Решение № 161 от 16.1.2012 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 14997/2009 г.

Р Е Ш Е Н И Е №161

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. Пловдив, 16.01.2012г.

Пловдивски Районен Съд, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на четиринадесети декември, 2011 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ при секретаря Ваня Койчева като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.дело N 14997 по описа за 2009год. и за да се произнесе, съдът взе предвид:

Ищецът Х.К.С., ЕГН: •••••••••• ••• е предявил против ответницата Н.С.П. ••• иск с правно основание чл.21 ал.4 от СК.

Твърди се в исковата молба и не се оспорва, че между ищецът и ответницата са били налични брачни правоотношения, които са прекратени с Решение по бр.д. № 96/2008 г. на ПРС, ІІІ бр. състав. Ищецът твърди, че е изключителен собственик на ПИ с идентификатор 39918.501.461 с площ от 1427 кв.м., за който е отреден УПИ VII-57 от кв. 5 по плана на с. К., община „М.", област Пловдив, ведно с построените в имота: селскостопанска сграда с идентификатор - 39918.501.461.1, със застроена площ от 217 кв.м.; селскостопанска сграда с идентификатор - 39918.501.461.2 със застроена площ от 40 кв.м. и двуетажна жилищна сграда с идентификатор -39918.501.461.3 със застена площ от 89 кв.м. поради трансформация на лично имущество по отношение на поземления имот и двете селскостопански сгради и поради липса на съвестен принос в изграждането на двуетажната жилищна сграда, поради което същата е лична собственост на ищеца по приращение - чл. 92 от ЗС.

С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответницата че ищецът е изключителен собственик на ПИ с идентификатор 39918.501.461 с площ от 1427 кв.м., за който е отреден УПИ VII-57 от кв. 5 по плана на с. К., община „М.", област Пловдив, ведно с построените в имота: селскостопанска сграда с идентификатор - 39918.501.461.1, със застроена площ от 217 кв.м.; селскостопанска сграда с идентификатор - 39918.501.461.2 със застроена площ от 40 кв.м. и двуетажна жилищна сграда с идентификатор -39918.501.461.3 със застена площ от 89 кв.м. поради трансформация на лично имущество по отношение на поземления имот и двете селскостопански сгради и поради липса на съвестен принос в изграждането на двуетажната жилищна сграда, поради което същата е лична собственост на ищеца по приращение - чл. 92 от ЗС.Претендира разноски В отговора на исковата молба ответницата чрез нейния особен представител е заявил становище, че иска е недопустим, тъй като е предявен след изтичането на една година от прекратяването на брака. Сочи се, че решението за прекратяване на брака е в сила от 21.08.2008 г., а пък исковата молба е депозирана на 18.12.2009 г. По отношение на основанието на иска взема становище, че излиза извън посоченото в закона чл. 21, ал. 1 във вр. чл. 3 от СК.В с.з. на 31, 10, 2011год ответницата чрез своя особен представител признава, че по отношение на УПИ-то и построените две селскостопански сгради същата не спори, че са индивидуална собственост на ищеца, а спорно е собставеността върху жилищната сграда.

Съдът прецени събраните по делото доказателства, становищата и възраженията на двете страни и намери следното:

С нотариален акт за дарение № 106, т. 10 от 06.04.2000г. на Службата по вписванията при ПРС ищецът е придобил като лично имущество на основание чл. 20, ал. 1 от СК (отм.) в съсобственост със С. Д. и И. Д. процесния поземлен имот, ведно с находящите се в него две селскостопански сгради.С договор за доброволна делба № 253, т. 4 от 06.04.2000г. на Службата по вписванията при ПРС ищецът, заедно със С. Д. и И. Д. е извършил делба на придобитите с гореописаното дарение недвижими имоти, като в дял на ищеца са поставени 875/1400 идеални части от процесния недвижим имот, ведно с целите две стопански постройки, изградени в него. С нотариален акт за замяна № 107, т. 10 от 06.04.2000г. на Службата по вписванията при ПРС ищецът придобива и останалите 525/1400 идеални части от процесния поземлен имот с идентификатор 39918.501.461 с площ от 1427 кв.м., за който е отреден УПИ VII-57 от кв. 5 по плана на с. К., община „М.", област Пловдив. Така придобитите от ищеца идеални части са негово лично имущество, тъй като те са придобити срещу замяна с друго лично имущество на ищеца - чл. 21, ал. 1 от СК (отм.), придобито от него преди брака (сключен на 23.06.1982г.) с нотариален акт № 57, т. II от 05.02.1971г. на Нотариус при ПРС, а именно: дворно място с площ от парцел IV - 2 с площ от 525 кв.м., идентичен, съгласно представеното по делото удостоверение № 54/23.02.2000г., изд. от общ. „М.", кметство с. К., с парцел IX, пл. № 15, кв. 1 по регулационния план на с. К.. Всъщност ответницата не оспорва обстоятелството, че ищецът е индивидуален собственик поради трансформация на лично имущество на описания УПИ с посочен идентификатор и две стопански постройки в него.Ето защо и в тази му част искът се явява основателен и доказан и ще следва да се уважи.

Досежно жилищната сграда, построена в посоченото УПИ-установи се от мотивите на бр.д.№ 96/2008год на ПРС ІІІ бр.с., че фактическата раздяла между съпрузите датира от 1999година.Разрешението за строеж на процесната жилищна сграда е с № 164/25, 09.2002год/стр.9/, а строителството е започнало на 12, 10, 2002год/видно от приложената заповедна книга-стр.10-11/.С договор за дарение, неоспорен от ответницата с нотариална заверка на подписите от 10, 01, 2000год майката на ищеца З. И. С. подарила на сина си множество строителни материали за строителство на жилище в с.К..От удостоверение № 94-01-265/1/12, 03, 2010год на Община М.-стр.35 се установява, че строежът еднофамилна двуетажна жилищна сграда с площ от 89 кв.м., находяща се в ПИ № 39918.501.461 по КК на с.К. е с 63% степен на завършеност, като сроежът е изграден в груб вид. Установи се от писмените доказателства/ Удостоверение per. № 7800/06.08.2009г., изд. от ОД на МВР -Пловдив, от което е видно, че ищецът при пенсионирането си (08.07.1999г.) е получил обезщетение в размер на 19 967, 08 лв.; Данъчните декларации по чл. 41 от ЗДДФЛ (отм.) за 2001г. и 2002г., с които ищецът е декларирал, че е реализирал като земеделски производител общо доходи в размер на 19 000 лв.; Представените 11 бр. разпореждания за отпускане и осъвременяване на пенсия е видно, че за периода от 2002г. до 2008г. ищецът е получавал пенсия в общ размер над 20 000 лв.; Договор за банков кредит № 058-Фл/15.04.2002г. е видно, че ищецът е получил кредитни средства в размер на 5 000 лв; Удостоверение за брутен доход № 3463/17.12.2010г., издадено то „СТИНГ" АД е видно, че за периода от 2005г. до 2008г. ищецът е получил нетен доход от 7 651, 54 лв.; а от показанията на св. Т. се установи, че той също е предоставил в заем на ищеца сума в размер на 5 000 лв. за строителството на жилищната сграда. От показанията на св. Т. и св. М. се установява също и, че ищецът е реализирал значителни доходи от производство на земеделска продукция.От тези показания също така се установява, че в периода 1999-2008год ищецът живеел изцяло в с.К., а ответницата не е идвала в селото.Двамата съпрузи не контактували изобщо, дори и взаимно не посещавали събития в живота на децата си.Ищецът сам извършвал строителство, с помощта на дарените от майка му строителни материали –използвал майстори само за наливане на бетона и кофражите.През 2008год къщата била завършена в груб вид.От показанията на свид. Д. Г. се установява, че страните се разделили окончателно през 2004год, като ответницата заминала да живее при баща си, който бил зле със здравето.Спомените на свид.Г. за посещенията в с.К. и за разтоварването на строителни материали същата ги свързва с времето, когато ищецът бил полицейски началник-т.е преди 1999год, когато се е пенсионирал.Ищцата помагала в домакинството, грижела се за децата, правила събиране по повод завършване на средното образование, гледала и телета в дома на майката на ищеца.Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и логични, съответстващи на онази част от обективната действителност, на която те са станали очевидци или им е била преразказана.От заповед № 16/10, 11, 2008год/стр.165-гръб/ се установява, че към тази дата строежът е завършен в груб вид.

При така изложената фактическа обстановка Съдът формира и правните си изводи- По делото се установи, че сградата е завършена в груб строеж от представеното удостоверение № 94-01-265/1//12.03.2010г., изд. от общ. М. и от представената скица № 6409/05.03.2010., изд. от СГКК -Пловдив, в която сградата е отбелязана като обект на кадастъра с идентификатор - 39918.501.461.3. Съгласно чл. 23, т. 3 от ЗКИР, обект на кадастъра могат да бъдат само сгради, изградени в груб вид. От посочената по горе заповед № 16/10.11.2008г. следва, че най-рано към датата на постановяването й — 10.11.2008г., е била изпълнена покривната конструкция на сградата, с което тя е била завършена в груб вид.Бракът между страните, видно от приложеното бр.д.№ 96/2008год е прекратен на 21, 08, 2008год, т.е щом сградата е изградена в груб вид след прекратяване на брака собствеността върху нея е придобита също след прекратяване на брака между страните, поради което презумпцията за съвместен принос е неприложима.Това е така тъй като съгласно Постановление № 5 от 31.Х.1972 г. на Пленума на ВС дали едно имущество е съпружеска имуществена общност или лична собственост се преценява към момента на придобиването му.Доколкото за да се придобие една вещ, тя трябва да бъде годен обект на правото на собственост, а такъв съгласно чл.181 ал. 1 от ЗУТ сградата става след завършването й в груб строеж.Към датата на завършването й като груб строеж-10, 11, 2008год бракът между страните е бил вече прекратен, ето защо и ответницата не би могла да се позовава на съвместен принос.Това обуславя основателност на иска и досежно построената жилищна сграда в имота, индивидуална собственост на ищеца, която по силата на приращението е станала негова индивидуална собственост.

На осн. чл.78 ал.1 от ГПК с оглед изхода на спора ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 1313, 70 лв разноски за производството/ ДТ, възнаграждение за адвокат, възнаграждение за особен представител/.

Водим от горното, Съдът