Решение № 2939 от 29.1.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 6572/2024 г.

Производството е образувано след отменително решение № 7870 / 25.06.2023г постановено по адм.дело № 7615 / 2023г на ВАС. С последното се отменя решение № 4604/09.07.2021 г., постановено по адм. дело № 1476/2020 г. по описа на Административен съд - [област] – град в частта, в която е отхвърлена жалбата на „СИС Индустрийс“ ООД – [населено място] срещу ревизионен акт № Р – 29002918005494 – 091 – 001/12.09.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - [област], потвърден в същата част с решение № 2088/11.12.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП за отказано право на данъчен кредит в размер на 123 273, 84 лв. за данъчни периоди на 2016 г., 2017 г. и 2018 г. по фактури, както следва: „АБВ Транс 2016“ ЕООД в размер на 14 645, 20 лв.; от „Деметра“ ЕООД в размер на 25 927, 24 лв.; от „Хад 7“ ЕООД в размер на 46 704, 76 лв. и от „Битрейд 123“ ЕООД в размер на 35 996, 64 лв. и съответните лихви и делото е върнато в посочената по – горе част на Административен съд – [област] – град за ново разглеждане, при спазване на указанията дадени от касационната инстанция. С определение № 12043/16.07.2024г постановено по настоящето дело, съдът е указал на жалбоподателя да представи на хартиен носител на заверени от последния разпечатки на данни от технически носители съгласно чл. 54, ал.1, т. 3 ДОПК, ползвани от експерта по назначената по делото ССчЕ документи в електронен вид, предоставени му от счетоводството на „СИС Индустрийс ООД, касателно всички фактурирани доставки от „АБВ Транс 2016“ ЕООД, „Битрейд 123“ ЕООД, „Хад 7“ ЕООД и „Хад 7“ ЕООД, както и доказателства във връзка с твърденията си в жалбата.Същите са представени без придружителен списък / стр. 19-181 от делото /, като в съд.заседание от 17.10.2024г процесуалния представител на жалбоподателя е заявил, че: „… Същите доказателства, които представям днес са депозирани с молба, с опис от 26.02.2021 г. и са приети с протокол в съдебно заседание от 19.04.2021 г. Няма нищо ново, това е всичко, което е било на електронния носител, затова ги представям и заверени, защото е възможно да съм пропуснал да го заверя тогава, но след като ВАС ми дава указания, аз ги представям. Същите са копия от фактури, преписи от договори, приемо-предавателни протоколи и счетоводни документи за процесните сделки “.

В писмени бележки адв. Е. е потвърдил това твърдение, както и е изложил доводи за основателност на жалбата му срещу РА№ Р – 29002918005494 – 091 – 001/12.09.2019 г., ., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - [област], в частта върната за ново разглеждане от ВАС.Претендира разноски, за които е представил списък по чл.80 от ГПК.

Ответника е представляван от юриск. В., която моли оспорения РА да бъде потвърден в частта, в която е върната от ВАС.Претендира разноски в размер на 19162лв. Не представя писмени бележки, въпреки направеното от нея искане и дадения от съда срок.

При действието на чл.222 ал.2 от АПК „Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато:

1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила;

2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно“. Предвид мотивите за връщане на делото за ново разглеждане, настоящия състав приема, че ВАС се е произнесъл в хипотезата на т.1 от цитираната разпоредба, тъй като липсват указания за установяване на факти извън тези, които вече са установени с писмени доказателства. Независимо от това съдът с определението за насрочване е дал допълнителна възможност, като е указал на жалбоподателя да представи доказателства във връзка с твърденията си в жалбата.

Съдът като съобрази доказателствата събрани при първоначалното разглеждане на делото /вкл.четливите копия на същите, представени допълнително в настоящето производство/, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В оспорения РА, ревизиращия орган е приел, че за данъчни периоди на 2016 г., 2017 г. и 2018 г. по фактури, издадени от „АБВ Транс 2016“ ЕООД в размер на 14 645, 20 лв.; от „Деметра“ ЕООД в размер на 25 927, 24 лв.; от „Хад 7“ ЕООД в размер на 46 704, 76 лв. и от „Битрейд 123“ ЕООД в размер на 35 996, 64 лв., липсват доказателства за реалност на фактурираните доставки, които са с предмет грозде /част от фактурите са с предмет - авансово плащане/ и поради липса на предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, са отказали право на данъчен кредит, претендиран от получателя „СИС Индустрийс“ ООД – [населено място].

