Решение № 1447 от 9.12.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 2450/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А. Ж. П., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Варна, ул.“Витко Христов“, №8 против Наказателно постановление №82/09.05.2025 г., издадено от И. К. К., Зам.кмет на Община Варна, с което на П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, на основание чл.31, ал.1 от Наредбата за обществения ред на Община Варна за нарушение на чл.12, ал.1, т.3 от Наредбата за обществения ред на Община Варна /НОР/. В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно поради обстоятелството, че наказващият орган не е съобразил, че въззивникът е непълнолетен. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, а се представлява от упълномощен процесуален представител - адв.Д.В., който поддържа жалбата. По съществото на делото пледира за отмяна на НП с аргументите посочени в жалбата, като излага и допълнителни аргументи, в това число и в писмено становище, в които сочи нарушения на производствените правила на ЗАНН. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски, за направата на които ангажира писмени доказателства. Наказващият орган, редовно призована се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт Докова, която ангажира становище, като оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Варна и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят А. П. е роден на 17.04.2007г. Той живее в къща, находяща се в гр.Варна, ул.“Витко Христов“ №8, заедно с родителите си. В съседен имот живеел св.С. У.. Имотът, който обитавал П. и този на св.У. имали обща стена. На 04.02.2025г., около обяд св.У. бил в дома си и чул, че от имота, в който живеел П. се чува силна музика. У. прегледал камерите монтирани на имота си и установил, че по това време в съседната къща се намира единствено непълнолетният П.. Тъй като и друг път се случвало същият да нарушава часовете за почивка, св.У. подал сигнал до органите на Трето РУ-Варна. Около 15: 30ч. същия ден на място пристигнали полицейски органи при Трето РУ- Варна, свидетелите Я. Н. и Д. Д.. Двамата установили подалия сигнала св.У.. Органите на реда възприели и силната музика от озвучителна техника, идваща от дома на въззивника. Те се опитали да установят контакт с него, но П. не отворил входната врата, а само спрял музиката. След заминаване на служителите на реда, П. отново подновил озвучаването, което провокирало У. да депозира жалба и до РП-Варна За случая от органите на реда посетили сигнала на св.У. била изготвена докладна записка. Впоследствие по така изготвената докладна записка, на 19.02.25г. св.Л. Л., работещ на длъжност полицейски инспектор в Трето РУ-Варна съставил срещу въззивника П. АУАН бл.№431189/19.02.25г., за това, че на 04.02.25г., около 15: 30ч. съзнателно е създал шум, нарушаващ обществения ред и смущаващ спокойствието на гражданите в жилищни сгради и сгради със смесено предназначение- нарушение на чл.12, ал.1, т.3 от Наредбата. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан с отбелязване „нямам възражения“. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН АНО изцяло споделил фактическите и правните констатации на актосъставителя и издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка, като издал НП на основание на основание чл.31, ал.1 от НОР. Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни /показанията на свидетелите Л. Л., Я. Н., Д. Д. и С. У., писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, докладна записка, заповед за компетентност, заверени за вярност копия от материали по пр.пр.№1826/2025г. по описа на ВРП, заверено копие от удостоверение за раждане и др., които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви. Като непротиворечиви, конкретни, логични и взаимно допълващие се съдът кредитира изцяло показанията депозирани в с.з. от органите на реда - Л. Л., Я. Н., Д. Д., както и тези на св.У.. Няма данни по делото тримата полицейски служители да са се намирали в някакви особени отношения с жалбоподателя или подателя на сигнала, поради което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на техните показания. Съдът отчете подразбиращото се съмнение в безпристрастността на показанията на св.У., тъй като същият е потърпевш от системни нарушения на тишина от страна на П. и в този смисъл е заинтересован от ангажиране на отговорността на въззивника. Въпреки горното, съдът преценява показанията му като последователни, безпротиворечиви, логични и в унисон с показанията на органите на реда и с приобщения по делото писмени доказателства. Поради горното и съдът кредитира показанията на този свидетел, инициатор на полицейската проверка и на съставянето на АУАН срещу въззивника. От гласните доказателства по делото, в частност показанията на У. се установява, че в момента на проверката жалб. П. се е намирал в дома си, от където както според неговите показания, така и според показанията на полицейските органи се е чувал шум /силна музика/ от озвучителна техника. Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в АНП и тези събрани в хода на съдебното производство, приобщени към доказателства по делото, които не налагат различни правни изводи. Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата следва да бъде разгледана по същество. Съгласно разпоредбите на чл.35 и чл.36 от НОР на Община Варна и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН. При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени е и разпоредбата на НОР, която е нарушена. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Основното възражение на жалбоподателя е, че е бил непълнолетен – както към извършване на нарушението, така и към момента на определяне на наказанието. Доколкото – видно от ЕГН жалбоподателят е роден на 17.04.2007год., възражението е основателно – към процесната дата той е бил на 17 години и 9 месеца. Съгл. чл. 26, ал. 2 ЗАНН, административнонаказателно отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си. При извършване на нарушението, жалбоподателят е бил навършил 17 години, което го прави административнонаказателно отговорен, като преценката на АНО, че той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното нарушение е обективирана със самото издаване на НП /чрез отбелязване, че съзнателно е създавал шум/ и не се оспорва по делото. Релевираното с жалбата възражение е за нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ЗАНН, съгласно която по отношение на непълнолетните административното наказание глоба се заменя с обществено порицание. На въззивника са наложено административно наказание на основание по чл.31, ал.1 от НОР на Община Варна за нарушения на чл.12, ал.1, т.3 от НОР, публикувана на официалния сайт на Община Варна на адрес https: //varna.obshtini.bg/p.php? i=3263880, Приета с решение № 1023-8(28)/10.08.2022 г. на Общински съвет - Варна, изм. с Решение № 6309/19.06.2024 г. на АдмС - Варна по адм. дело № 468/2024 г., потвърдено с Решение № 1574/19.02.2025 г. на ВАС по адм. дело № 7862/2024 г., доп. - Решение № 622-9(23)/24.04.2025 г., действаща и понастоящем. Относно фактическите констатации в АУАН и НП не се спори между страните, като жалбоподателят не оспорва, че именно той на 04.02.2025г., около 15: 30 ч. е създавал шум, като е пускал силно музика в дома си чрез озвучителна техника /компютър/. От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, че жалбоподателят П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.12, ал.1, т.3 от НОР, за което е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Събраните в съдебната и досъдебна фаза доказателства еднозначно сочат, че на процесните дата и час жалбоподателят се е намирал в дома си, като е пускал и слушал силно музика от озвучителна техника, което е било възприето и от неговите съседи. Смисълът на разпоредбата на чл.12, ал.1, т.1-6 от НОР е ясен, а именно забранени са всички дейности, създаващи шум, нарушаващ общественият ред или смущаващ спокойствието на гражданите в жилищни сгради и сгради със смесено предназначение, публични места, паркове и градини в интервала от 14: 00 ч. – 16: 00 ч. и от 22: 00 ч. – 08: 00 ч. в това число и използването на озвучителни системи, шумни апарати, машини и други, с които се нарушава общественото спокойствие. В случая деянието е извършено през деня, в часовия интервал след 14: 00ч., около 15: 30ч, с което е нарушен обществения ред гарантиращ правото на почивка на гражданите в жилищата им. Поради това за съда е безспорно, че създаването на шум по това време на денонощието и то в делничен ден е от естество да наруши спокойствието на всички лица, живущи в непосредствена близост, в това число и на учениците, които следва да подготвят уроците си за следващия учебен ден. Посочената в АУАН и НП като нарушена разпоредба на чл.12, ал.1, т.3 от НОР забранява създаването на шум чрез използването на озвучителни системи, шумни апарати, машини и други, поради което и вмененото нарушение е съставомерно. Санкцията е наложена законосъобразно, по реда на чл.31, ал.1 от Наредбата, предвиждащ съответни наказания за нарушения на нейните разпоредби. Настоящият съдебен състав намира, че макар АНО да е приел правилно, че е налице административно нарушение, то не е съобразил видното и за него, че към момента на съставяне на акта наказаният е бил непълнолетен и по този начин е допуснал нарушение на закона, неприлагайки разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗАНН.Поради това, съдът намира доводите за неправилно прилагане на закона за основателни.При това положение, жалбоподателят отговаря изцяло на изискването на чл.26, ал.2 от ЗАНН, според което административно- наказателно отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години.В тази връзка са и задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС № 10 от 28.09.1973 г., т.1, което предвижда, че въпреки изричната разпоредба да чл.27, ал.5 от ЗАНН, глобата следва да се замени с обществено порицание само при условията на чл.15, ал.2 от ЗАНН, когато се налага на непълнолетни.В такава насока е и трайната съдебна практика. С оглед гореизложеното съдът намира, че твърдените от жалбоподателя пороци на атакуваното наказателно постановление са основателни, поради което същото следва да бъде изменено, като бъде заменено наложеното наказание “глоба” в размер на 100 лева с наказание, съобразно разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗАНН - “обществено порицание”. Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, от доказателствата по делото е видно, че се касае за системно нарушаване на обществения ред и спокойствието на живущите в съответния жилищен район, като в конкретния случай липсват някакви особени извинителни обстоятелства, във връзка с които тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната. Съгласно чл.1, ал.1 от Наредбата, тя се прилага за обществените отношения, свързани с осигуряването и опазването на обществения ред, опазването на публичната и частна собственост, създаване на условия за спокойствие, труд и отдих на гражданите и поддържане на естетичен вид, природосъобразна екологична среда и чистота на населените места, опазване на здравето на хората от зарази, както и здравето на животните и хуманното отношение към тях на територията на Община Варна. Съгласно чл.1, ал.2, т.1 НОР се прилага по отношение на всички лица, които живеят постоянно или временно пребивават на територията на Община Варна. Затова и съдът намира, че законосъобразно и в духа на НОР е потърсена административно наказателната отговорност на въззивника за нарушение на чл.12, ал.1, т.3 от НОР. Ето защо, съдът намира, че следва да упражни правомощията си по чл.63, ал.7, т.3 вр. ал.1 от ЗАНН и да измени НП като замени наложеното административно наказание с по-леко по вид – „обществено порицание“. Относно искането на страните за присъждане на разноски: Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 23.12.2022 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това. С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл._63д, _ал.4, _вр._ал1_от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на Община Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл._ 37_ от_ Закона_ за_ правната_ помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл._63, _ал._5_от_ЗАНН. Съгласно чл._37, _ал._1_от ЗПЦ заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет п о предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната, помощ, предвижда възнаграждение в размер от 130 до 190 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая производството по делото е протекло в четири съдебни заседания, в които юрисконсултът е участвал лично, като са разпитани и общо четири свидетели. В въпреки горното липсва каквато и да било процесуална активност на юрисконсулта по поддържане на обвинителната теза. Поради това съдът намира, че следва да се определи възнаграждение в размер на минималното от 130 лева. Като съобрази размера на наложената с НП, незаконосъобразно, предвид възрастта на наказания санкция от 100 лв., съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на половината от определеното по горния начин, а именно 75 лева, като посочената сума следва да бъде заплатена от жалбоподателя в полза на Община Варна. Предвид направеното в съдебно заседание съответно искане, на основание чл._63д, _ал._1_от_ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на П. също следва да се присъди съответна част от направените по делото разноски. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. за процесуално представителство /видно от приложения Договор за правна защита и съдействие/. Предвид възражението за прекомерност от страна на процесуалния представител на АНО, съразмерно с уважената част от жалбата /100, 00 лева, на колкото възлиза замененото наказание/, на жалбоподателя П. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400, 00 лв. Водим от горното и на основание чл.63, ал.7, т.3 вр. ал.1 от ЗАНН и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът