Решение № 1330 от 12.2.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2197/2024 г.

1./ Съгласно ЗУТ и според §1 т.1 „производствени сгради“ са сградите за производство в строителната промишленост, енергетиката, химични и фармацевтични производства, металургични производства, машиностроителни, машинноремонтни и металообработващи производства, дървообработващи производства, текстилни производства, производства за преработка на животински и растителни продукти, производство на хранителни продукти и вкусови вещества, за добив и преработване на руда, въглища, нерудни изкопаеми, нефт и газ (включително, временните строежи по чл.54 ал.6 от ЗУТ за търсене, проучване или добив на подземни богатства), автобази със сервиз за обслужване, сгради за селскостопански дейности – животновъдни сгради, оранжерии и други обекти, свързани с тях. Експертът посочва, че по тези условия и определения на ЗУТ, следва, че обектът, за който е изготвен проектът, не е за производствена сграда, а самостоятелна стопанска сграда, представлява метално самостоятелно работно помещение, в което е ситуиран газовият електрогенератор. Според вещото лице, проектираната газопроводна инсталация не е промишлена, а сградна инсталация, тъй като захранваното газово съоръжение не е част о производствен процес и сградата не е производствена сграда по своето предназначение, съгласно ЗУТ. В заключението се посочва също така, че имотът, в който е разположена сградата, представляваща метална постройка за монтаж на газовия ел. генератор, не се ползва за производство, не е на територията на производствено предприятие и не се намира в промишлена зона, съгласно действия ЗУТ; - 2./ в експертизата се посочва, че съгласно НУБЕПРГСИУПГ, чл.8 и чл.129 – свързването на медни тръби трябва да се извършва чрез спояване с твърд припой, съобразно изискванията на техническата спецификация, а съгласно чл.5.2.4.2 на стандарт БДС EN 1775, медните тръби могат да се свързват и чрез фитинги за студено пресоване. Според вещото лице, проектираната вътрешна сградна газова инсталация е с работно налягане 100 mbar, което, от своя страна, е равно на 0.01 MPa или на 0.1 barкоето отговаря на условията в чл.5.2.4.2 от стандарт БДС EN 1775 за свързване на медни тръби чрез фитинги за студено пресоване, както и на БДС EN 15001-1 за промишлени газови инсталации чл.3.4.5. – пресовано съединение – съединени, при което херметичността се постига чрез използване на специфичен инструмент за компресоване на фитинги за образуване на съединението или разширяване на тръба, за да се даде възможност за образуване на съединение. Според вещото лице, проектът отговаря на условията за безопасност, както и на нормативните изисквания на НУБЕПРГСИУПГ, като са съобразени и спазени стандартите БДС EN 1775 и БДС EN 15001-1 от нормативната база; - 3./ В експертизата се посочва, че съгласно чл.8 и чл.129 от НУБЕПРГСИУПГ – свързването на медни тръби трябва да се извършва чрез спояване с твърд припой, съобразно изискванията на техническата спецификация, а съгласно чл.5.2.4.2. на БДС EN 1775, медните тръби се свързват и чрез фитинги за студено пресоване. Становището на вещото лице е, че представеният технически проект отговаря и е съобразен по обхват и съдържание на БДС EN 1775; - 4./ в заключението се отбелязва, че газопроводните инсталации, заложени в проекта са, както следва: - площадково надземно газопроводно отклонение с налягане 10 bar, което се изпълнява чрез стоманена тръба Ф 33.7 х 3.6 мм; - площадково надземно газопроводно отклонение с налягане 10 bar, което се изпълнява чрез тръба РЕ – НD с диаметър Ф 32 х 3 мм.; - външна сградна газова инсталация с работно налягане 4 bar от стоманена тръба Ф 26.9 х 2.6 мм, захранваща ГРТ /4-0.1/; - вътрешна сградна газова инсталация с работно налягане 100 mbar = 0.1 bar, изградено от медна тръба Ф 42 х 1.5 мм от ГРТ /10-4/ до монтирания газов ел. генератор в помещението. Според вещото лице, заложената в проекта технология и материали за изпълнение на газовата инсталация, отговарят на изискванията на НУБЕПРГСИУПГ и БДС EN 15001-1 за промишлени газови инсталации чл.3.4.5. – пресовано съединение - съединение, при което херметичността се постига чрез използване на специфичен инструмент за компресиране на фитинг за образуване на съединението или разширяване на тръба, за да се даде възможност за образуване на съединение. Според експерта, този европейски стандарт определя подробни функционални изисквания за проектиране, избор на материали, конструиране, проверка и изпитване на: - тръбопроводи и възли за промишлени газови инсталации с работна налягане, по-голямо от 0.5 mbar и тръбопроводи за непромишлени газови инсталации (жилищни и търговски) с работно налягане над 5 bar в сгради.

В хода на настоящото съдебно производство не се представят нови доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл.35 ал.1 т.2 от Закона за техническите изисквания към продуктите, органите за технически надзор заверяват за съответствието им с техническите изисквания, правила и норми, определени с наредбите по чл.31, от получаване на заявление по образец, придружено от техническата документация и документ за платена държавна такса по чл. 43, инвестиционните проекти на строежите, в които ще функционират съоръжения с повишена опасност, в частта им, която се отнася до тези съоръжения, след извършване на експертиза на проектите в срок от 14 дни – за проекти на обекти, в които ще функционират автомобилни газоснабдителни станции, газоснабдителни станции, пунктове за пълнене на бутилки с втечнен въглеводороден газ и пълначни станции за сгъстени, втечнени и разтворени под налягане газове.

Според чл.1 ал.1 от НУБЕПРГСИУПГ, с наредбата се уреждат: - техническите изисквания, правилата и нормите за устройството на преносните и разпределителните газопроводи, съоръженията и инсталациите за природен газ по чл.1а т.1 - 6, които не попадат в обхвата на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на съоръженията под налягане (НСИОССН), приета с Постановление № 204 на Министерския съвет от 2002 г., както и на подводните газопроводи; - изискванията за монтажа и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ по чл.1а, както и на подводните газопроводи; - редът за осъществяване на технически надзор на преносните и разпределителните газопроводи, съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ по чл.1а; - 4. редът за вписване в регистъра по чл. 36, ал. 1 ЗТИП и издаване на удостоверения на лица за поддържане, ремонтиране и преустройване на преносните и разпределителните газопроводи, съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ по чл.1а и контролът на подземните газохранилища и подводните газопроводи.

Според чл.4 ал.2 от НУБЕПРГСИУПГ, газопроводите, газовите съоръжения, газовите инсталации и влаганите в тях тръби, арматури и други елементи, както и газовите уреди, чието устройство, монтаж и експлоатация съответстват на изискванията на българските стандарти, се приема, че съответстват на техническите изисквания, правилата и нормите на наредбата.

Съгласно чл.350 ал.1 от НУБЕПРГСИУПГ, обектите, в които функционират съоръжения по чл.1а т.1 - 6 и 8, се изграждат по инвестиционни проекти, заверени от органите за технически надзор, а съгласно ал.4 от с. н., органите за технически надзор извършват експертиза на проектите по ал.1, заверяват проектите или отказват да ги заверят и писмено уведомяват за това заявителя в следния срок: 1. 14 дни - за проектите на обектите, в които функционират до 2 газови съоръжения, инсталации или уреди за природен газ, за проекта на всеки промишлен газопровод, за проекта на всеки участък на разпределителен газопровод с дължина до 5 км и за проекта на всеки участък на преносен газопровод с дължина до 10 км; 2. 21 дни - за проектите на компресорните станции и на обектите, в които функционират от 3 до 6 газови съоръжения, инсталации или уреди за природен газ; 3. 28 дни - за проектите на обектите, в които функционират повече от 6 газови съоръжения, инсталации и уреди за природен газ.

Съгласно §1 т.4 от ДР на НУБЕПРГСИУПГ, „промишлена газова инсталация" е съвкупността от външната площадкова газова мрежа (газопроводите на територията на промишлени и селскостопански производствени обекти на потребителите, ГРП и други газови съоръжения) след границата на разпределителната мрежа, вътрешните газови инсталации, горивните уредби, газовите уреди и съоръженията, разположени в производствени и други сгради или на открито, както и димоходите и комините за отвеждане на димните газове, а според т.5 на същия текст, "Сградна газова инсталация" е вътрешната газова инсталация в жилищни, административни или сгради за обществено обслужване, която започва след границата на разпределителната мрежа и включва газопроводите, съоръженията и уредите за природен газ, както и комините за отвеждане на димните газове от газовите уреди; когато границата на разпределителната мрежа е извън сградата, към сградната инсталация се включва и газопроводът или външната дворна газопроводна мрежа (газопроводи и газови съоръжения) между границата на разпределителната мрежа и вътрешната инсталация в сградата; в жилищни сгради - етажна собственост, сградна газова инсталация е всяка от вътрешните газови инсталации на потребителите в отделните имоти, която започва след средствата за измерване на природния газ - собственост на разпределителното предприятие, както и газовата инсталация в общите части на сградата, захранваща отделните газови инсталации на потребителите.

Според § 1 т.1 от ДР на Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи "Производствени сгради" са сградите за: производство в строителната промишленост, енергетиката, химични и фармацевтични производства, металургични производства, машиностроителни, машиноремонтни и металообработващи производства, дървообработващи производства, текстилни производства, производства за преработка на животински и растителни продукти, производство на хранителни продукти и вкусови вещества, за добив и преработване на руда, въглища, нерудни изкопаеми, нефт и газ (включително временните строежи по чл. 54, ал. 6 ЗУТ за търсене, проучване или добив на подземни богатства); автобази със сервиз за обслужване; сгради за селскостопански дейности - животновъдни сгради, оранжерии и други обекти, свързани с тях.

Как изложеното кореспондира с установеното от фактическа страна? Според административния орган отказът е законосъобразен, защото не могат да намерят приложение цитираните по-горе разпоредби, тъй като приема, че се касае до изграждане на промишлена газова инсталация за природен газ, за която в стандарт БДС EN 1775 има ограничения по отношение прилагането на пресови съединения.

Жалбоподателят, от своя страна, излага доводи, че се отнася до изграждане на сградна инсталация и горните ограничения не касаят проекта, поради което отказът на административния орган да завери проекта е незаконосъобразен.

На първо място, при така дадените легални определения за: производствена сграда, промишлена газова инсталация и сградна газова инсталация, съдът намира, че безспорно се отнася до сградна газова инсталация. Установи се, че обектът, който представлява метална постройка за монтаж на газов ел. генератор; не се ползва за производство; не се намира на територията на промишлена зона или производствена сграда, а е ситуиран в УПИ II-23.503 – общ. Обсл. и складова дейност в землището на [населено място].

На второ място, съгласно чл.123 ал.2 от Наредбата, газовите инсталации се изработват от метални тръби, които се съединяват чрез заваряване или спояване, а според ал.2 на същия текст, тези инсталации в сградите трябва да отговарят на изискванията на стандарт БДС 1775. Съгласно чл.8 от НУБЕПРГСИУПГ, свързването на медни тръби трябва да се извършва чрез спояване с твърд припой съобразно изискванията на техническите спецификации, а чл.129 от същата указва, че свързването на медни тръби трябва да се извършва чрез спояване с твърд припой съобразно изискванията на техническите спецификации.

Действително, в забележка към т.5.2.4. от БДС EN 775 е посочено, че „ В някои държави може да има ограничения за мястото на прилагане на пресуване на съставните елементи“, но в административния акт не се посочва какви са те. Наред с това, следва да се отбележи, че ответникът не е изяснил всички факти и обстоятелства, не е извършил самостоятелна оценка на доказателствата, а се е позовал единствено и само на служебната експертиза, което представлява нарушение по чл.36 ал.1 от АПК.

В случая, също безспорно се установи, че процесната инсталация отговаря на сочените изисквания, предвид факта, че проектираната вътрешна сградна газова инсталация е с работно налягане 100 mbar, което е равно на 0.01 МРа или 0.01 bar и отговаря на условията на чл.5.2.4.2 от стандарт БДС EN 1775 за свързване на медни тръби чрез фитинги за студено пресоване, както и на стандарт БДС EN 15001-1 за промишлени газови инсталации – чл.3.4.5 – пресовано съединение.

Тук следва да се посочи, че игнорирането и несъобразяването с българския стандарт БДС EN 1775, от страна на административния орган, представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на постановения административен акт. Горният извод се потвърждава, както от приложеното по административната преписка писмо № Е-26-0-09/31.07.2006 г. на министъра на икономиката и енергетиката, така и писмо № Е-26-С-183/03.12.2020 г. на главния секретар на МЕ.

Горните обстоятелства се установяват на база анализа цитираната нормативна уредба и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като коректна и безпристрастно изготвена, отговаря изцяло на поставените задачи.

С оглед изложеното, съдът намира жалбата за основателна, поради което постановеният административен акт за отказ, обективиран в Заповед № 2165-58/08.12.2023 г. на началник РО ИДТН ЮЦБ, следва да бъде отменен.

Предвид изхода на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя и същите се констатираха в размер 4 700.00 (четири хиляди и седемстотин) лв., представляващи 450.00 лв. депозит за вещо лице и 4 250.00 лв.адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна помощ и съдействие от 21.11.2024 г. От страна на ответника се прави възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, което съдът, в настоящия му състав, намира за напълно основателно. Безспорно, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, но в размер не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата. Нормата на чл.78 ал.5 от ГПК, приложима във връзка с чл.144 от АПК, въвежда две кумулативно свързани предпоставки, а именно: адвокатското възнаграждение да е прекомерно /съобразно фактическата и правна сложност на спора/ и насрещната страна да е направила искане за прекомерност на претендираните разноски. Размерът следва да е справедлив, обоснован и съобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото, както и да не бъде по - нисък от предвидения минимален такъв, определен в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка съдът намира, че несъмнено делото не е нито с голяма фактическа, нито с голяма правна сложност. Жалбата, по която е образувано, е подадена от представляващия дружеството, а в проведеното единствено съдебно заседание по адм. д. № 3033/2023, където се явява пълномощник, не се правят допълнителни доказателствени искания, нито се сочат други доказателства. Последвало е явяване на пълномощник и на касационната инстанция. В настоящото съдебно производство, образувано въз основа указания на ВАС за назначаване на СТЕ, са проведени две съдебни заседания, в които пълномощникът на дружеството не представя нови доказателства, не прави доказателствени искания, като второто съдебно заседание е с оглед изслушване на експертизата. Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че следва да уважи като основателно възражението на ответника за прекомерност на договореното възнаграждение за адвокат в размер на 4 250.00 лв., като го намали до размера, определен в разпоредбата на чл.8 ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимален такъв. Съгласно цитираната норма, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е 1 000.00 лв. Така общо дължимите от ответника разноски, за които следва да бъде осъден в настоящото производство, възлизат общо в размер на 3 500.00 (три хиляди и петстотин) лева, представляващи 50.00 лв. платена държавна такса, 450.00 лв. депозит за вещо лице и 3 000.00 лв. адвокатско възнаграждение за трите инстанции.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, III състав,