Решение № 2487 от 29.7.2024 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 484/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано по касационна жалба, подадена от земеделски производител С. К. М. с ЕИК......, адрес [населено място], [улица], чрез...Ц. Д. от ВТАК, срещу Решение № 13/ 23.0...202.. г. по АНД № 2023..1..0200265/ 2023 г. по описа на Районен съд – Павликени. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 0..-001..05/ 26.10.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ - Велико Търново, с което на ЗП С. К. М., за извършено в качеството му на работодател нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/, и на основание чл...1.., ал. 3, вр. с чл...15в, ал. 2 от КТ, е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 600, 00 лв., и земеделският производител е осъден да заплати на ИА „ГИТ“ – [населено място], разноски по делото на РС - Павликени, в размер на 130, 00 лева. Касаторът навежда оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и явна несправедливост на наложеното наказание – касационни основания по чл 3..8, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Излага подробни доводи за налични в административната фаза на производството съществени процесуални нарушения, както и за такива, допуснати от съда, които са ограничили правото му на защита и в крайна сметка са обусловили издаването на обжалваното решение при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие на материалния закона. По същество твърди недоказаност от обективна и субективна страна, на претендираното от АНО административно нарушение, изразяващо се в допускане полагането на труд от лице с което правоотношението не е уредено чрез сключването на трудов договор в писмена форма, при което работодателят не е изпълнил задълженията си по 62, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. Намира и че наложеното наказание е явно несправедливо, предвид факта, че наличието на същото препятства бъдещо участие на земеделския производител в процедури по възлагане на обществени поръчки, предвид разпоредбите на чл 5.., ал. 1, т. 6 и чл. 57, ал. 3, т. 2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. В тази връзка представя писмени доказателства, приети от съдебния състав. От настоящата инстанция се иска да отмени обжалваното съдебно решение и да се произнесе по съществото на спора, като отмени наказателното постановление, издадено от директора на ДИТ - Велико Търново, алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника си, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и такива, развити в хода на устните състезания, и в писмени бележки. Ответникът - директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - Велико Търново, не се явява и не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание. В представени отговор и писмено становище, чрез пълномощника си по делото гл. юрисконсулт С. С., заявява, че оспорва касационната жалба. Развива доводи за неоснователност на същата и правилност на обжалваното решение на РС - Павликени. Моли същото да бъде оставено в сила, претендира присъждане на направените съдебни разноски за производството пред настоящата инстанция. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на РС - Павликени е постановено при изяснена фактическа обстановка, а по същество намира за правилни изводите за законосъобразност на издаденото от ответника по касационната жалба наказателно постановление. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства се установява, че обратно на поддържаното от касатора, районния съд е постановил решението си при правилно установена фактическа обстановка. На дата 02.08.2023 г., около 11: 00 часа, при проверка по спазване на трудовото законодателство, от служители в ДИТ - Велико Търново е посетен обект, , Разсадник за декоративни храсти“, намиращ се в [населено място], общ. Павликени, обл. Велико Търново. В посочения разсадник служителите са заварили лицето С. Н. Н. с [ЕГН], което се е занимавало с плевене на растения. С. Н. е била накарана от проверяващите да попълни „Списък на работниците и служителите в обект разсадник, [населено място] към 02.08.2023 г., 11: 1.. часа, заварени по работни места“, в който е отбелязала, че изпълнява длъжността „работник“ в разсадника. Попълнила е и декларация, в която е посочила, че работи в Разсадник „Манчеви“ в [населено място] от месец май 2023 г., на длъжност „работник.., с работно време от 08: 00 часа до 1..: 00 часа, няма сключен трудов договор, има сключен граждански договор, получава седмично възнаграждение, в размер на 200, 00 лв., последното такова е получила на 28.07.2023 г., изплатено от земеделски производител