Решение № 3 от 8.1.2026 г. на Районен съд - Омуртаг по дело № 122/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Постъпила е жалба от Х. Х. Х., с адрес: •••, действащ чрез защитника си адв. А. И. И. от САК, против Наказателно постановление № 24-0308- 000531/29.05.2024 г., издадено от началник група в ОДМВР – Търговище, РУ – Омуртаг, с което за административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 500.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із- 2539/04.02.2013 г. на МВР, са му отнети 8 контролни точки. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП и се иска същото да бъде отменено изцяло. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила молба от адв. И., в която се иска разглеждане на делото в нейно отсъствие и в отсъствие на жалбоподателя и е направено искане за отмяна на процесното НП. Претендират се и разноски. Ответникът - началник група в ОДМВР – Търговище, РУ - Омуртаг, редовно призован не изпраща представител по делото и не изразява становище по същото. Районна прокуратура – Търговище, ТО – Омуртаг, редовно призована не изпраща представител и не изразява становище по делото. Съдът като прецени, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, и след като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено следното: С приложения към административнонаказателната преписка АУАН серия GA, № 1282853/06.05.2024 г., е констатирано, че на 06.05.2024 г., в 16.10 часа, в с. Зелена Морава, общ. Омуртаг, на ул. „Стара планина“, в близост до дом № 2, с посока на движение към изхода на селото, Х. управлявал собствения си лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. № ••••, под въздействие на алкохол с концентрация 0.57 промила на хиляда, измерена в издишания от водача въздух, с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабр. № ARDN-0041, в 16.14 часа. Посочено е в АУАН, че на Х. бил издаден талон за медицинско изследване № 129018. Като нарушена законова разпоредба е посочен чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. В акта е посочено, че като доказателства били иззети СУМПС, СРМПС и два броя рег. табели с номер ••••. Актът е подписан от актосъставителя, от посочения в него свидетел и от визирания нарушител, в графа “обяснения и възражения” е вписано „имам възражения“, но конкретни такива не са изложени. Визирания в акта талон за медицинско изследване не е приложен в оригинал към материалите на АНП, представен е незаверен препис. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление № 24-0308-000531/29.05.2024 г., издадено от началник група в ОДМВР – Търговище, РУ – Омуртаг, с което за административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 500.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539/04.02.2013 г. на МВР, са му отнети 8 контролни точки. Описанието на нарушението в НП е идентично с описанието му в АУАН. Към административнонаказателната преписка /АНП/, освен обсъдените по-горе доказателства, са приложени и следните документи: заповеди за прилагане на ПАМ, с които на Х. са наложени принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП и по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП; справка за нарушител/водач, в която са отразени съставените АУАН, издадените НП, фишове и ЗППАМ за извършени от жалбоподателя нарушения по ЗДвП; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на МВР; Заповед № 363з-372/20.02.2024 г., издадена от ВПД директор на ОДМВР – Търговище; Заповед № 363з-604//19.03.2024 г., издадена от ВПД директор на ОДМВР – Търговище; Заповед 363з- 2315/31.12.2021 г. н, издадена от директора на ОДМВР - Търговище. По делото като свидетели са разпитани Р. Л. – актосъставител и Ж. Д. – свидетел по акта, които потвърждават констатациите по АУАН. Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът намира жалбата за основателна. При разглеждане на АУАН и НП, издадени по повод описаното нарушение, съдът не констатира нарушения на процесуалния и материалния закон. АУАН е издаден от упълномощено за това лице – видно от приложените заповеди, издадени от министъра на МВР и ВПД директор на ОДМВР – Търговище, при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН и съдържа изискуемите от закона реквизити. Наказателното постановление е издадено в съответствие с административно – производствените правила от лице, снабдено със съответната материална компетентност за това – видно от приложената заповед, издадена от министъра на МВР. Както АУАН, така и НП са подписани и връчени на жалбоподателя. С оглед на това съдът намира АУАН и обжалваното НП за законосъобразни от гледна точка на реквизити и процедура по постановяването им. Разгледано по същество обжалваното НП се явява незаконосъобразно. В случая административнонаказателната отговорност на Х. е ангажирана за административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда. От приложените АУАН и НП се установява, че жалбоподателят е санкциониран за това, че на посочените в акта и постановлението дата и място, е управлявал собствения си лек автомобил под въздействие на алкохол с концентрация 0.57 промила на хиляда, измерена в издишания от водача въздух, с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабр. № ARDN- 0041, в 16.14 часа. Съгласно разпоредбата на чл. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози: „Техническите средства, с които се установява концентрацията на алкохол в кръвта, се определят със заповед на министъра на вътрешните работи, след като бъдат одобрени по реда на Закона за измерванията.“ В глава ІV от Закона за измерванията /ЗИ/ подробно е регламентиран редът за контрол върху средствата за измерване по смисъла на § 1, т. 27 от същия закон, каквото безспорно е и техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗИ контролът на средствата за измерване се осъществява чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка. В конкретния случай по делото не са представени от административнонаказващия орган, че техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабр. № ARDN-0041, с което е измерена концентрацията на алкохол в издишания от водача въздух е от одобрен тип, както и доказателства, че същото е преминало първоначална и последваща проверка, валидна към датата на твърдяното нарушение. Не е представена и заповед на министъра на МВР, с която това техническо средство да е определено като такова, с което се установява концентрация на алкохол в кръвта. От изложеното следва, че по делото не са налице доказателства относно техническата годност на средството за измерване, с което е установено административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В конкретния случай в АУАН и НП е посочено, че на Х. е връчен талон за изследване № 129018, но същият не е приложен в оригинал към акта, съобразно разпоредбата на чл. 6, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Представен е незаверен препис от талона, който не е годно доказателство. Наред с това съгласно чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от същата наредба при съставяне на АУАН за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1, който се придружава от осем стикера с номера, съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в края цифра от 1 до 8. В случая представения незаверен препис от талон за изследване не е придружен от изискуемите според цитираните разпоредби стикери. Изложеното води до извод, че на жалбоподателя не е издаден талон за изследване в съответствие с чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Предвид изложеното съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. По направеното искане за присъждане на съдебни разноски в полза на жалбоподателя съдът счита следното: Разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН регламентира правото на присъждане на разноски на страните в производството пред районния съд, по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното НП, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния административнонаказващ орган, издал отмененото НП, следва да му заплати направените в съдебното производство разноски. Представения по делото договор за правна защита и съдействие е сключен между жалбоподателя и адв. А. И. от САК, с предмет изготвяне и подаване на жалба срещу НП и осъществяване на процесуално представителство по АНД 122/24 г. по описа на РС – Омуртаг, като е договорено възнаграждение в размер на 450.00 лева и е отбелязано, че същото е платено изцяло в брой на 18.11.2024 г. Размерът на възнаграждението е под размера предвиден в разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. Като съобрази разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК и обстоятелството, че жалбоподателят е упълномощил защитник, като е сключил със същия описания по горе договор за правна защита и съдействие, като е заплатил напълно в брой договорено възнаграждение в размер на 450.00 лева, съдът счита, че предвид изхода на делото РУ – Омуртаг, следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя тази сума. Водим от горното съдът