Решение № 529 от 4.6.2022 г. на Районен съд - Добрич по дело № 3017/2021 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „•••” № •, ет. • представляван от изпълнителните директори М. К. и С. С., с която срещу Д. С. И. с ЕГН •••••••••• от гр. Д., ул. •••“ № •••, е предявен иск за заплащане на сумата от 11 218, 54 лв. /единадесет хиляди двеста и осемнадесет лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение по щета № ••••., за претърпени имуществени вреди от собственика на лек автомобил марка •••, модел „М.“ с рег. №•••• които вреди са настъпили на 30.05.2016 г. във Ф. Р. Г., в резултат на ПТП, причинено вследствие поведението на Д. С. ИЛ., управлявайки без действаща задължителна застраховка „Г. ••• лек автомобил, марка „•••”, модел „••• с ДКН № ••••, които вреди са били обезщетени от ищеца на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ), в качеството му на компенсационен орган, във връзка с претенция на Националното бюро на автомобилистите на Германия, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 27.09.2021 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и сторените по делото разноски. В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответницата не е депозирала писмен отговор. Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Според изложените в исковата молба твърдения, които не са оспорени от ответната страна, на основание чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива ••••••••••••, във връзка с предявената на 13.12.2016г, претенция от НББАЗ при спазване на законоустановения срок по щета № ••••••••. Гаранционен фонд е възстановил на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) в качеството му на компенсационен орган сумата 11 218, 54 лв. чрез банков превод на 23.12.2016г., като парична равностойност на 5 735, 95 евро по курса за деня, от които 4 770, 69 евро обезщетение, 942.26 евро такса обработка по ф- ра № •••••••••••••••••. и 23.00 евро банкови такси. Сочи се, че на осн. чл.559 ал.2 от КЗ на посочената дата фондът е възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Германия. Към датата на образуване в ГФ на щета № 120703/13.12.2016г. международното регулиране на претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Германия чрез изплащане на обезщетение в размер на 5 735, 95 евро, ведно с всички гореописани разходи за щетите по увредения л.а. “•••••••“ per. № ••••••• е вече извършено от Националното бюро на автомобилистите на Германия в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите и НББАЗ като компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС с прилагането от българското бюро на чл. 559 и чл. 561 от КЗ. В производствата пред двата компенсационни органа за определяне и изплащане на обезщетението са били направени разноски, които на осн. чл. 559 ал.2 от КЗ Фондът задължително възстановява. Ищецът сочи, че виновен е ответника Д. С. И., която на 30.05.2016г. в Германия при управление на л.а. „••• “ с ДКН ••••, по Центграфенщрасе и на кръстовището с Бисмаркщрасе не спазва правилото за движение, че при кръстовище на равнозначни пътища, водачът на превозно средство е длъжен да пропусне превозните средства който се намират или приближават дясната му страна, поради което удря л.а. “••• и така причинява процесното ПТП. В нарушение на чл. 490 от Кодекса за застраховането ответникът управлявал увреждащия л.а. „М. ••• с ДКН •••• без действаща задължителна застраховка „•••” към датата и часа на ПТП. С регресна покана, ищецът е поканил ответника да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило задължението си. От правна страна, съдът намира следното: Съгласно чл. 559 от действащия към момента Кодекс за Застраховането, законодателят е предвидил Гаранционния фонд да възстановява суми, изплатени от Компенсационен орган на Държава- членка, когато МПС на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят. За да се ангажира отговорността на ответника в случая, на първо място следва да е налице фактическият състав, визиран в нормата на чл.45, ал.1 от ЗЗД и наред с това възстановяване от страна на ищеца на изплатеното обезщетение на увреденото лице от страна на Компенсационния орган на Държавата-членка. Съгласно чл. 559, ал. 3 от КЗ след изплащането на обезщетението ГФ встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му. Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава-членка на ЕС, когато увреждащото МПС обичайно се намира на територията на Република България. Функциите на ГФ, действащ като компенсационен орган, се състоят в уреждане на редовно заявени пред чуждия компенсационен орган претенции за настъпили на негова територия събития, без да се прави преценка по същество. С Директива 2009/103/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Г.•••“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка са кодифицирани множеството предходни актове на ЕС и е уредена процедурата за обезщетение на пострадали при ПТП по време на пътуване в държавите членки на ЕС и органи. Тя предвижда съществуването и дейността на компенсационния орган, който съгласно КЗ за територията на Република България се изпълнява от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, считано от 01.01.2007 г. Съгласно т.50 от Директивата, органът за изплащане на обезщетения има право на суброгация, в случай че е обезщетил увреденото лице. Предявен е иск с правно основание чл. 559, ал. 3 във връзка с ал.1, т.1 от действащия КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 година (на основата на чл.6, параграф 2 във връзка с чл.7 от Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 16 май 2000 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО на Съвета (четвърта директива за автомобилното застраховане) Фактическият състав на правопораждащата норма, на която се основава регресният иск, включва следните елементи: 1/ налично застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие, възникнало на територията на Република Б. или на територията на друга държава-членка, виновно причинено от водач на моторното превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България; 2/ липса на застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност"; 3/ изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава-членка; 4/ възстановяване на изплатените суми от Гаранционния фонд. При наличието на тези предпоставки Гаранционният фонд, като лице, изпълнило чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект до размера на изплатеното обезщетение. В случая от представеното по делото, във вид на легализиран превод от немски език, Уведомление за ПТП от 07.07.2016 г. до Административното управление по правни въпроси на регион Р.-•••• ответницата е признала пред полицейския служител от Полицейския участък Вайнхайм извършеното от нея нарушение правилата за движение, а именно нарушено е правилото за предимството на идващия отдясно, в резултат е настъпило ПТП. Увредено е собственото на Криста Фетцер Щумпф МПС: лек автомобил марка „Нисан”, модел „Микра“ с рег. № HD CS 1743. При извършената в последствие проверка било установено, че ответницата не е притежавала задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. Видно от приложените доказателства от Националното бюро на автомобилистите на Германия е изплатено обезщетение във връзка с увредения лек автомобил марка „••••, собственост на К. Ф. Щ., в размер на 4 770, 69 евро, включващо: 3 801, 18 евро – остойностени щети за ремонт; 200 евро – обезценка; 115 евро – неразполгаемост с МПС; 629, 51 евро – техническа експертиза по приложна експертиза и приложени фактури на „Бекс Бюро“ към немското Бюро – зелена карта; По претенцията за щета са заплатени: 942, 26 евро разходи по обработка на щета с ДДС фактура и 23 евро – разходи за банкови такси. Не се спори по делото, че Националното бюро на българските автомобилни застрахователи с нареждане за презграничен превод по заявено искане от Дойче бюро, Грюне карте е платило сумата от 5 555, 91 евро на 22.11.2016 г. С преводно нареждане от 23.12.2016 г. Гаранционен фонд е възстановил на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи сумата от 11 218, 54 лв., представляваща левовата равностойност на 5 735, 05 евро /сборът на описаните по-горе: 4 770, 69 евро + 942, 26 евро + 23 евро/. Съгласно чл. 559 от Кодекса за Застраховането законодателят е предвидил Гаранционният фонд да възстановява суми, изплатени от Компенсационен орган на Държава – членка, когато МПС на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят. За да се ангажира отговорността на ответника в случая, на първо място следва да е налице фактическият състав, визиран в нормата на чл.45, ал.1 от ЗЗД и наред с това възстановяване от страна на ищеца на изплатеното обезщетение на увреденото лице от страна на Компенсационния орган на Държавата-членка. Съгласно ал.3 на посочения чл.559 след изплащането на обезщетението ГФ встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му. Гаранционен фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава-членка на ЕС, когато увреждащото МПС обичайно се намира на територията на Република България. Функциите на ГФ, действащ като компенсационен орган, се състоят в уреждане на редовно заявени пред чуждия компенсационен орган претенции за настъпили на негова територия събития, без да се прави преценка по същество. С Директива 2009/103/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка са кодифицирани множеството предходни актове на ЕС и е уредена процедурата за обезщетение на пострадали при ПТП по време на пътуване в държавите членки на ЕС и органи. Тя предвижда съществуването и дейността на компенсационния орган, който съгласно КЗ/отм./ за територията на Република България се изпълнява от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, считано от 01.01.2007 г. Съгласно т.50 от Директивата, органът за изплащане на обезщетения има право на суброгация, в случай че е обезщетил увреденото лице. В настоящия казус е налице фактическият състав на чл. 559, ал. 3 във връзка с ал.1, т.1 от действащия КЗ, тъй като ПТП е настъпило на територията на държава-членка на ЕС – Федерална република Германия; виновният водач на МПС в случая ответницата не е разполагала с валидно сключена задължителна застраховка „•••“ и поради това компенсационният орган на държавата-членка, където е настъпило събитието, е обезщетила увреденото лице за вредите, което от своя страна е задължило ГФ чрез НББАЗ да възстанови изплатените суми, ведно с разходите на пострадалото лице, на чуждия компенсационен орган и тези на НББАЗ. Безспорно е налице причинно-следствена връзка между причинените вреди и поведението на ответника, като е прието. Размерът на дължимите обезщетения е регламентиран от сключените споразумения между компенсационните органи на страните-членки, като определянето му е единствено в компетентността на страната, където е настъпило ПТП. По делото е представена регресна покана, с която ищцовата страна е поканила ответника да й възстанови изплатената от нея сума. Същата не е била получена от ответника. Връчването й не е част от специалния материалноправен състав на суброгацията по Директивата и по Споразумения между компенсационните органи и гаранционните фондове и в този смисъл е ирелевантно по делото. Предвид изложеното, съдът намира така предявения иск за основателен и доказан. Установи се, че на третото лице са нанесени щети в горепосочения размер, които са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на ответника. Установи се също, че Гаранционният фонд е заплатил на третото лице застрахователното обезщетение. Ето защо и на основание чл. 559 от КЗ фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното от момента на плащането посочен по-горе. Ответницата следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна сумата от 11 218, 54 лв., ведно със законната лихва върху нея от предявяване на иска до окончателното й изплащане. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 448, 74 лв. /четиристотин четиридесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща сторените по делото съдебни разноски – платена държавна такса. Водим от горното, съдът