Решение № 1838 от 25.10.2024 г. на Административен съд - Враца по дело № 331/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на „Е. м. З.“ ЕАД /•••/ – •••, чрез пълномощник С. В., • на дружеството, против РЕШЕНИЕ №22/19.02.2024г., постановено по АНД № 519/2023г. на Районен съд - Лом, с което е потвърдено Наказателно Постановление /НП/ № НП-16/06.04.2023 г. на Председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което НП е наложена на касатора „имуществена санкция“ в размер на 60 000 лв., на основание чл.206 ал.3 вр. чл.206 ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. В касационната жалба на „ЕРМ-З.“ АД, са изложени твърдения, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Излагат се съображения на първо място, че РС при повторното разглеждане на делото, не е обсъдил възраженията на „ЕРМ З.“ АД и същите са отхвърлени формално и декларативно. Твърди се, че РС е пренебрегнал процесуалното си задължение да изложи ясни, точни, изчерпателни и законосъобразни мотиви по всички основни фактически и правни въпроси. Твърди се че РС не е обсъдил по-новите административни актове от Методиката, а именно: Правилата за разпределение на електроразпределителната мрежа и Общите условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа, в която насока се излагат съображения. Цитира се съдебна практика. Твърди се още в касационната жалба, че не е налице „повторност“. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП. Претендират се разноски. В с.з. пред съда пълномощника поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Ответникът КЕВР, чрез пълномощник – ••• К. К., пред съда и в писмено становище от същия, оспорва касационната жалба, като неоснователна и недоказана, и иска отхвърлянето й. Излагат се съображения в писмените бележки за правилност на решението на РС и аргументи против твърденията в жалбата. Претендират се разноски. Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания. Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 АПК и същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Оспореното решение на РС е правилно. Предмет на касационна проверка е Решение № 22/19.02.2024г., постановено по АНД № 519/2023г. на Районен съд - Лом, с което е потвърдено НП № НП-16/06.04.2023г. на Председателя на КЕВР. С НП за нарушение по чл.206 ал.1 от ЗЕ и на основание чл.206 ал.3 от ЗЕ, на „ Е. З.“ ЕАД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 60 000 лв. – затова, че за периода от 17.10.2022г. до 25.10.2022г. е доставило на абонат на адрес•••, електрическа енергия с качество, неотговарящо на определените показатели в т.3.2.1.3.2 от Методиката за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на ел. енергията и качество на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайни снабдители – Методиката, с което е нарушило т.3.3.1 от Лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004г. за разпределение на електрическа енергия, като деянието е извършено при условията на „повторност“. За да потвърди оспореното НП, въззивният съд е приел в решението си, че от доказателствата по делото, писмени и гласни, които е обсъдил, се налага единствено възможния извод, че дружеството не е изпълнило своите задължения, предвидени в т.3.3.1 от Лицензията, да доставя на клиента електрическа енергия съответстваща на установените показатели за качество. Изложил е съображения относно действието във времето на Методиката и стандарта БДС EN 50160: 2007. Приел, е че квалификацията на нарушението е правилна, в т.ч. и наличието на „повторност“. Обсъдил е, че не е налице маловажен случай на адм. нарушение. Приемайки, че нарушението е правилно индивидуализирано и размера на наложеното наказание съответстващо, РС е потвърдил НП изцяло, като законосъобразно. Осъдил е „ ЕРМ З.“ ЕАД да заплати на КЕВР разноски в размер на 80.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и да заплати по сметка на РС Лом сумата от 550.00 лв., представляваща възнаграждение на вещо лице за изготвена СТЕ, изплатено от бюджета на съда. Настоящето производство е второ по ред пред административен съд. Първоначално с Решение №102/19.07.2023г. по АНД № 223/2022г.