С. К. М.. Декларирала е също, че е поела ангажимент към ЗП С. К. М. да извършва срещу възнаграждение в размер на 200.00 лв., без срок, услугата „плевене“ почивните дни са събота и неделя, ползва почивки през работния ден, извършва плевене, сеене на цветя. Междувременно на място в разсадника е пристигнал С. К. М., който в качеството си на собственик на обекта, подписал списък на работниците и служителите в обекта без възражения и проверяващите са му изискали да представи документи във връзка със спазването на трудовото законодателство в обекта. Не се спори, че от касатора са представени такива документи за работодател ЗП С. К. М., вкл. идентификационна карта на земеделския производител, два броя граждански договори от дати 22.05.2023 г. и 17.07.2023 г. с възложител ЗП С. К. М. и изпълнител С. Н. Н., приемо-предавателни протоколи към тези договори, сметка за изплатени суми по чл...5, ал... от ЗДДФД от 10.07.2023 г. /по договора от 22.05.2023 г./, ведомост за граждански договори на ЗП С. К. М. за месец 07.2023 г., декларации обр. № 6 за дължими осигурителни вноски и данък по чл...2 ЗДДФЛ за месеци 05.2023 г., 06.2023 г. и 07.2023 година. От земеделския производител са представени също заверени копия от Правилник за вътрешния трудов ред в ЗП С. К. М., обект „Разсадник за декоративна растителност“ – [населено място] и от Вътрешни правила за организация на работната заплата на същия работодател, за същия обект, План за действие по осигуряване ЗБУТ в обекта, програми за провеждане на начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и пожарна безопасност и за провеждане на инструктаж на работното място и на периодичен иструктаж, служебни бележки № 1/ 22.05.2023 г. и № 2/ 17.07.2023 г., издадени от ЗП С. К. М., за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на С. Н. Н., книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа, с вписване, че на Н. са проведени начален инструктаж и инструктаж на работното място на 22.05.2023 г. и 17.07.2023 г., списък на работно облекло и личните предпазни средства, за длъжността „работник разсадник“ в процесния обект и протокол от 22.05.2023 г., удостоверяващ получаването от С. Н. на шапка, гумени ботуши и 2 броя тениски, като работно облекло и ЛПС. Освен изброените документи, от ЗП С. К. М. е било представено и трудовото досие на лицето Г. Д. К., започнало работа на длъжността „работник разсадник“ в обект „Разсадник за декоративна растителност“ – [населено място], въз основа на трудов договор от 0...08.2023 година. На последно място, проверяваният субект е представил и декларация от дата 21.08.2023 г., съгласно която С. Н. е наета от ЗП С. М., от дата 22.05.2023 г., за определена дейност - плевене и засаждане на растения, полага труд от понеделник до петък в различен часови интервал, срещу възнаграждение, място на работа [населено място], общ. Павликени, обл. Велико Търново. При извършената проверка по документи в периода 21.08.2023 г.- 28.08.2023 г., въз основа на установяванията при проверката на място, предоставените им документи и допълнителни служебно извършени справки, от проверяващите е било преценено, че от земеделския производител са допуснати нарушения на трудовото законодателство, между които работа на С. Н. по трудово правоотношение, без сключен писмен трудов договор. Констатациите от проверките на място и по документи са отразени в Протокол за извършена проверка № ПР2329023/ 28.08.2023 г., с дадени предписания за отстраняването на нарушенията и срокове за изпълнение. От участвал в проверката инспектор в ДИТ – Велико Търново, в присъствието на С. К. М., е бил съставен АУАН № 0..-001..05/ 29.08.2023 г., за извършено от ЗП С. К. М., в качеството му на работодател, нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. Актът е връчен на нарушителя на датата на издаването му, като в същия не са вписани възражения. В срока по чл....., ал. 1 от ЗАНН от земеделския производител е било подадено писмено възражение против констатациите в АУАН с твърдения, че към момента на проверката обектът „Разсадник за декоративна растителност“ – [населено място] не е стопанисван от него, а от „Манчеви 2020“ ЕООД, поради което ЗП С. К. М. няма качеството на работодател по отношение на лицата, работещи в този обект, както и за изначалната липса на трудово правоотношение, като основание за извършваната от С. Н. дейност в този обект. Към възражението са били приложени писмени доказателства - Разрешение № 1997/ 2009 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол; Удостоверение № 3605/ 13.08.2009 г. на същата изпълнителна агенция, договор за наем от 2015 г. и анекс към него от 2016 г., анкетни формуляр на Общинска служба по земеделие - Павликени; договори за заем за послужване от 2020 г.; договор за наем на недвижим имот от 2020 г. с три броя анекси към същия, платежни нареждания за преведена наемна цена. Възражението е прието за неоснователно и въз основа на преписката по издаването на посочения по-горе АУАН от директора на ДИТ - Велико Търново е издадено Наказателно постановление № 0..