Решение № 228 от 14.8.2024 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 478/2024 г.

Производството е по чл.435 ал.2 т.7 от ГПК. Постъпила е жалба от длъжника по изп.д.№•••г.по описа на ЧСИ Н.Ж., вписан под №••• при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд гр.Добрич, ОБЩИНА ДОБРИЧКА, представлявана от Кмета Соня Иванова Георгиева, с БУЛСТАТ 000852188, с адрес: гр.Добрич, общ.Добричка, ул.“Независимост“ № 4, подадена чрез пълномощника на жалбоподателя адв.В. Г. срещу Постановление от 11.03.2024г. по изп.д.№ •••, с което съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на длъжника за редуциране на разноските по изпълнителното дело, сторени от взискателя. Жалбата е подадена в срока по чл.436 ал.1 от ГПК, считано от съобщението до длъжника за изготвеното постановление. Подадената жалба е допустима-съгласно чл.435 ал.2 т.7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. В срок от ответника по жалбата е подадено писмено възражения от 28.03.2024г., с което се излагат доводи за правилност и законосъобразност на изготвеното постановление и се настоява подадената жалба да бъде оставена без уважение. Представени са мотиви на съдебния изпълните, съгласно които жалбата се явява неоснователна предвид разпоредбите на чл.10 т.1 и чл.10 т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Според съдия изпълнителя не може да се определя адвокатско възнаграждение в по- нисък размер от минимално определеното по Наредбата.Цитирана е съдебна практика. Съдът като се запозна с представените по изпълнителното дело писмени доказателства, намира за установено следното: Изпълнително дело №••• по описа на ЧСИ Н. Ж. е образувано по молба на взискателя Д. И. Д. от гр.Добрич, ••• за събиране на вземания по изпълнителен лист№28 от 24.01.2024г. на РС гр.Добрич, който удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на взискателя срещу жалбоподателя по делото в размер на сумите 325 лв.-сторени в заповедното производство по Ч.гр.д.№55/2022г.на ДРС разноски и 350 лв.-сторени в исково производство разноски по Гр.д.№ 935/2022 г.по описа на ДРС. Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от адв.И. Ц. от ДАК, който е редовно упълномощен от взискателя.В молбата са посочени исканите способи за принудително събиране на вземането. До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника видно от представената обратна разписка на 12.02.2024г. На 19.02.2024 г. от длъжника по изпълнителното дело е постъпило възражение с правно основание чл.78 ал.5 от ГПК, с което е поискано намаляване на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение да 200 лв.-по чл.10 т.1от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължими за образуване на изпълнително дело.Счита се, че предвид фактическата и правна сложност на изпълнителното производство сумата от 200 лв.по чл.10 т.2 от Наредбата не е дължима. Във връзка с дадената възможност да изрази становище взискателят, чрез упълномощения адвокат е посочил, че възражението е неоснователно.Адвокатското възнаграждение на пълномощника е определено по минимума на Наредбата и следва да се има предвид, че до момента на подаване на становището от взискателя на 21.02.2024г. Община Добричка не е превела доброволно дължимите суми.Това налага процесуалният представител да извършва и допълнителни действия по принудително събиране на вземането. С постановление от 11.03.2024г.съдия изпълнителят е оставил без уважение подаденото възражение за намаляване на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя. С платежно нареждане от 26.02.2024г. сумата от 932, 10 лв. е преведена на взискателя от МСИ Ж..Следователно към този момент Община Добричка е изпълнила задължението си в срока по чл.428 ал.1 от ГПК за доброволно изпълнение.По този факт не се спори от страна на взискателя. При преценка на представените по изпълнително дело доказателства съдът намира, че подадената жалба е основателна по следните съображения: Съгласно чл.79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника.Приложение в изпълнителния процес намира и правилото на 78 ал.5 от ГПК, която дава право на длъжника да възрази против платеното от взискателя адвокатско възнаграждение като прекомерно и да поиска да бъде намален неговия размер, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. В Наредба №1 от 09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения са предвидени минимални възнаграждения за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв.-чл.10 т.1 от Наредбата и за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания в определяем размер според материалния интерес по делото-чл.10 т.2 от Наредбата.Тълкуването на разпоредбата на чл.10 т.2 от Наредбата довежда до извода, че предвиденото в нея минимално адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото се дължи за допълнителни спрямо образуването му същински действия по принудителното събиране на вземането.В настоящия случай вземането е погасено изцяло в срока за доброволно изпълнение, поради което не са предприемани действия по принудително изпълнение и възражението на длъжника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно.Процесуално представителство и предприемане на действия по същинско принудително изпълнение може да се извършват едва след изтичането на срока за доброволно изпълнение, без в този срок да е извършено доброволно погасяване на дълга от страна на длъжника.Разпоредбата на чл.428 ал.2 от ГПК въвежда задължение за съдебния изпълнител да уведоми длъжника за наложените запори и възбрани, като го предупреди, че ако в дадения срок не изпълни доброволно задължението, ще пристъпи към принудително изпълнение. На следващо място, в постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22 се приема, че чл.101 пар.1 ДФЕС във вр.с чл.4 пар.3ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи.По тези съображения съдът не е обвързан с размера на минималните адвокатски възнаграждения, установен в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а възнаграждението следва да бъде определено съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, както и на действително извършената работа. Предвид факта, че взискателят е адвокат вписан в ДАК, а пълномощникът е съдружник с него в адвокатско дружество, а от друга страна длъжник е Община Добричка, срещу която в кратък период са образувани общо четири изпълнителни дела, по които е последвало изпълнение в срока за доброволно изпълнение, без необходимост от извършване на същински действия по принудително изпълнение, то заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за защита по делото се явява прекомерно, съобразно действителната му фактическа и правна сложност, поради което и следва да бъде редуцирано на основание чл.78 ал.5 от ГПК до 200 лв. По изложените съображения обжалваното постановление на съдебния изпълнител следва да бъде отменено като неправилно. Водим от изложеното Окръжният съд,