Анализирани са представените в ревизионното производство доказателства от жалбоподателя „СИС Индустрийс“ ООД – [населено място] / издадените от доставчиците фактури, приемателно-предавателни бележки, кантарни бележки и платежни нареждания за направени плащания по банков път/, както и обстоятелствата установени при направените в хода на ревизията насрещни проверки на преките доставчици на жалбоподателя и е направен извод, че същите не установяват реалност на спорните доставки. В хода на ревизионното производство не е установен контакт с доставчиците, техни представители и/или пълномощници и не са представени изисканите им доказателства, с изключение на доставчика „ДЕМЕТРА“ ЕООД /фактури за конкретните доставки, фактури за транспорт, изкупвателни ведомости, кантарни бележки, товарителници и предавателно-приемателни бележки/, които са били представени на ревизиращите в нечетлив вид.

Представените от ревизираното лице, предавателно-приемателни и кантарни бележки във връзка с останалите доставчици не съдържат информация, от която да е видно къде е натоварена стоката от доставчиците. Вписани са регистрационни номера на превозни средства, но не са представени товарителници и пътни листове, с които се документира извършен превоз. Посочва се, че тъй като в случая се касае за фактуриране на доставки на грозде, предназначено за производство на спиртни напитки, следвало е жалбоподателят да разполага и да представи в хода на ревизията придружителните документи, изискуеми съгласно Наредбата за придружителните документи при превоз на грозде, местни и вносни вина, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки, в сила от 26.12.2001 г. С текста на чл. 1 от наредбата са уредени условията, редът за издаване и съдържанието на придружителните документи при превоз на територията на [държава] на грозде, вино, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки.

С такива документи е следвало да разполага и жалбоподателят, предвид текста на чл. 11 от наредбата, съгласно който придружителният документ съпровожда превозвания продукт от мястото на натоварване до мястото на разтоварване и екземпляр от него се предава на получателя. Изключение от изискването за наличие на придружителен документ има в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, а именно при превоз на грозде от лозе на производител до мястото на преработка, при условие че това разстояние е не повече от 40 км. В случая не са представени документи, от които да е видно кои са производителите, къде се намират лозовите им масиви и на какво разстояние са от обектите на жалбоподателя.

Установената липса на доказателства за извършен транспорт - товарителници и пътни листове, и липсата на придружаващи доставките документи, изискуеми по наредбата, са разколебали достоверността на наличните предавателно-приемателни и кантарни бележки. Придружителни документи, изискуеми по силата на цитираната по-горе наредба, не са представени и във връзка с фактурите, издадени от „ДЕМЕТРА“ ЕООД.

Освен горното, при направена от органите на НАП тяхната информационна система е установено, че посоченото в кантарните и в предавателно-приемателните бележки, превозно средство с рег. №[рег. номер], собственост на „КТАВА ТРАНС“ ЕООД, ЕИК, представлява влекач [Марка] ФХ 4х2 т. В документите няма вписани данни за ремарке и полуремарке, с които би било възможно транспортирането на посочените в бележките количества грозде /между 10 и 30 тона/. Регистрационни номера на влекачи са посочени и в приемателно-предавателни бележки, в които като доставчик фигурира „АБВ ТРАНС 2016“ ЕООД. Например превозно средство влекач [Марка], с рег. №[рег. номер], вписано в предавателно-приемателна бележка №0002249 от 04.09.2016 г., превозно средство влекач [Марка], рег. №[рег. номер], вписано в предавателно-приемателна бележка №0002248 от 04.09.2016 г., влекач [Марка], рег. №[рег. номер], вписано в предавателно-приемателна бележка №0002255 от 06.09.2016 г., влекач [Марка], рег. №[рег. номер], вписано в приемателно-предавателна бележка №015375 от 03.09.2016 г. В предавателно-приемателна бележка №015365 от 01.09.2016 г., с посочен доставчик „АБВ ТРАНС 2016“ ЕООД, е вписано моторно превозно средство за превоз на 37 440 кг грозде бруто - лек автомобил [Марка], рег. №[рег. номер]. В кантарната бележка, която е с №191 от 01.09.2016 г. вписаният регистрационният номер на превозното средство вече е друг - [рег. номер]. Това превозно средство също е влекач, [Марка]. Влекачи са вписани и в предавателно-приемателните бележки на „БИТРЕЙД 123“ ЕООД, например бележка №015366 от 02.09.2016 г., с посочено МПС рег. №[рег. номер], което е влекач с [Марка], бележка №0002263 от 08.09.2016 г., в която е вписано МПС влекач [Марка] с рег. №[рег. номер], предавателно-приемателна бележка №0002275 от 10.09.2016 г., според която превозът на грозде е извършен с влекач [Марка], рег. №[рег. номер].

