Решение № 303 от 23.8.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1132/2023 г.

Производството е по реда на глава XXI НПК, вр. чл. 250, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК. С разпореждане от 12.01.2023г., постановено по НЧХД №3388/22г. по описа на СРС, НО, 15-ти състав, на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 вр. чл.81, ал.1 от НПК, е прекратено наказателното производство по цитираното дело, образувано по тъжба на С. Г. С. срещу С. С. Т. за престъпление от частен характер. Срещу разпореждането, в законоустановения срок, е постъпила жалба от частния тъжител С. Г. С. чрез повереника му адв. В. С., с която се иска отмяна на атакуваното разпореждане като неправилно, незаконосъобразно и несъобразено с фактическата обстановка по делото. Излага се в жалбата, че незаконосъобразно първостепенният съд е приел, че едно от описаните в тъжбата престъпления не е от частен характер, като се изтъква, че избор на пострадалия е дали да се обърне към прокуратурата или да сезира директно съда, за да защити своите законни права и интереси. Изразява се несъгласие с приетото от районната инстанция, че думите, изречени от С. Т., не изпълват от обективна страна съставите на престъпления по чл.146, ал.1 и чл.147, ал.1 от НК. По тези съображения се претендира отмяна на обжалваното разпореждане. В разпоредително заседание на 23.02.2023г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на лицето, срещу което е подадена тъжбата и на свидетели, както и ангажирането на нови доказателства. Пред въззивния съд, повереникът на жалбоподателя С. С. – адв. С., поддържа жалбата, депозирана от доверителя му и пледира за отмяна на атакуваното разпореждане, което счита за неоснователно и незаконосъобразно, тъй като прегражда възможностите на тъжителя да защити своите права и законни интереси. Жалбоподателят поддържа заявеното от адвоката си и посочва, че е подложен на постоянен терор и заплаха. Защитникът на лицето, срещу което е подадена тъжбата С. Т., адв. Ч., счита жалбата за недопустима, като твърди, че същата страда от нередовност и не отговаря на императивната разпоредба на чл.250, вр. чл. 81 НПК. Посочва, че обстоятелствата, описани в тъжбата, не са съставомерни и не дават индикация за инкриминиране за деяние по НК. Лицето, срещу което е подадена тъжбата – С. Т., се явява пред въззивния съд и излага, че тъжбата не отговаря на изискванията. Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното разпореждане, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение, като съображенията за това са следните: Производството пред районния съд е било образувано по частна тъжба, депозирана от С. Г. С. срещу С. Г.а Т., съдържаща твърдения за извършени престъпления от частен характер. С разпореждане № 4680/20.04.2022 г. съдията-докладчик е приел, че тъжбата, с която е сезиран, не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК и е дал указания на тъжителя за отстраняване на констатираните нередовности. Разпореждането е било получено от тъжителя срещу подпис на 27.04.2022 г., като дадените указания са били изпълнени съответно на 03.05.2022 г. (внасяне на държавна такса) и на 09.06.2022 г. (представяне на писмени доказателства за представителната власт на адв. С.). С атакуваното разпореждане, постановено по НЧХД №3388/22г. по описа на СРС, НО, 15-ти състав, на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК, е прекратено наказателното производство, като в мотивната част на разпореждането съдът е приел, че съгласно изложеното в тъжбата, че в проведения на 08.03.2022г. телефонен разговор между тъжителя и дъщеря му, последната е казала, че съпругът й може да убие тъжителя, когато си поиска, не е очертана рамката на престъпление от частен характер, а на такова от общ характер, което се преследва по общия ред. Касае се за закана с убийство, инкриминирана с нормата на чл.144, ал.3 от НК, което престъпление не е от частен, а от общ характер и делата за този вид престъпление се образуват въз основа на внесен в съда обвинителен акт. Контролираният съдебен състав е приел още и че инкриминираните в тъжбата изрази: „Ще се откажа от теб чрез Държавен вестник“ и ”Ще си извадя ограничителна заповед срещу теб“ не изпълват от обективна страна състава на престъплението „обида“ по смисъла на чл. 146, ал. 1 от НК или на престъплението „клевета“ по смисъла на чл. 147, ал. 1 от НК. Въз основа на изложените факти за съдържанието на тъжбата, въззивният съдебен състав намира, че подадената срещу разпореждането на районния съд въззивна жалба, е неоснователна, като съображенията за това са следните: С измененията в ДВ, бр.63/2017г., в сила от 06.11.2017г. основанието, на което СРС е прекратил наказателното производство, е уредено в чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК, съдията-докладчик прекратява наказателното производство в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 6, т. 7, т. 8, т. 8а, т. 9 и т. 10 НПК, а когато производството е образувано по тъжба на пострадалия и в случаите по чл. 24, ал. 5 от НПК. Съгласно последната законова разпоредба, не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато: 1. липсва тъжба; 2. тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 НПК; 3. пострадалият и деецът са се помирили, освен ако деецът не е изпълнил условията на помирението без уважителни причини; 4. частният тъжител оттегли тъжбата си; 5. частният тъжител не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в съдебното заседание на първоинстанционния съд без уважителни причини; тази разпоредба не се прилага, ако вместо частния тъжител се яви негов повереник. В конкретния по делото случай контролираната инстанция е приела, че е налице прекратителното основание по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, а именно несъответствие на тъжбата с процесуалния закон – чл. 81, ал. 1 от НПК. В производството по дела от частен характер, тъжбата има характер на обвинителен акт, поради което законът предоставя изисквания към нейното съдържание, които са минимални, но задължителни. Те са посочени в чл. 81, ал. 1 от НПК. Тази норма регламентира, че тъжбата трябва да е писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава и за обстоятелствата на престъплението. Без съмнение изискванията, визирани в чл. 81, ал. 1 от НПК, касаещи реквизитите на тъжбата, представляват гаранция, както за действителната воля на тъжителя, така и за правото на защита на лицето, срещу което е подадена тъжбата, поради което имат императивен характер. За да може една тъжба да сезира съда валидно, тя, съгласно цитираната разпоредба, освен че трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, следва да описва обстоятелства, сочещи на престъпление по НК, което се преследва по тъжба на пострадалия, т.е. за престъпление от частен характер. Съдът, на когото е възложена проверката за редовността на тъжбата, не би могъл да установи дали изложените в тъжбата факти сочат на престъпление, ако не си изясни кое е конкретното престъпление. Без да направи такъв извод, съдът не би могъл да прецени и дали съобщеното в тъжбата престъпление е такова, което се разглежда по този процесуален ред, или изисква наличието и на досъдебна фаза, респ. провеждане на разследване от страна на прокуратурата и разследващите органи. С оглед изложените съображения, настоящият въззивен съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане не е постановено при допускане на процесуални нарушения. Съдията-докладчик законосъобразно е упражнил процесуалните си правомощия да прецени дали съдът е сезиран с годно обвинение, което може да даде началото на наказателно преследване, което се инициира по тъжба на пострадалия. Въззивният съд изцяло се солидаризира с констатацията на районната инстанция, че описаната деятелност в тъжбата, твърдяна от самия тъжител, че дъщеря му С. Т. е казала в проведения между тях на 08.03.2022 г. телефонен разговор, че съпругът й „може да го убие, когато си поиска“, респективно, че спрямо тъжителя е отправена закана за убийство, което „многократно е обсъждано от двамата съпрузи“, като се твърди последното да е и с цел получаване на имотна облага, субсумира признаците на престъпление по чл.144, ал.3 от НК, за което тъжителят не е процесуално легитимиран да инициира наказателно производство за преследване на описаното престъпление, защото то е престъпление от общ характер. За този вид престъпления пред съда може да повдига и поддържа обвинение само прокурорът. Правото на пострадалото лице да поддържа обвинението наред с прокурора, възниква