Решение № 35 от 21.5.2025 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 216/2025 г.

Производството по делото е по глава трета от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС). Делото е образувано по книжа, издадени въз основа на решение за прилагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган на Република Словения срещу Д. А. от ••••••••••••••••••. Приложено е удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, издадено от Окръжен съд – Целе, Република Словения, относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по отношение на Д. А. от ••••••••••••••••••. На лицето е наложена финансовата санкция от 200 евро за нарушение, санкционирано по реда на Закона за чужденците на Словения. Иска се да се допусне признаване и изпълнение на решението. Представителят на Окръжна прокуратура-гр.Кюстендил пледира за уважаване на искането. Санкционираното лице, респ. негов представител не бе намерено, за да бъде редовно призовано, респ. не се явява пред окръжния съд, не е участвал в съдебното производство и не е изразил становище. Служебният защитник на същия - адв.М. Г. от АК-гр.Кюстендил пледира за постановяване на отказ за признаване на решението. Кюстендилски окръжен съд, след преценяване доводите и възраженията на страните и условията на посочения закон, в частност разп. на чл.35 от него, визираща факултативни основания за отказ и по реда на чл.32 във вр. с чл.16, ал.1-8 от закона, прие от фактическа и правна страна следното: Постъпилото удостоверение по чл.4 от посочения закон за признаване и изпълнение на решение по преписка/дело POMPR 1569/2024 (21-69/2024/1), постановено от Полицейски участък-Л., Р.Словения (издаваща държава по смисъла на закона) за налагане на финансови санкции - задължение за заплащане на 200 € за това, че А. на 21.12.2023г. в 01: 30 часа в населено място - ••••••• при искане на полицай не е представил документ, удостоверяващ идентичност, с което е нарушен параграф 2 на чл.97 от Закона за чужденците. Процесното решението представлява такова на несъдебен орган в издаващата държава. Д. А. има постоянен адрес в изпълняващата държава по см. на закона, т.е. Република България. Решението е постановено на 21.12.2023г., а е влязло в сила на 30.12.2023г. Паричната сума, наложена с решението е 200 евро. Видно от удостоверението производството по налагане на парична санкция е било писмено и лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за срока за обжалване. Решението е постановено от несъдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо деяние по нейния национален закон. Нарушението, посочено в удостоверението представлява административно нарушение и по българското законодателство. Д. Д. А. е с българско гражданство, ЕГН•••••••••• и постоянен адрес – ••••••••••••••••••. От тази фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи: Съгласно чл.31, ал.1 от посочения закон компетентен да признае и допусне изпълнението на решения за налагане на финансови санкции е окръжният съд по местоживеенето на лицето, т.е. Кюстендилският окръжен съд. От съдържанието на удостоверението по чл.4 ЗПИИАКОРНФС и рамковото решение безспорно се установява, че българският гражданин Д. А. е санкциониран с влязъл в сила в Словения акт на несъдебен орган за плащане на глоба, наложена за административно нарушение, което е наказуемо и по българското законодателство – чл.52, ал.1 във вр. с чл.4 ЗЧРБ, вр. с чл.6 ЗБЛД. Т.е. в случая безспорно се касае за влязъл в сила акт по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е издаден от несъдебен орган на страна - членка на Европейския съюз и финансовата санкция е постановена по повод извършено административно нарушение. Налице е потвърждаване, че лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва решението пред съд, компетентен по наказателни дела. В този смисъл липсват основанията по чл.3, ал.2 ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решение, с което е наложена финансова санкция. По делото е представено удостоверението, което се изисква по чл.4, ал.1 от същия закон, както и по силата на член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. От приложените доказателства се установява, че наказателното преследване, във връзка с което е постановен акта по чл.3 от ЗПИИРКОРНФС, касае административно нарушение наказуемо и по българското законодателство. В случая не е налице нито една от факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на процесното решение, визирани в чл.35 от Закона. Удостоверението по чл. 4 е придружено с копие на решението, издадено на официална бланка от страна на постановилия го орган. Не са налице данни за постановено и приведено в изпълнение за същото деяние в България или друга, различна от издаващата държава решение за финансови санкции срещу същото лице. Не е налице изтекла давност по българското законодателство и административното нарушение, извършено в Словакия, не е подсъдно на български съд. Липсва имунитет или привилегия, които да са пречка за предприемане на наказателно производство за такива деяния. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 €. Решението е постановено срещу пълнолетен български гражданин, който носи наказателна, респ. административнонаказателна отговорност. Предвид изложеното съдът прие, че са налице условията на чл.30, ал.1 и 2 ЗПИИРКОРНФС за признаване на процесното решение. Не са налице основания за намаляване размера на финансовата санкция. Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.8 от закона, съдът определи размера на паричното задължение в левова равностойност според съотношението евро – лев към момента на издаване на решението в издаващата държава. Размерът на наложената с решението парична санкция от 200 евро, чиято левова равностойност е в размер на 391, 17 лева. С оглед горното, съдът