В обобщение на горното и констатираните несъответствия, органа по приходите е приел за недоказано транспортирането на значителната по обем и тегло стока до обектите на жалбоподателя. Приел е също така, че представените от ревизирания субект платежни нареждания и банкови извлечения за направени плащания по банков път, не са достатъчни, за да опровергаят този извод. За издадените фактури с предмет „авансово плащане“, съобразно практиката на ВАС е приел, че след като не е осъществена конкретната сделка, за която се твърди авансово плащане, то не следва да се признава право на данъчен кредит и по фактурите с предмет „авансово плащане“.

Настоящата инстанция, счита че правилно и законосъобразно в оспорения РА е отказано право на данъчен кредит на жалбоподателя „СИС Индустрийс“ ООД – [населено място], по фактури, издадени както следва: „АБВ Транс 2016“ ЕООД в размер на 14 645, 20 лв.; от „Деметра“ ЕООД в размер на 25 927, 24 лв.; от „Хад 7“ ЕООД в размер на 46 704, 76 лв. и от „Битрейд 123“ ЕООД в размер на 35 996, 64 лв. и съответните лихви / подробно описани в РД/, поради липса на предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС.

Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното предаване и приемане на стоките по доставката, съобразно изискването на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, съответно реалното извършване на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.

В тежест на лицето, претендиращо право на данъчен кредит е да докаже, че декларираните доставки на стоки и/или услуги са изпълнени и че същите са използвани за последващи облагаеми доставки или във връзка с икономическата му дейност.

В случая, не се спори, че предмета на дейност е „СИС Индустрийс“ ООД – [населено място] дейността на жалбоподателя е производство на вина и спиртни напитки. Извършва се в два производствени комплекса, находящи се в селата Церковски и Венец в община Карнобат. Дружеството има издадени лицензи за управление на данъчен склад и е вписано в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки.

Несъмнено, издадените фактури не са достатъчно основание да се приеме реалността на обективираните в тях доставки. В тежест на ревизираното лице, което упражнява право на приспадане на ДДС е да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Както е прието в т. 33 от решение на СЕС по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s. r. o.: "данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C 281/20 и цитираната съдебна практика)". Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване, следва да извърши цялостна проверка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане (т. 37 от решение на СЕС от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, Евита К). Материално-правните предпоставки за възникването на правото на приспадане са формулирани нееднократно в съдебната практика на ВАС, а и тази на СЕС.

В изпълнение на това свое задължение, от ревизираното дружество е изискана пълна информация досежно доставките на фактурираното грозде - вид, количество и единична цена (на кг) на гроздето; как е извършено плащането по доставките; водена ли е предварителна и текуща търговска кореспонденция; сключени ли са договори, правени ли са заявки (оферти, поръчки); съставяни ли са приемателно - предавателни протоколи за стоките; къде и кога е прехвърлена собствеността върху гроздето и кое е точното място на неговото предаване; съставяни ли са складови или експедиционни документи/кантарни бележки; кои са лицата, фактически извършили натоварването/разтоварването на гроздето; какви транспортни документи са били съставени (товарителници, пътни листове); как са транспортирани стоките и за чия сметка е транспорта; с кои транспортни средства и от кои лица е извършен транспорта от мястото на изпращане до мястото на получаване на стоката; издавани ли са сертификати за произхода и качеството на гроздето; как е извършено осчетоводяването на придобитото грозде и продажбата му, както и материалните разходи по тези доставки. Също така са извършени насрещни проверки на процесните доставчици и е установено следното:

Относно „АБВ ТРАНС 2016“ ЕООД Отказано е право на данъчен кредит в размер на 14 645, 20 лв. за данъчен период месец септември 2016г. по 7 фактури, описани в таблица на стр. 102 в РД, с предмет – Мускат отонел.

С Протокол за извършена насрещна проверка №П-22221018171609-141-001 от 30.11.2018г. е установено, че доставчикът е дерегистриран на основание чл. 176 от ЗДДС, считано от 28.12.2017г. С цел връчване на искане за представяне на документи е посетен адресът за кореспонденция на дружеството. Не е открит негов представител или пълномощник. Искането е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, включително чрез изпращане на електронен адрес. Документи не са представени.

Ревизиращите са приели за недоказано реалното извършване на доставки по процесните фактури.

Относно „БИТРЕЙД 123“ ЕООД Отказано е право на данъчен кредит в размер на 35 996, 64лв. за данъчни периоди месец август и месец септември 2016г. по 5 фактури, описани в таблица на стр. 104 в РД, с предмет – грозде, различни сортове и авансово заплащане на грозде.С Протокол за извършена насрещна проверка №П-22220318171602-141-001 от 22.11.2018г. е установено, че доставчикът е дерегистриран на основание чл. 176 от ЗДДС, считано от 13.03.2017г. С цел връчване на искане за представяне на документи е посетен адресът за кореспонденция на дружеството. Не е открит негов представител или пълномощник. Искането е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, включително чрез изпращане на електронен адрес. Документи не са представени. По данни от информационната система на НАП е установено, че доставчикът не е имал наети на трудов договор работници и служители. Констатирано е, че има задължения към бюджета в големи размери.

С оглед горното органите по приходите са приели за недоказано реалното извършване на доставки по фактури, издадени от „БИТРЕЙД 123“ ЕООД.

Относно „ХАД 7“ ЕООД Отказано е право на данъчен кредит в размер на 46 704, 76лв. за данъчни периоди август, септември и октомври 2017 г. по 4 фактури, описани в таблица на стр. 106 в РД, с предмет – грозде, различни сортове и авансово заплащане на грозде.С Протокол за извършена насрещна проверка №П-22220518171594-141-001 от 22.11.2018 г. е установено, че доставчикът е дерегистриран на основание чл. 176 от ЗДДС, считано от 08.03.2018г. С цел връчване на искане за представяне на документи е посетен адресът за кореспонденция на дружеството. Не е открит негов представител или пълномощник. Искането е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, включително чрез изпращане на електронен адрес. Документи не са представени. По данни от информационната система на НАП е установено, че доставчикът не е имал наети на трудов договор работници и служители. Констатирано е, че има задължения към бюджета в големи размери. Ревизиращите са приели за недоказано реалното извършване на фактурираните доставки.

Относно „ДЕМЕТРА“ ЕООД Отказано е право на данъчен кредит в размер на 25 927, 24лв. за данъчни периоди август и септември 2018г. по 4 фактури, описани в таблица на стр. 108 в РД, с предмет – грозде. С Протокол за извършена насрещна проверка №П-22221419018989-141-001 от 05.03.2019г. е установено, че доставчикът е дерегистриран на основание чл. 176 от ЗДДС, считано от 14.01.2019г. Изготвено е искане за представяне на документи №П-22221419018989-040-001 от 30.01.2019г., връчено на електронния адрес на дружеството. Представени са документи с писмо вх. №53-00-111#2 от 28.02.2019г., а именно фактури, извлечения от счетоводни сметки, фактури за транспорт, издадени от „КТАВА ТРАНС“ ЕООД, кантарни бележки, товарителници, приемо-предавателни протоколи. По данни от информационната система на НАП е установено, че доставчикът не е имал наети на трудов договор работници и служители. Направен е извод, че дружеството не е имало техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките.

Съдебната практика, към която и настоящият съдебен състав се придържа е категорична, че за да се ползува получателя по една доставка от данъчната превилегия да приспадне платения от него ДДС е необходимо да установи на първо място, че доставката е реално извършена, по аргумент на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС т.е стоките и услугите трябва да са фактически получени, за да може тази сума на данъка да бъде приспадната. В този смисъл са и решенията на СЕС - Решение 06.12.2012 г. по дело С-285/2011 г., Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11 г., Решение от 29.04.2004 г. по дело С-152/02 и др. С оглед обстоятелството, че в случая се касае за родово определени вещи и съгласно чл.24 ал.2 от Закона за задълженията и договорите собствеността върху същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.

В настоящия случай от приложените по делото доказателства и от заключението по ССчЕ се установява, че са предадени родово определени вещи-грозде, но не се доказа по безспорен начин, че количествата грозде са доставени именно от издателите на фактурите – спорните доставчици.

Налице е нормативна уредба, която изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на определени факти и обстоятелства, които следва да преценят в съвкупност и взаимовръзка с другите събрани в административното производство доказателства.

Разпоредбата на чл. 116, ал. 1, т. 1 от ЗВСН задължава производителите, вносителите и търговците да съставят придружителен документ при превоз на територията на страната или друга държава - членка на Европейския съюз, на винено грозде и гроздова мъст - когато превозът е на разстояние, по-голямо от 40 километра. Детайлни изисквания към съдържанието на придружителните документи и сертификатите са уредени и в Наредбата за придружителните документи при превоз на грозде, местни и вносни вина, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки (Наредбата) – освен придружителен документ по образец, още и документите по чл. 3, ал. 2 от Наредбата, като удостоверения за регистрация по чл. 40 от Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН), пълномощни от лицата по чл. 40, ал. 1 и 3 ЗВСН за изкупуване на грозде, предназначено за производство на вино и ракия, договори в писмена форма, когато трети лица действат от името и за сметка на лицата по чл. 40, ал. 1 и 3 ЗВСН. Придружителният документ съдържа следните данни: име, адрес и идентификационен код на изпращача; име, адрес и идентификационен код на получателя; номер на документа; дата на издаване на документа и дата на експедиция, в случай че последната е различна от датата на издаване на документа; описание на превозвания продукт съгласно приложение № 1; количество на превозвания продукт; действително алкохолно съдържание за вино, спирт, дестилат, спиртни напитки; общо алкохолно съдържание (чл. 3, ал. 3 от Наредбата). Въз основа на изискването по чл. 10 от Наредбата вписаните данни в придружителния превозен документ да съответстват на данните, съдържащи се в дневниците по Наредбата за условията и реда за регистриране и заличаване от регистъра, данните, подлежащи на вписване, начина на водене на дневниците, съдържанието и формата на декларациите на реколтата и стоковата наличност и контрола върху регистрираните лица и дейността им, може по категоричен начин да се установи произходът на гроздето и действителното му влагане при производството на вино и други алкохолни напитки. Действително има изключение от това изискване в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, а именно при превоз на грозде от лозе на производител до мястото на преработка, при условие че това разстояние е не повече от 40 км. В тежест на жалбоподателя е да докаже този факт, но в случая няма никакви данни кои са производителите, къде се намират лозовите им масиви и на какво разстояние са от обектите на жалбоподателя. Фактурирани са значителни количества грозде, без данни за качество, без доказателства за произход и място на товарене, поради което не може да се направи обоснован извод за наличие на изключението съгласно РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 436/2009 НА КОМИСИЯТА от 26 май 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета по отношение на лозарския регистър, задължителните декларации и събирането на информация с цел наблюдение на пазара, придружителните документи при превоза на продукти и регистрите, които е необходимо да се водят в лозаро-винарския сектор (консолидирана версия, в сила от 31.07.2017 г. до 02.03.2018 г.) В тази връзка, констатациите на вещото лице, че заведеното количество / нетно/ в счетоводните отчетности се равнява на вписаното в предавателно-приемателни протоколи и кантарни бележки, а стойностите са идентични с тези по представените фактури, категорично не установяват прехвърляне на собственост, на конкретната родово определена вещ.

Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че не следва да отговарят за действията на трети лица, доколкото задължението за предаване на придружителния документ не е вменено в тежест на получателя-жалбоподател в настоящия процес.

От една страна „СИС Индустрийс“ ООД – [населено място] е един от най-големите производители на вино и спиртни напитки в [държава], което прави несериозно твърдението му, че получаването на придружителния документ не зависи от него. Напротив добрата търговска практика и грижата на добрия стопанин в търговските взаимоотношения, предполага ангажираност на получателя да изиска документите, придружаващи превоза на гроздето. Действително съгласно чл.11 ал.2 от НАРЕДБА за придружителните документи при превоз на грозде, местни и вносни вина, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки (Загл. доп. - ДВ, бр. 64 от 2003 г.) се посочва, че първият екземпляр на придружителния документ остава при изпращача. Вторият и третият екземпляр съпровождат превозвания продукт или напитка при транспортирането му и се предават на получателя.

Съгласявайки се да приеме особенно големи количества винено грозде, което жалбоподателя ще ползува в своята производствена дейност /по негови твърдения/, последния е заобиколил закона и се домогва да черпи изгода от собственото си противоправно поведение.

Съгласно чл.11 ал.3 от цитираната Наредба „ При превоз на продукти или напитки по чл. 1 третият екземпляр на придружителния документ се изпраща от получателя в ДП или ДБ по месторегистрацията му в 3-дневен срок от датата на извършване на превоза“ т.е получателя „СИС Индустрийс“ ООД – [населено място] не е изпълнил това си задължение, тъй като липсват данни за постъпили в съотв.данъчно подразделение такива документи.

Доказателствата за заплащане на суми – по банков път на част от спорните фактури също не доказват доставката на грозде. Заплащането на цената на стоката/услугата е само един елемент от фактическия състав, от който може да бъде установена реалността на фактурираните продажби. Само по себе си, извършването на банков превод не доказва нищо, без да е доказано предаването, натоварването, транспортирането и разтоварването на стоката.

Досежно фактурите за авансово плащане на грозде, издадени от „БИТРЕЙД 123“ ЕООД, съдът споделя трайно установената практика, че и в този случай е необходимо да е налице доставка на стока или услуга, за да е дължим данъкът, като нормата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС променя единствено момента на изискуемост на данъка, без да променя основанията, при които той е дължим/ правната норма не предвижда авансовото плащане като достатъчно и единствено данъчно събитие, което да е основание за начисляване на ДДС, при авансово плащане следва да има последваща реална доставка на стока или услуга, защото в противен случай е налице единствено паричен превод. Настоящата съдебна инстанция намира за уместно да посочи, че съгласно Решение от 21.02.2006 г. по дело С 419/02 г. разширен състав на СЕО е посочено, че за да стане данъкът изискуем по авансово плащане, цялата релевантна информация, засягаща данъчното събитие, а именно бъдещата доставка или изпълнения следва вече да са известни, като същото становище е застъпено и в т. 28 на Решение на СЕС от 19.12.2012 г. по дело С-549/11.. В този смисъл е и Решение от 18.07.2007 г. по дело С-277/05 г. на СЕО.

Предвид изложеното, настоящата инстанция счита, че РА № Р – 29002918005494 – 091 – 001/12.09.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - [област], потвърден с решение № 2088/11.12.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП в частта на отказано право на данъчен кредит в размер на 123 273, 84 лв. за данъчни периоди на 2016 г., 2017 г. и 2018 г. по фактури, както следва: „АБВ Транс 2016“ ЕООД в размер на 14 645, 20 лв.; от „Деметра“ ЕООД в размер на 25 927, 24 лв.; от „Хад 7“ ЕООД в размер на 46 704, 76 лв. и от „Битрейд 123“ ЕООД в размер на 35 996, 64 лв. и съответните лихви е правилен и законосъобразен, а жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли.

Относно претенцията на ответника за заплащане на разноски в размер на 19162 лв / без да се посочва какво включва тази сума /, съдът съобразява решението на СЕС по дело С-438/22 и предвид обема на защита, проведена от процесуалния представител на ответника при разглеждане на делото, както и обстоятелството, че производството се е развило само в едно открито съдебно заседание, счита че възнаграждение в размер [рег. номер] – съответстващо на претенцията за адв.възнаграждение на жалбоподателя е обосновано и дължимо.

Следователно при този изход от процеса жалбоподателя ще следва да заплати на ответника сумата 9600лв.

Водим от горното съдът