-001..05/ 26.10.2023 г., с което за извършено нарушение чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, и на основание чл...1.., ал. 3, вр. с чл...15в, ал. 2 от КТ, на ЗП С. К. М. е наложено наказание „глоба“ в посочения по-горе размер. Наказателното постановление е връчено на санкционираното лице на дата 30.10.2023 г. и е обжалвано от него пред РС – Павликени в срока по чл. 159, ал. 2 от ЗАНН. Пред въззивния съд санкционираното лице е навело оплаквания за процесуална и материалноправна незаконосъобразност на наказателното постановление, в преобладаващата си част идентични с изложените в касационната жалба. При разглеждането на делото от РС - Павликени са приобщени документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка и допълнително представените такива от страните /част от коите вече съдържащи се в преписката/, както и изискани такива от неучастващо в производството лице - ТД на НАП – Велико Търново. Изслушани са показанията на свидетелите С. Е. /актосъставител/, Д. А. и Ж. Д. /служители на ДИТ, участвали в проверката/, Г. К. /работник на санкционираното лице/, както и обясненията на С. К. М.. От жалбоподателя в него производство са направени доказателствени искания за назначаване на техническа и счетоводна експертизи, с посочени задачи и за изискване на видеозаписите от видеокамера в сградата, в която се помещава ДИТ – Велико Търново, от датата на съставянето на АУАН. Тези доказателствени искания не са уважени от съда, с мотиви за неотносимост към разглеждания спор, а конкретно искането за счетоводна експертиза – поради целене доказването на факти, подлежащи на установяване с писмени доказателства. Въз основа на изяснените описани по-горе обстоятелства и след извършване на проверка по отношение законосъобразността на АУАН и НП, районният съд е формирал извод за неоснователност на тези оплаквания. Той е преценил, че извършеното от ЗП С. К. М. деяние осъществява от обективна и субективна страна 0признаците на нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, обосноваващо отговорност по чл...1.., ал. 3 от същия кодекс. Той е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на АУАН и на НП, установяващи и санкциониращи посоченото деяние, съответствие на същите с установените в ЗАНН формални изисквания и правилност на дадената от административно наказващия орган квалификация на извършеното нарушение. Въззивният съд е преценил като правилен и размера на санкцията, определена с наказателното постановление, близък до предвидения от закона минимум, както и че в случая са неприложими разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН, нито тази на чл...15в от КТ, за което е изложил нарочни съображения. С тези мотиви въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление и е осъдил жалбоподателя в него производство да заплати на ИА „ГИТ“ – [населено място], разноски по делото в размер на 130, 00 лева. Постановеното от Районен съд – Павликени решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Обратно на поддържаното от касатора, при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Обосновани са мотивите на въззивния съд за оставяне без уважение на някои от доказателствените искания на санкционираното лице, като целящи доказване на вече установени факти или на такива без значение за разглеждания спор. Искането на земеделския производител за установяване чрез експертиза на обстоятелството кои поземлени имоти са включени в „Разсадник Манчеви“ и в кои от тях се отглеждат цветя и декоративна растителност, е изцяло неотносимо към предметното съдържание на разглеждания от решаващия състав спор. Всички писмени и гласни доказателства, вкл. ангажираните от санкционираното лице, еднозначно установяват, че възлагането на С. Н. Н., на работата по плевене и засаждане на декоративни растения в „Разсадник за декоративна растителност“ – [населено място], е извършено именно от С. К. М., в качеството му на земеделски производител. При това положение, без значение за разглеждания казус е на какво основание самият земеделски производител е развивал дейност във въпросния обект, както и дали тази дейност е била в негов или в чужд стопански интерес. В тази връзка за пълнота следва да се отбележи, че поради времето на съставянето им и предметното им съдържание, представените