Р Е Ш Е Н И Е №

гр. София, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в закрито съдебно заседание на девети

май две хиляди двадесет и пета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

като разгледа ч. търг. дело № 892 по описа за 2025 година, взе предвид следното.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ вр. глава XXI „Обжалване на определенията“ ГПК.

Образувано е по жалба, вх. № 20250429183153, подадена от „ИНСА ГАЗ" ЕООД, ЕИК 115806774, със седалище гр. Раковски и адрес на управление гр. Раковски, ул. „Индустриална", Стопански двор II, база „ИНСА", представляваио от управителя М.Г.С., срещу отказ, peг. № 20250417162954/23.04.2025 г., постановен по заявление Г1, вх. № 20250417162954, за обявяване по партидата на „ЕН ПИ СИ“ ЕООД, ЕИК 130438308, на писменото несъгласие на заявителя в качеството му на кредитор с обявеното решение за намаляване капитала на „ЕН ПИ СИ“ ЕООД.

Отказът на регистърния отговор бил незаконосъобразен, тъй като възражението на кредитора по чл. 150 ТЗ представлявало друг акт, подлежащ на обявяване в търговския регистър. Възражението било подадено във връзка с обявление по чл. 150, ал. 1 ТЗ, с което „ЕН ПИ СИ“ ЕООД заявило решение за намаляване на капитала и готовност да предостави обезпечение на задълженията към несъгласните с намалението кредитори. Несъгласието си кредиторът следвало да заяви писмено, но законът не сочел по кой ред това писмено съгласие следвало да бъде обявено. Ако не се обявяло по партидата на търговеца, поискал вписване на намаляването, то длъжностното лице не би могло да изследва този въпрос и интересите на кредитора не биха били защитени.

Регистърният орган е депозирал отговор на жалбата, в който се излагат съображения в подкрепа на постановения отказ, които са изложени при неговото постановяване, затова и не се налага тяхното обсъждане. Последните изменения на разпоредбата са концептуално неадекватни на охранителния характер на регистърното производство и въпреки че предоставят определени процесуални права на регистърния орган, не го превръщат в страна в производството.

Съдът като разгледа събраните доказателства, намира следното:

Със заявление Г1, вх. № 20250417162954 г., подадено от „ИНСА ГАЗ" ЕООД, ЕИК 115806774, е поискано обявяване по партидата на „ЕН ПИ СИ“ ЕООД, на възражение (писмено несъгласие) на кредитора срещу проектирано намаляване на капитала на последното дружество.

Длъжностното лице при АВ приело, че доказателства „ИНСА ГАЗ" ЕООД, ЕИК 115806774 да е кредитор на „ЕН ПИ СИ“ ЕООД и да разполага с активна процесуална легитимация да заяви вписване/обявяване по партидата на „ЕН ПИ СИ“ ЕООД, не били представени, съответно възражението на кредитора не представлявало акт, за който да е предвидено по съответния ред обявяване в регистъра, постановило обжалвания в настоящото производство отказ.

Жалбата е неоснователна.

С подаденото заявление Г1, вх. № 20250417162954 г., „ИНСА ГАЗ" ЕООД, ЕИК 115806774, заявило за обявяване по партидата на „ЕН ПИ СИ“ ЕООД несъгласието си с проектирано намаляване на капитала на последното дружество до изплащане на вземането на кредитора или до обезпечаването му. В подкрепа на твърденията „ИНСА ГАЗ" ЕООД, ЕИК 115806774 да е кредитор на „ЕН ПИ СИ“ ЕООД не са представени доказателства.

Същественият в настоящото производство въпрос е подлежи ли на обявяване заявеният в регистърното производство акт – възражение (несъгласие) по чл. 150 ТЗ и съответно разполага ли възразилият кредитор с активна легитимация да заяви обявяването на този акт по партидата на дружеството - длъжник.

За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър съответните обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, част от които са дали заявлението изхожда от правоимащо лице (т. 3), дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона (т. 4), както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона (т. 5).

Проверката на условията по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ се извършва на база представените документи, без да е нужно изследване в регистърното производство на тяхната истинност - тя подлежи на проверка единствено в спорно исково производство по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Преценката за наличието на условията за вписване или обявяване се извършва към момента на постановяване на акта за вписване/обявяване, а не към момента на подаване на заявлението за вписване, като се вземат предвид всички представени към заявлението документи, както и тези които са били допълнително представени след указания на длъжностното лице в срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ.

В определение № 141 от 02.03.2011 г. по т. д. № 736/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, е разяснено, че в разпоредбата на чл. 15 ЗТР (сега ЗТРРЮЛНЦ) са посочени ясно лицата, легитимирани да заявяват вписване, заличаване и обявяване в регистъра (ал. 1), както и лицата, които могат да подават заявление по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ за вписване, заличаване и обявяване (ал. 2). Буквалният прочит на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ води до несъмнен извод, че законодателят е разграничил правните действия по сезиране на Агенцията по вписвания чрез заявяване на подлежащите на вписване, заличаване и обявяване обстоятелства и актове от фактическите действия по подаване на заявлението, с което се извършва сезирането. Основанията за недопустимост на извършено в търговския регистър вписване са изяснени в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС - т. ІІІ, което в тази си част не е изгубило значение и при действието на ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно указанията в т. ІІІ от цитираното решение, недопустимо е вписването, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице, както и вписването, извършено при първоначална липса на сезиране. Преценявано от гледна точка на разпоредбите на ЗТРРЮЛНЦ, даденото разрешение сочи, че недопустимо би било това вписване, което е извършено по заявление на лице извън кръга на посочените в чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ заявители - търговецът, друго предвидено в закон лице или адвокат с изрично пълномощно за представителство пред Агенцията по вписвания, респ. вписването, извършено без да е подадено заявление за вписване. Допустимостта на вписването е обусловена единствено от личността на заявителя, който трябва да е от кръга на изброените в чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ лица и да е автор на заявлението по чл. 13, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, не и от личността на подателя, който депозира фактически заявлението по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ пред длъжностното лице по регистрация.

В случая, „ИНСА ГАЗ" ЕООД, ЕИК 115806774 не разполага с активна легитимация да заяви вписване, съответно обявяване на актове по партидата на „ЕН ПИ СИ“ ЕООД, тъй като изброяването на лицата - заявители е изчерпателно и разпоредбата е императивна (така Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСТК на ВКС). Ако длъжностното лице по регистрацията уважи заявление, подадено от лице извън посочените, извършеното вписване ще бъде недопустимо. По тази причина кръгът на легитимираните заявители не може да бъде разширяван по тълкувателен път. В нормативната уредба не е изрично уредено право на кредитор на търговец да заяви за обявяване по партидата му възражение срещу намаляване на капитала на неговия длъжник. Затова заявлението е подадено от нелегитимирано лице и при всички положения подлежи на отхвърляне.

От друга страна и заявеният за обявяване акт – писмено несъгласие с намаляване на капитала, не подлежи на отразяване в търговския регистър.

Изискването, което е предвидено в чл. 150 ТЗ и което съгласно чл. 149, ал. 1 ТЗ трябва задължително да бъде спазено, за да бъде осъществен фактическият състав, при който капиталът на дружеството се намалява, е решението на общото събрание на съдружниците (едноличния собственик) за намаляване на капитала да се обяви в търговския регистър. При тълкуване на нормата на чл. 150, ал. 1, изр. 2 ТЗ и тази на чл. 150, ал. 2 ТЗ във връзката им една с друга се налага изводът, че така поставеното изискване има за цел решението за намаляване на капитала да се оповести публично и да бъде узнато от кредиторите на дружеството, за да могат те да упражнят правото си да изразят несъгласие с него, като с обявяването на решението се счита също така, че дружеството е изразило готовност да даде обезпечение на вземанията на кредиторите, които не са съгласни с намаляването, или да удовлетвори тези вземания.

В чл. 151, ал. 2 ТЗ е предвидено, че при подаване на заявление за вписване на намаляването на капитала заявителят е длъжен да представи допълнителни документи, от които се доказва спазването на това изискване на чл. 150 ТЗ, а именно писмена декларация на управителя, че на кредиторите, които не са съгласни с намаляването, са дадени обезпечения или е изплатен дългът. В чл. 150, ал. 2 ТЗ е установен тримесечен срок от обявяването, с изтичане на който се счита, че кредиторите, които не са изразили писмено несъгласието си, са дали съгласие за намаляването на капитала, като съгласно чл. 151, ал. 1 ТЗ изтичането на този срок е задължителна предпоставка, която трябва да е налице, за да бъде вписано намаляването на капитала на дружеството. Изискванията на чл. 150 ТЗ касаят единствено даването на предизвестие до кредиторите за взетото решение за намаляване на капитала чрез обявяването на това решение в ТР и изтичането на 3 месеца от обявяването. Несъгласните кредитори възразяват писмено пред дружеството-техен длъжник, а не пред всички трети лица и публично оповестяване на несъгласието им не е необходимо за защита на правата им.

Несъгласието на кредитор, обективирано пред длъжника, обуславя необходимост от представянето на декларация по чл. 151, ал. 2 ТЗ, макар в съдебната практика (решение № 304 от 20.05.2021 г. по т. д. № 478/2021 г. на Апелативен съд - София) да се приема, че липсата не предпоставя постановяване на отказ за вписване. Това е така, тъй като и представена декларация би могла да е невярна и вписване би се извършило, тъй като верността не подлежи на проверка от длъжностното лице. При положение, че при невярно деклариране може да се извърши вписване, то на още по-голямо основание вписване може да се извърши и при липса на декларация, тъй като невярната декларация всъщност е липса на вярна такава. Ако декларация по чл. 151, ал. 2 ТЗ не е представена, се счита заявено (т.е. декларирано), че липсват кредитори, които да са несъгласни с намаляването. Ако обаче такива кредитори са налице, законът предвижда други последици при невярност на данните по заявлението в чл. 152 ТЗ - имуществена отговорност на законния представител на дружеството за причинените на кредиторите вреди до размера, до който те не са могли да се удовлетворят от дружеството, както и предвидените в ал. 2 обезпечителни права за кредиторите, от които те могат да се възползват. Ако дългът не бъде изплатен или обезпечен, възражението на кредитора обуславя имуществено отговорност на представителния орган по чл. 152, ал. 1 ТЗ. Именно тази отговорност осигурява охраняване интересите на кредитора „ИНСА ГАЗ" ЕООД, ЕИК 115806774 и по тази причина обявяване на възражението на кредитора по партидата на търговеца, проектиращ намаляване на капитала, не е нормативно предвидено.

С оглед изложеното се налага изводът, че постановеният от длъжностното лице отказ е в правилно приложение на закона и жалбата на „ИНСА ГАЗ" ЕООД, ЕИК 115806774 следва да бъде оставена без уважение.

Агенция по вписванията е направила искане за присъждане в нейна полза на направените в съдебното производство разноски (в отговора на жалбата, съдържащ се в присъединеното търг. дело № 1492/2024 г. на СГС), което съдът счита за неоснователно. Правото на разноски в гражданския процес, какъвто характер има и регистърното производство, възниква само за това лице, което има качеството на страна в производството. Това произтича от общите правила за възникване и разпределение на отговорността за разноски, предвидени в чл. 78 ГПК, съгласно които право на разноски възниква само за страната в гражданския процес, в полза на която е решено делото. Агенция по вписванията няма качеството на страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ по вече изложените в решението мотиви, поради което и този правен субект няма право на разноски при неговото приключване. Освен това правото на разноски на едно лице може да бъде упражнено само срещу насрещната страна в производството, която неоснователно е въвела първата в спора пред съда, т.е. само при двустранните производства, каквото обаче не е регистърното производство, което е едностранно и направените в него разноски не могат да се възлагат за заплащане по правилата на чл. 78 ГПК, а си остават за страната, която ги е сторила. В този смисъл са определение № 60384 от 28.10.2021 г. по ч. т. д. № 1303/2021 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, определение № 60454 от 07.12.2021 г. по ч. т. д. № 2445/2021 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, определение № 20 от 20.01.2022 г. по ч. т. д. № 46/2022 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и други.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 20250429183153, подадена от „ИНСА ГАЗ" ЕООД, ЕИК 115806774, със седалище гр. Раковски, срещу отказ, peг. № 20250417162954/23.04.2025 г., постановен по заявление Г1, вх. № 20250417162954, за обявяване по партидата на „ЕН ПИ СИ“ ЕООД, ЕИК 130438308, със седалище гр. София, на писменото несъгласие на заявителя с обявеното решение за намаляване на капитала на „ЕН ПИ СИ“ ЕООД.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му на „ИНСА ГАЗ" ЕООД, ЕИК 115806774, чрез адв. П.. СЪДИЯ:

Съдия при Софийски градски съд: _______________________