Решение № 47 от 31.1.2025 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 1008/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 ГПК. Постъпила е въззивна жалба от адв. К. К., пълномощник на Д. А. П. против решение № 1535/14.11.2024 г., постановено по гр. д. № 4902/2024 г. на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск за установяване на трудов стаж за периода от 19.02.1991 г. до 02.04.1993 г. при работодателя НИПКИ-СХ- Направление „Проектиране“ Русе. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като изводите на съда не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона. Заема позиция, че по делото е безспорно, че на •••••••• г. е родила дъщеря си Ж.. Рзапитаните по делото свидетели установяват, че към датата на прекратяване на техните трудови договори ищцата е била в отпуск по майчинство. Според жалбоподателката, липсват доказателства за точната дата на прекратяване на трудовия й договор, но дори и да се приеме, че е прекратен преди изтичане на трите години отпуск за отглеждане на детето й /платен и неплатен/, то съгласно разпоредбата на чл. 354, ал. 1, т. 6 КТ за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато майката се грижи за отглеждане на дете до навършване на 3-годишната възраст. Претендира отмяна на решението в обжалвната част и постановяване на ново, с което искът й за процесния период да бъде уважен. Въззиваемата страна ТП на НОИ Русе не е депозирала отговор по реда и в срока по чл. 263 ГПК. В о. с. з. на 24.01.2025 г. взема становище за нейната неоснователност. Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Д. А. П. срещу ТП на НОИ Русе иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е придобила трудов и осигурителен стаж за периода 01.09.1984 г. – 02.04.1993 г. в НИПКИ-СХ-Направление „Проектиране“ Русе /“Химпроект“ Русе/ на длъжност „п.“, на пълно работно време и месечно заплащане на трудовото възнаграждение. Ищцата твърди, че след завършване на средното си образование през 1984 г. е започнала работа в НИПКИ- СХ- Направление „Проектиране“– Русе /Химпроект – Русе/ като п.. На •••••••• г. родила дъщеря си Ж. К., след което ползвала две години платен и една година неплатен отпуск за отглеждане на дете. След завръщането й на работа, трудовото й правоотношение било прекратено. Работодателят прекратил дейността си и нямал правоприемник. Заявява още, че нямала трудова книжка и в осигурителния архив на НОИ липсвали писмени данни за положения от нея трудов стаж за периода от м. септември, 1984 г. до м. декември, 1993 г., за което й било издадено удостоверение по чл.5, ал.2 от ЗУТОСС. По реда и в срока по чл.131 от ГПК ответникът ТП НОИ – Русе изразява становище за допустимост и частична основателност на предявения иск, като го оспорва за периодите, за които по делото не са представени писмени доказателства за положен трудов стаж – от 01.09.1984 г. до 31.12.1984 г., за 1985 т., от 01.01.1986 г. до 30.09.1986 г., за 1989 г., от 01.01.1991 г. до 02.04.1993 г. С обжалваното в настоящото производство решение първоинстанционният съд уважил предявения иск за периода от 13.09.1984 г. до 18.02.1991 г. и го отхвърлил като недоказан за периода от 01.09.1984 г. до 12.09.1984 г. и от 19.02.1991 г. до 02.04.1993 г. Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели съдът намира решението за валидно и допустимо. При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че въззивната жалба е неоснователна. Въззивният съд е обвързан от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните такива. Предявен е установителен иск с правно основание чл. 3, вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР). Спорът пред настоящата инстанция се концентрира върху въпроса придобила ли е ищцата трудов стаж за периода от 19.02.1991 г. до 02.04.1993 г. при работодателя НИПКИ-СХ-Направление „Проектиране“ Русе. Видно от приложеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 789/09.04.1990 г. ищцата е майка на детето Ж. С. К., род. на •••••••• г. Първоинстанционният съд е допуснал събирането на гласни доказателства разпит на ангажираните от Д. П. свидетели Б.Д. и О.Й.. Същите са допустими по арг. н а чл. 6, ал. 2, т. 1 ЗУТОССР, тъй като са спазени изискванията на чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР. По делото е надлежно установено, че свидетелките са работили при същия работодател за период, обхванат от исковия. От приложените по делото трудови книжки на двете свидетелки безспорно е установено, че трудовите им правоотношения са прекратени на 18.02.1991 г. От показанията и на двете се установява още, че към датата, към която са съкратени, ищцата Д. П. е била в отпуск по майчинство и не знаят докога е ползвала такъв. От анализа на посочените доказателства се установява, че същите не съдържат данни за период на трудов и осигурителен стаж, придобит при работодателя НИПКИ- СХ-Направление „Проектиране“ Русе, извън вече установения от първоинстанционния съд. Актът за раждане на детето и установеното обстоятелство, че към 18.02.1991 г., когато са прекратени трудовите правоотношения на разпитаните по делото свидетелки, трудовото правоотношение на ищцата все още не е било преустановено и тя е била в отпуск по майчинство, не могат сами по себе си да доведат до извод, че същото е продължило за целия му срок. С оглед на изложеното и предвид предявената претенция за признаване на установено, че за периода от 19.02.1991 г. до 02.04.1993 г. ищцата е придобила трудов и осигурителен стаж конкретно при работодателя НИПКИ- СХ-Направление „Проектиране“ Русе, същата не следва да бъде уважавана. По отношение на позоваването във въззивната жалба на чл. 354, ал. 1, т. 6 КТ следва да се отбележи следното: Претенция на ищцата за признаване на трудов и осигурителен стаж за периода от 19.02.1991 г. до 02.04.1993 г. на основание чл. 354, ал. 1, т. 6 от КТ не е предявявана. Отделно от това, изрично в исковата си молба същата е навела твърдения, че трудовото й правоотношение е прекратено след ползвания от нея отпуск за отглеждане на детето- две години платен и една година неплатен, а съгласно посочената норма, за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато се грижи за отглеждане на дете до навършване на 3 годишна възраст. За пълнота следва да се отбележи, че въпреки широкият обхват на горния законов текст, за установяването на този стаж по съдебен ред не е достатъчен актът за раждане. Трудовият стаж по чл. 354, ал. 1, т. 6 от КТ се удостоверява с представянето на акт за раждане на детето и трудовата книжка или документ, от който е видно, че през същия период лицето няма трудов стаж, признат по друг ред. По изложените съображения, съдът намира депозираната въззивна жалба за неоснователна, като първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Мотивиран така, Русенският окръжен съд