с възражението срещу АУАН документи не оборват възможността въпросният обект да е различен от сочения „Разсадник Манчеви“, и през процесния времеви период да бил експлоатиран от касатора на годно правно основание, в негов собствен стопански интерес, до каквито изводи е достигнал и районният съд. Не представлява нарушение на съдопроизводствените правила и отхвърлянето от съда на искането за приобщаване към далото на видеозаписите от видеокамера в сградата, в която се помещава ДИТ – Велико Търново. Въпросното искане е заявено като целящо установяването на факта дали при съставянето на АУАН в стаята на актосъставителя е присъствал единият от посочените в акта двама свидетели. На първо място обаче конкретният АУАН е съставен преобладаващо въз основа на данни от документи, съставени от самия касатор в качеството му на работодател или от заварената в обекта му С. Н., в качеството й на работник, т.е. официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК, респ. чл. 93, т. 5 от НК. Ето защо по отношение на него е приложима разпоредбата на чл...0, ал... от ЗАНН, а съставянето на акта в присъствие на свидетели не е от решаващо значение за законосъобразността на развилото се производство. На второ място, според данните по делото, въпросната видеокамера следва да е разположена в коридора, при което е съмнително записът от нея да има някаква доказателствена стойност относно факта, дали при съставянето на АУАН конкретни длъжностни лица са били в конкретно работно помещение. На последно място, съдът е счел въпросния факт за достатъчно изяснен от събраните пред него доказателства, за което е изложил мотиви в решението си. Що се отнася до отхвърлянето на искането за назначаване на счетоводна експертиза, същото е мотивирано с необходимостта от установяване на сочените от санкционираното лице факти с писмени доказателства, каквито са били приобщени към делото. При така изложеното, настоящата инстанция не намира соченият от касатора отказ за събиране на някои от поисканите доказателства да е обусловил недостиг на доказателствения материал по делото, а от там и неяснота относно значими за спора факти. От друга страна за съда не съществува задължение да събира доказателства за очевидно неотносими към релевантните по предмета на делото факти, каквито преобладаващо са обсъдените по-горе. В случая решаващият състав е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства, а необсъждането на ирелевантните такива не е довело до ограничаване процесуални права на страните, нито е повлияло правилността на крайните изводи на съда. Въпреки положените значителни процесуални усилия, в производството пред въззивната инстанция санкционираното лице не е оборило фактическите установявания в административнонаказателното производство, правилно кредитирани от районния съд при постановяването на обжалваното решение. Делото пред РС – Павликени е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведените заседания са съставени протоколи. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието. Решението на РС – Павликени не е постановено в нарушение на закона. Настоящата инстанция споделя изводите РС - Павликени относно липсата на съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство или формални такива при издаването на АУАН и НП, които да съставляват самостоятелно основание за отмяната на наказателното постановление. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица и в рамките на определената им компетентност с чл...16, ал. 1 и ал. 5 от КТ. Както в АУАН, така и в наказателното постановление се съдържа достатъчно изчерпателно описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, посочена е и нарушената законова разпоредба, в съответствие с изискванията на чл...2, ал. 1, т... и т. 5, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Пространно развитите в касационната жалба оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН, са изцяло неоснователни. Същите касаят обстоятелството, че според твърденията на наказаното лице, АУАН е бил съставен в присъствието само на един свидетел, който не е присъствал при проверката на място в обекта, а освен това актът е бил разпечатан в друга стая, след което му е предявен и връчен. Както вече се отбеляза, в случая АУАН е съставен в хипотезата на чл...0, ал... от ЗАНН, при което поначало е допустимо и съставянето му в отсъствието на свидетели. Независимо от това, правилно въззивната инстанция е приела за установено, че актът е съставян в присъствието на двамата свидетели, посочени в него, които са свидетели при извършването и установяването на нарушението. От позицията си на очевидци, свидетелите Д. А. и Ж. Д. категорично са потвърдили присъствието си в работното помещение при съставянето на акта на земеделския производител, както и при подписването на същия от актосътавителя, от тях и от нарушителя. В тази си част показанията на свидетелите са безпротиворечиви, дадени при липса на заинтересованост от страна на същите, и са правилно преценени от съда. В обжалваното решение са изложени и нарочни мотиви защо обясненията на С. М. относно начина на съставяне и връчване на АУАН не се кредитират като оборващо доказателство. Въпросните обяснения са противоречиви и неясни, изцяло противоречат на останалите събрани доказателства и правилно са възприети от съда като опит за изграждане на защитна теза от нарушителя. В тази връзка следва да се има предвид презумптивната доказателствена сила на АУАН, установена в чл...16, ал. 1 от КТ, както и фактът, че възражения срещу истинността на съдържанието на акта, вкл. относно броя на свидетелите присъствали при издаването му, не са били направени нито при връчването и подписването на АУАН, нито на по-късен етап, до момента на даване на обяснения от М. във второто по ред открито съдебно заседание, когато вече е имал възможността да се запознае с показанията на свидетелите Е., А. и Д.. Що се отнася до обстоятелството, че след създаването му на компютър във вид на текстови файл, АУАН е бил разпечатан на хартия в съседно помещение, то се доказва от показанията на разпитаните свидетели и на практика не се спори от ответника по касационната жалба. Въпросното обстоятелство обаче не може да бъде приравнено на съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, в каквато насока са направените оплаквания, доколкото изявленията на актосъставителя по фактите и по правото са били обективирани преди момента на разпечатване върху хартиен носител, и то в присъствието на нарушителя. От друга страна, целите преследвани с разпоредбите на чл...0 от ЗАНН, са при съставянето на акта да бъдат избегнати възможни фактологични грешки, чрез своевременното запознаване на свидетелите на нарушението и на извършителя с неговото съдържание, както и да бъде осигурена възможност на нарушителя своевременно да направи възражения относно това съдържание. В случая тези цели безспорно са постигнати, вкл. на С. М. е дадена възможност да са запознае със съдържанието на акта преди разпечатването му на хартиен носител, а и след това, при предявяването на същия, в който, вече се каза, не са били вписани възражения. В хода на административнонаказателното производство наказващият орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал... от ЗАНН, като е обсъдил подаденото възражение срещу АУАН, не са били допуснати нарушения на процесуални правила и касаторът е имал възможността да упражни правото си на защита в пълен обем, както правилно е преценил и районният съд. Съобразно наличните в делото доказателства съдът правилно е преценил като неоснователни възраженията за недоказано нарушение, извършено от ЗП С. К. М.. В хода на съдебното дирене не са оборени фактическите констатаци в АУАН, че в периода 22.05.2023 г.- 11.08.2023 г. С. Н. Н. е предоставяла работната си сила на обект посочен от земеделския произодител, без отношенията между тях да са уредени като трудови правоотношения със сключен писмен трудов договор. Доказателствената съвкупност по делото установява по достатъчно категоричен начин, че лицето е престарало работна сила за ЗП С. К. М., срещу предварително уговорено заплащане на възнаграждение, на посочено работно място, при установена йрархична зависимост и уговорено работно време с почивки, т.е. наличието на основните елементи на едно трудово правоотношение, установено между касатора и С. Н.. На тези изводи сочат както данните в попълнените от последната документи, така и писмени доказателства, представени от самия земеделски производител, вкл. такива за запознаване на работника с правилника за вътрешния трудов ред обект „Разсадник за декоративна растителност“ – [населено място] и вътрешните правила за организация на работната заплата, за провеждане на първоначален инструктаж и на инструктаж на работното място, за предоставяне от работодателя на работно облекло и лични предпазни средства. Други изводи не обосновават представените от С. М. граждански договори с Н. и документи, подадени пред НАП, доколкото в случая определящи за характера на правоотношението са действителните фактически елементи на същото, а не писмените уговорки между страните, за които самият касатор в обясненията си пред въззивния съд е заявил, че са изготвени след отказ на С. Н. да сключи писмен трудов договор. Обратно, изготвянето и представянето на документи, формално установяващи възлагане на работа, нейното изпълнение и заплащане по силата на облигационно правоотношение, доказва наличието и на субективния елемент от наказуемото деяние, а именно вината на нарушителя под формата на пряк умисъл. В тази връзка следва да се отбележи, че отговорността на работника и на работодателя при полагане на труд без сключен писмен договор е отделна и самостоятелна и дори да бъдат изцяло кредитирани твърденията на касатора, че договор не е бил сключен поради изричен отказ на Н., този отказ е следвало да обуслови единствено нейното ненаемане, а не опит трудовото правоотношение да бъде представено като облигационно. Настоящият състав споделя изводите на въззивния съд относно установеността от обективна и субективна страна на деянието, както и на дееца, същите са последователно и задълбочено мотивирани и не следва да бъдат преповтаряни, а на основание чл. 220, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, настоящата инстанция препраща към мотивите на решаващия състав. Налице е соченото от АНО виновно нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. Деянието осъществява фактическият състав на визираната в диспозитива на наказателното постановление законова норма на чл...1.., ал. 3 от КТ и е основание за реализирането на имуществената отговорност, установена в същата разпоредба. Неоснователни са и оплакванията на касатора за явна несправедливост на наложеното наказание. На първо място, изложените в касационната жалба твърдения по фактите, обосноваващи това касационно основание, са могли да бъдат наведени и доказани пред РС - Павликени, а чл. 220 от АПК въвежда процесуална забрана за нови фактически установявания пред касационната инстанция. След като не е проявил активно процесуално поведение за осъществяване на правото си на защита пред районния съд, касаторът би следвало да търпи произтичащите от това обстоятелство негативни за него последици. По същество определеният от АНО размер на административното наказание е към предвидения от..1.., ал. 3 от КТ, минимум за нарушения от този вид, като го надвишава със 100, 00 лева. Наказващият орган е мотивирал този размер на наказаиието с прикриването наличието на трудово правоотношение, посредством документирането на такова по чл. 258 от ЗЗД. Предвид изложеното по-горе в настоящото решение, изводите на АНО са правилни. Поведението на касатора сочи най-малкото на опит за заобикаляне на установените задължителни правила за поведение, а нарушението по самия си характер е такова, че води до сериозно засягане на трудовите права на работника. Съобразно това, определеният в наказателното постановление размер на административното наказание се явява адекватна санкционна мярка, съобразена с обществената опасност на деянието и дееца, и установените отегчаващи и смегчаващи обстоятелства /последните изразяващи се в липса на други установени нарушениия на трудовото законодателство/. Правилни са и изводите на районния съд, че в случая не може да намери приложимост разпоредбата на чл...15в, ал. 1 от КТ, съобразно вида на деянието и изричната забрана, въведена с алинея втора от същата норма. Отделно от това, в случая изпълнителното деяние не се отличава с някаква по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид. Без значение при определяне размера на административното наказание е соченото в касационната жалба обстоятелство, че наличието на това наказание, би препятствало бъдещо участие на земеделския производител в процедури по възлагане на обществени поръчки. При индивидуализиране на административните наказания следва да се вземат предвид единствено обстоятелствата, посочени в разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН, а не евентуалните негативни последици в правната сфера на нарушителя, имащи характер на бъдещи и несигурни събития. Отчитайки изложените по-горе мотиви за характера и степента на обществена опасност на деянието, настоящият касационен състав счита, че АНО е съобразил в достатъчна степен изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Като се е произнесъл в този смисъл, районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от пороците, визирани в жалбата на земеделски производител С. К. М., представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото неоснователно е искането на касатора за присъждане на сторените в производството разноски. На основание чл. 63д, ал... от ЗАНН, земеделски производител С. К. М. следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – [населено място], като юридическо лице, в чиято структура е АНО, разноски за производството пред настоящата инстанция, в размер на 100, 00 лв., съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът