Решение № 93 от 21.2.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 22/2023 г.

Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от М. И. И., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр.Б., ул. Г. П. № чрез адв. Д. П., съдебен адрес: гр.С. ул. М. № против решение № 692/30.11.2022 г., постановено по гр.д. № 2314/2021 г. по описа на РС- Благоевград, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на жалбоподателката за допускане на промяна на фамилното й име от И. на Д. Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението на районния съд. Изложени са доводи, че първоинстанционният съд не е взел предвид конкретните лични ситуации на молителката. Твърди се, че се иска промяна единствено на фамилното име, което е обидно за нея и й носи изцяло негативни емоции и която промяна няма за последица заличаване на биологичния произход на човек. Сочи се, че от показанията на свидетелите е установено, че молителката никога не е имала добри отношения със своя баща, като същевременно е била лишавана от традиционната бащина обич и емпатия. Изтъква се, че молителката живее с името на напълно непознат за нея човек, който никога не е изпитвал бащина любов към нея, а е бил причина за стрес и неприятни емоции в детството й. По този начин молителката е принудена да живее с името и спомена за своя баща, с който тя не се асоциира и иска да забрави болезнените мигове от детството си. Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено решение № 692 от 30.11.2022 г., постановено по гр.д. № 2314/2022 г. по описа на Районен съд –Благоевград и постановяване на решение, с което да бъде допусната промяна на фамилното име на молителката М. И. И. от И. на Д. Препис от въззивната жалба е връчен на Община Благоевград на 22.12.2022 г., която в предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок, не е депозирала отговор. Препис от въззивната жалба е връчен на Районна прокуратура - Благоевград на 22.12.2022 г. В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, не е постъпил отговор на въззивната жалба. Страните не са направили искания по реда на чл. 266 ГПК за събиране на доказателства в настоящата инстанция. Анализът на доказателствата води до следните фактически констатации: Молителката М. И. И. е родена на 07.07.1989 г. в гр. Благоевград, като видно от приложеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 859 от 11.07.1989 г., е записана от родителите си Р.З. И. - майка и И.А.И. - баща, със следните три имена - собствено М., бащино -И. и фамилно - И. или М. И. И.. От удостоверение за наследници № 000307/11.03.2002 г., издадено от Община Благоевград, се установява, че бащата на молителката е починал на 17.01.2002 г. и е оставил за свои законни наследници: молителката М. И. И., И.И.А. - син и А.И.А По делото е прието като доказателство с превод на български език удостоверение за брак от 06.05.2022 г., издадено от Кметството на Копенхаген за сключен брак на 06.05.2022 г. между М. И. и М. Д. Видно от удостоверение изх. № 2570/2022 от 14.09.2022 г. на Окръжна прокуратура – Благоевград, срещу молителката М. И. И. няма обвинения по неприключени наказателни производства. Видно от писмо вх. № 9704/2022 г. от 18.10.2022 г. на Районна прокуратура- Благоевград, срещу молителката М. И. И. няма образувани и неприключени наказателни производства и повдигнати обвинения. От удостоверение за наличие или липса на задължения по ЗМДТ изх. № УД004213/18.10.2022 г., издадено от Община Благоевград, се установява, че молителката М. И. И. има непогасени задължения по ЗМДТ в размер на 583, 33 лв. Спрямо молителката М. И. И. няма налагани принудителни административни мерки по ЗБЛД (писмо с рег. № 244000-34221/21.10.2022 г. от ОД на МВР Благоевград). От справка от ТД на НАП София, офис Благоевград се установява, че молителката М. И. И. има установени задължения- 300, 00 лв. глоба/електронен фиш. От справка за съдимост рег. № 3469 от 14.09.2022 г. е видно, че молителката М. И. И. не е осъждана. По делото са ангажирани гласни доказателства. В показанията си св. Р.А.- майка на молителката, сочи, че дъщеря й почти не е живяла с баща си и няма каквато и да било емоционална връзка с него. Твърди, че от раждането си молителката не е живяла с баща си, като ученичка бащата много рядко я вземал. Според свидетелката посоченото мотивирало молителката да не иска да носи фамилното име на баща си. В показанията си св.М.А. сочи, че молителката е нейна племенница. Има преки наблюдения на отношенията между молителката и нейния баща. Твърди, че М. е израснала без подкрепата на нейния баща, на практика без баща. Не е разговаряла с молителката за причините относно промяна на фамилното й име. Сочи, че иска да си смени фамилията, защото не чувства фамилията на баща си като своя. Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи: Въззивният съд напълно споделя мотивите на Районен съд – Благоевград, изградени въз основа на посочената доказателствена съвкупност по делото, като препраща към тях на основание чл. 272 ГПК. С оглед оплакванията във въззивната жалба, настоящата въззивна инстанция ще следва да изложи свои мотиви. Законът урежда начина на формиране на имената на българските граждани с императивни правни норми, поради което и промяната на името е правно уредена възможност, която възниква при строго определени предпоставки. Преценката за наличие на основания за промяна на името винаги трябва да е обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 ЗГР и посочените в тях възможни отклонения относно образуването на бащиното и фамилно име на лицето. Съгласно чл. 14, ал. 1 о т Закона за гражданската регистрация фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или - ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. Същевременно съгласно чл. 19, ал. 1 ЗГР собственото, бащиното и фамилното име на лицето могат да бъдат променени от съда в случаите, когато са осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Правото на фамилно име е част от едно от основните човешки права правото на неприкосновеност на личния живот, прогласено в чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 8, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. По см. на чл. 14, ал. 1 ЗГР правото на фамилно име е субективно, лично и неотчуждимо право, което възниква с установяването на произхода на лицето от бащата, било непосредствено с раждането, или вследствие на припознаване, установяване по съдебен ред или пълно осиновяване. Това право е абсолютно – може да бъде противопоставено на всички останали правни субекти, които са длъжни да го зачитат. ЕСПЧ приема, че държавите разполагат с широка дискреция да регулират условията, при които едно лице може да смени името си, а ограниченията в тази посока могат да обслужват различни обществени интереси. Във всеки конкретен случай, следва да се постигне баланс между интересите на молителя и на обществото и да се прецени дали са изтъкнати достатъчни и адекватни аргументи относно сигурността и надеждността на гражданските регистри, за да бъде отказана смяна на името. Справедлив баланс е постигнат, когато тълкуването на националния закон от съдилищата не противоречи на чл. 8 от ЕКЗПЧ, решенията на съдилищата са мотивирани, а не произволни (вж. дело Големанова срещу България). Във въззивната жалба са изложени доводи, че фамилното име на молителката е обидно за нея и носи негативни емоции, което се отразява върху личността и достойнството й. В настоящия случай е безспорно по делото, че молителката е български гражданин като при раждането си в акта за раждане е записана с трите имена –М. И. И.. Желанието на молителката е да промени фамилното си име от И. на Д. Като причини за исканата промяна молителят сочи, че никога не е имала изградена емоционална връзка с баща си, както и че е сключила брак с М. Д. Важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са тези, които са лично и обществено значими. Такива обстоятелства са например: известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира; носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна. Предвид основните принципи на гражданското право и господстващия обществен морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР биха били такива лични и обществени обстоятелства, които биха направили носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо. Наличието на важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР може да се обсъжда само и единствено, ако става въпрос за промяна на име по смисъла на посочената правна норма. Действията на съда в производство по глава XV ГПК са изцяло обвързани от нея. Това означава, че съдът не може да допусне промяна в името на едно лице contra legem, т.е. съдът не може да се отклони при постановяване на решението си от императива на посочената правна норма. Следователно искането, свързано с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗГР следва да бъде в рамките на фактическия състав на чл. 9, ал. 1 о т същия закон (така решение № 200 от 14.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 25/2009 г., IV г. о., ГК). В процесния случай, искането не съответства на императива на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗГР. Промяната на фамилията на молителката от И. на Д. би била в противоречие с принципа на закона, определен по императивен начин с разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗГР относно начина на формиране на фамилното име на всяко лице. Не са налице и предпоставките по чл. 14, ал. 2 ЗГР вр. чл. 12 СК. Валидно брачно правоотношение (предвид представеното по делото удостоверение за брак от Кметството на община Копенхаген), не е възникнало съгласно правилата на българското обективно право. Във въззивната жалба са изложени доводи относно фамилното име на братята на молителката, които не носят фамилно име И., а А.. Молителката е български гражданин и е с установено бащинство. Името на нейния баща е И.А.И.. При това положение, фамилното име на молителката може да бъде И. (както е записано в акта за раждане) или А. (аргумент от чл. 14, ал. 1 ЗГР), каквото е фамилното име на нейните братя. Следва да се отбележи, че фамилното име на молителката нито е осмиващо, нито опозоряващо или обществено неприемливо, освен това не се установяват важни обстоятелства по смисъла на закона, които да налагат исканата промяна. Съобразно изложеното и поради съвпадане изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба се явява неоснователна. Обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден. Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград