Решение № 653 от 6.4.2023 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 438/2023 г.

Право на семейни помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 имат семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година.

В закона за държавния бюджет на Република България за съответната година се определя: 1/доходът по ал. 1, при който семейните помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 се отпускат в пълен размер; 2/доходът по ал. 1, при който семейните помощи по чл, 2, ал. 3, т. 2 се отпускат в размер 80 на сто от пълния размер на помощта.

Размерът на семейните помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 в зависимост от определения доход по ал. 2, т. 1 и 2 се определя ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година. По силата на чл.7 от ЗСПД, месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят на семействата, които отговарят на условията по чл. 4а и живеят постоянно в страната, при условие че детето: 1/не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 2/ редовно посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължително предучилищно образование на децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 3/ до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 4/ има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние; 5/ живее постоянно в страната. В конкретния случай, помощта на жалбоподателката е отказана на основание чл. 5 ал.2 от ППЗСП, съгласно която разпоредба, когато констатираните нередовности в подаденото заявление не бъдат отстранени в четиринадесетдневен срок, директорът на съответната ДСП издава заповед за отказ. В случая, жалбоподателката не е представила изискуемо, съгласно разпоредбата на чл. 17 ал.3 т.1 от ППЗСП удостоверение за брутните доходи на семейството за последните 12 месеца, поради което правилно органът е отказал помощта. Представеният документ не е скрепен с надлежен превод от английски език, съгласно чл. 14 ал.3 от АПК, но дори и без превод е видно, че същият не представлява удостоверение за доходи, още по- малко за такива през последните 12 месеца. От друга страна, безспорно доходи за семейството са налице, в размер на 26 052, 49 лв., видно от представената от ответника справка. Казаното дотук е достатъчно да се приеме неоснователност на подадената жалба. При този изход на спора и предвид своевременно направеното от ответника искане, на същия се дължи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за правната помощ.