Решение № 10765 от 28.3.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 12418/2024 г.

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на В. В. С., чрез адвокат И. срещу Решение № 4704 от 28.10.2024г. по анд № 10653/2024 г. по описа на СРС, НО, 7 с-в. С обжалваното решение съдът е потвърдил наказателно постановление (НП) изх. № РД-05-0092/13.05.2024 г., издадено от директора на Столична регионална здравна инспекция, с което на основание чл. 218, ал. 2 от Закона за здравето /ЗЗ/ и чл. 231, ал. 2 и чл. 218, ал. 1 от с.з. на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл. 56, ал. 1 ЗЗ. В жалбата е посочено, че решението на СРС-НО е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Инвокирани са доводи, че СРС е постановил решението си, при неизяснена фактическа обстановка. Липсвало дата на издаване на НП. Визира се, че неправилно е санкционирано физическо лице, каквато възможност чл. 218 ЗЗ не позволява, както и, че НП е издадено на салонния управител, а не на управителя на дружеството, което стопанисва обекта. Искането до съда е да постанови решение, с което да се отменят обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът редовно призован, чрез адвокат Г. оспорва жалбата, счита, че нарушението е безспорно доказано, поради което НП следва да бъде потвърдено. Представя писмени бележки. Заключение за неоснователност и недоказаност на жалбата дава представителят на Софийска градска прокуратура. Административен съд - София-град, XX VII I касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна. За да постанови решението си районният съд е събрал писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е намерил за установени обстоятелства, които са от значение за спора. Разпитан е актосъставителя и свидетеля по съставянето на АУАН. Първоинстанционният съд е приел, че на 24.02.2024 г. св. И. Г. и П. И.-гл.инспектори в СРЗИ, извършили проверка в бар и клуб „ Манко“, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „ Вес Трейд Груп“ ЕООД. Било установено, че в заведението, който бил закрито помещение, клиент е пушел тютюнева цигара, която горяла и имало дим и миризма на обикновени тютюневи цигари. По време на проверката С. бил на работа по силата на сключен трудов договор и заемал длъжността „салонен управител“, съгласно длъжностната му характеристика същият контролирал работата на заведението в салона за гости. Ф. С. осъществявал длъжностни функции по управление на реда в заведението, като той се представил пред свидетелите за управителя към момента на извършване на проверката и давал указания на персонала и извършвал ръководни действия в заведението. Проверяващите са приели, че С., който бил салонен управител на бара, е извършил нарушение на чл. 56, ал. 1 ЗЗ, тъй като е допуснал клиент да пуши обикновена тютюнева цигара. За констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение АУАН № АН-01-0092/26.02.2024 г. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП. СРС, преценявайки събраните доказателства, е направил изводи за това, че описаното в НП административно нарушение наистина е извършено, поради което е потвърдил оспореното НП. Касационната жалба е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от активно легитимирано лице в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването му на обжалваното съдебно решение. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Районният съд е изследвал всички релевантни за спора обстоятелства, излагайки мотиви, чрез които е направена връзката между приетите за установени фактически обстоятелства и съответните правни изводи. Разпитан е актосъставителя и свидетеля по съставянето на акта. Обсъдени са и останалите събрани писмени доказателства. Показанията са разгледани в съвкупност с останалите събрани доказателства. СРС подробно е обсъдил показанията на свидетелите и се е мотивирал защо ги е кредитирал. Направените от СРС изводи се споделят изцяло от настоящия състав на съда. Актът за установяване на административното нарушение е съставен, съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации, описани в акта, не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Касаторът не е ангажирал никакви други доказателства, които да обосноват извода, че отразената в акта фактическа обстановка не отговаря на действителната. В касационната жалба са наведени оплаквания, които не могат да доведат до промяна нито на установените факти, нито в направените правни изводи. Настоящият състав на АССГ споделя изводите на първоинстанционния съд, че салонният управител, като годен субект на административнонаказателната отговорност за нарушение като форма на изпълнително деяние допустителство по чл.218, ал.2 от ЗЗ за извършване в нарушение на чл.54, чл.56 или чл.56а от ЗЗ, се наказва с глоба от 300 до 500лева, с имуществена санкция от 1000 до 1500лв, когато нарушението е извършено от едноличен търговец или с имуществена санкция от 3000 до 5000лв, когато нарушението е извършено от юридическо лице. Правилно е приел, че процесният бар е обществено място, защото е предназначено за посещение от хора за консумация на храни и напитки и достъп до него имат неограничен кръг лица съгласно параграф 1а от ДР на закона. Съгласно последната разпоредба „обществени места“ по смисъла на чл. 54а, 56 и чл. 56а, ал. 2 и 3 са всички места, които са обществено достъпни или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп, вкл. и изчерпателно изброените. В тази връзка безспорно барът е бил закрито помещение- имало е плътни стени и покрив. Настоящият състав споделя и изводите на СРС за определяне на понятието "тютюневи изделия". Разпоредбата на параграф 1, т. 43 от ДР на ЗЗ препраща към параграф 1, т. 4 от ДР на ЗТТСИ, съгласно която "тютюневи изделия" са изделия, които могат да бъдат консумирани и са съставени дори и частично от тютюн. Съгласно легалната дефиниция на понятието "бездимно тютюнево изделие", съдържаща се в параграф 1, т. 4е от ДР на ЗТТСИ, същото представлява тютюнево изделие, чиято консумация не се извършва чрез процес на горене, включително тютюн за дъвчене, тютюн за смъркане и тютюн за орална употреба, а параграф 1, т. 5 от ДР на ЗТТСИ гласи, че тютюневите изделия за пушене са тютюневи изделия, различни от бездимните тютюневи изделия. При така съществуващата правна уредба се налага извод, че понятието "тютюнопушене" представлява употребата /консумацията/ на тютюневи изделия, сред които попадат всички изброени в параграф 1, т. 4, а именно: цигарите, тютюневите и свързаните с тях изделия, които са всички продукти за пушене, дъвчене, смъркане и орална употреба, доколкото те са частично произведени от тютюн. В процесния случай правилно СРС е приел, че така описаното деяние съставлява административно нарушение, тъй като законодателят е въвел забрана за тютюнопушене в закрити обществени места. По отношение на наложената „глоба“ в размер на 300 лв. същата е наложена в минимален размер, поради което е и правилно определена. Предвид на гореизложеното, съставът на Административния съд, разгледал касационната жалба, намира, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен Съд София – град, XX VII I касационен състав,