Решение № 2385 от 28.5.2025 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 224/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.19а ал.2 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР). Образувано е по жалба на Г. Т. А., с [ЕГН], с постоянен адрес: гр.Пазарджик, [улица], чрез адв.Ч. Ч. от АК-Пазарджик, с адрес за призоваване: гр.Пазарджик, [улица], ет.2 против Решение №03-24-2_001/18.02.2025г., издадено от Кмета на Община Пазарджик, с което не е допусната промяна на името му от Г. Т. А. на Г. Т. А.. В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано и се моли да бъде отменено. Така подадената жалба се поддържа в съдебно заседание с депозираната писмена молба от пълномощника на жалбоподателя. Моли за отмяна на оспорения административен акт. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя писмено становище по същество. Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като обсъди доводите на страните, приема за установено следното: Административното производство е започнало по подадено от жалбоподателя Г. Т. А. заявление с вх.№03-24-2 от 08.01.2025г. до Кмета на Община Пазарджик с искане, на основание чл.19а от Закона за гражданската регистрация да му бъде променено името от Г. Т. А. на Г. Т. А.. Посочено е, че имената на майка му Т. М. А. са променени принудително и възстановени през 1996г. В заявлението е отбелязано, че по акт за раждане №2281/20.11.1991г. името му е Г. Т. А.. Роден е в гр.Пазарджик. Баща му е неизвестен. Имената на сестра му – Г. Т. А. са променени по този ред. Има сключен граждански брак и фамилното му име по акта за граждански брак е А.. Представени са удостоверение за раждане и удостоверение за родствени връзки. Писменото заявление е с нотариална заверка на подписа на Г. Т. А.. С оспореното Решение №03-24-2_001 от 18.02.2025г. на Кмета на Община Пазарджик не е допусната промяна на името на заявителя от Г. Т. А. на Г. Т. А.. Решението на кмета е подробно мотивирано с обстоятелствата, че търсената промяна на имената не попада в случаите на промени и възстановявания на имена, уредени в чл.19а от ЗГР, поради което не са налице условия за промяна на имената на заявителя по административен ред. Конкретно изложените мотиви за това са следните: Правилата за формиране и съответно за промяна на имената на българските граждани се съдържат в Закона за гражданската регистрация, като законът забранява по административен ред да се променя името на титуляра, освен в хипотезата на чл.19а от ЗГР. Последната регламентира възможността българските граждани, на които принудително са били променени имената, по свое желание - чрез заявление да възстановят предишните си имена. По този ред могат да променят имената си и българските граждани, родени след като имената на техните родители или на един от тях са били принудително променени. Процедурата за промяна на имената по административен ред е уредена в Глава втора, Раздел Vа от Наредба №РД-02-20-9 от 21.05.2012г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация (чл.42а), според която писменото заявление за възстановяване/промяна на имената по административен ред се подава лично до кмета на общината или района, където се съхранява актът за раждане на лицето по утвърден образец. При проверка в регистрите на актовете за гражданско състояние и регистъра на населението на Община Пазарджик, административният орган е установил, че заявителят Г. Т. А. в акта си за раждане и в акта за сключен граждански брак е вписан с имената Г. Т. А.. Имената на Т. М. А. (майка на заявителя), родена на [дата]. са променени от Т. М. А. на Т. М. А. въз основа на заявление с вх.№676/07.08.1992г., съгласно §2 от ПРЗ на Закона за имената на българските граждани (обн. ДВ, бр.20 от 1990г. и отм. ДВ, бр.67 от 1999г.), след раждането на заявителя. С. Г. Т. А. в акт за раждане №588/07.05.2002г., съставен в гр.Пазарджик е вписана с посочените имена, няма промяна в имената и не е установено наличие на други различни имена от посочените. Прието е, че в случая изложените факти установяват неприложимостта на хипотезите на чл.19а от ЗГР, като изключват възможността правото за промяна на име по административен ред да се упражнява от Г. Т. А. /майката променя, а не възстановява имена). Посочено е, че разпоредбата е императивна и предвидените изключения не могат да се тълкуват разширително. След като законът изрично изключва административния ред за промяна на вписано в акт за раждане име на титуляр, то в защита интересите на гражданите и по силата на чл.73 ЗГР, това може да бъде извършено по съдебен ред. Решението е връчено на заявителя на 24.02.2025г., срещу подпис, видно от направеното отбелязване. Жалбата, предмет на разглеждане, е подадена, чрез административния орган, на датата 04.03.2025г. и е входирана с вх.№03-24-13/04.03.2025г. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че по акт за раждане имената на заявителя, сега жалбоподател, са Г. Т. А., роден на [дата]. в гр.Пазарджик, видно от представения заверен препис на дубликат на удостоверение за раждане, издаден на 13.12.2024г. от Община Пазарджик въз основа на Акт за раждане №2281/20.11.1991г., съставен в гр.Пазарджик. От представените с жалбата, приети и неоспорени писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка, се установява още, че в съставения Акт за раждане №2281 от 20.11.1991г. жалбоподателят е записан с имената Г. Т. А., с родители: майка Т. М. А. и баща неизвестен. В графа „Бележки“ на акта за раждане на жалбоподателя е отразено, че на основание заявление №640/21.06.2002г. имената на майката са променени от Т. М. А. на Т. М. А.. В личния регистрационен картон на Г. Т. А. в графата „Изменени данни“ е вписано, че съгласно заявление вх.№676/07.08.1992г. името на майката е променено от Т. М. А. на Т. М. А.. От Акт за раждане №1045 на майката Т. М. А. е видно, че тя е родена с тези три имена на 24.04.1978г. от родители: майка А. А. М. и баща М. А. А.. В графа „Бележки“ на същия акт е отразено, че съгласно заявление вх.№676/07.08.1992г. името на лицето е променено на Т. М. А., а имената на родителите й да се четат: баща М. А. А. и майка А. А. А.. Видно е, че към датата на промяната на имената й през 1992г. майката на жалбоподателя е била на 14 години /непълнолетна/. При тези данни се налага изводът, че имената на майката на жалбоподателя Т. М. А. не са били сменяни, още по-малко принудително, до раждането на жалбоподателя Г. Т. А. на 15.11.1991г. След тази дата имената на майката са променени, а не възстановени /тъй като тя до този момент не е носила други имена освен имената Т. М. А./, въз основа на подадено заявление от нейните родители. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в срок срещу акт, подлежащ на оспорване, от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Разпоредбата на чл.146 от АПК задължава съда да прецени законосъобразността на административния акт, като провери дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му, и съобразен ли е с целта, която преследва законът. В конкретния случай оспореното решение е издадено от компетентен по закон орган, в предписаната писмена форма и съдържание, както и при спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Правилата за формиране и съответно за промяна на имената на българските граждани са уредени в Закона за гражданската регистрация. Правото на име е субективно, лично и неотчуждаемо право. Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в закона ред. Законът забранява по административен ред да се променя името на титуляра, освен в хипотезите на чл.19а от ЗГР и свързаните с него такива по §1б от ПЗР на ЗГР, които уреждат възможността българските граждани, на които принудително са променени имената, по свое желание да възстановят предишните си имена. Съгласно чл.42а от Наредба №РД-02-20-9 от 21.05.2012г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация писменото заявление за възстановяване/промяна на имената по административен ред се подава лично до кмета на общината или района, където се съхранява актът за раждане на лицето по утвърден образец. Разпоредбата на чл.19а от ЗГР и на §1б от ПЗР на ЗГР уреждат ограничен брой хипотези на възможна промяна на имената на българските граждани по административен ред. Всички хипотези са свързани само и единствено с принудителната смяна на имената на българските граждани през 1985г. Уредбата цели да улесни лицата, засегнати от тази промяна, които желаят да възстановят рождените си имена или да получат имена или да дадат имена на децата си според именната си родова традиция, от която възможност са били лишени в периода от 1985г. до 1989г. В случая оспореният административен акт е съобразен изцяло с материалния закон. Жалбоподателят Г. Т. А. е роден през 1991г. и не е лице, засегнато от насилствената промяна на имената на българските граждани. По отношение на жалбоподателя не е налице нито една от уредените в закона възможности за промяна на имената му по административен ред. Установи се по делото, че жалбоподателят е с неустановен произход от бащата. Имената на майка му не са били сменяни принудително и след това възстановявани. Доказа се, че майката на жалбоподателя е родена с имената Т. М. А. и че е носила същите имена и към момента на раждането на жалбоподателя през 1991г. Имената на майката са променени след раждането на жалбоподателя, а именно през 1992г., по нейно искане и със съгласието на нейните родители (предвид, че тя е била непълнолетна) и след възстановяване на техните принудително сменени имена. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че имената на неговата сестра са били променени по реда на чл.19а от ЗГР. Видно от приложения препис от Акт за раждане №0588 от 07.05.2002г. е, че сестрата на жалбоподателя Г. Т. А. е родена на [дата]. от родители: майка Т. М. А. и баща - неизвестен. Следователно сестрата на жалбоподателя е записана с тези три имена още при раждането си през 2002г., тъй като тя е родена след като имената на майката вече са били променени и при спазване на разпоредбите на ЗГР, регламентиращи правилата за образуване на имената на българските граждани. Предвид горното и при сега действащата правна уредба дадените при раждането на жалбоподателя имена не могат да бъдат променени по административен ред. Това може да стане само по съдебен ред (чрез иск по чл.19 от ЗГР или по чл.73 от ЗГР), при наличието на предвидените в закона предпоставки. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че жалбата, предмет на разглеждане, ще следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени заявените своевременно от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл.144 от АПК, съдът определя в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ХVІ състав