Решение № 843 от 17.6.2024 г. на Административен съд - Търговище по дело № 92/2024 г.

Производството е по реда на Глава деветнадесета „Съдебно обжалване на ревизионния акт“ от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на Г. Ц. Г., с постоянен адрес гр. Търговище, [жк], ......, действащ чрез процесуалния си пълномощник адвокат М. Е. Й. от Адвокатска колегия - гр.Варна, със съдебен адрес в гр. Варна, против Ревизионен акт/РА/ №Р-03002523001916-091-001/24.08.2023г., издаден от Е. С. Х. на длъжност „Началник сектор“, възложил ревизията, и Й. Р. К. на длъжност „главен инспектор по приходите“ – ръководител на ревизията, потвърден с Решение №232/18.01.2024г., постановено от Директор на Дирекция „ОДОП“ - Варна, ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са определени данъчни и осигурителни задължения за довнасяне в общ размер от 68 955.74 лв. и лихвите за просрочия към тях, изчислени към 24.08.2023г., в общ размер от 24 814.55 лв., както следва: Отговорност за корпоративен данък за задължения на „ЖОТЕ“ ЕООД за периода 01.01.2017г.- 31.12.2020г.в размер на 19 428.13лв и лихви в размер на 6807, 53лв.; Отговорност за данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др. за периода 01.04.2020г.- 31.03.2021г.в размер на 90, 00лв. и лихви 26.26 лв.; Отговорност за Универсален пенсионен фонд - за осигурители за периода 01.05.2020г.- 28.02.2021г. в размер на 283, 56лв и лихви 84, 40лв.; Отговорност за Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода 01.06.2020г.- 28.02.2021г. в размер на 800, 46лв.и лихви 231, 33 лв.; Отговорност за Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.10.2020-31.12.2020г. и от 01.04.2021г. до 30.06.2021г. в размер на 5097, 50 лв.и лихви 1186, 58 лв.; Отговорност за Данък върху добавената стойност за данъчни периоди м.06.2018г. - м.09.2020г., м.11.2020 г. - м.01.2021г., м.04.2021г. и 08.2022г. в общ размер на 41 999, 00 лв. и лихви 16 107, 65 лв.; Отговорност за Вноски за здравно осигуряване – за осигурители за периода 01.12.2020г.- 28.02.2021г. в размер на 109, 90 лв. и лихви 29, 46лв.; Отговорност за ДОО – за осигурители за периода 01.05.2020г.- 28.02.2021г. в размер на 1147, 19 лв. и лихви 341, 34 лв. Жалбоподателят твърди, че ревизионният акт е постановен при съществено процесуално нарушение, а именно: извън сроковете за извършване на ревизията. Визира, че същият е неправилен и незаконосъобразен като противоречащ на материалния закон, поради това че органите по приходите не са доказали кумулативното наличие на елементите от фактическите състави на чл. 19 ал.1 ДОПК и на чл. 19 ал.2 ДОПК, в подкрепа на което твърдение в жалбата са изложени фактически и правни доводи. Позовавайки се на отразения в РА факт, че за управляваното от жалбоподателя дружество са подавани за ревизираните периоди декларации по обр.6 „Данни за дължими вноски и данък по ЗДДФЛ“ по реда на Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, с които са декларирани дължимите задължителни осигурителни и здравни вноски, данък върху доходите от трудовите правоотношения лица, оспорващият възразява срещу констатацията в РА, че е укривал факти от данъчните органи. Счита, че бездействието на приходната администрация по събиране на вземанията в хода на образуваното срещу дружеството изпълнително дело, е причината за несъбраните вземания, а не отклонени суми по личната сметка на управителя и недокументирани пари в касата на дружеството, поради което не са налице предпоставки по чл. 19 ал.2 ДОПК. Изтъква, че при извършените през 2020г. и 2021г. проверки на дружеството от страна на НАП не са установени укрити данни, дадени неверни обяснения или неподадени декларации, а единствено било установено, че е пропуснат срока за регистрация на дружеството по ЗДДС и съответно бил издаден Акт за регистрация № 030422102209691/24.06.2021г. По отношение хипотезата на чл. 19 ал.1 ДОПК в жалбата се сочи, че тази норма визира укриване на факти, свързани със събирането на данъци, а не с установяването им, докато РД и РА се отнасяли за действия по укриване на данъци. Досежно хипотезата на чл. 19 ал.2 ДОПК, изискваща активно действие, с което имуществото на дружеството се намалява, се изтъква, че приходният орган не е установил какво е било финансовото състояние на дружеството, а само посочил, че същото е било лошо, без конкретизация на обстоятелства, довели до това, и посочване на установяващите ги доказателства. В този смисъл сочи, че през ревизирания период дружеството реализирало печалба, за която свидетелствало извършеното явно разпределение на дивидент. Възразява срещу констатацията за извършено от жалбоподателя отклоняване на парични суми от дружеството, тъй като сключеният договор за влог от 01.06.2016г. представлявал годно правно основание за постъпване на тези суми в банковата сметка на Г. Г. и органът по приходите бил уведомен за тази сметка. Според жалбоподателя постъпващите във влоговата сметка суми не ставали собственост на Г. и подлежали на връщане след прекратяване на договора като тези суми били авансово внесени от клиенти на дружеството до изпълнение на поръчките им за изработка на мебели и като авансово плащане не водели до възникване на данъчни последици и настъпване на данъчно събитие. Същото важало и за твърдението за недокументирани 6 890 лв. в касата на дружеството. Определя като невярна констатацията за извършено от Г. разпределение на скрит дивидент, като счита, че разпределението на дивидента на дружеството е извършено съобразно закона и било показателно за доброто му финансово състояние. Счита, че не става ясно кое точно действие е прието от органа по приходите за скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО. В жалбата се сочи, че освен качеството на Г. на управител на ревизираното дружество през проверявания период, останалите предпоставки на чл. 19 ал. 1 ДОПК не са доказани. Предвид изпълнението от негова страна на всички разпореждания на органа по приходите, счита, че не е налице негово виновно поведение по смисъла на чл. 19 ал.1 ДОПК. Твърди, че в случая не била налице визираната от чл. 19 ал.1 ДОПК връзка между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, тъй като укриване на факти в декларациите е относимо към дължимостта на данъците, но не и към събирането им. Не била обоснована първата хипотеза на чл. 19, ал. 2 ДОПК - скрито разпределение на печалба и кое точно действие е счетено за скрито такова. Липсвали доказателства, че към момента на възникване на задълженията дружеството не е разполагало със възможност да ги погаси, респ.че е изпаднало в неплатежоспособност. Не било доказано наличието причинно-следствена връзка между поведението на управителя на дружеството и невъзможността за събиране на задължения за данъци, т.е.негова недобросъвестност /знаене за наличието на публични задължение и предприемане на действия за избягване на плащането им/, която следвало органът да докаже. Ето защо жалбоподателят моли за цялостна отмяна на оспорения РА. Претендира присъждане на деловодните разноски, направени в настоящото производство и при административното обжалване. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от процесуалния си пълномощник адвокат М. Е. Й., която поддържа жалбата и изрично заявява, че не оспорва валидността на подписите, положени от длъжностните лица, издали ЗВР, РД и РА, както и че в случай на установяване на предпоставките на чл. 19 ал.1 и ал.2 ДОПК, не оспорва размера на установената в обжалвания РА главница. В писмено становище поддържа доводите си като счита за незаконосъобразно начисляването на лихви по вземане, установено с РА по реда на чл. 19 ДОПК, тъй като тази разпоредба предвиждала отговорност за несъбрани данъци, осигурителни вноски до размера на непогасеното за задължения по ал.1 и до размера на извършените плащания в хипотезата на ал.2, но не и за лихви върху тях. Поддържа претенцията за разноски съобразно представен списък на разноските/л.87 от делото/. Прави възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ответната страна юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/-Варна при ЦУ на НАП, се представлява по делото от надлежно упълномощения на основание чл. 12 ал.1 ЗНАП ст.юрисконсулт П. Г., който оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна. В представени по делото писмени бележки сочи, че събраните в хода на производството доказателства са подложени на анализ в съответствие с изискването на чл. 37 ал.1 ДОПК и органът е направил правилни изводи. Подобно на оспорващата страна определя спорът като правен и свеждащ се до наличието на условията за ангажиране на отговорност по чл. 19 ал.1 и ал.2 ДОПК. Сочи за безспорно установен факта, че жалбоподателят в качеството си на управител и представляващ на „ЖОТЕ“ ЕООД е укрил получени по личната му банкова сметка парични средства от клиенти на дружеството, които не са отчетени в счетоводството на дружеството като приход, като същият е знаел, че предоставя на данъчната администрация декларации с неверни данни, поради което основателно било прието, че лицето е укрило действително дължимия данък, а това представлявало укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Наред с това счита за установено, че управляваното от жалбоподателя дружество подавало за ревизираните периоди декларации обр. 6 „Данни за дължими вноски и данък по ЗДДФЛ“ по реда на Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г., което показвало, че дружеството като трето задължено лице по смисъла на чл. 14, т. 2 от ДОПК е удържало дължимия данък и осигурителни вноски от изплатените възнаграждения на назначените по трудови правоотношения лица, но не е внесло в бюджета същите, с което неправомерно се е облагодетелствало, а това свидетелствало за недобросъвестно поведение на управителя Г.. Изтъква като правилен направения от органа по приходите извод за умишлено бездействие на жалбоподателя относно непогасяване задълженията на дружеството, тъй като бил уведомен за образуваното изпълнително дело. Сочи, че правилно органите по приходи определили необслужването на декларираните от дружеството данъчни и осигурителни задължения като предпоставка за наличие на неплатежоспособност на същото по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, а от това следвал и извода за умисъл на Г. за укриване на факта на тази неплатежоспособност, въпреки, че е бил длъжен да я обяви пред приходната администрация и да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност, чиито цели са справедливо удовлетворяване на кредиторите и заздравяване на предприятието на длъжника - търговец. Ето защо намира за налични всички предпоставки на чл. 19 ал.1 ДОПК. Според ответника са налице и условията на чл. 19 ал.2 ДОПК, тъй като Г. е управител на дружество, което е задължено лице по смисъла на чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК и има непогасени публични задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, за които е образувано изпълнително дело № 210949368/2021 г. от публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, установено било отклонение на парични средства, получени от клиенти на „ЖОТЕ“ ЕООД по личните сметки на управителя, за които не били представени данни в счетоводството на дружеството и които не намерили отражение в подадените годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО, а след започване на данъчните проверки Г. взел решение да отклони паричните средства, намиращи се към този момент в касата на дружеството, като си разпределил дивидент с протоколи през м.10 и м.11 2020г.; налични в случая били и двете хипотези на недобросъвестност по чл. 19 ал.10 и ал.11 ДОПК, а въпреки предприетите по изпълнителното дело всички необходими действия за принудителното събиране на публичните задължения, поради липса на установени активи на дружеството дългът било пределен като „трудносъбираем“; налице била и причинно – следствената връзка между действията на жалбоподателя като субект на отговорността по чл.19 от ДОПК и невъзможността за събирането на публичните задължения на „ЖОТЕ“ ЕООД. Относно установеното вземане за лихви в РА се позовава на Тълкувателно решение № 5/29.03.2021 г. по тълкувателно дело №7/2019 г. по описа на Общото събрание на колегиите на ВАС, както и на мотивите, съдържащи се в решение на СЕС от 13.10.2022 г., по дело С-1/21. Претендира на осн.чл. 161 ал.1 ДОПК присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 152, 00 лв., определен съобразно материалния интерес на спора и предвид правилата на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В Определение №379/19.03.2024г./л.51/ по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения. Относно допустимостта на жалбата съдът прецени, че същата е подадена срещу акт, който подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.152 от ДОПК. Ревизионният акт е връчен на жалбоподателя на 28.08.2023г. по електронен път чрез ИС „Контрол“, а жалбата срещу същия е подадена до Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, ЦУ на НАП на 07.09.2023г./видно от транспортен етикет, намиращ се на л.570 от том 2 на преписката/. Тези данни показват спазване на срока за обжалване по административен ред на РА, с което се доказва липсата на процесуалната пречка за съдебно обжалване по смисъла на чл. 156 ал.2 ДОПК. Решение №232/18.01.2024г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с което е потвърден обжалвания РА, е връчено на оспорващата страна на 07.02.2024г., поради което с подадената чрез куриер на 19.02.2024г. /транспортен етикет на л.18 от делото/ жалба срещу РА до АдмСТ е спазен законния срок за обжалване пред съда. След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа съвкупност: Ревизионното производство, приключило с обжалвания ревизионен акт, е започнало със Заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/№Р-03002523001916-020-001/ 04.04.2023г./л.4 от том 1 на преписката/, издадена от органа по приходите Е. С. Х. - началник на сектор при ТД на НАП – Варна, и със същата на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК е възложено да се извърши ревизия на Г. Ц. Г. с адрес по чл. 8 от ДОПК: гр.Търговище, [жк], №63, вх.Б, ет.1, ап.27, за установяване на отговорността му по чл. 19 от ДОПК за задължения за данъци и/или ЗОВ на „ЖОТЕ“ ЕООД с ЕИК – 203372171, с адрес по чл. 8 от ДОПК: гр.Варна, [жк], [улица]ет.5 ап.11, със следния обхват на ревизията: Отговорност за корпоративен данък за периода 01.01.2017г.- 31.12.2020г.; Отговорност за Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода 01.06.2020г.- 28.02.2021г.; Отговорност за данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др. за периода 01.04.2020г.- 31.03.2021г.; Отговорност за Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.10.2020-31.12.2020г. и от 01.04.2021г. до 30.06.2021г.; Отговорност за Данък върху добавената стойност за данъчни периоди 29.06.2018г. – 30.09.2020г., 01.11.2020 г. - 31.01.2021г., 01.04.2021г.- 30.04.2021г. и 01.08.2022г.-31.08.2022г.; Отговорност за ДОО – за осигурители за периода 01.05.2020г.- 28.02.2021г.; Отговорност за Вноски за здравно осигуряване – за осигурители за периода 01.12.2020г.- 28.02.2021г.; Отговорност за Универсален пенсионен фонд - за осигурители за периода 01.05.2020г.- 28.02.2021г. С посочената Заповед е разпоредено ревизията да бъде извършена от Й. Р. К. - главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и И. П. И. - главен инспектор по приходите. ЗВР е подписана с валиден електронен подпис от издателя ѝ Е. С. Х., доказателства за което се съдържат както на хартиен носител по делото/екранна снимка/, така и в електронен вариант в приложения по делото диск. ЗВР е връчена по електронен път чрез ИС „Контрол“ на ревизираното лице на 10.04.2023г., видно от удостоверението за електронно връчване на л.2 от том 1 на преписката. С протокол за присъединяване на документи от друго производство №Р-03002523001916-ППД-001/02.05.2023г./л.140 от том 1 на преписката/ са приобщени документи, изготвени в хода на извършена предходна проверка, приключила с протокол №П-03002522172712-073-001/03.04.2023г., при която е проверено лицето Г. Ц. Г. за установяване на отговорност за задълженията на „ЖОТЕ“ ЕООД. В приложения Протокол за извършена насрещна проверка №П-03000322233255-141-001/27.02.2023г. е отразено, че от прегледа на дружествените документи е установено, че дружеството се управлява единствено от Г. Г., който отговаря за договарянето на доставките, които извършва и получава дружеството, той назначава и освобождава персонал, изплаща възнаграждения, отговаря и се разпорежда с паричните средства на дружеството, той съхранява дружествената документация, подписва подадените за дружествената дейност декларации, годишни отчети за дейността, запознат е с отчета, приема и одобрява отчетите за дейността на дружеството. Същата констатация е отразена и в Протокол №1446206/15.02.2023г., съставен в присъствието на Г. Г. и подписан от същия. Проверката е приключила с протокол № П-03002522172712-073-001/03.04.2023г., в който е направено заключението, че по безспорен начин е доказано, че е налице фактическият състав на чл. 19 ал.1 и ал.2 ДОПК за отговорност на Г. за задължения на управляваното от него дружество. В хода на тази проверка е приобщен и ревизионен акт №Р-03000321004843-092-001/16.03.2022г., с който са били установени задължения на „ЖОТЕ“ЕООД за ДДС за периода от 29.06.2018г. до 23.06.2021г. в размер на 41 915.67 лева и лихви за просрочие върху тях към 16.03.2022г.в размер на 9475.33 лв. Според данни в информационните масиви на НАП този РА е връчен електронно на 17.03.2022г. и тъй като не бил обжалван по реда на чл. 152 ал.1 ДОПК, е влязъл в сила след изтичане на 14-дневния срок за обжалването му/л.75 - 81 от делото/. В хода на ревизионното производство след извършване на съответните процесуални действия по събиране на необходимата информация ревизиращите органи по приходите съставили Ревизионен доклад/РД/№Р-03002523001916-092-001/ 21.07.2023г. /л.155-172 от том първи на преписката/. РД е подписан с валидни електронни подписи от ревизиращите лица Й. Р. К. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП Варна(ръководител на ревизията) и И. П. И. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, като доказателствата за валидността на положените КЕП и момента на подписването се съдържат както на хартиен носител по делото/екранни снимки/, така и в електронен вариант в приложения по делото диск. След обсъждане на резултатите от извършените процесуални действия и на събраните доказателства в РД е направено предложение за установяване на задължения на управляваното от жалбоподателя дружество в общ размер на 92 915.97 лева, включващи задължения за данъци и осигуровки, описани по видове, периоди и размери, както и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 21.07.2023г. РД е връчен електронно на ревизираното лице на 27.07.2023г., видно от удостоверението за извършено връчване по електронен път чрез ИС „Контрол“ на л.153 от том 1 на преписката. Ревизираният субект е упражнил правото си по чл. 117, ал. 5 от ДОПК като в рамките на предвидения в закона 14-дневен срок е подал на 09.08.2023г. писмено възражение срещу издадения РД. Във връзка с произнасяне по подаденото възражение органите по приходите са приобщили допълнително писмени доказателства. С Протокол за присъединяване на документи от друго производство № Р-03002523001916-ППД-002/23.08.2023г./л.243 от том 1 на преписката/ са присъединени доказателства, събрани в хода на извършена на Г. Ц. Г. проверка с УИН: П-03002520161541. Сред присъдените документи е Протокол №П-03002520161541-073-001/29.12.2020г. за извършена проверка на Г. за установяване на факти и обстоятелства за периода от 01.01.2018г. до 30.09.2020г. В същия са описани получени през периода 01.01.2018г. – 30.09.2020г.по личната сметка на Г. Ц. Г. парични средства във връзка със стопанската дейност на „Жоте“ ЕООД, като тези суми били преведени от клиенти на „ЖОТЕ“ ЕООД (за извършени от дружеството услуги по изработка на мебели) по левовата банкова сметка на Г. Ц. Г., съгласно договор за влог от 01.06.2016г. сключен между „ЖОТЕ“ ЕООД ЕИК 203372171 - влогодател и Г. Ц. Г. [ЕГН] - влогоприемател. Като документ е присъединен и посочения договор за влог/л.223 от том 1 на преписката/, сключен за срок от 5 години, считано от датата на подписването му. С Протокол за присъединяване на документи от друго производство № Р- 03002523001916-ППД-003/24.08.2023 г./л.569 от том 2 на преписката/ са присъединени доказателства, събрани в хода на извършена на „ЖОТЕ“ ЕООД проверка с УИН: П-03000320162359. Сред присъединените документи са сключени между дружеството и клиенти договори за изработка на мебели, оборотни ведомости, фактури за изработени мебели и др. Ревизията е приключила с оспорения Ревизионен акт/РА/ № Р-03002523001916-091-001/24.08.2023 г./л.252-265 от том 1 на преписката/, издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от Е. С. Х. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията, и Й. Р. К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, като доказателствата за валидността на положените КЕП и момента на подписването се съдържат както на хартиен носител по делото/екранни снимки/, така и в електронен вариант в приложения по делото диск. РА е връчен на 28.08.2023г. по електронен път на ревизираното лице, видно от удостоверението за извършено връчване по електронен път чрез ИС „Контрол“ на л.251 от том 1 на преписката. Като краен резултат от проведеното ревизионно производство с оспорвания РА на ревизираното лице са установени данъчни и осигурителни задължения за довнасяне в общ размер от 68 955.74 лв. и лихвите за просрочия към тях, изчислени към 24.08.2023г., в общ размер от 24 814.55 лв., както следва: Отговорност за корпоративен данък за задължения на „ЖОТЕ“ ЕООД за периода 01.01.2017г.- 31.12.2020г.в размер на 19 428.13лв. и лихви в размер на 6807, 53лв.; Отговорност за данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др. за периода 01.04.2020г.- 31.03.2021г.в размер на 90, 00лв. и лихви 26.26 лв.; Отговорност за Универсален пенсионен фонд - за осигурители за периода 01.05.2020г.- 28.02.2021г. в размер на 283, 56лв и лихви 84, 40лв.; Отговорност за Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода 01.06.2020г.- 28.02.2021г. в размер на 800, 46лв.и лихви 231, 33 лв.; Отговорност за Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.10.2020-31.12.2020г. и от 01.04.2021г. до 30.06.2021г. в размер на 5097, 50 лв.и лихви 1186, 58 лв.; Отговорност за Данък върху добавената стойност за данъчни периоди 29.06.2018г. - 30.09.2020г., 01.11.2020 г. – 31.01.2021г., 01.04.2021г. – 30.04.2021г. и 01.08.2022г.-31.08.2022г. в общ размер на 41 999, 00 лв. и лихви 16 107, 65 лв.; Отговорност за Вноски за здравно осигуряване – за осигурители за периода 01.12.2020г.- 28.02.2021г. в размер на 109, 90 лв. и лихви 29, 46лв.; Отговорност за ДОО – за осигурители за периода 01.05.2020г.- 28.02.2021г. в размер на 1147, 19 лв. и лихви 341, 34 лв. РА е обжалван изцяло в рамките на законния срок по административен ред съгласно чл. 152 ДОПК пред директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна. Поради установена нередовност по жалбата и дадено указание до оспорващия за отстраняването ѝ, последният е привел жалбата в редовност на 22.11.2023г. Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна е разгледал жалбата и се е произнесъл по същата с Решение №232/18.01.2024 г., с което е потвърдил изцяло ревизионния акт. Въз основа на събраните доказателства в хода на ревизионното производство е установена следната фактическа и правна съвкупност: „ЖОТЕ“ ЕООД е регистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията, считано от 21.01.2015 г. със собственик и управител Г. Ц. Г.. При извършена предходна проверка Г. Ц. Г. е потвърдил, че е ръководил дейността на дружеството, като отчитането на паричните средства в дружеството е съобразено със ЗСч и за всички парични операции (каса/банка) е отговарял само той, получавал е сумите и се е разпореждал с банковите сметки на дружеството, платежните документи са подписвани само от него и той е администрирал задълженията за данъци и ЗОВ от 29.06.2018 г. до момента. Контролът с оглед недопускане на неотчитане на приходи и укриване на данъчни задължения се е осъществявал от управителя. При извършена ревизия на „ЖОТЕ“ ЕООД, приключила с Ревизионен акт № Р- 03000321004843-091-001/16.03.2022г., е установено, че за периода 01.06.2017 г. - 31.05.2018 г., дружеството е реализирало облагаем оборот по ЗДДС в размер общо на 52 019, 00 лв. Оборотът е реализиран от платени по банков път фактури, издадени от „ЖОТЕ“ ЕООД и от постъпили плащания от клиенти по банкова сметка на Г. Ц. Г. въз основа на договор за влог от 01.06.2016 г. сключен между „ЖОТЕ“ ЕООД - влогодател и Г. Ц. Г. - влогоприемател, без издавани от дружеството фактури за продажби. Констатирано е, че Г. Ц. Г., като управител на „ЖОТЕ“ ЕООД не е подал заявление за регистрация по чл.96 от ЗДДС в срок до 07.06.2018г. При тези факти органите са съобразили разпоредбата на чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС, съгласно която за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя. С Ревизионен акт № Р-03000321004843-091-001/16.03.2022 г. на основание чл. 102, ал.3, т. 1 от ЗДДС във вр. с чл.67, ал.2 от ЗДДС на „ЖОТЕ“ ЕООД е установен дължим ДДС в размер на 41 915, 67 лв. при данъчна основа 209 578, 33 лв. за периода 29.06.2018 г. - 23.06.2021 г. за реализирания оборот в размер на 251 494, 00 лв. Въз основа на предоставената информация от дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна са установени предприетите действия за събиране на задълженията на „ЖОТЕ” ЕООД. Установено е, че по изпълнително дело №210949368/2021г. е извършено пълно проучване на имущественото състояние на дружеството в Регистър БНБ, КАТ - Пътна полиция, Агенция по вписванията, ЦРОЗ при АВП, Централен депозитар АД, Министерство на земеделието и храните, Гражданска въздухоплавателна агенция, Справка/запитване в Регистър „Кораби“ на ИА „Морска администрация“, Търговски регистър при АВП, ИКАР - Имотен регистър при АВП и базата данни на НАП. Установено е, че дружеството не притежава движимо и недвижимо имущество, безналични ценни книжа, земеделска и горска техника и земеделски земи, включително и новооткрити банкови сметки. По отношение наличието на обстоятелства по чл. 19, ал. 1 от ДОПК е прието, че: Г. Ц. Г. притежава качеството на „управител“ и в това си качество е укрил факти, в конкретния случай: 1/укрил е получени по личната му банкова сметка приходи от дейността на дружеството, които не са декларирани от дружеството, като не е подал заявление за регистрация по ЗДДС в изискуемия от закона срок и по този начин не е начислил и внесъл ДДС в общ размер на 41 915, 67 лв. за извършените от дружеството облагаеми доставки; 2/за укрити факти и обстоятелства е прието и неспазването на разпоредбата на чл. 626, ал. 1 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност /неплатежоспособност, свръхзадълженост/, тъй като е установено, че уведомление по чл. 78 от ДОПК не е подадено от Г. Ц. Г. в качеството му на управител на „ЖОТЕ“ ЕООД. Органите по приходите са приели, че Г. Ц. в качеството му на представляващ на „ЖОТЕ“ ЕООД е знаел, че предоставя на данъчната администрация декларации по ЗКПО с неверни данни, като разликата между действително дължимия данък и декларирания от лицето данък е определена като укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Относно наличието на условията по чл. 19, ал. 2 от ДОПК е прието, че лошото финансово състояние на дружеството се дължи на управлението на Г. Ц. Г., който е отклонил платените от клиенти парични средства в общ размер на 142 419, 00 лв. по личните си сметки и не отчел приход от постъпила в брой в касата на дружеството сума в размер на 6 890, 00 лв. Констатирано е, че при наличие на неизплатени задължения на дружеството управителят е взел решение за разпределяне на дивидент, вместо да заплати част от задълженията на дружеството. Наред с това е установено, че дружеството като трето задължено лице по чл. 14, т. 2 от ДОПК е удържало дължимия данък и ЗОВ от изплатените възнаграждения на назначените по трудово правоотношение лица, подавало е декларации обр. 1, обр. 6 и ГДД, но декларираните задължения не са внесени в бюджета. Наред с това Г. Ц. Г., като управляващ дружеството, не внесъл в бюджета удържания данък върху изплатените дивиденти, въпреки че сумите са били налични в касата на дружеството. Направен е извод, че е налице недобросъвестно поведение на Г. Ц. Г., като управител на „ЖОТЕ“ ЕООД, предвид знанието му за наличие на непогасени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на „ЖОТЕ“ ЕООД към датата на изплащане на дивидентите като след тези плащания на дивидент имуществото на дружеството е намаляло. Установено е, че в резултат от поведението на Г. Ц. Г. по недобросъвестното плащане от имуществото на „ЖОТЕ" ЕООД не са платени дължими данъци и ЗОВ. Органите по приходите са съобразили, че доколкото се касае за публични задължения, за които съгласно ЗЛДТДПДВ, ДОПК, КСО и материалните закони, при невнасянето им в срок се дължи лихва, отговорността по чл. 19 от ДОПК включва както главница, така и лихва, тъй като изключването на лихвата не е изрично регламентирано в законовата норма. Посочено е, че съгласно чл. 16, ал. 3 от ДОПК отговорността на задълженото лице по чл. 14, т.3 от ДОПК обхваща данъците и ЗОВ, лихвите и разноските по събирането им. При това положение е направен извода, че изчисляването на дължимата лихва е от датата на законовия падеж на задължението до датата на издаване на ревизионния акт по чл. 19 от ДОПК, по аргумент на чл. 16, ал. 3 от ДОПК. При така установената фактическа обстановка и в рамките на дължимата проверка по чл. 160 ал.2 от ДОПК относно законосъобразността и обосноваността на оспорения ревизионен акт, съдът прави следните правни изводи: От приложените на хартиен и електронен носител по делото ЗВР, РД и РА, както и от направените по делото екранни снимки на данните за статуса на КЕП, с които са подписани тези документи, и съдържащи информация за точното време на подписването им, следва извода за това, че тези актове са подписани с валидни КЕП от посочените в тях като издатели лица. ЗВР е издадена от компетентен орган при спазване на изискването на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, определен със Заповед №Д-150/01.02.2022г. на и.д.Директора на ТД на НАП – Варна/л.580 от том 2 на преписката/. РД е издаден от компетентните лица и в срока по чл. 117 ал.1 ДОПК, и има съдържанието, регламентирано в чл. 117 ал.2 ДОПК. РА е издаден от компетентните органи по смисъла на чл. 119 ал.2 ДОПК – органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията, в рамките на законоустановения срок по чл. 119 ал.2 ДОПК от датата на подаване на възражението срещу РД. Същият има предвиденото в чл. 120 ал.1 ДОПК съдържание. ЗВР, РД и РА са били надлежно връчени на ревизираното лице по електронен път чрез ИС „Контрол“. Решението, с което е потвърден РА, също е издадено от компетентен решаващ орган по смисъла на чл. 152 ал.2 ДОПК. Предвид изложените данни съдът намира, че ЗВР, РД и РА са издадени от компетентни органи в рамките на тяхната материална и териториална компетентност. Актовете са издадени в предвидената от закона форма и не са установени съществени нарушения на процесуалните правила по издаване на РА. При направените по – горе констатации се явява неоснователен довода на жалбоподателя, че РА е издаден извън сроковете за извършване на ревизията. Правилото на чл.114, ал.1, изр. първо от ДОПК гласи, че срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. Този законов срок е посочен и в издадената в настоящия случай ЗВР и предвид датата на връчване на последната на ревизираното лице - 10.04.2023 г., срокът за извършване на ревизията е изтекъл на 10.07.2023 г. Съгласно чл.117, ал.1 от ДОПК ревизионният доклад се съставя от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията, което означава, че крайният срок за изготвяне на РД в случая е до 24.07.2023 г. и РД е издаден в рамките на същия - на 21.07.2023г. Съгласно чл.119, ал.2 изр.1 от ДОПК ревизионният акт се издава в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение. В случая възражението срещу РД е постъпило в ТД на НАП – Варна на 10.08.2023г. и в последния ден на изтичащия на 24.08.2023г. законов срок е издаден и оспорения РА. Относно спазването на материалноправните разпоредби по издаване на РА съдът съобрази следното: Като безспорен за страните факт по делото е прието, че жалбоподателят Г. Г. е бил управител на „ЖОТЕ“ЕООД през ревизирания период 01.01.2017г.- 31.08.2022г. и като такъв същият попада в кръга на лицата - адресати на отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Жалбоподателят Г. е управител и едноличен собственик на капитала на дружеството от създаване на последното, считано от 21.01.2015г. При липсата на оспорване на фактическите констатации в РА на преценка подлежи правилното прилагане на материалния закон при решаване на спорния въпрос формират ли установените факти хипотезите на чл. 19 ал.1 и ал.2 ДОПК, въз основа на които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Отговорността на третото лице при условията на чл. 19 ал.1 и ал.2 ДОПК е особена лична имуществена отговорност, която предвид разпоредбата на чл. 20 ДОПК има субсидиарен характер спрямо отговорността на главния длъжник – юридическото лице. По силата на чл. 21 ал.1 ДОПК отговорността на третото лице се установява с издаването на ревизионен акт. Именно такъв в случая се явява оспореният ревизионен акт. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. Отговорността по чл. 19 ал.1 ДОПК е субсидиарна по отношение на отговорността на юридическото лице и за реализирането ѝ е необходимо кумулативното наличие на всички елементи от фактическия ѝ състав, а тези елементи са посочени изчерпателно и лимитативно в цитираната разпоредба. Както правилно е прието от ревизиращите органи и е отделено като безспорно в настоящото производство, жалбоподателят Г. е управител и едноличен собственик на капитала на „ЖОТЕ“ЕООД, считано от създаване на последното на 21.01.2015г. и през ревизирания период 01.01.2017г.- 31.08.2022г. Това обстоятелство се потвърждава и от данните, вписани в търговския регистър. Управляваното от Г. търговско дружество е задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК и при това положение жалбоподателят попада в кръга на лицата – субекти на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. В случая спорно от правна страна между страните е квалифицирането на установените в хода на ревизионното производство обстоятелства като укриване на факти, за които е налице законово задължение на субекта да ги обяви пред два вида органи: орган по приходите или публичен изпълнител, като в причинно – следствена връзка и резултат от това укриване е възникналата невъзможност за събиране на данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Именно тези елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 19 ал.1 ДОПК подлежат на доказване. В изложената по – горе фактическа съвкупност се посочи, че срещу „ЖОТЕ“ЕООД е бил издаден ревизионен акт №Р-03000321004843-092-001/16.03.2022г./л.76 от делото/, с който са били установени задължения на „ЖОТЕ“ЕООД за ДДС за периода от 29.06.2018г. до 23.06.2021г. в размер на 41 915.67 лева и лихви за просрочие върху тях към 16.03.2022г.в размер на 9475.33 лв. В мотивите на същия е прието, че за ревизирания период 29.06.2018г.- 23.06.2021г. дружеството не е регистрирано по ЗДДС лице, респ. не декларира в справка – декларация по ЗДДС извършени доставки, в т.ч. облагаеми със ставка 20% по смисъла на чл.6, във връзка с чл. 12 от ЗДДС. В хода на това ревизионно производство е било установено, че „ЖОТЕ“ ЕООД извършва независима икономическа дейност и че е реализирало облагаем оборот по ЗДДС от дейност по извършване на услуги по производство, доставка и монтаж на мебели в размер над 50 000.00лв.към 31.05.2018г., а именно в размер на 52 019.00лв. Този оборот в размер на 52019.00лв.е реализиран за периода 01.06.2017г.-31.05.2018г.вкл.от: постъпили плащания по банков път по фактури, издадени от "Жоте"ЕООД и от постъпили във връзка с дейността на дружеството плащания от клиенти на същото за услуги по изработка на мебели, по банков път по лична банкова сметка на Г. Ц. Г. /без издавани фактури/ съгласно договор за влог от 01.06.2016г., сключен между ЕООД"Жоте"-влогодател и Г. Ц. Г.-влогоприемател. Ревизиращите органи са приели, че съгласно чл.96 ал.1 изречение първо от ЗДДС, задълженото лице е следвало в срок до 07.06.2018г. включително да подаде Заявление за регистрация по чл.96 от ЗДДС, но дружеството не е подало такова заявление за регистрация в законоустановеният срок. При установен за периода 29.06.2018г.- 23.06.2021 г. оборот в размер на 251 494.00лв. е прието, че определеният на основание чл.102, ал.3 във връзка с чл.96, ал.1 и чл.67, ал.3 от ЗДДС дължим ДДС е в размер общо на 41915, 67лв. при данъчна основа от 209 578.33лв. Според данни в информационните масиви на НАП този РА е връчен електронно на 17.03.2022г. и тъй като не бил обжалван по реда на чл. 152 ал.1 ДОПК, е влязъл в сила след изтичане на 14-дневния срок за обжалването му, а именно на 31.03.2022г./л.75 - 81 от делото/. Тези безспорно установени факти сочат на наличие на елемента от фактическия състав на чл. 19 ал.1 ДОПК - бездействие на лицето, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон то има задължение да обяви пред органа по приходите. Като данъчно задължено лице с достигнат облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, съгласно действалата към периода на предходната ревизия редакция на чл.96, ал.1 ЗДДС, „ЖОТЕ“ ЕООД е имало законовото задължение да се регистрира по ЗДДС като обяви предпоставките за това пред органа по приходите чрез своевременно подаване на заявление за регистрация по ЗДДС. Действието по подаване на това заявление от името на търговското дружество се извършва от неговия законен представител, в случая от жалбоподателя Г.. На това законово задължение жалбоподателят е реагирал с бездействие, което е било окончателно установено от ревизиращите органи през 2022г. Като управител и едноличен собственик на капитала на дружеството и като лице, което отговаря и се разпорежда с паричните средства на дружеството, съхранява дружествената документация, подписва подадените за дружествената дейност декларации, годишни отчети за дейността, запознат е с отчета, приема и одобрява отчетите за дейността на дружеството, съгласно отразеното в Протокол за извършена насрещна проверка №П-03000322233255-141-001/27.02.2023г., Г. е бил наясно с реализираните от това дружество обороти, поради което неподаването на заявление за регистрация по ЗДДС следва да се определи като бездействие, с което са укрити подлежащи на обявяване пред орган по приходите факти и обстоятелства. При това положение жалбоподателят съзнателно е осуетил своевременното събиране на дължимите публични вземания. Последвалата несъбираемост на тези вземания се потвърждава от статуса на изпълнително дело №210949368/2021г. по описа на ТД на НАП – Варна, предмет на което е и събирането на вземането по влезлия в сила РА, по което дело е извършено пълно проучване на имущественото състояние на дружеството и е установено, че последното не притежава движимо и недвижимо имущество, безналични ценни книжа, земеделска и горска техника и земеделски земи, включително и новооткрити банкови сметки. Видно от приложените на л.601-625 от т.2 на преписката документи от НАП, публичният изпълнител е предприел редица действия, насочени към събиране на вземанията от дружеството, като изпращане на съобщение за доброволно изпълнение по чл. 221 ДОПК, налагане на предварителни обезпечителни мерки, налагане на обезпечителни мерки, справки за проучено имуществено състояние и категоризация на задължено лице, въз основа на които е категоризирал дълга на „ЖОТЕ“ЕООД като трудно събираем. При така направените правни изводи не може да бъде споделен довода на жалбоподателя, че нормата на чл. 19 ал.1 ДОПК визирала укриване на факти, свързани със събирането на данъци, а не с установяването им, докато РД и РА се отнасяли за действия по укриване на данъци. Посочената норма има предвид укриване на подлежащи на заявяване/деклариране пред органите по приходите факти, въз основа на които се формира констатацията за възникване на данъчно задължение, което впоследствие подлежи на събиране. В контекста на изложеното неоснователен е и довода, че несъбирането на вземанията срещу дружеството се дължало на бездействие на приходната администрация, а не на поведението на жалбоподателя. Наред с това като укриване по смисъла на чл. 19 ал.1 ДОПК правилно е определено от ревизиращите органи и бездействието на Г. да инициира производство по несъстоятелност /неплатежоспособност, свръхзадълженост/съгласно изискването на чл. 626, ал. 1 от ТЗ. В случая е установено и е безспорно обстоятелството, че дружеството е имало публични задължения към държавата, свързани с търговската му дейност, за събирането на които е образувано изпълнително дело. Неплащането на тези задължения за данъци и осигурителни вноски ведно с установената липса на финансови възможности за това реализира хипотезата на чл. 608, ал. 1, т. 2 от ТЗ, при която търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо публично правно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, е неплатежоспособен. Нормата на чл. 608 ал. 3 от ТЗ съдържа необоримата презумпция, че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, с уточнението, че спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие задълженията му, какъвто е и настоящия случай. Съгласно чл. 626, ал. 1 от ТЗ, длъжник, който стане неплатежоспособен или свръхзадължен, е длъжен в 30-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност. Съгласно чл. 628 ал.3 ТЗ във вр.с чл. 78 ал.1 ДОПК преди да внесе молбата за откриване на такова производство в съда, длъжникът следва да уведоми НАП. Сред материалите по делото липсва такова уведомление от управителя на „ЖОТЕ" ЕООД до НАП, а и от оспорващата страна не е направено твърдение за открито производство по Глава 39 от ТЗ. При това положение липсата на инициирано от управителя на дружеството производство по несъстоятелност при наличие на предпоставките за това, се явява укриване на факти, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител като вследствие от това не са могли да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. А една от основните цели на производството по несъстоятелност е да се удовлетворят кредиторите на неплатежоспособния търговец, т.е. да се съберат техните вземания. При така изложените съображения съдът намира за налични в кумулативна съвкупност всички елементи от състава на чл. 19 ал.1 от ДОПК за ангажиране отговорността на управителя на „ЖОТЕ“ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл. 19 ал.2 ДОПК, управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице. Както се посочи по – горе, безспорно и установено е качеството на жалбоподателя на управител на „ЖОТЕ“ЕООД през ревизирания период, както и обстоятелството, че дружеството е задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Обективната страна на фактическия състав на чл. 19 ал.2 ДОПК предполага извършване на някое от визираните в т.1 или т.2 действия, които да са довели до намаляване на имуществото на дружеството и в причинно – следствена връзка от тях да не са погасени задълженията му за данъци и ЗОВ. В рамките на ревизионното производство ревизиращите органи са подвели установените факти в хипотезата на действия по извършени плащания в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент. Едното от тези действия се изразява в отклоняване на парични средства, платени от клиенти за извършени услуги в рамките на търговската дейност на дружеството, по личната банкова сметка на управителя Г. в общ размер на 142 419, 00 лв. Тези постъпили пари не са декларирани от „ЖОТЕ“ ЕООД и са останали в патримониума на жалбоподателя, като липсват доказателства същите да са вложени в дейността на дружеството или да са внесени в касата му, или с тях да са погасени задължения на същото. Доказването на целта и начина на използване на постъпилите от клиенти на дружеството суми по личната сметка на жалбоподателя е в тежест на ревизираното лице, което твърди положителни и благоприятни за него факти. Такова доказване по отношение на начина на използване на вложените парични средства в случая не е осъществено както в хода на ревизионното производство, така и в съдебното дирене. Ето защо следва да бъде споделен извода на ревизиращите органи за осъществено скрито разпределение на печалба по смисъла на §. 1, т. 5, б. "а" ДР на ЗКПО, което покрива и обективните признаци на състава на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Извършено е плащане под формата на отклонение на пари на дружеството по личната сметка на управителя му, което представлява скрито разпределение на печалба и с което действие е намаляло имуществото на дружеството. Недобросъвестността на жалбоподателя се установява от това, че в протоколите за приключилите на 29.12.2020г. две проверки от страна на приходната администрация гореизложените обстоятелства за отклонение на пари от дружеството са били установени и отразени, като Г. е бил уведомен за това на 30.12.2020г. Сключеният на 01.06.2016г. договор за влог/л.223 от том 1 на преписката/ има следния предмет: влогодателят „ЖОТЕ“ЕООД предава на влогоприемателя Г. Ц. Г. паричните средства, които ще придобива от цената на изработените от него мебели по поръчки и продажба на негови клиенти (трети лица) за безвъзмездно съхранение и връщането им на влогодателя след изтичане на срока на настоящия договор. От представения препис на този договор по делото не може да се установи категорично достоверната дата на сключването му предвид факта, че липсва поставена такава нотариална заверка, а това позволява такъв договор да бъде изготвен специално с оглед извършваната проверка. Срокът на този договор е 5 –годишен, което означава, че в рамките на този срок всички платени на дружеството суми за извършаваната стопанска дейност следва да бъдат превеждани по влоговата сметка с титуляр жалбоподателя. Според същността на договора за влог, чиято дефиниция се съдържа в чл. 250 ал.1 от ЗЗД, влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази и върне. В случая действие по предаване на парите от сметката на дружеството към сметката на Г. не са установени, а е установено от приходната администрация в Протокол № П-03002520161541-073-001/29.12.2020г.въз основа на представените банкови извлечения наличие на получени по личната сметка на Г. парични средства, платени директно от клиенти на „ЖОТЕ" ЕООД. Постъпването на тези средства по сметката на Г. в продължение на почти три години от 01.01.2018г.до 30.09.2020г., вместо по сметката на дружеството, откъдето би следвало да бъдат преведени по банковата сметка на влогоприемателя, съгласно договора за влог, следва да се определи като скрито разпределение на печалба по смисъла на §. 1, т. 5, б. "а" ДР на ЗКПО. В същият смисъл следва да се третира и установеното при ревизията неотчитане като приход на дружеството на постъпилата в касата му сума в размер на 6890 лева. Другото прието от ревизиращите органи действие по смисъла на чл. 19 ал.2 ДОПК е извършеното от страна на Г. Ц. Г. след започване на данъчните проверки разпределение на дивидент от намиращи се към този момент в касата на дружеството парични средства, като това разпределение е направено с протоколи от месеците октомври и ноември 2020г., както и взетото от същия решение през м.05.2021г. да се изплати под формата на дивидент за сметка на неразпределената печалба сума в размер на 77 800, 00 лв., от които да се удържат 5 % данък /3 890, 00 лв./, дължим към бюджета, като съгласно протокола от 10.05.2021 г. нетната сума за получаване в размер на 73 910, 00 лв. е прихваната от вземанията на дружеството от Г. Г. по договор за влог от 01.06.2016 г. в общ размер на 85 643, 00 лв. Фактът, че към моментите на разпределение на дивиденти жалбоподателят вече е знаел за съществуващите задължения на управляваното от него дружество и въпреки това не е насочил средствата към погасяване на последните, сочи на негово съзнателно действие, целящо намаляване имуществото на дружеството и създаване на невъзможност за заплащане на задълженията му за данъци и ЗОВ. Нормите на чл. 19 ал.10 и ал.11 от ДОПК съдържат две презумпции за недобросъвестност: ал.10/ Смята се, че е налице недобросъвестност по смисъла на ал. 2 и 3, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на задълженията до една година от декларирането и/или издаването на акта за установяване на задължението; и ал.11/ Смята се, че е налице недобросъвестност по смисъла на ал. 2, 3 и 5, когато действието е извършено, след като е образувано производство по реда на този кодекс за контрол по спазване на данъчното и/или осигурителното законодателство до 6 месеца от приключване на производството. Когато се извършва проверка, срокът тече от получаване на искане или протокол съгласно чл. 110, ал. 5 ДОПК. В случая е налице хипотезата на чл. 19 ал.10 ДОПК, тъй като дружеството като задължено лице по чл. 14, т. 2 от ДОПК е удържало дължимия данък и ЗОВ от изплатените възнаграждения на назначените по трудово правоотношение лица, подавало е декларации обр. 1, обр. 6 и ГДД, но декларираните задължения не са внесени в бюджета, а от страна на управителя Г. не е бил внесен в бюджета и удържания данък върху изплатените дивиденти. Налице е и хипотезата на чл. 19 ал.11 ДОПК, тъй като на 02.10.2020г. Г. е бил уведомен по електронен път за изпратеното до него Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ № П-03002520161541-040-001/01.10.2020г. във връзка със започнала проверка, и още на същия ден като едноличен собственик на капитала е взел решение за разпределение на дивидент, след което на 02.11.2020 г.и на 27.11.2020 г. са последвали още две решения за разпределение на дивиденти. Ето защо и въз основа на законовите презумпции и с оглед на установените факти се доказва и субективната страна на състава на чл. 19 ал.2 ДОПК, а именно недобросъвестността на ревизираното лице. Описаните от обективна и субективна страна действия на ревизираното лице обуславят в пряка причинно – следствена връзка настъпилите последици, а именно намаленото имущество на дружеството и невъзможността да бъдат погасени неговите задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, доколкото коментираните по – горе данни за имущественото състояние на дружеството показват липса на активи, с които да може да се погасят публичните му задължения. При така изложените съображения съдът намира за налични предпоставките на чл. 19 ал.1 и ал.2 ДОПК за ангажиране на субсидиарната отговорност на управителя на „ЖОТЕ“ЕООД за задълженията на последното. Относно размера на установената главница на задълженията за данъци и ЗОВ жалбоподателят не е направил оспорване и процесуалният му пълномощник изрично заявява в съдебно заседание, че не оспорва този размер. При това положение съдът приема, че в РА размерът на главницата е определен съобразно изискванията на чл. 19 ал.1 ДОПК/до размера на непогасеното вземане/ и на чл. 19 ал.4 във вр.с ал.2 ДОПК/ до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото/. Относно възражението на жалбоподателя срещу установяването на задължение за лихви за просрочие върху задълженията за главница по РА, съдът прецени следното: По силата на чл. 175 ал. 1 ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. За главния длъжник, какъвто е дружеството, задължението за лихва върху непогасените задължения е безспорно. По отношение на субсидиарния длъжник по чл. 19 ал.1 и ал.2 ДОПК, какъвто е жалбоподателят, следва да се посочи, че същият попада в категорията на задължените лица по чл. 14 т.3 ДОПК - отговаря за непогасените задължения на лицата по чл. 14 т.1 и т.2 ДОПК: лицата, които са носители на задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски/каквото е дружеството/и на лицата, които са задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски/дружеството/. Нормата на чл.16 ал.3 ДОПК регламентира обема на отговорността на третото задължено лице като посочва, че отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 ДОПК обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските за събирането им. При наличието на такава изрична норма и липсата на законова забрана за начисляване на лихви в случаите на посочения вид отговорност, определянето на лихви за просрочие в обжалвания РА се явява законосъобразно. В случая се касае за установяване на публични задължения, а съгласно чл. 162, ал. 2 т.9 във вр.с т.1 ДОПК такива са и задълженията за лихви върху вземанията за данъци и ЗОВ. В този смисъл е и задължителното тълкуване, направено с ТР №5/29.03.2021г. по т.д. №7/2019г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, според което отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. Ето защо съдът намира, че и този довод на жалбоподателя е неоснователен. С оглед направената преценка за законосъобразност на оспорения РА и предвид неоснователността на наведените с жалбата доводи съдът намира, че разгледаната жалба следва да бъде отхвърлена. По претенцията за разноски – Съгласно чл. 161 ал.1 ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата; на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата; на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат. Предвид изхода на правния спор на разглеждане подлежи претенцията за разноски на ответната страна, която претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 152 лв., съобразно материалния интерес от 93 770.29 лв., за което е и депозиран списък на разноските. В случая ответникът е представляван от надлежно упълномощен юрисконсулт. Претендираното от ответната страна юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 161 ал.1 изр. посл. ДОПК във връзка с чл. 8 ал.1 във вр. с чл. 7 ал.2 т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед материалния интерес в размер на 93 770, 29 лв./целият размер на установеното задължение, установен с обжалвания в цялост РА/, е в минимален размер на 8 151, 62 лева. В случая от оспорващата страна е направено възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение и същото следва да бъде обсъдено. Въпреки, че в нормата на чл. 161 ДОПК единствено ал.2 визира хипотеза на прекомерност на претендирано възнаграждение и то на адвокат, съдебната практика допуска разглеждането и на възражения за прекомерност на юрисконсултски възнаграждения по дела по ДОПК. При преценка на възражението само от гл.т. на критерия по чл. 161 ал.2 ДОПК: „не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата“, с който размер съвпада претендирания от ответната страна, не би следвало да се намаля този размер. Понастоящем обаче е налице решение на Съда на Европейския съюз от 25.02.2024 г., постановено по дело С – 438/22 на СЕС относно съдебните разноски и в същото е дадено следното тълкуване: 1) Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.; 2) Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.; 3) Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С цитираното решение на СЕС се приема, че определянето на минимални размери на възнагражденията за правни услуги представлява ограничаване на конкуренцията и е равнозначно на забраненото от ДФЕС хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи. При това положение настоящият състав, преценявайки направеното възражение за прекомерност, не е длъжен да се съобрази с определените в Наредба №1 от 9.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл са Определение № 6174 от 21.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6849/2023 г., I о., Определение № 4082 от 4.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5871/2023 г., I о., Решение № 4125 от 4.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9209/2023 г., I о. Освен материалният интерес на настоящия спор, следва да се отчете, че в съдебното производство липсва оспорване на фактически констатации, а е налице правен спор относно наличието на визирани в ДОПК хипотези. В този смисъл от страните не са ангажирани допълнително доказателства извън събраните по ревизионната преписка и делото е приключило в рамките на две съдебни заседания като от страна на юрисконсулта, представляващ ответника, е депозирана и писмена защита. Ето защо съдът намира, че съответен на фактическа и правна сложност на делото е размер на юрисконсултско възнаграждение от 4000 лева. При това положение жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната администрация – НАП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 4000 лева. По изложените съображения и на основание чл.160, ал.1 предл.посл. от ДОПК и чл.161, ал.1 от ДОПК, съдът