на РС-Лом е потвърдено НП № НП-16/06.04.2023 г. на Председателя на КЕВР. С Решение № 616/16.10.2023г. по КАНД № 575/2023г. на АдмС Монтана е отменено горното решение на РС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС Лом. С Решение № 22/19.02.2024г., постановено по АНД № 519/2023г. на Районен съд - Лом, отново е потвърдено НП № НП-16/06.04.2023г. на Председателя на КЕВР. По жалба против това решение е образувано КАНД № 173/2024г. на АдмС Монтана, което е изпратено с Определение №498/ 03.04.2024г. на ВАС за определяне на равен по степен адм. съд, който да разгледа делото, тъй както не може да се сформира надлежен касационен състав. С Определение № 5532/08.05.2024г. по адм.д. № 3715/2024г. на ВАС делото на АдмС Монтана е изпратено за разглеждане от АдмС Враца. Не е спорно по делото, че "ЕРМ З." ЕАД е титуляр на Лицензия за дейността „разпределение на електрическа енергия" № Л-135-07 от 13.08.2004г. /Лицензията/. Съгласно т.3.3.1 от Лицензията, лицензиантът осигурява непрекъснато разпределение на електрическата енергия по мрежата с определено качество и предоставя услуги на потребителите в съответствие с показателите за качество на електроснабдяването, определени с решение на Комисията. С Решение № 87 от 17.06.2010 г. Комисията приема Методика за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качеството на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайните снабдители /Методиката/. В т. 3.2.1.3.2 от Методиката е предвидено, че при нормални условия на работа 95 % от усреднените за 10 min ефективни стойности на захранващото напрежение, в продължение на произволен период от една седмица, трябва да бъдат в обхвата на Un ± 10 %; всички / 100% / усреднени за 10 min ефективни стойности на захранващото напрежение, трябва да бъдат в обхвата на Un = + 10 %/ - 15 %. Със Заповед № З-Е-1129 от 11.08.2022г. и Заповед № З-Е-1218 от 28.10.2022г. на председателя на Председателя на КЕВР е извършена планова годишна проверка, съгласно предвиденото в Лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004г., издадена от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД. Проверката е била във връзка на постъпили жалби срещу електроразпределителното дружество относно лошо качество на ел. енергия, въз основа на което КЕВР е възложило извършването на замервания на доставената електрическа енергия от „Е. м. З.“ ЕАД, като една от жалбите е била на Л. Т. за обект на адрес ••••••••••••••••••••••••••••. Извършена е от КЕВР проверка като е замерена електрическата енергия за периода от 26.10.2022г. до 02.11.2022г., за което е съставен Констативен Протокол № ПЛ-КЕВР-2/26.10.2022г., където е отразено измерването по доставената енергия за електроснабеден обект с абонатен №•••••••••• на адрес: •••. Резултатът от проверката и Констативен Протокол № ПЛ-КЕВР-2/26.10.2022г. е че доставяната енергия не отговаря на тази, която е определена в т.3.2.1.3.2 на Методиката, а именно 98, 7 % от фаза А от регистрираните ефективни стойности на захранващото напрежение са в рамките на допустимите отклонени- UN/230V/=+10%/-15%. По въззивното дело е допусната, назначена и изслушана СТЕ, която съдът е приел изцяло. В заключението си вещото лице е направило обобщение, че не са били налице фактори, които да влияят на стойностите на напрежението, което да доведе до това напрежението да е извън допустимите граници от +10/-15 %. Този извод вещото лице прави като уточнява, че процесния имот не е отдалечен обект, а е къща намираща се в границите на •••. Нещо повече конкретизира и че местоположението на имота не се различава от това на други къщи от селото като отдалеченост. С експертизата се изключва категорично като причина отдалечеността на абоната от захранващия трафопост да получава качествена електроенергия, за която е заплащал. С оглед на изложеното, районният съд обосновано е приел, че от доказателствата по делото е установено, че санкционираното дружество е нарушило т. 3.3.1 от Лицензията. Решението на районния съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. С ъдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са становищата на страните и са формирани съответните правни изводи, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК не следва да бъдат повтаряни. Касационната инстанция споделя и мотивите на РС за наличие на "повторност". Правилно РС е приел, че настоящото административно нарушение е извършено при условията на повторност, поради което не е намалил размера на имуществената санкция на наказаното дружество. Безспорно