Решение № 108 от 6.8.2020 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 63/2020 г.
Административен съд - КърджалиНаказателно06.08.2020 г.докладчик МАРИЯ КИРИЛОВА БОЖКОВА
Диспозитив
Оставя в сила Решение № 33/ 22.01.2020 г., постановено по а.н.д. № 1064/2019 г. по описа на РС – Кърджали. Решението е окончателно.
Мотиви
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на „Ти Би Ай Банк “ АД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, •••, подадена чрез процесуален представител. Оспорва се решение № 33/ 27.01.2020 г., постановено по а.н.д. № 1064/ 2019 г. по описа на РС – Кърджали. Изложени са съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свеждащи се до следното: Разпоредбата на чл. 5, ал.2 от ЗПК предвижда задължение на кредитора да предостави на потребителя Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити (СЕФ). Въпросната разпоредба не предвижда задължение на кредитора да съхранява копие на СЕФ. Единственият способ да бъде доказано изпълнение на задължението на Банката по чл. 5, ал.2 е кредиторът да събира подписани от потребителя копия на СЕФ, но предвид, че не всеки клиент попитал за кредит сключва такъв, Банката е приела политика, с цел оптимизиране на документооборота, да се ограничи само до предоставянето на СЕФ на потребителя. Твърди се, СЕФ е част от документацията, която системата на Банката генерира автоматично при сключването на договора. По този начин Банката е минимизирала риска от допускане на нарушението именно на чл. 5, ал.2 от ЗПК, като е изключила възможността неин служител да не разпечата/да откаже да разпечата СЕФ. Посочва се, че СЕФ се предоставя във всички случаи на потребителя в единствен екземпляр, който се отпечатва и подписва от служител на Банката. Банката не може да предостави на проверяващия орган (КЗП) оригинал на предоставения СЕФ, но чл. 5, ал. 2 от ЗПК не предвижда и такова задължение. В касационната жалба се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е изтълкувал ЗПК като е приел, че „Тази информация трябва винаги да се предоставя във формата на СЕФ, която да е подписана от страните." Сочи се, че не съществува нормативно задължение за подписване на предоставеният СЕФ формуляр - това е предварителна информация, която следва да се сведе до вниманието на потребителя преди обвързване с договор. С оглед достоверност, предоставяният СЕФ може да се подпише от кредитора и потребителя, но такава практика не е налице в Банката кредитор. Относно санкцията за нарушение на чл.42, т.2 от ЗПК се изразява становище, че очакванията на актосъставителя да получи оригинал на договор в момента, в който го изисква в локален офис на Банката, са неоснователни. Посочва се, че организацията на архивната дейност на Банката е изцяло в нейната компетентност. Централизираното архивиране на кредитни досиета е стандарт наложен във всички банкови институции, което произтича от изисквания и препоръки наложени от БНБ. За Банката е било обективно невъзможно да предостави в момента на проверката, извършвана в неин офис в •••, оригинал на конкретен договор за потребителски кредит, който се съхранява в •••; Банката е предоставила в разумен срок заверено копие на поискания от актосъставителя договор, като са останали неясни мотивите за изискването на оригинал на същия. Никоя от страните по договора не оспорва автентичността на същия, за да бъде поискван оригинал за евентуално сравнение, респективно копието е достатъчно, за да се установи съществуването на този договор и органът да направи своите изводи свързани със задължителните реквизити на договора за потребителски кредит. Посочва се, че за Банката е обективно невъзможно да предостави оригинал на СЕФ, който е предоставила на потребителя. Същият се издава в един екземпляр и е във владението на потребителя. Банката може да предостави само примерен СЕФ, който се генерира автоматично от системата за конкретния кредит. Поради изложеното се прави искане да се отмени оспореното решение и се постанови решение, с което да се отмени наказателното постановление, издадено от директора на КЗП – РД – Пловдив. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се представлява. Ответникът – Директорът на Регионална дирекция за защита на потребителите за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на ОП – Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение на РС – Кърджали. Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 1064/2019 г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. При произнасяне по същество на оспорването АС – Кърджали съобрази следното: Пред РС – Кърджали е било оспорено НП № К-039233/ 15.05.2019 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за защита на потребителите за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив, с което на „Ти Би Ай Банк “ АД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, ••• за нарушение на: 1.
Цитирани разпоредби
15- чл. 42, т. 2 ЗПК
- чл. 5, ал. 2 ЗПК
- чл. 5, ал. 1 ЗПК
- чл. 5, ал. 2
- чл. 208 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 218, ал. 2 АПК
- чл. 41, ал. 3 ЗПК
- чл. 45, ал. 1 ЗПК
- чл. 10, ал. 2
- чл. 221, ал. 2
- чл. 41, ал. 2
- чл. 41, ал. 3
- чл. 54, ал. 1
- чл. 63, ал. 1