Решение № 1323 от 22.4.2024 г. на Административен съд - Русе по дело № 60/2024 г.

Производството е по чл. 118, ал. 1, вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за социално осигуряване (КСО), вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на А. М. С., чрез адв. С., срещу решение № 2153-17-127/28.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е потвърдено разпореждане № 2135-17-225/09.10.2023 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Русе относно възстановяване на отпусната възстановена пенсия в частта, относно началната дата на възстановяване на наследствена пенсия за инвалидност. В жалбата се сочи, че неправилно пенсията е отпусната от 18.09.2023 г. вместо от 13.09.2023 г. Позовава се на неправилно приложение на чл. 82, ал. 1 от КСО и чл. 34, ал. 1, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), както и чл. 67 от Закона за висшето образование (ЗВО). Твърди се, че качеството на студент се придобива със записване във висшето учебно заведение, а А. С. е бил записан на 13.09.2023 г., от която дата, според него, възниква основанието за изплащане на наследствената пенсия. Иска се отмяна на административния акт и връщане на преписката за ново произнасяне. Претендира се присъждане на разноски, определени съобразно правилата на Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдВ). Ответникът – директор на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмени бележки поддържа неоснователност на жалбата. Твърди се, че в представената пред НОИ документация на заявителя няма вписани начало и край на последната сесия за семестъра, поради което пенсията се изплаща до края на месеца, предхождащ месеца, посочен в графика за изпитните сесии на съответното заведение. Позовава се на чл. 34, ал. 8, т.2 от НПОС - Наследствените пенсии се изплащат на лицата, обучаващи се във висшите училища, създадени по реда на Закона за висшето образование (ЗВО), както и организациите по чл. 47 ЗВО се изплащат за срока, вписан като начало и/или край на последната сесия за семестъра в представения по ал. 1, т. 2 документ; когато не е посочен срок, пенсията се изплаща до края на месеца, предхождащ месеца, посочен в графика за изпитните сесии на съответното учебно заведение. Претендира отхвърляне на оспорването и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е допустима. Подадена от лице-адресат на административен акт. Съобр. чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, а доколкото се претендира по-ранна дата на възникването му е налице и правен интерес от обжалване на издадения индивидуален административен акт. Жалбата е подадена и в срока по чл. 118, ал. 1, изр. първо от КСО. От фактическа страна съдът установява следното. На 18.09.2023 г. А. С. подал до директора на ТП на НОИ – Русе уведомление, с характер на искане, за изплащане на отпуснатата му наследствена пенсия. Представил уверение № 260/13.09.2023 г., издадено от УНСС за учебната 2023/2024 г., удостоверяващо записване в първи курс, редовно обучение ОКС „Магистър“, сп. „Международно банкиране и финансови пазари“. Видно от самото уверение същото се издава да удостовери, че С. е записан като редовен студент (л. 31) от преписката. Ex post facto ръководителят на отдел „Пенсии“, с разпореждане № 2144-17-257/20.09.2023 г. е разпоредил прекратяване от 28.06.2023 г. наследствената пенсия на лицето, тъй като въз основа на служебна бележка от Икономическия университет в гр. Варна (л. 34 от преписката) приел, че С. е загубил качеството си на учащ и лицето се е дипломирало на 27.06.2023 г. С писмо от 28.09.2023 г. С. е уведомен, че наследствената пенсия ще му бъде изплатена до датата на дипломиране в ИУ – Варна, а с оглед представеното уверение за започнало обучение по ОКС „магистър“ изплащането ще бъде възобновено по посочената от лицето банкова сметка. С разпореждане № 2135-17-225/09.10.2023 г. е възстановено изплащането на наследствена пенсия, считано от 18.09.2023 г., на осн. чл. 34, ал. 1 от НПОС и чл. 81, ал. 1-2, чл. 97, ал. 1 от КСО. В обстоятелствената част на разпореждането са посочени фактическите основания за възникване на правото на наследствена пенсия, които не са предмет на спора, цитирано е представеното уверение, както и началото на учебната година – 18.09.2023 г. (в самото уверение липсва информация за началото на учебната година). По преписката е представена незаверена от университета извадка на графика на учебния процес с посочена дата на откриване на учебната година – 18.09.2023 г., дата на започване на зимния семестър – 18.09.2023 г. (л. 32). Срещу разпореждането е депозирана жалба по административен ред пред директора на ТП на НОИ от 29.11.2023 г. в срока по чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО. С решението си в относимата част относно началната дата на възстановяване на плащанията, горестоящият орган е приел, че за периода от 28.06.2023 г. - датата, следваща датата на дипломиране в Икономически университет - гр. Варна, съгласно протокол № 55/27.06.2023 г. до датата на започване отново на обучение в друг университет, нова специалност и обучение в нова образователно-квалификационна степен “магистър" - лицата не се считат за учащи съгласно чл. 34 от НПОС, нямат право да получават наследствена пенсия, поради което първо, прекратената вече наследствената пенсия на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО следва да бъде възстановена по силата на чл. 97 от КСО и съответно и изплащането ѝ се следва от същата дата, от която се възстановява. Качеството на учащ се доказва с документ от съответното учебно заведение. Учениците доказват това си качество след навършване на [възраст] възраст в началото на всяка учебна година, учащите във висше учебно заведение - в началото на всеки семестър, а учащите в чужбина - в началото на всяка учебна година. В обжалваното разпореждане № 2135-17-225/09.10.2023 г., съгласно представените нови доказателства с новото уверение № 260/13.09.2023 г., по конкретен публикуван график на учебния процес на УНСС - гр. София, от който е видно, че началото на учебната 2023/2024 г. за първи курс, образователно-квалификационна степен „магистър“, е с начало 18.09.2023 г. и правилно и законосъобразно според АО наследствената пенсия на А. С. е възстановена, считано от 18.09.2023 г. С тези съображения жалбата на С. е отхвърлена, а разпореждането на ръководителя на отдел „Пенсии“ е потвърдено. Предмет на спора е само началната дата на възстановяване на плащането – жалбоподателят претендира възникване на 13.09.2023 г. (стр. 2, абзац втори от жалбата), а административният орган – 18.09.2023 г. При тези данни съдът намира жалбата за основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт като в настоящия случай не се спори, че то е издадено от ръководителя на отдел „Пенсии“. Този орган се е позовал на чл. 81, ал. 1-2 и чл. 97, ал. 1 от КСО, предвиждащи, че наследствената пенсия се определя в процент от полагащата се лична пенсия на починалото осигурено лице, в случая на един наследник, както и че изплащането на пенсията се възобновява по писмено заявление на пенсионера, когато е отпаднало основанието за спиране. В случая е приложима и специалната хипотеза на чл. 34, ал. 1, т. 2 от НПОС - деца, които учат след навършване на [възраст] възраст по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО, са лица, независимо от формата и степента на обучението им, приети и записани във висшите училища, създадени по реда на Закона за висшето образование, както и организациите по чл. 47 от същия закон; те установяват това обстоятелство в началото на всеки семестър с документ от съответното висше училище или от съответната научна организация. На следващо място, съгласно разпоредбата на 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С оглед това съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - директорът на ТП на НОИ - Русе, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност. Решението е издадено в посочения едномесечен срок, при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО, включително с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл. 117, ал. 5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, т.е. не са налице нарушения, свързани с формата, съдържанието и сроковете за издаване на оспорения административен акт. По отношение на спазването на процедурните правила и материалния закон: Видно от чл. 117, ал. 3 от КСО решаващият орган следва да отмени разпореждането и върне преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Страните не спорят, че от заявителя е било представено уверение, което удостоверява качеството на студент. За да определи началната дата на възстановяването на изплащане на наследствената пенсия административният орган е проявил процесуална активност като сам е издирил график на учебните занятия – това е видно както от уведомлението на заявителя, в което не фигурира представянето на такъв график, така и от писмото на НОИ от 28.09.2023 г., в което като представено от заявителя фигурира само издаденото уверение. Съобразно чл. 34, ал. 8, т. 2 от НПОС наследствената пенсия се изплаща на лицата, обучаващи се във висшите училища, създадени по реда на Закона за висшето образование (ЗВО), както и организациите по чл. 47 ЗВО се изплащат за срока, вписан като начало и/или край на последната сесия за семестъра в представения по ал. 1, т. 2 документ; когато не е посочен срок, пенсията се изплаща до края на месеца, предхождащ месеца, посочен в графика за изпитните сесии на съответното учебно заведение; . Вероятно и по тази причина петитумът на жалбата до съда е изменен спрямо петитума на жалбата до горестоящия орган. Липсва нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като документ по чл. 34, ал. 1, т. 2 от НПОС е бил представен от заявителя, но той не е съдържал сочената в разпоредбата на ал. 8 информация, респ. не е било необходимо да се дават допълнителни указания на лицето, тъй като нормата на т. 2 изрично предвижда как следва да се процедира в случая. Начинът, по който е уредена хипотезата на т. 2 е непрецизен, тъй като позволява противоречивото тълкуване дали началото на всеки семестър следва да се счита за релевантен за изплащането на пенсията период. Първоначалната редакция на разпоредбата (обн. ДВ. бр.21 от 17 Март 2000г.) е предвиждала, че лица, завършващи последния курс на обучение, се счита, че учат до дипломирането си, но не по-късно от края на първата редовна поправителна сесия за курса, т.е. релевентан е крайният, а не началният срок на обучението. След структурно изменение на разпоредбата посредством нови алинеи и точки (ДВ. бр.23 от 14 Март 2014г.) тя придобива следния вид: на лицата, обучаващи се във висшите училища, създадени по реда на Закона за висшето образование (ЗВО), както и организациите по чл. 47 ЗВО се изплащат за срока, вписан като начало и/или край на семестъра в представения по ал. 1, т. 2 документ; когато не е посочен срок, пенсията се изплаща до края на месеца, предхождащ месеца, посочен в графика за изпитните сесии на съответното учебно заведение, т.е. в тази си редакция изплащането е обвързано със срока на всеки семестър. Най сетне-в актуалната редакция (доп. - ДВ, бр. 17 от 2016 г.) разпоредбата придобива вида: „…. се изплащат за срока, вписан като начало и/или край на последната сесия за семестъра “. На страницата на Портала за обществено обсъждане липсва предложението за ПМС от релевантната дата за изменение на наредбата, поради което и липсват мотивите за направата на нормативното изменение. Дори и да се приеме, че наредбата визира начален момент на изплащане на наследствената пенсия на обучаващо се лице от началото на учебния процес в съответния семестър, според настоящия състав, предвид „семестриалното“ броене, тя противоречи на разпоредба на нормативен акт от по-висока степен. Според чл. 82, ал. 1 от КСО децата имат право на наследствена пенсия до навършване на [възраст] възраст, а след навършването ѝ, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на [възраст] възраст. Не се спори, че към датата на произнасянето на органа по пенсиите А. С. няма навършени 26 години, тъй като е роден на 24 август 2000 година. В КСО, както и в НПОС няма легална дефиниция за „срок на обучение“. В чл. 9а на КСО, т. 1 се предвижда, че за осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание и са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 4, се зачита времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност. Следва да се подчертае, че с наредбата по чл. 106 от КСО следва да се предвиди само статута на учащия, но не и да се определи продължителността на обучението му (чл. 82, ал.1, изр. предпоследно КСО). В тези случаи в чл. 46, ал. 1 и 2 на Закона за нормативните актове е установено правилото, че разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. А. С. е приет за обучение в образователно-квалификационна степен „магистър“ Според чл. 42 от Закона за висшето образование то се състои от степени бакалавър и магистър и доктор, като за ОКС магистър (чл. 42, ал. 2, б. „а“ ЗВО) се изисква не по-малко от 300 кредита съгласно учебния план със срок на обучение не по-малък от 5 години, т.е. срокът на обучение е организиран в години, а не в семестри. По същия начин той е нормиран и в Закона за признаване на професионалните квалификации – чл. 55, ал. 3; Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища – т. 8 от приложение № 1, към чл. 7; Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „право“ и професионална квалификация „юрист – чл. 1, ал. 2 и др.. От своя страна семестърът е термин, който се използва във висшето образование и с него се означава ½ от периода на академичната година и отчита само времето, в което студентът има аудиторни занятия. От изложеното се налага извод, че срокът на обучение следва да определя времевия участък от началния период на възникване на качеството „обучаем“ до последната сесия на последната година за съответната образователна степен. Изискването за представяне на удостоверителен документ за всеки семестър, съобразно правилото на чл. 34, ал. 1, т. 2 от НПОС не касае продължителността на обучението, а е фикция, приета от законодателя, чрез която студентът доказва качеството обучаем/студент през всеки изискуем период, а именно през всеки семестър. А. С. е представил уверение, видно от което към датата 13.09.2023 г. той има качеството „студент/обучаем“ в зимен семестър на академичната 2023/2024 г. в УНСС. Съобразно чл. 4, ал. 1 от Правилника за учебната дейност на УНСС статут на студент се придобива със записването в университета, поради което настоящата инстанция приема, че към датата 13.09.2023 г. А. С. е имал този статут, т.е. от този момент следва да се брои срокът на обучение по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО, а разпоредбата на чл. 34, ал. 8, т. 2 от НПОС като противоречаща ѝ следва да остане неприложена на осн. чл. 5, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс и чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове. Решението на горестоящия орган, ведно с разпореждането на ръководителя на ПО следва да бъдат отменени и преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне. С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя се дължат разноски. Такива са претендирани на осн. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв, тъй като адв. С. е майка на жалбоподателя. Съдът преценява спора като такъв с ниска правна сложност, съобразява и обстоятелствата, че процесуалният представител не е участвал в съдебно заседание, не е правил доказателствени искания, както и че жалбата е уважена поради различни от посочените в нея обстоятелства, поради което на осн. т. 2 от решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на Съда на Европейския съюз „ЕМ Акаунт БГ“ ЕООД и чл. 5 от Наредба № 1/2004 на ВадС определя адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева в полза на адвокат С., заплатимо от ответника. Мотивиран така и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО, във връзка с чл.172, ал. 2, пр. второ и чл. 173, ал. 1 от АПК съдът