Решение № 3211 от 20.11.2008 г. на Районен съд - Варна по дело № 9993/2007 г.

Производството е образувано по повод на искова молба от А.Х.А. ЕГН •••••••••• срещу И.М.А. ЕГН ••••••••••, с правно основание чл. 99, ал. 1 от СК, чл.106, чл.107 и чл.103 от СК. Предявени са при условията на обективно, кумулативно съединяване искове с правно основание чл.99, ал.1 от СК, чл.106, чл.107 и чл.103 от СК от А.Х.А. срещу И.М.А., да бъде прекратен сключения между страните на 03.09.2004г. с Акт за гражданскси брак № 12/03.09.2004 г. в с.Медовец, общ.Дългопол граждански брак, с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответника, да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Билге И.М. ЕГН •••••••••• на майката А.Х.А.; да бъде осъден ответника да заплаща чрез ищцата, като майка и законен представител на детето месечна издръжка в размер на 80, 00 лв. /осемдесет лева/, считано от датата на подаване на исковата молба; да бъде определен обичаен режим на лични отношения между бащата И.М.А. и детето Билге И.М.; ползването на семейното жилище, представляващо апартамент, находящ се в гр. Варна, ЖК “Вл. Варненчик “, бл. 406, вх. 8, ет.1, ап.1, собственост на родителите на А.Х.А. да бъде предоставено на същата; да бъде постановено ищцата да носи предбрачното си фамилно име Исмаил. Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право са: твърди се, че страните са съпрузи по силата на сключен между тях граждански брак на 03.09.2004г., от който имат едно малолетно дете Билге И.М., родена на 16.05.2005г. Налице е отчуждение между съпрузите, породено от злоупотребата на съпруга с алкохол, в резултат на която същия ставал раздразнителен и нанасял удари с шамари и юмруци по отношение на ищцата. Същият неколкократно заминавал за чужбина, а при завръщанията си не работел никъде, не се грижел за детето и домакинството, отново злоупотребявал с алкохол и ставал изключително агресивен, като тормозел всички в дома. Нанесъл на съпругата си жесток побой, от който същата припаднала. Макар и кратък семейния живот на съпрузите е лишен от разбирателство, взаимност, общи грижи за отглеждането на детето и домакинството. Ответника е абсолютно неподготвен за семеен живот, безотговоран и по никакъв начин не желае да споделя грижите и отговорностите на семейния живот, като честата злоупотреба с алкохола го прави агресивен и арогантен. С оглед на изнесеното се претендира от ищцата, че семейният живот на страните е лишен от дължимото съдържание на брачната връзка, липсва взаимност, помощ в отглеждането на детето, разбирателство, доверие и грижи за семейното благополучие. Налице е пълно отсъствие на семейна обвързаност и дезентересираност от страна на ответника от семейството още от самото начало, което обуславя виновно поведение на съпруга И.М.А.. В съдебно заседание, проведено на 24.10.2008 г., страните се явяват лично и представят писмено споразумение, подписано и от двете от тях, като излагат желание съда да не се произнася по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, и да утвърди постигнатото помежду им споразумение относно личните и имуществени отношения между съпрузите, както и по отношение на фамилното име на съпругата след прекратяването на брака. Постигнатото между страните споразумение е в следния смисъл: упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Билге И.М. ЕГН •••••••••• се предоставят на майката А.Х.А.; бащата И.М.А. ЕГН •••••••••• ще заплаща на детето си Билге И.М., чрез нейната майка и законен представител А.Х. Исмаил месечна издръжка в размер на 80, 00 лв. /осемдесет лева/, платима до всяко 25 / двадесет и пето / число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до окончателното плащане, считано от датата на постановяване на решението за развод; бащата И.М.А. ще има право на лични контакти с детето си Билге И.М. ЕГН •••••••••• всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. до 18.00ч., както и един месец през лятото, когато майката не е в годишен платен отпуск; след развода съпругата ще носи предбрачното си фамилно име Исмаил; ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Варна, .ЖК “Вл. Варненчик “ бл.406, вх.8, ет.1, ап.1, собственост на родителите на А.Х.А., се предоставя за ползване на същата; съпрузите не си дължат издръжка един спрямо друг; съпрузите нямат придобито по време на брака недвижимо имущество, както и движими вещи на значителна стойност, а по отношение на останалите движими вещи са уредили отношенията си и нямат претенции един към друг. СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл.188 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна: Удостоверение за сключен граждански брак установява, че страните са съпрузи по силата на сключен между тях граждански брак на 03.09.2004г., за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 12/03.09.2004г. от длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Дългопол. От Удостоверение за раждане на Билге И.М. ЕГН •••••••••• е видно, че същата е родена на 16.05.2005г. Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна: Съдът, като взе предвид доказателствата по делото намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, като намира, че брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че между съпрузите е настъпило физическо и духовно отчуждение, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му по силата на чл. 4 от СК функции. Между съпрузите не съществува вече взаимната привързаност, уважение, доверие и разбирателство, като и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия, с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите по чл.15, чл. 16 и чл. 18 от СК. Ето защо, съдът намира, че брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува формално и не изпълнява присъщата му социална функция, поради което и с оглед постигнатото между страните споразумение следва да бъде прекратен на основание чл. 99, ал. 1 вр. ал. 3 от СК, като съдът не следва да се произнася по въпроса за вината. Постигнатото споразумение урежда всички лични и имуществени отношения между страните след прекратяване на брака и не противоречи на закона и на морала, поради което следва да бъде утвърдено. На основание чл.6 и чл.7 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съобразно характера на производството и постигнатото споразумение, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50, 00лв., която да се внесе поравно от страните, както и държавна такса по споразумението за издръжка в размер на 57, 60 лв. Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд