Решение № 5060 от 17.5.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1806/2023 г.

Производството е по реда на чл.211 от ЗМВР и е образувано по жалба от С. К. П., [ЕГН], от [населено място], чрез пълномощника й адв. Е. Т. от АК-Бургас, против Заповед №365з-5296/02.08.2023 г. на директора на ОД на МВР - Варна, с която на осн.чл.204 т.3, чл.197 ал.1 т.3 и ал.3 от ЗМВР, чл.194 ал.2 т.4 и чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР на жалбоподателката в качеството й на разузнавач ІV степен в сектор „Престъпления свързани с грабежи“ при отдел „Криминална полиция“ към ОД на МВР - Варна, е наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от 6 /шест/ месеца“, считано от датата на връчване на заповедта. Жалбоподателката твърди на първо място допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – неотправяне на покана до нея по реда на чл.206 от ЗМВР за даване на писмени обяснения, както и на протокол, обективиращ евентуалния й отказ да даде такива. Сочи, че е дала писмени обяснения, но по реда на чл.207 от ЗМВР и по пред дисциплинарноразследващия орган, а не пред дисциплинарнонаказващия такъв. Счита допуснатото процесуално нарушение за достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Н. второ място твърди, че същата е издадена и извън сроковете по чл.195 ал.1 от ЗМВР и с оглед липсата на отразяване в нея за датата, на която директорът на ОДМВР се е запознал с обобщената справка и със становището на ДРО, като развива подробни съображения защо счита, че двумесечният срок по чл.195 ал.1 от ЗМВР от откриване на нарушителя до издаване на заповедта не е спазен. Н. трето място се позовава на несъответствие между фактическото описание на дисциплинарните нарушения и правната им [жк], като по-конкретно твърди, че противно на възприетото със заповедта 05.07.2023г е бил неработен ден – професионален празник на служителите на МВР, което според нея резултира в несъставомерност на нарушението; че ДНО не е посочил кои свои конкретни задължения от кой нормативен акт тя е нарушила; че никой от служителите, изпълняващи служебните си задължения на 07.07.2023г не е изискал жалбоподателката да му представи служебна карта или писмено разрешение от длъжностно лице, отговарящо за тази дейност; че от гл.инспектор В. Р., когото са посетили с колегата си, не е било снето обяснение по случая, а е следвало, още повече, че в нейното обяснение се съдържат данни за извършено престъпление от общ характер; че в обжалваната заповед не е посочено в присъствието на, под контрола на и след разрешение от кои длъжностни лица е следвало да се осъществи свиждането им със задържания гл.инспектор В. Р., който в онзи момент е бил техен пряк началник, а не близък; категорично отрича да е съобщавала на служителя от конвойното звено, че има дадено такова разрешение. В обобщение счита, че вмененото й деяние, квалифицирано като неизпълнение на т.15 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР е необосновано и недоказано, че в хода на административното производство не са събрани всички необходими и относими доказателства за разкриване на обективната истина. Н. следващо място твърди липса на мотиви относно вида и продължителността на избраното за всяко от двете й вменени нарушения дисциплинарно наказание; оспорва и възприетата форма на вината за осъществяването им, като твърди, че никое от тях не е извършено умишлено, а при непредпазлвост под формата на небрежност. С тези съображения счита, че в случая са налице отменителните основания на чл.146 т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК и настоява за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна, като претендира и сторените в настоящата инстанция разноски. В съдебно заседание по същество адв.Т. поддържа изцяло така депозираната жалба; в писменото си становище по същество излага и допълнителни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, вкл. липса на мотиви за налагане на избраното като вид и продължителност наказание, респективно – мотиви защо целите на наказанието няма да бъдат постигнати с налагане на друго такова, по-леко като вид и по размер, както и превратно упражняване на власт с оглед наложеното по-леко наказание на другия служител, при еднакви факти и еднородност на вината. Претендира присъждане на разноски по списък, а в евентуалност прави възражение за прекомерност на исканото юрисконсултско възнаграждение. Ответният административен орган се представлява от гл.юк.Г. Г., който счита жалбата за неоснователна и настоява за отхвърлянето й, съответно – за потвърждаване на законосъобразната заповед за налагане на дисциплинарно наказание; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След преценка на събраните в производството релевантни доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателката С. К. П. изпълнява длъжността разузнавач ІV степен в сектор „Престъпления, свързани с грабежи“ в отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР – Варна; в това си качество тя е запозната с типовата длъжностна характеристика с рег. №3286р-33241/17.07.2019г за длъжността „разузнавач ІV-VІ степен“ в сектор „Престъпления, свързани с грабежи“ на отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР, утвърдена със заповед на директора на ГДНП – МВР съгл. протокол от 05.08.2019г (л.62 по адм. преписка). В протокол рег. №365р-35385/29.06.2020г С. П., наред с колегите си от отдел „КП“ при ОДМВР- Варна, е удостоверила с подписа си, че на 10.06.2020г се е запознала със заповедите на утвърждаване на Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР от 2014г, и с измененията в него от 2016г (л.90 по адм. преписка). Н. 11.06.2020г С. П. се е запознала и с Инструкция №8121з-78/24.01.2015г за реда за осъществяване на задържане, оборудване на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях на МВР (л.89 по преписката). Към м.юли 2022г колега на жалбоподателката на същата длъжност бил М. И. М., а техен пряк ръководител – началник на сектора, бил гл.инспектор В. Р.. Н. 05.07.2022г (вторник) – професионален празник на българската полиция, обявен за работен неприсъствен ден със заповед на министъра на вътрешните работи, до обяд жалбоподателката била заедно със своя пряк началник В. Р., с когото пазарували за предстоящия на следващия ден банкет (писмено сведение – л.112 по преписката). По-късно следобяд Р. се обадил на С. П. от телефон на техен колега и я уведомил, че е задържан от служители на Дирекция „Вътрешна сигурност“ за взет подкуп (обяснение – л.45 по адм. преписка). Този факт се установява и от отбелязването в Книгата за задържаните лица, започната на 31.03.2022г – въз основа на Заповед №7855зз-15/05.07.2022г на осн.чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР и във връзка с образувано ДП №77/2022г на ОСлО- Варна, на 05.07.2022г В. Р. Р. бил задържан в ареста на Първо РУ – Варна (л.143 по адм. преписка). П. била шокирана от чутото и се обадила по телефона на началника на отдел „Криминална полиция“ към онзи момент – комисар Ц. П., от когото получила потвърждение за задържането на Р.. От разговора П. почувствал, че тя е много разстроена, той на свой ред също бил ядосан от случилото се с Р., защото то щяло да навреди на репутацията на отдела. П. го попитала дали може или дали трябва да отиде в Първо РУ, за да разбере какво се е случило, на което комисарят й казал нещо в смисъл – да не ходи никъде, да си стои вкъщи и да си гледа детето, и че няма работа в управлението, след което й затворил телефона. П. не е издавал заповед или разпореждане към П., но сметнал, че като дългогодишен негов служител тя ще го послуша „да не върши глупости“ (сведение – л.50 по адм.преписка). Въпреки този разговор, по-късно вечерта, все още разстроена от новината за задържането на началника й, жалбоподателката позвънила на колегата си М. М., и двамата спонтанно решили да отидат да занесат на Р. храна и вода. Пристигнали пред Първо РУ след 23: 00ч, носейки торба с пакетирани храни и вода, облечени в цивилни дрехи. П. Ж. Н. ги разпознал като колеги от ОДМВР, П. му казала, че носят храна за задържан, като останала с впечатление, че не знаят, че това е техният началник Р.. Постовият ги пропуснал в сградата без да ги впише в книгата за пропусквателния режим, понеже помислил, че идват по работа във връзка с извършеното по-рано през деня убийство (сведение – л.51 по адм. преписка). След това стигнали до постовия, охраняващ задържаните лица - Д. Х., който ги разпознал като колеги от „Криминална полиция“ от предишни техни посещения при задържани лица за оформяне на документи по задържането и настаняването им (сведение на л.52 по преписката). П. му казала, че носи храна и вода за задържания им колега и попитала дали може да му я оставят. Х. попитал дали дежурният по ОДЧ – мл.инспектор К. Н. – знае и имат ли разрешение, на което П. отговорила „Да, знае“, попитала и дали могат да си кажат няколко думи. Жалбоподателката видимо била много разстроена и плачела, освен това Х. знаел, че задържаният Р. няма храна и вода, затова – от колегиалност – се съгласил. М. не бил в непосредствена близост до тях, и макар да възприел размяна на реплики, не чул какво точно говорят. Дежурният постови Д. Х. също не вписал двамата служители в книгата за посещения на задържаните лица, понеже според него такова вписване се дължи само ако задържаният бъде изведен за разпит от помещението, а случаят не бил такъв. Х. тръгнал по коридора към стаята на Р., П. тръгнала след него, а след тях вървял и М.. Отначало двамата колеги влезли при задържания, М. го попитал: „Какво става, началник?“, а П. му оставила торбата с продукти. Р. попитал дали може да поговори насаме с П., след което Х. и М. излезли от помещението. От записите на камерата в помещението, където е настанен Р. било установено, че П. сяда до него и двамата провеждат 15 минутен разговор (докладна записка рег. №9587р-532/26.09.2022г – л.145-146 по адм. преписка). В допълнение към объркването, че го вижда в това положение, в този разговор Р. уведомил жалбоподателката, че е взел нейни лични вещи (златни накити – докладна записка от 08.07.2022г, л.110-111 по преписката) от касата в общото им работно помещение, където тя ги била преместила за по-сигурно при ремонта на апартамента си, и ги дал в залог срещу парична сума, необходима му за погасяване на дългове, което я шокирало още повече. Р. започнал да я уверява, че ще й ги върне, но тя се почувствала зле и пожелала да си тръгне (обяснения л.45 -46 по адм. преписка). От пристигането до тръгването им от Първо РУ изминал около половин час, П. и М. си тръгнали от там преди полунощ и се прибрали по домовете си. Видно от докладна записка рег. №9587р-532/26.09.2022г от инспектор в отдел 04 при ДВС – МВР (л.145-146 по адм. преписка), информация за случилото се вечерта на 05.07.2022г е постъпила с докладна записка рег. №9587р-394/08.07.2022г (л.110-111 по преписката), според която С. П. и М. М. са посетили сградата на Първо РУ – Варна, П. е провела разговор с гл.инспектор В. Р. – задържан по ДП №77/2022г на ОСлО – Варна, без двамата служители да са отразени в книгата за пропусквателния режим и тази за посетителите на задържаните лица при постовия полицай; това се е случило без да е уведомен служител от ДВС и след забрана от страна на комисар П. за С. П. да влиза в контакт с Р., докато е с качество на задържано лице. Във връзка със случая били изискани документи и видеозаписи от охранителните камери, разположени в помещенията за задържани лица в сградата на Първо РУ за периода от 15: 00ч на 05.07.2022г до 11: 00ч на 06.07.2022г. С оглед наличните данни за извършени нарушения е предложено да бъдат снети обяснения от всички служители по случая, след което материалите да бъдат изпратени на директора на ОДМВР – за вземане на мерки по компетентност. Такива писмени сведения били взети в периода 29.09.2022г – 18.10.2022г от К. Н., Ж. Н., Д. Х., И. Х., М. М. и С. П.. Проверката завършила с Доклад рег. №9587р-586/20.10.2022г, в който са възпроизведени гореописаните събития, както и обясненията на всички служители по случая. Докладът, ведно с всички събрани доказателства в хода на проверката, са постъпили при компетентния дисциплинарнонаказващ орган – директорът на ОДМВР, на 27.10.2022г. Началото на дисциплинарното производство против С. П. е поставено със Заповед №365з-1626/10.03.2023г на ДНО (л.12-13 по адм. преписка). В нея е възпроизведено съдържанието на доклада от 20.10.2022г; цитиран е чл.43 ал.2 от Инструкция №8121з-78/24.01.2015г за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР, съгласно който свиждане и получаване на храна, дрехи и вещи от тях се извършва в присъствие и под контрол на служител от охраната след писмено разрешение на длъжностното лице, отговарящо за тази дейност, и/или служителя, който работи с него по повода, за който лицето пребивава в структурата на МВР; посочено е, че в материалите по проверката се съдържат данни, че П. не е имала писмено разрешение от съответния служител или длъжностно лице за провеждане на свиждане, тя не е контактувала с дежурен по управление (И. Х.), младши оперативен в ОДЧ (К. Н.) или служител, който работи със задържаното лице. Така ДНО е приел, че в случая са налице данни за извършено нарушение на служебната дисциплина от С. П. по см.чл.194 ал.2 т.1 пр. второ от ЗМВР вр.чл.43 ал.2 от Инструкция №8121з-78/24.01.2015г – неизпълнение на разпоредба на подзаконов нормативен акт по ЗМВР, съставомерно по чл.200 ал.1 т.15 пр. второ от Закона, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година. Със заповедта е определен и дисциплинарно разследващ орган (ДРО) в състав: председател комисар А. А. – зам.директор на ОДМВР – Варна, и членове началник на сектор „Престъпления, свързани с незаконно пребиваване или преминаване на чужденци в страната и издирване“ в отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР – Варна, и разузнавач ІV степен в сектор „Престъпления против собствеността и културно-историческите ценности“ в отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР – Варна. Определен е 1-месечен срок за изготвяне на становище от ДРО относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на П. и доклада му на ДНО. До жалбоподателката на осн.чл.207 ал.11 вр.ал.8 т.1 от ЗМВР е отправена Покана рег. №365р-17587/20.03.2023г, връчена й на същата дата (л.39-40 по преписката), за запознаване със заповедта от 10.03.2023г за образуване на дисциплинарно производство. Указана е правната квалификация на разследваното дисциплинарно нарушение – чл.194 ал.2 т.1 пр.2 от ЗМВР, и предвиденото за него наказание – порицание за срок от 6 месеца до 1 година; жалбоподателката е уведомена за правата и за възможностите си в хода на дисциплинарното производство, и й е предоставена възможност за даване на писмени обяснения и представяне на доказателства в срок до 24.03.20023г. Самата Заповед №365з-1626/10.03.2023г на ДНО е връчена едновременно с поканата (л.13 – гръб по преписката). В писмените си обяснения в дадения й срок (л.45-48 по делото) в обобщение на изложението си за случилото се на 05.07.2022г жалбоподателката е посочила следното: „Бях там в качеството си на гражданин да оставим храна на колегата си.“; „Не мога да преценя колко време съм била при него (В. Р.) и да обясня защо въобще влязохме вътре. Не съм имала намерение да ходя и да се виждам с В.. Не съм разговаряла с дежурния офицер или с ОДЧ, не съм била там в качеството си на служебно лице.“. В хода на дисциплинарното производство в периода 28.03. – 21.04.2023г отново били снети писмени сведения от М. И. (срещу когото било образувано отделно дисциплинарно производство за същите факти), Ц. П., Ж. Н., Д. Х., К. Н. и И. Х. (л.48-55 по преписката). Със Заповеди №365з-2415/11.04.2023г и №№365з-2904/04.05.2023г на ДНО срокът за приключване на дисциплинарното производство е продължен двукратно, последно – до 05.06.2023г; заповедите са надлежно връчвани на С. П. (л.14-л.17 по преписката). Въз основа на предложение рег. №365р-30135/18.05.2023г от ДРО, със Заповед №365з-3490/26.05.2023г на ДНО (л.18-21 по адм. преписка) е прието, че първоначалната квалификация на деянието по чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР вр.чл.43 ал.2 от Инструкция №8121з-78/24.01.2015г не отговаря на установената в хода на разследването фактическа обстановка – такова дисциплинарно нарушение може да бъде извършено само от длъжностни лица, имащи отношение към задържаните лица и помещенията за задържане, и изпълнението им не следва да бъде изисквано от посетители или от лица, отишли на свиждане със задържано лице, били те и служители на МВР. Вместо това, отчитайки становището на разследващия орган, ДНО е приел, че с поведението си на 05.07.2022г С. П. е извършила две нарушения на етичните правила, разписани в т.15 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители, вменяващо задължение да държавния служител да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, като не ги е съобразила със следните две разпоредби: 1). Чл.17 ал…3 т.4 от Инструкция №8121з-1415/20.11.2015г за реда и организацията за осъществяване дейността по охрана на обекти по чл. 14 ал.2 т.4 от ЗМВР на МВР („Държавни служители се допускат в обекти на МВР съобразно притежаваните служебни карти; тези без отличителен знак – от 06: 00ч до 22: 00ч в работни дни в обектите, в които работят, както и в работно време в останалите обекти, след вписване в книга за пропусквателния режим“) – за това, че на 05.07.2022г, без служебна необходимост, около 23: 45ч в работен ден, извън периода 06: 00ч – 22: 00ч е посетила сградата на Първо РУ – Варна, за което не е имала право, тъй като притежава служебна карта без отличителен знак. Деянието представлява нарушение на служебната дисциплина по см.чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР, за което на осн.чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР се следва дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година; 2). Чл.43 ал.2 от Инструкция №8121з-78/24.01.2015г за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях на МВР („Свиждане с близки и получаване на храна, дрехи и вещи от тях се извършва в присъствието и под контрол на служител на охраната след писмено разрешение на длъжностното лице, отговарящо за тази дейност, и/или служителя, който работи с него по повода, за който лицето пребивава в структурата на МВР“) – за това, че на 05.07.2022г, без служебна необходимост, около 23: 45ч е посетила сградата на Първо РУ – Варна и е провела свиждане с гл.инспектор В. Р. без да е поискала писмено разрешение на длъжностното лице, а заявила на полицейски служител, че има такова разрешение. Деянието представлява нарушение на служебната дисциплина по см.чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР, за което на осн.чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР се следва дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година. В този смисъл ДНО изменил заповедта си за образуване на дисциплинарното производство против П.; изменената заповед й е връчена на 29.05.2023г ведно с нова покана по чл.207 ал.11 вр.ал.8 т.1 пр.1 от ЗМВР (л.41-42 по преписката), с ново уведомяване за възможността да депозира писмени обяснения в срок до 30.05.2023г – такова е дадено на същата дата (л.47 по преписката). Като доказателство по дисциплинарното производство е приобщена и Кадрова справка рег. №365р-22806/10.04.2023г. за професионален стаж, заемани длъжности, налагани наказания и награждаване с отличие и награди на мл.инспектор С. П. (л.58-59 по преписката). От нея се установява, че жалбоподателката е назначена на длъжност „разузнавач“ в ОДМВР – Варна на 12.01.2009г, и до м.ноември 2022г е награждавана общо 13 пъти с писмени похвали от директора на ОДМВР - Варна, обявяване на благодарност и индивидуални парични награди със заповед на министъра на вътрешните работи, и няма налагани дисциплинарни наказания. Разследването по дисциплинарното производство приключило с изготвената Обобщена справка рег. №365р-32179/30.05.2023г (л.30-38 по преписката), в която ДРО описал подробно заповедта за образуване на производството и тези за допълването и изменението й, повода за образуване на дисциплинарното производство, извършените процесуални действия и събраните писмени доказателства в производството, възприетата фактическа обстановка, идентична с гореописаната, писмените сведения, обяснения и изявления на С. П. по случая, данните в кадровата й справка, въз основа на които е приел, че тя е запозната със съществуващия пропусквателен режим и различен достъп до обектите съгл. длъжностната характеристика на служителите и притежаваната служебна карта, посочил е причините за извършване на нарушенията, вкл. и неизпълнението на служебните задължения на двамата постови, описани са възприетите като съставомерни две дисциплинарни нарушения, извършени от П., ведно с правната им квалификация. С отчитане на данните за личността на нарушителя от кадровата й справка, фактът, че двете нарушения не са тежки по см.чл.203 от ЗМВР, извършени са при форма на вината небрежност (след предупреждението от Ц. П.) и не са довели до тежки последици (извън факта, че е осъществен нерегламентиран контакт със задържан за извършено престъпление ръководен служител и евентуална възможност това да повлияе на разслеването), е дадено мнение за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за минималния срок от 6 месеца. С покана от 30.05.2023г, връчена на същата дата (л.43-44 по преписката), жалбоподателката е поканена да се запознае със справката; видно от саморъчното отбелязване върху заповедта (л.38 по преписката), на 31.05.2023г П. се е запознала с обобщената справка и материалните по дисциплинарното производство, както и с правото си в срок от 24 часа да даде допълнителни писмени обяснения или възражения. Такива са постъпили с рег. №365р-32649/01.06.0223г (л.27-29 по преписката), с които П. е потвърдила предходно даваните от нея сведения в хода на проверката и на производството, като в заключение е посочила, че през годините винаги е спазвала правилата и установения ред, не е извършвала нарушения и не са й налагани наказания, а действията й са били породени от чисто човешка гледна точка – с колегата си са искали само да занесат и да оставят храна и вода на началника си. Със становище рег. №365р-32917/02.06.2023г, подписано от тримата членове на ДРО, е посочено, че в хода на разследването са установени две извършени от С. П. дисциплинарни нарушения – тези, описани в Заповед №365з-3490/26.05.2023г на ДНО за изменение на правната [жк], които са съставомерни по чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР, с предвидено наказание „порицание“ от 6 месеца до 1 година. Описана е изпратената покана за запознаване с обобщената справка и всички доказателства от проведеното дисциплинарно производство, явяването на служителката и запознаването й с тях, коментирани са дадените допълнителни обяснения в срока по чл.207 ал.10 от ЗМВР, в които не се съдържа несъгласие с възприетата със справката фактическа обстановка, правната квалификация на деянията и предложеното наказание; изрично е посочено, че никой не я е попитал дали има разрешение от някого – дежурен офицер или ОДЧ. По-нататък са описани двете възприети за извършени дисциплинарни нарушения с правната им [жк], че са налице основания за реализиране на дисциплинарната отговорност, като са изложени мотивирани съображения относно наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства; липса на основания за квалифициране на случая като маловажен по см.чл.198 ал.2 от ЗМВР; коментирано е спазването на срока по чл.195 ал.1 от ЗМВР, и въз основа на всичко това е предложено за всяко от двете дисциплинарни нарушения да бъде наложено наказание на осн.чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР – „порицание“ за срок от 6 месеца, след което на осн.чл.197 ал.3 т.2 от ЗМВР да бъде наложено едно общо наказание „порицание“ за срок от осем месеца. С оспорената в настоящото производство Заповед №365з-5296/02.08.2023г ДНО е възприел фактите, описани в обобщената справка на ДРО и материалите по дисциплинарното производство, описал е извършените в хода на дисциплинарното производство процесуални действия и е коментирал събраните доказателства, дадените обяснения от П. и дадените от нея обяснения въз основа на връчените й покани за запознаване с всички документи и заповеди, създадени и издадени в хода на производството, цитирал становището и предложението на ДРО за съставомерност на нарушенията и правната им [жк], която споделил изцяло. По-нататък изложил мотивирани съображения защо счита, че първото от нарушенията – това, осъществено чрез присъствието й в сградата на Първо РУ – Варна на 05.07.2022г след 22: 00ч, без служебна необходимост и без да има право на това, тъй като притежава служебна карта без отличителен знак, следва да се квалифицира по чл.194 ал.2 т.1 пр.второ от ЗМВР (неизпълнение на разпоредбите и на издадените подзаконови нормативни актове) вр.чл.199 ал.1 т.3 пр. първо от ЗМВР (небрежност в служебната дейност, позовавайки се на практиката на ВАС), за което наложил на С. П. дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца. За второто нарушение – това, изразяващо се в проведено свиждане със задържания гл.инспектор В. Р. без да е поискала писмено разрешение на длъжностно лице, а е заявила на полицейския служител, че има такова, ДНО е приел, че следва да се квалифицира по чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР (неспазване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР), извършено умишлено, за което на осн.чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР й наложил наказание „порицание“ за минималния срок от 6 месеца. В заключение, съобразявайки цялостното поведение на жалбоподателката по време на дългогодишната й служба, с приложението на чл.197 ал.1 т.3 от З. Д. наложил едно общо наказание за двете нарушения – по-тежкото от тях, чийто срок не увеличил, като счел, че и минималния му срок съответства на тежестта на извършените дисциплинарни нарушения. Не на последно място ДНО на свой ред приел, че случаят не е маловажен, и че сроковете по чл.195 ал.1 от ЗМВР не са изтекли, като конкретно по отношение на 2-месечният срок от установяване на нарушението е започнал да тече на 02.06.2023г, когато материалите от дисциплинарното производство са постъпили при него. Така мотивиран, ДНО издал оспорената си заповед. Със Заповед №365з-5294/01.08.2023г ДНО наложил дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца на М. М. – за идентично дисциплинарно нарушение с това, за което на С. П. е наложено същото наказание – по т.1 от оспорената заповед. По отношение на второто вменено на М. дисциплинарно нарушение ДНО приел, че доколкото се е видял със задържания си началник само за 10-15 секунди, реално свиждане с него не е осъществено, поради което нарушението е обективно несъставомерно. Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, чийто съвкупен анализ не налага различни изводи. При така установената фактология съдът прави следните правни изводи: Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект –неин адресат, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Относно валидността на оспорената заповед: Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание по чл.197 ал.1 т.3 от ЗМВР е издадена от компетентен орган – директора на ОДМВР – Варна, т.е. служител на ръководна длъжност съгласно изискването на чл.204 т.4 от ЗМВР. Заповедта е издадена в изискуемата за валидността й писмена форма и отговаря на изискванията на чл.210 ал.1 от ЗМВР, респективно – чл.59 от АПК, поради което не страда от пороци, повличащи нищожността й. Относно спазването на процесуалните правила в хода на дисциплинарното производство: Съгл.чл.207 ал.1 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл.203 ал.1 т.2 – т.15 дисциплинарното производство се образува с изрична писмена заповед на министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството – за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности; или на ръководителите на структурите по чл.37 – за държавните служители на младши изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности. Според ал.2 на текста със заповедта по ал. 1 се определя и дисциплинарно разследващият орган. В конкретния случай и независимо от факта, че са били налице данни за извършени по-леки нарушения – такива по чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР, началото на производството е поставено с изрична заповед на ДНО – директора на ОДМВР – Варна, което не представлява процесуално нарушение, понеже издаването на такава е предвидено с чл.44 ал.1 от Инструкция №8121з -877/06.07.2021т на МВР. Като основание за издаване на заповедта си издателят й е посочил чл.205 ал.1 от ЗМВР, според който сигнали за допуснати дисциплинарни нарушения от служителите по чл.142 ал.1 т.1 и ал.3 от ЗМВР се проверяват само по реда на чл.205 ал.2 от ЗМВР или в дисциплинарно производство, какъвто е и настоящия случай. Противно на поддържаното от жалбоподателката, в случая са спазени всички приложими срокове. Н. първо място – едногодишният срок по чл.195 ал.1 от ЗМВР от датата на извършване на нарушенията 05.07.2022г, с включени 34 дни платен годишен отпуск, през който период този срок не тече съгл.ал.3 на текста, изтича на 10.08.2023г, а оспорената заповед е издадена на 02.08.2023г. Н. следващо място – спазен е и 2-месечният срок по чл.195 ал.1 вр.чл.196 ал.1 и ал.2 от ЗМВР – дисциплинарното нарушение е установено по см.ал.2 на 02.06.2023г, когато материалите по дисциплинарното производство са постъпили при компетентния ДНО, заедно със становището на ДРО с рег. №365р-32917/02.06.2023г., а оспорената заповед е издадена точно два месеца след това - на 02.08.2023г. Всички възражения на жалбоподателката за по-ранно установяване на нарушението от тази дата – 02.06.2023г, са опровергани от съдържащите се в преписката официални документи с поставени върху тях регистрационни номера и дати; твърденията пък, че ДНО се запознал с тях в по-късен момент не променят по никакъв начин извода за спазен 2-месечен срок от който и да е последващ момент до 02.08.2023г – датата на издаване на заповедта. Същото се отнася и за възраженията за неспазени срокове в хода на дисциплинарното производство досежно заповедите за продължаване на срокове и прочие – всички тези твърдения са в противоречие с датите, поставени върху приложените по дисциплинарната преписка документи, поради което са лишени от основание и несподеляеми. Неоснователно е и следващото възражение за допуснато съществено процесуално нарушение – за неизслушване на жалбоподалката от ДНО по реда на чл.206 ал.1 от ЗМВР. Според цитираният текст дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Правилата за реда и начина на изслушване и даване на писмени обяснения е уреден в чл.25 – чл.27 от Инструкция № 8121з-470. Съгласно чл.25 от Инструкцията за изслушването на държавния служител, извършил нарушение на служебната дисциплина, се съставя протокол по образец. Разпоредбата на чл.26 предвижда, че ДНО не е длъжен да изслуша държавния служител, извършил нарушението, ако той е дал писмени обяснения преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. От своя страна при наличие на дадени писмени обяснения е въведено изискването на чл. 27 от Инструкция № 8121з-470, че органът приема с резолюция даденото от държавния служител писмено обяснение по образец, като се отбелязват се датата, длъжността и името на дисциплинарнонаказващия орган. Съвкупният анализ на цитираните разпоредби сочи, че основното задължение на дисциплинарнонаказващия орган е да изслуша служителя преди налагане на наказанието, и че е освободен от това си задължение при дадени писмени обяснения. В случая това условие безспорно е изпълнено – в хода на дисциплинарното производство жалбоподателката нееднократно е давала писмени сведения и обяснения, излагайки подробно и безпротиворечиво своята версия на събитията от 05.07.2022г, вкл. и причините, намеренията и субективните си усещания във връзка с действията си тогава, станали основание за ангажиране на отговорността й. Последните подробни писмени обяснения са от 01.06.2023г (л.27-29 по преписката), дадени са след като П. се е запознала с обобщената справка и материалите по дисциплинарното производство. Тези обяснения са обсъдени както от ДРО в становището, с което преписката е изпратена по компетентност, така и от самия ДНО в оспорената му заповед, който изрично се е позовал на тях и ги е обсъждал при преценката за определяне вида и размера на наказанията. След като така дадените писмени обяснения са съобразени от ДНО при налагане на наказанието, се налага еднозначен извод, че правото на жалбоподателката на „последна дума“ в дисциплинарното производство не е нарушено, напротив – тя го е упражнила в пълен обем, нейните твърдения и субективни оценки на случилото се, обективирани в писмен вид, са били съобразени от ДНО, който поради тази причина е освободен от задължението за лично изслушване. Правото на жалбоподателката за лично участие в производството е спазено от ДРО и ДНО, то е упражнено многократно и в степен, която й е дала възможност да защити адекватно правата си, поради което липсва и това основание за незаконосъобразност на оспорената заповед. В обобщение на изложеното съдът намира, че в конкретния случай не са допуснати съществени нарушения на приложимите процесуални правила като самостоятелни отменителни основания, т.е. такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на ДНО. Всички действия на ДРО са били надлежно документирани, за тях П. е била незабавно уведомявана и многократно й е била предоставена възможност да депозира писмени обяснения и сведения, от която тя се е възползвала в пълен обем. Поради това не са налице основания за отмяна на заповедта на процесуално основание. Относно приложението на материалния закон: Н. първо място следва да бъде посочено, че в оспорената заповед се съдържа ясно, пълно, точно и изчерпателно формулирано описание и на двете вменени на жалбоподателката дисциплинарни нарушения – както от фактическа страна, така и със съответната им правна квалификация. Те са ясно разграничени и с изрична номерация, поради което остава необяснимо затруднението на пълномощника на жалбоподателката да разбере в какви конкретни действия се изразява всяко едно от тях. Още по-неадекватно е твърдението, че в заповедта не е посочено кои свои конкретни задължения е нарушила П. и по силата на кой законов или подзаконов нормативен акт – защото в същото време се твърди, че конкретно цитираните разпоредби на двете Инструкции и на Етичния кодекс са неприложими, т.е. от една страна се поддържа, че неяснотата в съдържанието на заповедта води до ограничаване правото на защита, а същевременно се излагат съображения за неприложимост на „неясните“ разпоредби. Спор между страните по фактите не съществува – в нито един момент П. не е отричала, че на 05.07.2022г около 23: 45ч е влязла в сградата на Първо РУ – Варна без да е имала право на това, понеже притежава служебна карта без отличителен знак, поради което й е забранено да пребивава в служебната сграда извън часовия пояс 06: 00ч – 22: 00ч; както и че е осъществила свиждане със задържано лице, без да е уведомила и получила каквото и да било разрешение за това било от оперативния дежурен служител, или от ОДЧ. В заповедта изрично са цитирани нарушените правни норми – чл.17 ал.3 т.4 от Инструкция №8121з-1415/20.11.2015г на МВР за първото нарушение, съотв.чл.43 ал.2 от Инструкция 8121з-78/24.01.2015г на МВР за второто. Първото нарушение правилно е квалифицирано по чл.194 ал.2 т.1 пр.второ от ЗМВР, за което на осн.чл.199 ал.1 т.3 пр. първо от ЗМВР законосъобразно е наложено предвиденото наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца. Единственото възражение за обективна несъставомерност на това нарушение е неоснователно - изцяло ирелевантно в тази насока е обстоятелството, че денят бил неработен за П. – това означава само, че на още по-силно основание й е било забранено да присъства в служебната сграда при липса на служебна необходимост и в извънработен ден, и противно на поддържаното от нея не води до отпадане на отговорността й. Твърдението, че това извършено от нея нарушение следва да бъде квалифицирано по чл.5 от Инструкцията, е неоснователно – най-малкото поради факта, че на 05.07.2022г за П. не е съществувала никаква необходимост да влезе в сградата на Първо РУ в извънработно време; дори и в такъв случай обаче за нея би съществувало задължение да получи разрешение, за да влезе в сградата. Второто нарушение също правилно е квалифицирано по чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР, за което на осн.чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР е наложено конкретно предвиденото за същото наказание – „порицание“ за минималния срок от 6 месеца. При това с оглед възраженията, че П. не била уведомявала постовия, че дежурния знае за това свиждане, и че това обвинение почива само на неговите голословни твърдения, следва да бъде посочено, че второто нарушение е довършено и обективно съставомерно с поискването от постовия да й даде възможност да размени няколко думи със задържания си колега, т.е. да осъществи свиждане с него без никакво разрешение, което при това се е случило. Без значение за обективната съставомерност на това нарушение е дали П. е казала на постовия, че ОДЧ е уведомен и/или че е съгласен, или не е казвала това – с факта, че е поискала и реализирала непозволено, неразрешено и не по установените специални правила свиждане със задържано лице, жалб.П. е извършила нарушението по чл.43 ал.2 от Инструкция 8121з-78/24.01.2015г на МВР. Фактът, че никой от двамата постови не е изискал от нея да представи служебната си карта, не е поискал информация по какъв повод жалбоподателката идва в сградата в извънработно време и не я е вписал в никаква книга за посетители, представлява осъществено от всеки от тях двамата нарушение на служебната дисциплина, и е основание за ангажиране на тяхната дисциплинарна отговорност, но категорично не води до отпадане на отговорността й за извършените от нея две нарушения. ДНО е приел, че и двете нарушения са и субективно съставомерни - първото при форма на вината небрежност, а второто – умишлено, като е изложил мотивирани съображения в подкрепа на това становище. Настоящият съдебен състав счита, че и двете нарушения са извършени умишлено, защото като дългогодишен служител на МВР жалбоподателката безспорно е запозната с приложимите специални правила на подзаконовите нормативни актове – двете Инструкции, както и професионалния Етичен кодекс, и добре знае задълженията си като държавен служител в МВР, вкл. знае, че притежава служебна карта без отличителен знак, която не й дава право да присъства в служебна сграда в извънработно време, още повече – в неработен ден, и че не е получила разрешение за свиждане с В. Р., но въпреки това е извършила конкретни целенасочени действия, с които е нарушила и двете забрани, и то след като висшестоящ служител в личен разговор изрично я е предупредил, че не трябва да ходи в Първо РУ и да се вижда с Р., защото това не е нейна работа. Именно наличието на изрично предупреждение да се въздържи от такива действия, което тя е пренебрегнала в случая, наред със знанието, че нарушава изрични забрани в областта на служебната дисциплина, мотивира извода за умишлено поведение. По делото няма данни и доказателства, които да опровергават тези изводи, но съдът не разполага с компетентност да влошава положението на жалбоподателката. Поради това и предвид факта, че ДНО е решаващият орган, запознат с личността и качествата на П. като дългогодишен служител, съдът намира, че изводът му за субективна съставомерност и за конкретната форма на вината е обоснован и съобразен с обясненията на жалбоподателката за особеното състояние, в което се е намирала след шокиращата новина за задържането на прекия й началник за извършено престъпление. Неоснователно е възражението, че вменените на П. нарушения били недоказани – по делото са събрани единствено такива, безпротиворечиво доказващи и двете изпълнителни деяния, а самата жалбоподателка в нито един момент не ги е оспорила или отрекла. Напротив – подробните й обяснения изцяло кореспондират с показанията на всички останали свидетели, които са еднакви при всичките им разпити, и с писмените доказателства от книгите за вписване на посетители; видеозаписите, и по-конкретно този, обективиращ 15-минутния разговор на П. с Р. в помещението за задържане биха имали доказателствена стойност в евентуално производство по разследване на длъжностно престъпление, каквото настоящото не е. Формулирано по различен начин – в хода на дисциплинарното производство и на съдебното такова не бе установено нито едно доказателство, противоречащо на наличната доказателствена съвкупност, и опровергаващо фактическите констатации на ДНО в оспорената заповед, вкл. представено или посочено от самата оспорваща. В обобщение на изложеното съдът намира, че двете дисциплинарни нарушения са безспорно доказани, обективно и субективно съставомерни, и правилно квалифицирани. За всеки един релевантен за ангажиране на дисциплинарната отговорност факт ДНО е изложил мотивирани съображения в оспорената заповед, вкл. и в частта за наложеното за всяко от тях наказание. Чрез преквалифицирането на първото от тях по по-леко наказуемия състав на чл.199 от З. Д. не е допуснал нито съществено процесуално нарушение, понеже то не ограничава и не осуетява правото на защита на П., нито неправилно приложение на материалния закон, а е упражнил правомощието си да квалифицира нарушението и да наложи наказание за него. При определяне на вида на наказанията също е приложен правилно материалния закон и за всяко от тях е наложено изрично предвиденото с дисциплинарнонаказателната норма – на чл.199 и на чл.200 от ЗМВР – конкретно наказание. Понеже те са законоустановени по вид – съотв. писмено предупреждение и порицание, противно на поддържаното от жалбоподателката за ДНО не съществува задължение да обосновава защо е наложил точно предвиденото с правната норма наказание, а не друго, по –леко такова (писмено предупреждение вместо порицание), което е недопустимо. Наложеното за второто нарушение дисциплинарно наказание като продължителност е определено в законовия минимум от 6 месеца, и в такива случаи, макар и по различен повод ВАС последователно приема, че ДНО не държи да излага изрични мотиви конкретно за срока на наказанието. Неоснователно е възражението (макар и не изрично формулирано) за явна несправедливост на наложеното наказание „порицание“ с оглед наложеното на М. М. по-леко такова – „писмено предупреждение“. От простия прочит на заповедта за дисциплинарното му наказване е очевидно, че той е наказан само за нарушение, идентично с това по т.1 от оспорената заповед за жалб.П., за което му е наложено същото наказание – „писмено предупреждение“ по чл.199 от ЗМВР, каквото е наложено и на нея. В заключение ДНО законосъобразно е приложил и текста на чл.197 ал.3 от ЗМВР, налагайки едно общо, и по-тежкото от двете дисциплинарни наказания – порицание за срок от 6 месеца. В обобщение на изложеното съдът счита, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни основания за отмяната й, при доказателствено обвързани факти и правилно приложение на материалния закон, при липса на превратно упражняване на власт или противоречие с целта на закона, т.е. не е налице никое от основанията по чл.146 от АПК за ревизия или отмяна на същата. Изложеното квалифицира жалбата на С. П. като неоснователна и безалтернативно налага отхвърлянето й. При този изход на делото претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски е неоснователна, а тази на ДНО следва да бъде уважена в хипотезата на чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 170лв, в средния размер, дължим при административни дела без материален интерес, който е справедливо обезщетение за положение като обем и продължителност квалифициран юридически труд от процесуалния представител на ответника.