е, че в специалния Закон за енергетиката липсва легална дефиниция за "повторност" на нарушението, поради което приложима в случая е дадената в § 1, ал. 2 от ДР на ЗАНН легална дефиниция, съгласно която, предвиденото наказание за повторно неизпълнение на задължение от юридическо лице се налага, когато неизпълнението на задължение от юридическо лице е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид или имуществена санкция за неизпълнение на задължение от същия вид, освен ако в специален закон е предвидено друго. Видно е от приложеното Решение № 4112 от 20.06.2022г. на Административен съд - София град, постановено по КАНД № 3497/2022 г. по описа на съда (на л. 41 от дело №223/2023г. на РС Лом), с което е оставено в сила Решение № 560/16.02.2022 г. по АНД № 9279/2021 г. по описа на СРС (последното изменящо издадено наказателно постановление за същото нарушение на "Е. м. З." ЕАД), че от влизане в сила на акта на касационната инстанция АССГ – 20.06.2022 г. до извършване на настоящото нарушение в периода от 17.10.2022 г. до 25.10.2022 г., не е бил изтекъл период, надвишаващ едногодишния срок съгласно легалната дефиниция на § 1, ал. 2 от ДР на ЗАНН. С оглед на това, правилно РС е приел, че извършеното нарушение следва да бъде квалифицирано като осъществено при условията на повторност и да се приложи санкционната разпоредба на чл. 206, ал. 3 от ЗЕ. Не може да се сподели възражението на касатора, че са налице условията, визирани в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и случаят следва да се квалифицира като "маловажен". Конкретното нарушение е формално и за съставомерността му не се изисква настъпването на вредни последици. Освен това, обстоятелствата по извършването на нарушението не разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид, поради което не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Дори напротив, с ангажираните от страна на КЕВР доказателства - наличието на издадено предходно НП на "Е. м. З." ЕАД именно за същото по вид нарушение, съдът намира, че деянието не може да се квалифицира като маловажно. В тази връзка, следва да се имапредвид, че съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2, т. 1 от ЗЕ, за една обособена територия се издава само една лицензия за разпределение на електрическа енергия, което означава, че е налице установено със закон монополно положение, което е изключение от конституционно прогласеното основно начало на държавно управление – принципа на свободна пазарна инициатива, на който се основава икономиката на Р България – чл. 19, ал. 1 от КРБ. Ето защо, извършеното от наказаното дружество административно нарушение по принцип се характеризира с по-висока степен на обществена опасност, доколкото дейността по разпределение на електрическа енергия се явява монополна за дадена територия и при съмнение за качеството на доставената електрическа енергия от отделния клиент, последният е лишен от възможността да избере друго дружество. На това основание също няма как да намери приложение институтът на маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН. Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира подробно изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на оспореното решение за израз на правото на защита, а не релевантен по делото факт. РС при повторното разглеждане на делото е обсъдил възраженията на „ЕРМ З.“ АД и същите са отхвърлени обосновано. Изложени са ясни, точни и законосъобразни мотиви по всички основни фактически и правни въпроси, поставени за разрешаване пред него. Към датата на установяване на адм. нарушение не са липсвали установени по надлежния ред задължителни показатели за качество. Установено е несъмнено извършено адм. нарушение по смисъла на чл.206 ал.1 от ЗЕ в условията на повторност по смисъла на чл.206 ал.3 от ЗЕ. При осъществения контрол по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и с материалния закон. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. При този изход на делото следва да се присъдят разноски на ответника КЕВР София, сумата от 160 лв. /сто и шестдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение - съгласно чл.143 ал.3 от АПК вр. чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ Водим от гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 вр.чл.218 АПК Административен съд Враца