Решение № 25 от 13.2.2025 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 276/2024 г.

Производството пред Ямболския окръжен съд е образувано след прекратяването на производството по гр.д. № 343/2024 г. по описа на Окръжен съд- гр. Сливен и изпращането му по подсъдност на ЯОС на основание чл.7, ал.2 от ЗОДОВ. С подадената искова молба /уточнена с молба от 24.07.2024 г./ М. Т. С. от гр.••••••• е предявил иск за осъждане на Окръжен съд- гр. Сливен да му заплати сумата от 140 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди- претърпени от ищеца душевна болка, страдание и адаптивно разстройство, по отношение на които се сочи, че са пряка и непосредствена последица от допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз от Окръжен съд- Сливен в производството по НОХД № 243/2018 г. по описа на Окръжен съд- гр. Сливен с приемането и прилагането към доказателствения материал по делото на препис от Искане вх. № 571/16 г. от 17.03.2016 г. на ОП- Сливен с правно основание чл.161, ал.1 от НПК, въз основа на което е образувано ЧНД № 151/2016 г. по описа на ОС- Сливен, по което е постановено Определение № 112 от 17.03.2016 г. По отношение на искането на ОП- Сливен се сочи, че не е издадено по установения ред, тъй като в същото липсват задължителни реквизити, посочени в Правилника за администрацията в съдилищата, издаден от ВСС, искането е без изходящ номер на Окръжна прокуратура- Сливен, входящ номер в Окръжен съд- Сливен, а това според ищеца сочи, че не е вписано като документ във входящия дневник и регистрите на съда. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл.30 от ПАС, съгласно която всички документи и дела, постъпващи в съда, се вписват във входящия дневник, и тъй като искането не притежава реквизитите на официален или частен документ, то няма как да бъде изискано и получено от наказателното деловодство на съда и приложено по НОХД № 243/2018 г. по описа на Окръжен съд- Сливен, съгласно протоколно определение от 27.03.2019 г. по цитираното наказателно дело. Ищецът сочи, че при приемането като годен доказателствен материал по делото на искането на Окръжна прокуратура- Сливен, Сливенският окръжен съд е съзнавал, че документа е манипулиран, не е издаден по установения ред, но въпреки това го е ползвал, за да докаже съществуването на неверни обстоятелства, удостоверени в документа, като демонстрация на това е очевидната липса на първа страница на всеки приет и издаден документ отбелязването на регистрационния номер, датата на вписване с положен подпис на деловодителя, съгласно изискванията на ПАС. Ищецът счита, че с действията си Окръжен съд- Сливен е нарушил правото му на справедлив съдебен процес, гарантирано в чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС, като счита, че е без значение кой е съставил този неистински, манипулиран документ, а съставянето на неистински документ или преправянето истински документ осъществява състава на чл. 308 от НК. С подадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът Окръжен съд- Сливен, представляван от М. Д.- Административен ръководител- председател на съдебния орган, е оспорил предявения иск с доводи за недопустимост и е направил искане за прекратяване на производството по делото. В тази връзка ответникът е посочил, че твърденията в исковата молба са за допуснати нарушения при администриране на преписката по ЧНД № 151/2016 г. на ОС- Сливен, образувано по цитираното в исковата молба искане на ОП- Сливен от 17.03.2016 г., а предвид приобщаването му като доказателство- за необоснованост и допуснати процесуални нарушения при разглеждане на НОХД № 243/2018 г. по описа на СлОС. Поддържа, че санкционирането на тези нарушения представлява гарантирано от НПК право на ищеца, надлежно упражнено в хода на наказателното производство, приключило с влязла в сила присъда, като инцидентната проверка за законосъобразност на тези нарушения в рамките на исковото производство по чл. 2в ЗОДОВ, е недопустимо. Ответникът счита, че нарушенията, на които се позовава ищеца в производството, следва пряко на нарушават норма от ПЕС, а такива твърдения в исковата молба не се съдържат, позоваването от ищеца на ПЕС е общо и формално, поради което предявеният иск е недопустим. Ищецът е оспорил предявеният иск и по същество като неоснователен, с възражения, че принципите на ефективна защита в справедлив публичен процес от независим и безпристрастен съд, залегнали в чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, съгласно който всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон; всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван, които права се припокриват с предоставените от ЕКЗПЧОС, са били гарантирани на ищеца и са надлежно упражнявани от него в течение както на разглеждане на НОХД № 243/2018 г. от Окръжен съд- Сливен, така и в осъществения в последствие пълноценно инстанционен контрол. При разглеждане на НОХД № 243/2018 г. от Окръжен съд- Сливен са съблюдавани всички принципи за осигуряване на ефективна защита на ищеца като подсъдим в наказателното производство и са предоставени изискуемите от правото на ЕС и вътрешното законодателство гаранции за достъп до правосъдие и разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд, включително за осъществяване на косвен контрол за законосъобразност. Ответникът поддържа, че не кореспондират с данните по НОХД № 243/2018 г. на Окръжен съд- Сливен и ЧНД № 151/2016 г. на същия съд твърденията на ищеца за ненадлежното администриране на искането на ОП- Сливен от 17.03.2016 г., по което е постановено определение № 112 от 17.03.2016 г. Същото е заведено с вх. № 1813/17.03.2016 г., послужило е за образуване на ЧНД №151/2016 г. и по надлежния ред е приобщено във воденото срещу ищеца наказателно производство, като инсинуациите за извършено престъпление документна измама са несъстоятелни. Ответникът навежда, че в производството по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ съдът не може да пререшава спора, приключил с влязъл в сила съдебен акт, в каквато насока са всеки един от доводите на ищеца за допуснати процесуални нарушения при постановяването на Определение № 112 от 17.03.2016 г., приобщено като част от досъдебното производство при разглеждането на НОХД № 243/2018 г. на Окръжен съд - Сливен. В обобщение ответникът изтъква, че в случая липсва действие или бездействие от страна на Окръжен съд- Сливен, което да е накърнило правото на ищеца на справедлив процес и достъп до правосъдие, регламентирани в чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС, при което не са налице предпоставките за ангажирането на отговорността му по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ. В о.с.з. ищецът М. С. се явява лично и поддържа исковата си претенция. Оспорва постъпилия от ответника отговор на исковата молба. По съществото на спора пледира за уважаване на предявения иск на основанията, наведени с исковата молба. Поддържа становище, че искането на ОП- Сливен от 17.03.2016 г. е антидатиран документ, съставен със задна дата, който демонстрира зависимост между съд и прокуратура, като оспорва и неговото авторство. Ответникът Окръжен съд- гр. Сливен не изпраща законен или процесуален представител в о.с.з. Представителят на ОП- Ямбол излага становище за недопустимост на исковата молба, като счита, че от изложеното в нея не се установява въз основа на кой акт се претендират заявените от ищеца неимуществени вреди- определението на Окръжен съд– гр. Сливен, с което е прието за редовно искане № 571/17.03.2016 г. на Окръжна прокуратура– Сливен, направено по реда на чл. 161, ал. 1 НПК, в който случай този въпрос е решен с постановеното Решение № 158/20.11.2024 г. на ЯОС по гр.д. № 169/2024 г. по описа на същия съд, а в случай, че се приеме, че исковата претенция се основава единствено и само на искането по чл.161, ал.1 от НПК на Окръжна прокуратура– Сливен като автор на този акт, който според ищеца е незаконосъобразен акт, то Окръжен съд- Сливен не е активно легитимирана страна да отговаря по исковата претенция, а същата следва да бъде насочена срещу Прокуратурата на Република България. Изложените доводи на представителя на ОП- Ямбол по съществото на спора са за неоснователност на исковата претенция. Счита се, че искане № 571/17.03.2016 г. на Окръжна прокуратура– Сливен, въз основа на което се претендират вреди от ищеца, не съставлява по своя вид акт по смисъла на ЗОДОВ, от който биха могли да настъпят вреди. Искането не е било отменено като незаконосъобразно, не е налице и такава процесуална възможност, а неговата законосъобразност не би могла да бъде предмет на преценка в настоящото гражданско производство. Поддържа се, че искането има единствено и само иницииращ характер по смисъла чл. 161, ал.1 и сл. от НПК за образуване на частно наказателно дело по описа на Окръжен съд– Сливен, в което съдебно производство е преценена основателността или неоснователността на това искане. При намирането му за основателно, е постановено определение, въз основа на което във воденото наказателно от общ характер дело са събрани доказателства, като валидността на тяхното събиране и тяхната годност е преценена на три съдебни инстанции и не е намерена по никакъв начин за укорима. Поради това се счита, че от това действие на прокуратурата и от решението на съдебния състав да приеме и да разгледа същото, по никакъв начин не са настъпили и не биха могли да настъпят претендираните с исковата молба вреди. Представителят на ЯОП счита, че всички съображения на ищеца се свеждат до формата и деловодното придвижване на искането на прокурора, постъпването му в съда и начина, по който същото е било разгледано, респективно деловодното отразяване на разглеждане на самото дело, а не на самото искане и издаденото въз основа на него съдебно определение. ЯОС, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна: По делото е установено и не е налице спор, че ищецът М. Т. С. е имал качеството на подсъдим по НОХД № 243/2018 г. по описа на ОС- Сливен. С Присъда № 10 от 30.04.2019 г., изменена с Решение № 58 от 07.03.2022 г. по ВНОХД № 273/2020 г. по описа на БАС, последното потвърдено с Решение № 96 от 26.02.2024 г. по н.д. № 319/2022 г. по описа на ВКС, ищецът е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 278, ал.6, предл. последно, вр. предл.1 от НК и по чл. 277а, ал.7 от НК. Присъдата е влязла в законна сила на 26.02.2024 г. Безспорно е и това, че в хода на наказателното производство, водено против ищеца, в неговата досъдебна фаза, в производство по чл. 161 от НПК е постановено Определение № 112 от 17.03.2016 г. от съдия при Окръжен съд-Сливен, с което е разрешено да бъде извършено на 22.03.2016 г. в периода от 07.00 ч. до 19.00 ч. претърсване в жилищата, обитавани от М. Т. С. в гр.•••••••, на ул.•••••••№•• и на ул.••••••••• и изземване на вещи и предмети, които могат да имат значение за ДП № 43 „ИП“/2016 г. по описа на ОД на МВР- Сливен, вх. № 571/2016 г., пор. № 64/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура- Сливен. Видно е от обстоятелствената част на това определение, че същото е постановено във връзка с постъпило на 17.03.2016 г. в канцеларията на ОС- Сливен искане на прокурор при ОП- Сливен за разрешаване по реда на чл. 161, ал.1 от НПК за извършване на претърсване на две жилища, находящи се в гр.•••••••• и изземване на предмети и вещи, които могат да бъдат от значение да ДП. Като доказателство по делото от ищеца е представено Искане на ОП- Сливен до ОС- Сливен с правно основание чл.161, ал.1 от НПК за разрешаване извършването на претърсване и изземване в жилищата на посочените адреси в гр.••••••••, по отношение на което сочи, че му е предоставено от ОС- Сливен в производството по НОХД № 243/2018 по описа на ОС- Сливен, в проведеното на 16.04.2019 г. о.с.з., във връзка с което представя и копие от протокола от това с.з. С протоколно определение от 27.03.2019 г. по НОХД № 243/2018 г. Сливенският е изискал от канцеларията на наказателното отделение на този съд препис от искането на ОП- Сливен, въз основа на което е образувано частното наказателно дело, по което е постановено Определение № 112 от 17.03.2016 г. на СлОС. С протоколно определение от 16.04.2019 г. по НОХД № 243/2018 г. съдът е приел и приложил към доказателствения материал по делото препис от Искане вх. № 571/16 г. от 17.03.2016 г. на ОП- Сливен с правно основание чл.161, ал.1 от НПК, въз основа на което е образувано ЧНД № 151/2016 г. по описа на ОС- Сливен, по което е постановено Определение № 112 от 17.03.2016 г. Видно от представената от ответника разпечатка от Входящия дневник по наказателни дела в ОС- Сливен за периода от 01.03.2016 г. до 31.03.2016 г., на 17.03.2016 г. в 08.59 ч. в деловодството на ОС- Сливен е постъпило процесното искане по чл. 161, ал.1 от НПК от ОП- Сливен, с вх. № 1813/17.03.2016 г., образувано в ЧНД № 151/201 г. по описа на ОС- Сливен и разпределено на дежурен съдия, съгласно представения протокол от 17.03.2016 г. за избор на съдия- докладчик. Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл.2в от ЗОДОВ, регламентиращ установения с практиката на СЕС принцип за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Държавата за вреди от нарушения на общностното право, допуснати от националните юрисдикции. Предявения иск се преценя за допустим. В исковата молба ищецът е изложил твърдения, с които обосновава съществено нарушение на норма от правото на Европейския съюз относно нарушение правото на ищеца на справедлив процес, като липсват оплаквания относно законосъобразността на влязлата в сила присъда, за която липсва спор, че е била проверена за нейната законосъобразност от последващ инстанционен контрол. Основателността на иск с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ, съобразно практиката на СЕС /решение от 19.11.91 по съединени дела C-6/90 и C-9/90 Francovich и Bonifaci; решение от 05.03.96 по съединени дела C-46/93 и C-48/93 Brasserie du Pеcheur и Factortame; решение от 30.09.03 г. по дело C224/01 Gerhard Kobler; решение от 11.07.15 по дело С-98/14 Berlington Hungary и др./, предпоставя кумулативното наличие на следните три предпоставки: 1 нарушаване на общностна норма, която предоставя право на частно- правен субект; 2 нарушението да е достатъчно съществено и явно такова и ще е налице не само в случаите, когато не е приложена относима общностна норма, но и когато същата е тълкувана в противоречие с постановената практика на СЕС по нейното приложение и основополагащи принципи на общностното право, както и когато се претендира отговорност поради решение на национален съд от последна инстанция, който не е изпълнил задължението си по чл. 267, ал. 3 ДФЕС за отправяне на преюдициално запитване. При ангажиране отговорността на държавата за постановени в нарушение на правото на ЕС съдебни актове следва да се отчете, че съгласно практиката на СЕС /дело С224/01/ реализирането на тази отговорност следва да стане при зачитане силата на пресъдено нещо на решението, за което се твърди, че е причинило вредите. Възможността за отговорност на държавата в тези хипотези няма за последица преразглеждане на спора, предмет на решението, в това число проверка неговата допустимост и правилност, нито анулиране на неговия стабилитет. Преценката е единствено дали е налице явно и съществено нарушение на общностното право в контекста на конкретните обстоятелства и фактори; 3.наличието на пряка причинно- следствена връзка между нарушението и причинената вреда. Посочените материалноправни предпоставки трябва да са налице кумулативно- липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата. Правото на ефективен достъп до правосъдие и до ефективна съдебна защита– или правото на справедлив съдебен процес, прогласено в чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС и в чл. 47 ХОПЕС, включва няколко основни права– право на достъп до съд; право на независим и безпристрастен съд; право на публично гледане на делото; право на справедливо правораздаване и право на гледане на делото в разумен срок. Визираните разпоредби установяват процесуални гаранции за страните по делата. Тези гаранции предполагат всяка страна да може да представи твърденията си и да ангажира доказателства; да противопостави своите доводи на доводите на другата страна и да оспори неблагоприятните за себе си доказателства. Решаващият съд следва да направи надлежно проучване на доказателствата и твърденията на страните; решението на съда следва да бъде в достатъчна степен мотивирано, така че страните по делото да получат ясен отговор на своите доводи; решението следва да отговаря на последователната съдебна практика по идентични факти и правни въпроси. Оплаквания за нарушения, касаещи изхода на процеса пред националния съд; оплаквания, че фактите по делото са преценени неправилно или че националният закон е интерпретиран неправилно от съдилищата са без правно значение (в този см. е решението по делото Brualla Gomez de la Torre v. Spain). Правилността на съдебните актове се проверява посредством инстанционен контрол, като установеното в закона право на обжалване на първоинстанционното съдебно решение и неговото упражняване чрез подадената срещу решението въззивна и касационна жалба, изключват нарушение по чл. 13 ЕКЗПЧОС. Предвид горните разяснения и след преценка на доказателствената съвкупност по делото, ЯОС намира, че от ответника Окръжен съд- Сливен не е допуснато очевидно, явно нарушение на общностното право– чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС; чл. 13 ЕКЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС, нито са налице действия или бездействия на ответника, които да са в пряка причинна връзка с твърдените в исковата молба неимуществени вреди. От правото на справедлив процес, установено с текста на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС и еквивалентът му по чл. 47 ХОПЕС, произтичат няколко основни права, като настоящият състав на съда намира, че нито едно от тях не е накърнено от ответника Окръжен съд – Сливен, който е приел и приложил към доказателствения материал по делото препис от искането на Окръжна прокуратура- Сливен по чл.161, ал.1 от НПК в проведеното на 16.04.2019 г. о.с.з. Гаранциите, които посочените по- горе норми от правото на ЕС предоставят на частноправните субекти, са процесуални и се свеждат до възможността лицето да се обърне към съд и да представи своите доводи и доказателства, а съдът да има нужната компетентност да разгледа спора по същество и да се произнесе по неговата фактическа и правна страна. Допустими са разумни ограничения от страна на държавата на това право, което не е абсолютно, каквито ограничения могат да бъдат свързани с изисквания за допустимост на исковете и обжалванията /напр. решението по делото Manibardo Garcia v. Spain, § 36/. В разглеждания случай всички установени процесуални гаранции са предоставени на ищеца и същият не е бил лишен от справедлив процес. Исковата претенция се основава на твърдения, че приетото като доказателство по НОХД № 232/2018 г. по описа на ОС- Сливен искане от 17.03.2016 г. не е издадено по установения ред, тъй като в него липсват задължителни реквизити- липсва изх. номер на ОП- Сливен, вх. номер на ОС- Сливен, а последното сочи, че не е вписано като документ във входящия дневник и регистрите на съда. В разпоредбите на НПК е регламентиран процесуалния ред за извършване на претърсване и изземване като способ на доказване. Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал.1 от НПК, в досъдебното производство претърсване и изземване се извършват с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието, по искане на прокурора. От доказателствата по делото се установява, че до Окръжен съд- Сливен на 17.03.2016 г. е отправено искане да бъде разрешено извършването на претърсване и изземване на посочените адреси. Искането съдържа данни за лицето, което го е изготвило- Борислав Сяров- прокурор в ОП- Сливен, обосновано е с воденото ДП № 43 „ИП“/2016 г. по описа на ОД на МВР- Сливен срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 278, ал.6, предл.3 от НК. В искането са посочени данни за местата, в които се иска да бъде разрешено от съда извършването на процесуално- следствените действия претърсване и изземване, в достатъчна степен са контретизирани и вещите, които ще бъдат предмет на исканите действия по претърсване и изземване. Искането е постъпило в Окръжен съд – Сливен на 17.03.2016 г. в 8.59 ч., заведено е във Входящия дневник по наказателни дела, воден в ОС- Сливен с вх. № 1813/2016 г., образувано е в ЧНД № 151/2016 г. по описа на ОС- Сливен, разпределено е на дежурен към датата на постъпване на искането в съда съдия. Искането е разгледано в деня на постъпването му от съдия Радка Дражева, която е постановила Определение № 112 от 17.03.2016 г. В НПК не е предвиден съдебен контрол на актовете на съда, с които се разрешава извършване на претърсване и изземване в досъдебното производство, вкл. и контрол върху исканията на прокуратурата по чл.161 от НПК. Върху законосъобразността на извършеното претърсване и изземване се осъществява косвен контрол от съда, разглеждащ наказателното производство в съдебната му фаза, който следва да извърши преценка относно това допуснати ли са съществени процесуални нарушения при събирането на доказателства и ако такива са допуснати, да не ги цени, изключвайки ги от доказателствената съвкупност. Преценката за валидност на съдебния акт, който е постановен по това искане, следва да бъде извършена от наказателния съд, вкл. и по реда на инстанционния контрол, разгледал наказателното производство, приключило с влязла в сила осъдителна присъда спрямо подсъдимия. Това разрешение е относимо и относно твърдението на ищеца за пороци относно формата и съдържанието в искането на ОП- Сливен, въз основа на което е постановено Определение № 112/17.03.2016 г. ЯОС, запознавайки се с решението от 26.02.2204 г. по н.д. № 319/2022 г. на ВКС, както и с решението по ВНОХД № 273 по описа за 2020 г. на БАС, които са публични, констатира, че при извършената въззивна и касационна проверка на постановената присъда против подсъдимия, БАС и ВКС по повод оплакванията на ищеца /подсъдим в наказателното производство/ са извършили косвен контрол за законосъобразността и валидността на Определение № 112 от 17.03.2016 г., постановено въз основа на процесното искане на ОП- Сливен. В настоящия случай на ищеца като страна в производството НОХД № 243/2018 г. по описа на ОС- Сливен- подсъдим, са били предоставени всички установени процесуални гаранции за справедливо и публично гледане на наказателното дело от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Това право на ищеца в качеството му на подсъдим по НОХД № 243/2018 г. по описа на ОС- Сливен не е било нарушено, по начина, по който се твърди в исковата молба- чрез приемане като доказателство от ОС- Сливен на искането на ОП- Сливен по чл. 161, ал.1 от НПК за разрешаване извършването на претърсване и изземване. Ищецът е взел участие в наказателното производство, като е имал възможност да се защитава. По негово искане е изискано и прието като доказателство в наказателното производство копие от искането на Окръжна прокуратура- Сливен искането по чл.161, ал.1 от НПК, предоставена е възможност на подсъдимия /сега ищец/ да се запознае с искането и да вземе становище по същото, от което право той се е възползвал. След постановяване на присъдата по наказателното дело от ответния съд като първа инстанция, подсъдимият, сега ищец, надлежно е упражнил и предвиденото в националното законодателство право на въззивна и касационна жалба против постановената от ОС- Сливен присъда до въззивната и касационната инстанция, във връзка с които са образувани ВНОХД № 272/2020 г. по описа на Апелативен съд- Бургас и н.д. № 319/20200 г. по описа на ВКС. В подадените жалби е изложил доводи за незаконосъобразност на извършеното претърсване и изземване, на които както въззивната, така и касационната инстанция са дали отговор, като са се произнесли съобразно нормативно установената си компетентност и в съответствие с действащото законодателство, регламентиращо достъпа до въззивно и касационно обжалване. Делото е публично разгледано от независим и безпристрастен съд. В производството по настоящото дело с предмет иск по чл. 2в от ЗОДОВ, събраните в наказателния процес доказателства не могат да бъдат обект на анализ и преценка, а с решението си гражданския съд не може да извърши ревизия на влязлата в сила присъда, постановена от наказателния съд. Предвид изложеното, по делото не се установява и нарушение на правото по чл.6 от ЕКЗПЧОС и по чл. 13 ЕКЗПЧОС, изискващо от държавите– членки да предвидят в националните си правни системи ефективни вътрешноправни средства за защита срещу нарушения на права, установени с ЕКЗПЧОС. Европейският съд в практиката си (напр. решението по делото Cambell and Fell v. Uk ) е изяснил, че задълженията по чл. 13 ЕКЗПЧОС са допълнителни и са в смисъл, че задължение на държавата е да предвиди средство за защита за претенции относно нарушения, които преминават прага на „вероятна защитимост". Касае се за процесуални гаранции за защита, които не придават материалноправен характер на чл.13 от ЕКЗПЧОС. В случая ищецът е упражнил надлежно правото си на достъп до съд и защита, упражнил е правото си на обжалване, по което е получил отговор на оплакванията и на наведените доводи, с решения по същество е дадено разрешение по приложението на материалния закон, поради което всички процесуални гаранции на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС са спазени. Изложеното до тук обосновава извод, че липсва един от кумулативните елементи от правопораждащия вземането за обезвреда фактически състав- не са налице твърдените нарушения на правни норми на ЕС, респективно на установената с решенията на СЕС практика по прилагането или тълкуването им, което нарушение да е съществено и явно. Липсата на един от елементите от фактическия състав като последица води до неоснователност на предявения иск, поради което и съдът не дължи излагане на мотиви по въпроса за наличието или липсата на останалите елементи от фактически състав– вредите и причинната връзка. По изложените съображения съдът приема, че при осъществената от ответника правораздавателна дейност, свързана с приемането и прилагането към доказателствения материал по делото на препис от Искане вх. № 571/16 г. от 17.03.2016 г. на ОП- Сливен с правно основание чл.161, ал.1 от НПК, въз основа на което е образувано ЧНД № 151/2016 г. по описа на ОС- Сливен, по което е постановено Определение № 112 от 17.03.2016 г. не е било допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, при което и предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, за които се твърди, че са претърпени от такова нарушение, е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. При този изход на спора, право на разноските по делото има ответникът, но същият не заявява претенция за разноски и такива не му се присъждат. Водим от изложеното, Ямболският окръжен съд