Решение № 36066 от 3.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 8381/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 – 178 АПК. Образувано е по жалба на М. А. С., [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], ул. „6-ти септември“ № 1, ет. 3, чрез адв. М., срещу Заповед № 5785з-2142 / 10. 07. 2025 г. на директора на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейност“ - МВР, за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“. В жалбата се излагат твърдения относно незаконосъобразността на заповедта. Посочва се, че изложеното в заповедта не отговаря на реалната фактическа обстановка, като не е установено с категоричност, че С. е имала възможност и задължение да предостави конкретно писмено съдействие, нито че е отказала под форма, която да представлява дисциплинарно нарушение. Твърди се, че не е налице виновно поведение, както и че не е доказано поведението на С. да е довело до вредни последици или съществено да е нарушило обществения ред. Според жалбоподателката дисциплинарното производство е проведено формално, а наложеното наказание е несъразмерно. Моли, съдът да постанови решение, с което да се отмени оспорената заповед. Претендира разноските по делото. В проведеното съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява. От адв. М., като пълномощник на жалбоподателката са постъпили писмени бележки с искане да се даде ход на делото в негово отсъствие и съображения по същество. Ответникът - директор на дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ – МВР, не се явява и не се представлява. От юрк. П., като пълномощник на ответника е постъпила молба с искане да се даде ход на делото в негово отсъствие, изложени съображения по съществото на спора и приложени писмени доказателства под опис. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ-ГРАД след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Не се спори между страните, че М. А. С. е назначена на длъжността финансов контрольор при дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ (ДУССД) – МВР. В докладна записка рег. № 457р-817 от 16.04.2025 г. са изложени факти и обстоятелства, представляващи предварителни данни за нарушение на служебната дисциплина от страна на М. С. по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. Посочено е, че служителката не е оказала дължимото съдействие на назначената със заповед на министъра на вътрешните работи комисия, което представлява нарушение на чл. 93, ал. 4, изр. второ от ПУДМВР. Към докладната записка е приложено копие на сведение рег. № 4575в-137/ 15.04.2025 г., подписано от М. С. със следното съдържание: „Във връзка с горецитираната проверка отказвам да дам информация“. Със Заповед УРИ 5785з-1040 от 02.05.2025 г. на директора на ДУССД на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР и т. II от МЗ № 8121з-68 от 22.01.2025 г., във връзка докладна записка рег. № 457р-817 от 16.04.2025 г., е наредено извършването на проверка за изясняване на установените предварителни данни за нарушение на служебната дисциплина и административно нарушение от страна на М. С.. В отговор на покана рег. № 5785р-15255 от 20.05.2025 г. за даване на писмен отговор във връзка с проверката М. С. уведомява комисията с писмо УРИ 5785р-16002/ 23.05.2025 г., че не е запозната със съдържанието на докладната записка, поради което не би могла да даде отговор. Видно от протокол за запознаване рег. № 5785р-17693 от 10.06.2025 г. на 10.06.2025 г. в сградата на ДУССД – МВР на М. С. е дадена възможност да се запознае със съдържанието на докладна записка рег. № 457р-817 от 16.04.2025 г. С писмо рег. № УРИ 5785Р-17949 от 12.06.2025 г. С. е дала писмен отговор, в който посочва, че е оказала съдействие на инспекторите, извършващи проверка по M3 № 8121з-400/ 04.04.2025 г. и не е нарушила чл. 93, ал.4 от ПУДМВР. На 14.04.2025 г. провела разговор с тримата членове на комисията, в който изложила подробно познатите й факти, като изявила желание да отговаря на въпросите на комисията, но такива не й били предоставени писмено. Предвид това и за да не наруши Кодекса за поведение на служителите на държавната администрация и неволно да урони с излишни уточнения авторитета на нейни колеги и доброто име на ДУССД не предоставила писмена информация. Отрича да е извършила действия, осъществяващи съставите на административните нарушения на служебната дисциплина по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл., както и на разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от ЗДСл. За извършената проверка по Заповед УРИ 5785з-1040 от 02.05.2025 г. е съставен доклад рег. № 5785р-18754 от 16.06.2025 г. Посочено е, че от сведение рег. № 4575в-137 от 15.04.2025 г. и изложеното в докладна записка рег. № 4575р-817/ 16.04.2025 г. може да се направи обоснован извод, че М. С. не е изпълнила задължението си по чл. 93, ал. 4, изр. второ от ЗМВР да окаже пълно съдействие на инспекторите от дирекция „Инспекторат“ в хода на проверка по M3 № 81213-400/ 04.04.2025 г. В хода на проверката били установени факти и обстоятелства потвърждаващи твърденията на М. С., че е оказала съдействие на инспекторите, както и че не е предоставила писмена информация, за да не наруши Кодекса за поведение на служителите на държавната администрация и неволно да не урони с излишни уточнения авторитета на нейни колеги и доброто име на ДУССД. До М. С. е отправена покана рег. № 5785р-19694 от 26.06.2025 г.за изслушване и определяне на срок за даване на писмени обяснения по реда на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. На 03.07.2025 г. е проведено изслушване на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл на обясненията на М. С., за което е съставен протокол рег. № 5785р-20480 от 03.07.2025 г. Със Заповед № 5785з-2142 / 10. 07. 2025 г. на директора на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейност“ - МВР, на М. С. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Заповедта е връчена на 11. 07. 2025 г. С жалба от 25. 07. 2025 г. е оспорена горепосочената заповед по съдебен ред. При така установените факти, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ-ГРАД обосновава следните правни изводи: Оспорва се в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Оспорената заповед, е издадена от компетентен орган – директора на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейност“ - МВР, който се явява органа по назначаването на служителите в министерството, в съответствие с чл. 92, ал. 1 от ЗДСл. Съдът счита, че е спазен срока за налагане дисциплинарно наказание по чл. 94, ал. 1 от ЗДС, тъй като достатъчно данни за откриване на нарушението са станали известни на органа по назначаването с доклад рег. № 5785р-18454 / 16. 06. 2025 г., а до налагането на дисциплинарно наказание със Заповед № 57853з-2142 / 10. 07. 2025 г. не са минали повече от два месеца. Също така, съдът счита, че при издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. В конкретния случай дисциплинарно наказващ орган, е изслушал държавния служител и е приел писмените му обяснения. В оспорената заповед е посочено, че вследствие на извършена проверка е установено, че М. С. не е изпълнила задължението си по чл.93, ал. 4, изр. второ от Правилник за устройство и дейността на Министерството на вътрешните работи (ПУДМВР) да окаже пълно съдействие на инспекторите от дирекция „Инспекторат“, извършващи проверка по МЗ № 8121з-400 от 04.04.2025 г. Съгласно чл. 93, ал. 4 от ПУДМВР при осъществяване на правомощията си служителите от дирекция "Инспекторат" имат право да изискват документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от проверяваните лица, които са необходими за извършване на проверките. Служителите в МВР са длъжни да оказват пълно съдействие на инспекторите при осъществяване на правомощията им. По делото се установи, че служителката М. С. не е оказала дължимото съдействие на назначената със Заповед МЗ № 8121з-400 от 04.04.2025 г. на министъра на вътрешните работи комисия, като е отказала да даде информация и е посочила „Във връзка с горецитираната проверка отказвам да дам информация“ в сведение рег. № 4575в-137/ 15.04.2025 г. При тези данни, съдът намира, че е спазен и материалния закон. В конкретния случай М. С. не е оказала пълно съдействие на инспекторите при осъществяване на правомощията им и е налице нарушение на задължение предвидено в чл. 93, ал. 4 от ПУДМВР, поради което правилно същото е квалифицирано като дисциплинарно нарушение. В същото време, държавния служител е наказан с най-лекото дисциплинарно наказание, поради което е без правно значение, дали има други наказания или същият си изпълнява съвестно служебните задължения, за което са представени формуляри за оценка на изпълнението на длъжността. Съдът намира, че оспорената заповед е издадена в изискуемата от закона писмена форма, при надлежно изложени мотиви, пълно описание на дисциплинарното нарушение и обоснован извод за съставомерност на описаното деяние, обуславящи ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителката С., като съобразно тежестта на извършеното нарушение правилно е наложеното най-лекото дисциплинарно наказание – забележка. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ - ГРАД приема, че подадената жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с целта на закона, като са спазени материалноправните разпоредби и без да е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. При този изход на спора, ще следва жалбоподателят, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, да заплати на ответника направените разноски, каквото искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено, като същото следва да е в размер определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 200 до 300 лв. поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона минимум. Така мотивиран, Административен съд София-град, І–во отделение – 5 състав: