РЕШЕНИЕ

№ 142

гр. Ловеч, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА Членове: ПОЛЯ ДАНКОВА, ВАСИЛ АНАСТАСОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно гражданско дело № 20244300500389 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Подадена е жалба от „••• С.И“ ЕООД, ЕИК••••••••• гр. •••, представлявано от Д. П. С., чрез процесуален представител – адв. Й. М. П. от ВТАК, с личен №••••••••••, със съдебен адрес: •••, против действия на ЧСИ В. П., peг. № 879, с район на действие Окръжен съд - Ловеч, изразяващи се в насочване на изпълнението към несеквестируеми суми по изп. дело №1454/2023 по описа на ЧСИ В. П.. Твърди, че с покана за доброволно изпълнение изх. № 10010 /18.03.2024 г. (получена на 16.04.2024 г.) ЧСИ е наложил запор на вземанията на „••• С.И“ ЕООД по ИД № 474/2019 г. по описа на ЧСИ В. П.. Изтъква, че на основание чл. 435, ал. 2 т. 2 от ГПК, вр. чл.444, т.8 ГПК във вр. с чл.96, ал.1 от ЗДБРБ за 2018 г., обжалва в срок и моли съда да отмени действията на ЧСИ за насочването на изпълнението срещу субсидията и отказът на ЧСИ за вдигане на запора върху несеквестируемата сума, като незаконосъобразно, тъй като запорираните вземания представляват субсидии за земеделски производител, излага подробни съображения в тази връзка.

Твърди, че от банкова разпечатка за периода от 15.01.2019 г. до 07.10.2019 г. е видно, че Банка „ДСК“ АД (в качеството и на трето задължено лице) е превело от сметка на „••• С.и“ ЕООД, ЕИК ••••••••• с IBAN: •••, BIG.STSABGSF обща сума в размер на 89845, 13 лв. по сметка с IBAN: •••, BIG.UBBSBGSF. с титуляр ЧСИ В. Л. П. рег. № 879 с район на действие Окръжен съд Ловеч, по ИД № 2019879040047, както следва:

• първоначално салдо на „••• С.и“ ЕООД към 14.01.2019г. в размер на 10966, 20 лв. Твърди, че това са част от неизразходваните целево предоставени средства за 2018г. с бенефициента „ДФЗ“ (10 3623, 32 лв. СЕПП, 15 660, 71 лв СМК, СМКСК, СКЮ и 4 260, 14 лв. Мярка 14). Сочи, че това първоначално салдо в размер на 10 963, 20 лв. е преведена на 15.01.2019г. по сметка с IBAN ••• BIG.UNCRBGSF с титуляр ЧСИ И.П.Л. рег. № 903, по ИД № 20189030400499, а в последствие същата сума е преведена по сметка с IBAN: •••, BIG: UBBSBGSF. с титуляр ЧСИ В. Л. П. рег. № 879, по ИД № 20198790400474.

• превод от 31.01.2019г., от сметка на бенефициента „ДФЗ“ в размер на 1 798, 62 лв., представляващи целево предоставени средства за Акциз за 2018г., по сметка на бенефициера •••••••••" (тази сума първоначално е преведена по ••• ••• BIG.UNCRBGSF с титуляр ЧСИ И.П.Л. рег. № 903, по ИД № 20189030400499, в последствие са преведени по сметка с IBAN: •••, BIG: UBBSBGSF с титуляр ЧСИ В. Л. П. рег. № 879, по ИД № 20198790400474. Твърди, че от тази сума третото задължено лице на 01.02.2019г. е превело на ЧСИ сума в размер на 1801, 62 лв.; -превод от 25.04.2019г., от сметка на бенефициента „ДФЗ“, в размер на 6 6910, 84 лв., представляващи целево предоставени средства за „Зелени 2018г.", по сметка на бенефициера •••••••••". От тази сума третото задължено лице на 02.05.2019г. е превело на ЧСИ сума в размер на 6 6907, 84 лв.;

• превод от 14.05.2019г., от сметка на бенефициента „ДФЗ“, в размер на 1 330.56 лв., представляващи целево предоставени средства за „2018г.", по сметка на бенефициера •••••••••". От тази сума третото задължено лице на 15.05.2019г. е превело на ЧСИ сума в размер на 1330, 56 лв.;

• превод от 23.05.2019г., от сметка на бенефициента „ДФЗ" в размер на 1 102, 14 лв., представляващи целево предоставени средства за „СЕПП 2018г.", по сметка на бенефициера •••••••••". От тази сума третото задължено лице на 30.05.2019г. е превело на ЧСИ сума в размер на 1 099, 14 лв.;

• превод от 19.06.2019г., от сметка на бенефициента „ДФЗ", в размер на 4 068, 24 лв., представляващи целево предоставени средства за „СПП" 2018г.", по сметка на бенефициера •••••••••". От тази сума третото задължено лице на 21.06.2019г. е превело на ЧСИ сума в размер на 4071, 24 лв.;

• превод от 09.07.2019г., от сметка на „Лимк" ООД в размер на 1 012, 93 лв., представляващи съдебно деловодни разходи. От тази сума третото задължено лице на 10.07.2019г. е превело на ЧСИ сума в размер на 1 012, 93 лв. Твърди, че това са секвестируеми суми и подлежат на разпределение.

• превод от 03.10.2019г., от сметка на бенефициента „ДФЗ", в размер на 2 659, 60 лв., представляващи целево предоставени средства за „ФД 2018г.", по сметка на бенефициера •••••••••". От тази сума третото задължено лице на 07.10.2019г. е превело на ЧСИ сума в размер на 2 658, 60 лв.

На основание гореизложеното твърди, че сума в общ размер на 88 832, 20 лв. са целево предоставените средства от държавния бюджет и от фондовете на ЕС, персонално на фирма „••• С.и“ ЕООД, ЕИК •••••••••, в качеството и на бенефициер с ЕИК •••••••••, от бенефициента „ДФЗ“, поради което те са несеквестируеми. В тази насока твърди, че третото задължено лице банка „ДСК“ АД е информирало ЧСИ В. П. за произхода на тези средства.

Счита, че дори и само от основанието за платежното нареждане става ясно, че се касае за субсидии за земеделски производител по Схема за преразпределително плащане (СПП), по смисъла на чл. 444 т. 8 от ГПК във връзка с чл. 96 от ЗДБРБ за 2018 г., в сила от 01.01.2018 г. относно предоставяне на средства за целеви субсидии от държавния бюджет и Регламент на ЕС № 1360/2013 г. Счита така получената сума за несеквестируема, а насочването на изпълнението срещу нея и отказът на съдебния изпълнител за връщане на сумата по банковата сметка и освобождаването й за разпореждане - за незаконосъобразни. В тази връзка цитира съдебна практика.

Счита, че извършените действия са незаконосъобразни, поради което моли съда да отмени действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в насочването на изпълнението върху запор на несеквестируеми суми - вземания на „••• С.И“ ЕООД по ИД № 474/2019г. по описа на ЧСИ В. П.. Моли настоящата инстанция да разпореди на ЧСИ да възстанови на „••• С.И“ ЕООД несеквестируемите суми в общ размер от 88 832, 20 лв. представляващи получени субсидии за земеделски производител.

Писмени мотиви по обжалваните действия на основание чл.436, ал.3 от ГПК е изложил ЧСИ В. П., който счита, че извършените от него изпълнителни действия по образуването и движението на изпълнително дело № 20238790401454 са напълно обосновани и не са в нарушение на закона, както и не са засегнати законните права на страните по делото, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба, мотивите на съдебния изпълнител и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнителното производство по изп. дело № 20238790401454 по описа на ЧСИ В. П., peг.№ 879, е образувано на 29.09.2023 г. по молба на взискателя „•••“ ЕООД, със съдебен адрес: •••, чрез адв. Е.П. и въз основа на изпълнителен лист № 43/22.05.2023 г. по описа на ВТАС, във връзка с Решение № 166/30.11.2022 г., постановено по В.т.д. № 224/2022 г. по описа на ВТАС.

До длъжника „••• С.И“ ЕООД, с ЕИК ••••••••• е изготвена ПДИ с изх. № 27385/29.09.2023 г. (л.7), която е изпратена чрез „Български пощи“ ЕАД до седалището и адреса му на управление, а именно: •••. Същата не е била потърсена и на 25.10.2023 г. пратката е върната в цялост.

На основание чл.18, ал.6 от ЗЧСИ с придружително писмо с изх. № 10011/18.03.2024 г. (л.77) е било възложено и на ЧСИ М.К., peг. № 823, да извърши действия по чл.18, ал.5 от ЗЧСИ и да връчи ПДИ за доброволно изпълнение с изх. № 10010/18.03.2024 г. на "••• С.и" ЕООД ЕИК •••••••••, седалище: •••.

На 12.04.2024 г. по делото е постъпила молба за изпращане на документи с вх. № 41016/12.04.2024 г. от „••• С.и“ ЕООД (л.79), чрез адв. Й. П. от ВТАК. Видно от приложеното към нея пълномощно адв. П. е упълномощен да представлява длъжника по изпълнително дело № 20238790401454 за извършване само на изрично и лимитирано посочено действие, а именно да получи ПДИ и съобщение за наложен запор. На 16.04.2024 г. ПДИ с изх. № 10010/ 18.03.2024 г. е изпратена до адв. П. чрез ССЕВ - Система за сигурно електронно връчване и се счита за връчена на същата дата.

Още с молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят „•••“ ЕООД е посочил като изпълнителен способ налагането на запор върху вземането на длъжника по изп. дело № 20198790400474 по описа на ЧСИ В. П., , peг. № 879. С оглед гореизложеното със Запорно съобщение с изх. № 27397/29.09.2023 г. (л.8) на основание чл.507 от ГПК е наложен запор върху вземанията на „••• С.и“ ЕООД, ЕИК ••••••••• по изп. дело № 20198790400474 по описа на ЧСИ В. П., peг. № 879. Вземането по изпълнително дело № 20238790401454 е в общ размер на 71, 165.64 лв. към датата 29.09.2023 г. Видно от удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки издадено от НАП – ТД – гр.Пловдив, длъжникът „••• С.и“ ЕООД има публични задължения към Държавата в размер на 554 522, 20 лева (л.12), като на осн. чл. 458 от ГПК, ЧСИ е присъединил НАП – ТД – гр.Пловдив като взискател по делото на 05.10.2023 година.

Видно от изисканото и приложено от ЧСИ В. П. съобщение досежно обстоятелството какъв е произхода на запорираната сума по изп. дело № 474/2019 г. по описа на ЧСИ В. П., респективно каква част от запорираната сума са средства, предоставени от държавния бюджет и/или от бюджета на ЕС субсидия на земеделския производител „••• С.И“ ЕООД, ЕИК••••••••• (л.25 от В.гр.д. 389/24 г.) е, че: „Произходът на постъпилите по изпълнително дело № 20198790400474 суми в общ размер на 78 080, 31 лв., от които: сумата в размер на 77 080, 31 лв. постъпили в периода от 03.05.2019 г. до 07.10.2019 г. от запори на банковите сметки в „Банка ДСК" АД на длъжника "••• С.и" ЕООД ЕИК: •••••••••, както и сумата в размер на 1 000 лв., които са постъпили от реализирана публична продан.“ Установява се още, че: „Съгласно отговорите на „Банка ДСК“ АД по изпълнително дело № 20198790400474 преведените по запора средства са постъпили по сметката на длъжника с наредител ДФ „Земеделие“ и с основание „СЕПП 2018“.

Жалбата, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК се явява процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок. Разгледана по същество, същата е основателна.

С Решение № 143/25.10.2017 г. по гр.д.№ 4666/2016 г., ВКС е приел, че съгласно чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Несеквестируемостта е забрана за кредитора да се удовлетворява от точно определени имуществени права и имущество на длъжника, регламентирана е с императивни правни норми, които се прилагат служебно. Най-общо, несеквестируемото имущество може да бъде групирано в две големи групи: несеквестируеми вещи и несеквестируеми вземания. Не се допуска напълно или частично принудително изпълнение за задълженията на длъжници - физически лица, например върху вземанията за социални плащания - чл. 114а КСО, вземанията по застрахователен договор - чл. 381 КЗ. Относно длъжници -юридически лица чл. 614, ал. 5 и ал. 7 ТЗ предвижда, че в масата на несъстоятелността не се включват средствата по финансовите обезпечения по чл. 22з и чл. 63а, ал. 2 ЗПБ, сумите по банковата сметка по чл. 60, ал. 2 ЗУО. В групата на несеквестируемите вземания по силата на законова забрана са тези, визирани от разпоредбата на чл. 446 ГПК. Съгласно чл. 444, т. 8 ГПК несеквестируеми са и предвидените в друг закон вещи и вземания, като неподлежащи на принудително изпълнение. Не се допуска принудително изпълнение върху средства с публичен характер – съгласно чл. 520, ал. 1 и 2 ГПК не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидии от държавния бюджет и върху средствата от ЕС и по други международни програми и договори на общините. Законова забрана да се осъществява принудително изпълнение е въведена и с чл. 100, ал. 1 и ал. 2 ЗДБРБ за 2023 г. (отм.) Според тази разпоредба целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица. Целта на тези забрани е да се осигури безпрепятствено извършване на законово регламентирани отделни стопански или бюджетно субсидирани дейности, изпълняващи значими публични и обществени функции, гарантирани от държавата, които е недопустимо да бъдат затруднявани, независимо от неизправността на субекта на такива задължения. В горния смисъл са и Определение № 78 от 17.02.2020 г. по т. д. № 990/2019 г., II т. о., на ВКС, Определение № 461 от 7.06.2019 г. по гр. д. № 4177/2018 г., III г. о., на ВКС.

Съгласно чл. 2 от Регламент /ЕС/ № 1360/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /Е./ № 352/78 /, ЕО/ № 164/94, /ЕО/ № 2799/98, /ЕО/ № 814/2000, /ЕО/ № 1290/2005 и /ЕО/ № 485/2008 на Съвета, земеделски стопанин е такъв по смисъла на чл. 4 Регламент /ЕС/ № 1307/2013, а именно: физическо или юридическо лице, или група физически или юридическа лица, независимо какъв е правният статут на тази група и на нейните членове съгласно националното право, чието стопанство се намира в териториалния обхват на Договорите, определен в чл. 52 от Д. във връзка с членове 349 и 355 от ДФЕС, и което осъществява селскостопанска дейност. Според § 1, т. 1 ДР на ЗПЗП земеделските производители са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция. Следователно техният предмет на дейност не представлява финансова дейност и те не са финансови предприятия. Сметките за средствата от ЕС обаче не се включват в държавния бюджет, в общинските бюджети и в останалите бюджети съгласно чл. 141 ЗПФ и в бюджетите на бюджетните организации - съгласно чл. 6 ЗПФ. Бюджетните организации администрират и управляват средствата от ЕС чрез сметки за тях, които са финансово-правна форма за получаването, разпределянето и разходването им и свързаното национално съфинансиране съгласно чл. 8, ал. 1 и ал. 2 ЗПФ. С чл. 81, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗПФ са определени сметките за средствата от Европейския съюз, за които през 2017 г. Министерския съвет ще утвърждава годишни разчети, съгласно приложение № 9. Промени в разчетите по сметката за средствата от Европейския съюз на Държавен фонд „Земеделие“ се извършват от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието, храните и горите съгласувано с министъра на финансите, след изтичане на третото тримесечие на бюджетната година, при влошаване на бюджетното й салдо. Министърът на финансите може да извършва компенсирани промени по утвърдените годишни разчети на сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд и на Държавен фонд „Земеделие“ при запазване на тяхното бюджетно салдо. С чл. 11 ЗПЗП е създаден Държавен фонд „Земеделие“ - юридическо лице на бюджетна издръжка, изпълняващ функциите на акредитирана разплащателна агенция и опериращ с финансовите средства, отпуснати от европейските фондове. Според чл. 7 от Регламент /ЕС/ № 1360/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г., разплащателните агенции са отдели или органи на държавите членки, отговарящи за управлението и контрола на разходите по чл. 4 § 1 /разходи по линия на ЕЗФГ/ и чл. 5 /разходи по ЕЗФРСР/. Държавите членки акредитират като такива отдели или органи, които разполагат с административна организация и система за вътрешен контрол, предоставящи достатъчно гаранции, че плащанията са законни и редовни и че са надлежно отчетени. Съгласно чл. 17а ЗПЗП тези средства са публични. Съобразно § 1, т. 50 ДР ЗПЗП публично финансиране са средства предоставени от държавния бюджет и/или от бюджета на ЕС, независимо от органа, който ги предоставя.

В прембюлната част на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /Е./ № 352/78 /, ЕО/ № 164/94, /ЕО/ № 2799/98, /ЕО/ № 814/2000, /ЕО/ № 1290/2005 и /ЕО/ № 485/2008 на Съвета, е посочено че: /27/ помощта от Съюза следва да се изплаща на бенефициерите навреме, за да могат те да я използват ефективно; /46/ компетентните национални органи следва да извършват плащания към бенефициерите, предоставени по схемите на Съюза за подпомагане, които са включени в интегрираната система в пълен размер, при съобразяване с намаляванията, предвидени в регламента и в рамките на предписаните срокове; /59/ бенефициерите следва да разберат точно своите задължения във връзка с правилата за кръстосано съответствие; /68/ всяка мярка по общата селскостопанска политика следва да бъде предмет на мониторинг и оценка, /75/ публикуването на имената на бенефициерите на Фондовете е средство за засилване на публичния контрол върху използването им. В чл. 11 от Регламента е прието, че плащанията на бенефициерите по предвиденото в него финансиране се извършват в пълен размер; в чл. 40 - че когато в правото на Съюза са посочени срокове за плащане, всяко плащане извършено от разплащателната агенция към бенефициер преди най-ранната и след най-късната възможна дата за плащане прави такива плащания недопустими за финансиране от Съюза; чл. 47 предвижда, че извън проверките извършвани от държавите-членки и всеки вид проверка, организирана по чл. 322 ДФЕС и въз основа на Регламент /Евратом, ЕО/ № 2185/96 на Съвета, Комисията може да организира проверки на място в държавите-членки; чл. 54 - че за всяко неправомерно плащане, възникнало в резултат на нередност или небрежност държавите-членки изискват възстановяване от бенефициера в срок от 18 месеца след одобрението и където е приложимо - получаването от страна на разплащателната агенция на контролен доклад; чл. 56 - че когато нередности или небрежност са открити при програмите за развитие на селските райони, държавите-членки извършват финансови корекции, като изцяло или частично отменят финансиране от Съюза; чл. 58.2, 3 - че държавите членки създават ефективни системи за управление и контрол, за да гарантират спазването на законодателството, уреждащо схемите за подпомагане на Съюза; чл. 63 - че ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта, тя не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и се налагат административни санкции; чл. 111 - че държавите-членки гарантират ежегодно публикуване ex post на бенефициерите на Фондовете.

Съобразявайки относимата вътрешна и общностна нормативна уредба, съдът счита, че средствата по банковата сметки на жалбоподателя, които имат за източник субсидии от Държавен фонд „Земеделие“ представляват несеквестируемо вземане на основание чл. 100, ал. 1 и ал. 2 ЗДБРБ за 2023 г. (отм.) и Регламент /ЕС/ № 1306/2013 година. Овластен да ги получи в пълния им размер е единствено бенефициерът – земеделският производител. Налице е специален императивно установен режим, съгласно който те съставляват несеквестируеми вземания, макар че европейското и национално право не съдържат изрична разпоредба в този смисъл.

Предвид изложеното жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена, като следва да бъдат отменени действията на ЧСИ, изразяващи се в насочването на изпълнението върху запор на несеквестируеми суми - вземания на „••• С.И" ЕООД по ИД № 474/2019 г. по описа на ЧСИ В. П.. По отношение искането на жалбоподателя съдът да разпореди на ЧСИ да възстанови на „••• С.И“ ЕООД несеквестируемите суми в общ размер от 88 832, 20 лв. представляващи получени субсидии за земеделски производител, настоящият състав няма такива правомощия съгласно лимитивно изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК, съдът