едва в съдебната фаза на наказателното производство посредством конституирането му като частен обвинител. Тук е мястото да се посочи, че възраженията на повереника, че пострадалият може сам да избира по кой ред да търси правата си – по общ или по частен, са несъстоятелни и не намират опора нито в материалния, нито в процесуалния закон. Престъплението по чл.144, ал.3 от НК се намира в Глава II на НК – Престъпления против личността, Раздел V Принуда. В Особената разпоредба към Глава II от НК, в нормата на чл.161, ал.1 и ал.2 от НК, изрично се изброяват престъпленията по Глава II от НК, за които наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, като ал. 2 на чл.161 посочва точно за кои конкретно изброени престъпления по Глава II от НК, наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата. Престъплението по чл.144, ал.3 НК не е сред изброените в чл.161, ал.1 и ал.2 НК, което означава, че наказателното производство за това престъпление се преследва по общия ред – образува се досъдебно производство и когато прокурорът прецени, че са събрани достатъчно доказателства за виновността на конкретно лице, внася обвинителен акт в съда, въз основа на който се образува наказателно дело от общ характер. В чл.191 от НПК изрично е посочено, че досъдебно производство се провежда по дела от общ характер. С оглед на изложеното, напълно лишени от законова обосновка са твърденията на повереника, че пострадалият сам може да избере реда, по който да дири правата си, тъй като те са точно предписани в наказателния закон. Що се отнася до инкриминираните с тъжбата изрази: „Ще се откажа от теб чрез Държавен вестник“ и ”Ще си извадя ограничителна заповед срещу теб“, същите не изпълват от обективна страна нито състава на престъплението „обида“ по смисъла на чл. 146, ал. 1 от НК, нито състава на престъплението „клевета“ по смисъла на чл. 147, ал. 1 от НК. Така посочените изрази, инкриминирани с тъжбата, сочат на изразяване на субективното мнение и отношение на лицето, срещу което е подадена тъжбата, към личността на тъжителя, като те по никакъв начин не са насочени към унизяване на честта и достойнството на С. С., не са в противоречие и с общоприетите морални норми, поради което не са в състояние да реализират фактическия състав на престъплението „обида“ по НК. Инкриминираните с тъжбата изрази не могат да бъдат отнесени и към разгласяване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго, нито към разгласяване на позорно обстоятелство за друго лице, тъй като са употребени в личен разговор между тъжителя и лицето, срещу което е насочена тъжбата, т. е. не са сведени до знанието на трети лица, респ. не са разгласени. От друга страна, трябва да се посочи, че въпросните инкриминирани изрази не се явяват годен предмет на престъплението „клевета“, тъй като не съдържат обстоятелства, които да са позорящи, те отразяват субективната оценка и намеренията на лицето, срещу което е подадена тъжбата. С оглед на горното, напълно правилно е приетото от районния съд, че тъжбата следва да съдържа достатъчно твърдения за съставомерно поведение, а в конкретния случай, подадената от С. Г. С. тъжба не съдържа описание на обстоятелства, които да сочат на състав на престъпление от частен характер по НК. Ангажирането на наказателната отговорност на лицето е необходимо да почива на достатъчно ясно очертани факти и обстоятелства в тъжбата, чието доказване да може да бъде извършено в хода на съдебното производство, а с така подадената тъжба не са описани такива факти, които да сочат на извършено престъпление от частен характер, поради което и провеждането на съдебно производство, в което да бъдат доказани описаните в тъжбата обстоятелства, е ненужно, защото липсва описание на обстоятелства, сочещи на извършено престъпление, което се преследва по частен ред. Поради изложените съображения въззивният съд също намира, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК и недостатъците й са непреодолими. Това е достатъчно на основание по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК наказателното производство да бъде прекратено. В този смисъл обжалваният съдебен акт е правилен, обоснован и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден. По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд