оценител, не е справедлив и обоснован и не съответства на действителната пазарна цена на имота. Като е одобрила оценка на сервитута, която е различна от пазарната, комисията е постановила един неправилен акт, противоречащ на материалния закон и неговата цел съгласно чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Това налага изменение на решението в оспорената му част и увеличаване на дължимото за дружеството-жалбоподател обезщетение от 1462 лева на 2295 лева, съобразно заключението по съдебно-икономическата експертиза. С този размер се постига целта на обезщетението да компенсира надлежно собственика за ограниченията при ползването на имота, които ще търпи без ограничение във времето. При този изход на спора е основателно своевременно направеното искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съгласно приложения списък. Оспорващият е претендирал и доказал разноски по делото за внесена държавна такса в размер на 50 лева, както и заплатен депозит от 600 лева за съдебно-икономическа експертиза и 300 лева юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Ето защо, на основание чл.143, ал.1 от АПК, направените разноски от жалбоподателя в общ размер на 950 лева, следва да се възстановят от бюджета на Община Ловеч, която е юридическото лице, към което принадлежи издателят на отменения акт. Водим от горното и на основание чл.172, ал. 2 и чл.143, ал.1 от АПК, Ловешки административен съд, втори административен състав,