Решение № 937 от 22.5.2012 г. на Районен съд - Бургас по дело № 640/2012 г.

Производството по делото е образувано по повод жалба от „С.С.” АД, представлявано от З. Г. Р., със седалище и адрес на управление -гр.К., П.З., БУЛСТАТ • против наказателно постановление № 1864 от 15.12.2011 г. на Заместник териториален директор при ТД на НАП -гр.Бургас, с което за извършено нарушение на чл.7, ал.3 вр. с чл.4 ал.1 т. 1 от КСО, на основание чл.355 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Не ангажира доказателства. Процесуалният представител на наказващия орган моли да бъде потвърдено наказателното постановление. Представя нови доказателства. Съдът намира жалбата за допустима по следните съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-гр.Бургас. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: По делото е установено, че „С.С.” АД, в качеството си на осигурител съгласно чл.5 ал.1 от КСО е начислил, не е изплатил дължимите трудови възнаграждения на осигурените при него лица на трудов договор-чл.4 ал.1 от КСО за месец август 2011г. и не внесъл дължимите осигурителни вноски за ДОО в размер на 1475, 63лв. до края на месец септември 2011г. На 22.11.2011г. в присъствието на представителя на жалбоподателя актосъставителят М. Д.– инспектор по приходите в ТД на НАП -гр.Бургас е съставила срещу юридическото лице акт за нарушение №0052759/22.11.2011г. В акта, като нарушена е посочена разпоредбата на чл.7, ал.3 вр. с чл.4 ал.1 т. 1 от КСО. Актът за нарушение е предявен и подписан на 22.11.2011г. от представляващия юридическото лице, актосъставителя и свидетеля по акта, като е вписал възражение, че ще заплатят дължимите осигурителни вноски и че дружеството е в много тежко финансово състояние. Обжалваното наказателно постановление № 1864 от 15.12.2011 г. на Заместник териториален директор при ТД на НАП -гр.Бургас е издадено на 15.12.2011 г. В същото е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатираното нарушение на чл.7, ал.3 вр. с чл.4 ал.1 т. 1 от КСО и на основание чл.355 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. Съгласно чл.355 ал.5 от КСО наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от упълномощено от него длъжностно лице. Представена е Заповед № ЗЦУ-28 от 06.01.2010г. на Изпълнителен директор на НАП, удостоверяваща компетентността на наказващия орган да издава наказателни постановления. Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните намира следното: В обстоятелствената част на АУАН, възпроизведена впоследствие в НП, присъстват всички реквизити, предвидени съответно в чл.42 и чл.57 ЗАНН. Период ъ т и срок ът за начисляване и внасяне на дължимите осигурителни вноски са посочени точно в съставения акт за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, издадено въз основа на акта. В този смисъл съдът намира, че в съдържанието му се съдържат всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН. Жалбоподателят възразява, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно в един акт за нарушение са описани три нарушения и впоследствие са издадени три наказателни постановления. Съдът счита, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗАНН за всяко отделно нарушение следва да се изтърпи отделно наказание. Съобразявайки тази разпоредба наказващият орган е наложил за всяко едно от нарушенията, описани в акта за нарушение, отделно наказание. Обстоятелството, че това е станало с отделни наказателни постановления не води до опорочаване на административно-наказателното производство и нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. По същество съдът намира, че изложената в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, поради което Съдът я приема за безспорно установена, така както е описана в акта за нарушение и наказателното постановление. От правна страна се установява, че в разпоредбата на чл.7 ал.3 от КСО е определен срокът, в който осигурителят внася осигурителните вноски, а именно до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, а в настоящата хипотеза, когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени. Съгласно разпоредбата на чл.355 ал.1 от КСО за нарушение на разпоредбата на чл. 7 от КСО се налага имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв. Съдът счита, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си към Държавата, визирани в чл.355 ал.1 вр. с чл.7 ал.3 от КСО е начислил, не е изплатил дължимите трудови възнаграждения на осигурените при него лица по трудов договор за месец август 2011г., като не е внесъл дължимите осигурителни вноски за ДОО до края на месец септември 2011г. в размер на 1475, 63лв. по сметката на ТД на НАП-Бургас. Санкцията е определена в минималния предвиден от нормата на чл.355 ал.1 от КСО размер, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло. По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд