Решение № 206 от 17.10.2018 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 317/2017 г.

Производството по чл.216 от ЗУТ е контролно. Касае се за оспорване на акт по чл.216, ал.1, т.2 от ЗУТ – РС със съгласуван и одобрен инвестиционен проект. Нормата на чл.216, ал.2 от ЗУТ определя като компетентен контролен орган съответния началник на РДНСК, какъвто е издателя на заповедта според териториалния обхват на неговото правомощие. Страните не спорят относно компетентността. Заповедта е издадена при спазване на установената мотивирана писмена форма по чл.216, ал.6 от ЗУТ. В заповедта е посочено фактическото и правно основание за нейното издаване, органът-издател, датата на издаване, налице е ясна разпоредителна част, посочен е реда за оспорване и фигурира подпис на издателя. Произнасянето на органа е в рамките на неговите контролни правомощия и включва мотивираността и обосноваността на изводите на главния архитект по РС. Спазени са и разписаните в чл.216 от ЗУТ административно производствените правила. Началникът на РДНСК Югозападен район е сезиран с жалба от И.С.Г. като заинтересовано лице срещу РС, подадена в срока по чл.••9, ал.1 от АПК във вр. с чл.216, ал.3 от ЗУТ. Административният орган е спазил общите изискванията на чл.35 и чл.36 във вр. с чл.9, ал.2 от АПК за изясняване на релевантните за случая факти и обстоятелства, включително и посредством служебно събиране на относимите доказателства. Въз основа на всички събрани по преписката документи органът е постановил оспорения акт в срока по чл.216, ал.7 от ЗУТ. Заповедта е съответна на материалния закон. Правилни са изводите на контролния орган за законосъобразност на издаденото РС. При издаване на РС са спазени изискванията на компетентност на издателя в лицето на главния архитект на община Дупница по см. на чл.••8, ал.2 от ЗУТ и на изискванията за окомплектованост на преписката по заявлението на възложителя, съдържаща инвестиционен проект във всички негови части, изготвен от лица с пълна проектантска правоспособност, документ за собственост и графични материали. Проектът е оценен за съответствие с основните изисквания към строежите от ОбЕСУТ по см. на чл.••2, ал.6 от ЗУТ. Спорът по делото е относно приложението на чл.38, ал.5 във вр. с чл.185, ал.1, т.2-4 от ЗУТ във връзка с това дали се касае за самостоятелен обект за нежилищни нужди, който е собственост на възложителя. При положителното разрешаване на този въпрос е безспорно, че за преустройството не е необходимо съгласие на останалите собственици на етажната собственост, какъвто се явява жалбоподателя и не би се допуснало наднормено шумово и друго замърсяване, видно от заключението на вещото лице. Дефиниция за „самостоятелен обект в сграда“ дава нормата на §1, т.1 от ЗКИР, приложима с оглед препращането по чл.115, ал.2, чл.131, ал.1 и др. от ЗУТ. Дефиницията определя като самостоятелен обект в сграда обособена част от сградата, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение. Съгласно заключението на вещото лице процесното помещение представлява обособена част от 4МЖС, т.к. е отделено със стени от съседните помещения и има вход/изход към улицата. Същото представлява и обект на собственост, т.к. е предмет на отделна разпоредителна сделка по документа за собственост на възложителя и за него е определен отделен идентификатор в КККР на гр.Дупница. Т.е. същото е самостоятелен обект на кадастъра по чл.27, ал.1, т.3 от ЗКИР – съгласно схемата към заявлението на възложителя от СГКК помещението има идентификатор, етаж, очертание, площ, предназначение и адрес. Заповед №300-5-56/30.07.2004г. на изп.директор на АГКК, с която е одобрена КККР на гр.Дупница е стабилен административен акт, поради което е недопустимо извършването на какъвто и да било косвен съдебен контрол за законосъобразност относно отразените в КК обекти на кадастъра и тяхното предназначение. В случая, процесното помещение има самостоятелно предназначение като „друг вид самостоятелен обект в сграда“. Това предназначение определя помещението като самостоятелен обект за нежилищни нужди. В действителност, по делото не се установи друго негово предназначение към датата на издаване на РС. От обяснителната записка към част „Архитектура“ на инвестиционния проект е видно, че помещението се е ползвало като гараж, за което свидетелства и снимковия материал към заключението на вещото лице. Данните за ползването му като стая от М. Г.А. по протокола за разпределение на ползването от 1998г. по гр.д.№136/1998г. на ДРС /вж. л.24 от адм.д.№3537/2008г. на ВАС към адм.д.№320/2007г. на КАС/ е ирелевантно по настоящия спор, т.к. законосъобразността на РС се преценява към момента на неговото издаване във вр. с правилото на чл.••2, ал.1 от АПК. Наличието на предходно РС за преустройство на помещението по отменената заповед №ДК-10-10/05.10.2007г. на началника на РДНСК – Кюстендил не води до друг правен извод, т.к. се касае за самостоятелни административни актове, при които документите за собственост на възложителите и породените от тях правни последици са различни. С представеният към заявлението за издаване на РС нот.акт №7, том I, рег.№128, дело №7/2016г. на нотариус Луиза Стоева възложителят доказва собственически права върху обекта на преустройство. Този документ обективира договор за продажба на имота. Жалбоподателят по делото го оспорва, противопоставяйки протокола за съдебна делба от 1967г. и нот.акт №80, том VI, дело №2032/1997г. на ДРС. В случая обаче нито административния орган в лицето на началника на РДНСК Югозападен район, нито административният съд могат да преценяват валидността на документите за собственост на страните, т.к. това означава да се разреши спор за собственост, който не е в правомощията нито на органа, нито на съда. Спорът за собственост се решава единствено и само в исково производство от гражданския съд. Представеният от възложителя нот.акт е редовен от формална, външна страна, поради което следва да се зачете силата му на доказателство за собственост върху обекта. Не се касае за констативен нот.акт. Възложителят се явява трето добросъвестно лице. По арг. от чл.2, ал.5 от ЗКИР във вр. с чл.115, ал.2 от ЗУТ данните за имота, отразени в имотния регистър, потвърдени от нот.акт на възложителя, са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят до доказване на противното. Такова доказване не е осъществено, т.к. липсва разрешен спор за собственост, при който със силата на присъдено нещо ще се разреши въпроса за достоверността на нот.акт на възложителя /вж. решение №9540/11.07.2018г. на ВАС по адм.д.№3428/2018г., II о., решение №8559/24.06.2010г. на ВАС по адм.д.№5287/2010г., II о., решение №10525/••.09.2009г. на ВАС по адм.д.№15440/2008г., II о./. На основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК съдът ще отхвърли оспорването в жалбата. На основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с указанията в ТР №3/13.05.2010г. на ВАС по т.д.№5/2009г. жалбоподателят дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение за ответника в размер на 100лв. по чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП. Мотивиран от горното, съдът