Решение № 260054 от 30.6.2021 г. на Районен съд - Горна Оряховица по дело № 1017/2020 г.

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.430 и сл. от ТЗ, които са допустими. Предвид изложените по-горе данни, съдът счита, че за ищеца действително е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване съществуването на оспорените от ответниците вземания, като исковете са предявени надлежно в срока по чл.415, ал.1 от ГПК. Разгледани по същество, предявените искове се явяват основателни и доказани, по изложените по-долу съображения. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между „Банка ДСК” АД и ответницата С.М. Караалиева е възникнало облигационно отношение по силата на валидно сключен между тях и действителен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 13.03.2017г., по силата на който банката – кредитор е предоставила на ответницата – кредитополучател кредитен лимит в размер на 1000 лева, чрез предоставяне на кредитна карта DSK MaxiCard с краен срок на издължаване – 13.03.2020г., падежна дата – 20-то число на всеки месец, с дата на усвояване – 20.03.2017г., като кредитополучателят е поел задължение да погасява кредита на договорените с ищеца вноски, всяка една с падеж и размер, определени съгласно погасителен план, съставляващ неразделна част от договора, съгласно клаузите на договора, Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК” и Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK MAXICARD на Банка ДСК към него. Тези факти се установяват от приложените писмени доказателства, цитирани по-горе, и от заключението на приетата, изцяло кредитирана от съда и неоспорена от страните СИЕ. Въз основа на приетата СИЕ, съдът намира за установен по делото и фактът, че ответницата е усвоила в периода от 14.03.2017г. до 20.08.2018г. отпуснатия й кредитен лимит от 1000 лв. по процесния договор чрез плащания на ПОС /286, 71 лв./, теглене на парични суми от АТМ /660 лв./, заплащане на дължими такси за теглене /39, 80 лв./, заплащане на такса за издаване на кредитната карта /12 лв./, както и заплащане на договорна лихва /236, 80 лв./. При това положение, приетите по делото писмени доказателства и СИЕ обосновават извода, че за ответницата Караалиева е възникнало задължение, по силата на така сключения договор, да погасява предоставения й банков кредитен лимит и дължимите такси за неговото ползване в сроковете и при условията, визирани в договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 13.03.2017г., погасителен план към него, Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК” и Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK MAXICARD на Банка ДСК към него. От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните, се установяват и фактите, че ответницата - кредитополучател е направила 10 плащания за погасяване на парични задължения по процесния договор, възлизащи на обща стойност 330, 35 лв., като последното плащане е извършено на 08.03.2018г. /29, 86 лв./, а от 09.03.2018г. К. е преустановила плащанията по процесния договор. При тези обстоятелства, въз основа на неоспореното от страните заключение на СИЕ и приетите писмени доказателства / и звлечение от кредитна сметка – 2 броя, нотариална покана с изх. № 07-20-00366/18.02.2019г., разписка /протокол/ за връчване изх. № 51/08.04.2019г./, настоящият съдебен състав намира, че действително в случая се установява неизпълнение от страна на ответницата на задълженията й по чл.1 и чл.9 от процесния договор, погасителния план и ОУ към него, като от 09.03.2018г. до приключване на съдебното дирене по делото не е извършвала никакви плащания в изпълнение на задълженията си по горепосочения договор за револвиращ кредит. Предвид изложеното дотук, безспорно се налага изводът, че ответницата К. не е изпълнила задълженията си по сключения между страните в договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 13.03.2017г., погасителен план към него, Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК” и Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK MAXICARD на Банка ДСК към него, да погасява предоставения й кредитен лимит и начислените от кредитора такси за ползването му чрез предоставената на кредитополучателя кредитна карта чрез заплащане на дължимите месечни вноски в сроковете и по начина, уговорени в този договор, в погасителния план и приложимите ОУ към него, като размерът на неплатената главница е 677, 18 лв., неплатената договорна лихва – 308, 82 лв., а неплатените такси – 228, 07 лв. Неоснователно се явява възражението на особения представител на ответницата, че в случая между страните по делото не е сключен валиден договор за кредит поради неспазване на писмената форма по чл.10, ал.1 от ЗПК. От съдържанието на приложения по делото договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 13.03.2017г., погасителния план и ОУ към него, се установява, че договорът и приложимите към него ОУ са подписани надлежно от страните, визирани в него, като в случая „Банка ДСК“ е представлявана при сключване и подписване на процесния договор от А.А.И. – мениджър на ФЦ – Велико Търново, съгласно предоставеното й за това пълномощно от изпълнителните директори на банката - ищец. Наред с това, преценявайки процесния договор и приложените към него ОУ съ гласно изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК (Изм. – ДВ, бр.35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г.), съдът намира, че процесният договоре е надлежно сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора са представени със сравнително еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който е не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, поради което същият отговоря на посочените изисквания и не може да се приеме за недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК, поради противоречие със закона - чл.10, ал.1 от ЗПК. Поради това, в случая следва да се приеме, че страните са постигнали съгласие относно конкретния предмет и съществените условия на процесния договор, както и съгласие приложените по делото общи условия да съставляват неразделна част от сключения между тях договор за револвиращ кредит и да допълват съществените условия по този договор, като договорът е валиден и действителен и е породил целените с него правни последици. На следващо място, съдът намира за неоснователни и възраженията на особения представител, че кредитът не е станал предсрочно изискуем, както и че длъжникът не е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита. По силата на чл.60, ал.2 от ЗКИ, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК, когато „кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем“ поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно задължителното тълкуване на закона, дадено в т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. Видно от данните по делото, срокът на действие на договора и издадената въз основа на него кредитна карта изтичат на 13.03.2020г., а според погасителния план, но предвид обстоятелството, че ответницата - кредитополучател не е изпълнявала в срок задължението си за плащане на месечните погасителни вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл.8 от договора за кредит и според чл.87, ал.1, т.3, б.“б“ от ОУ, съставляваща неразделна част от този договор, същият може да бъде прекратен от банката без предизвестие - при нарушаване от страна на Клиента на условията на договора, а според чл.31 от Общите условия, в случай че четири поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита или револвира със суми по-малки от минималните суми за револвиране, ползването на кредита се спира, а ако клиентът не погаси задължението си изцяло до края на петия пореден месец, целият кредитен лимит става окончателно и автоматично изискуем, като в тези случаи картата се деактивира. При тези факти, в конкретния случай, поради допусната от страна на кредитополучателя забава за плащане на 12 месечни погасителни вноски към дата 20.02.2019г., е настъпила предсрочна изискуемост, обявена от кредитора на 08.04.2019г., като същият е отправил до к редитополучателя писмено уведомление, съдържащо волеизявлението му за обявяване на предсрочна изискуемост, съгласно чл.60, ал.2 от ЗКИ, с нотариална покана, изпратена до ответницата на адреса, посочен в процесния договор, явяващ се постоянен и настоящ адрес на същата /според изисканите от съда справки от НБД „Население“/, като нотариалната покана е връчена по реда на чл.47 от ГПК, удостоверено с разписка/протокол изх. № 51/08.04.2019г. на нотариус Кр.Боева с рег. № 296, с район на действие ГОРС. Въз основа на цитираните писмени доказателства, съдът споделя доводите на ищцовата страна, че в случая отправената от „Банка ДСК“ ЕАД до ответницата Караалиева нотариална покана от 20.02.2019г. следва да се счита за редовно връчена на кредитополучателя, респ. волеизявлението на кредитора за настъпване на предстрочната изискуемонст на револвиращия кредит е достигнало до длъжника на 08.04.2019г., тъй като кредиторът е положил всички необходими усилия и е предприел всички необходими действия за откриване на длъжника и за редовно връчване на същия на писменото уведомление, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността / в този смисъл е Р ешение № 40/17.06.2015г. на ВКС по т.д. № 601/2014 г., първо т.о., ТК, както и Решение на Европейския съд по дело С-327/10 от 17.11.17г. С оглед изложените съображения, съдът счита, че предпоставките по чл.418 ГПК за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и за постановяване на незабавно изпълнение са били налице към датата на депозиране на заявлението в съда /23.04.2019г./, тъй като получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, съгласно изискванията на чл.60, ал.2 от ЗКИ и изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл.418, ал.3 от ГПК. На следващо място, към момента на приключване на съдебното дирене по делото ответницата не ангажира никакви годни доказателства, които да удостоверяват погасяване на паричните й задължения чрез заплащане на ищеца на неизплатените суми по процесния договор за револвиращ кредит. Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема за безспорно установено съществуването на парични вземания на ищеца „Банка ДСК” ЕАД гр. София - кредитор, против ответницата С. Караалиева – кредитополучател, за сумата от 677, 18 лв., представляваща неплатена главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 13.03.2017г., погасителен план към него, Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК” и Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK MAXICARD на Банка ДСК към него, за сумата от 308, 82 лв., представляваща неплатената договорна лихва за периода от 21.02.2018г. до 21.04.2019г., и за сумата от 228, 07 лв. - неплатени такси заемни такси, начислени на основание процесния договор, погасителния план и ОУ към него. Поради това, съдът счита, че предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.430 и сл. от ТЗ следва да бъдат уважени като основателни и доказани, като приеме за установено по отношение на ответницата К., че дължи заплащане на ищеца на горепосочените суми. При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на 125 лв., за депозит за възнаграждение на вещо лице - 200 лв., за възнаграждение на особен представител на ответницата – 315 лв. и за юрисконсултско възнаграждение - 315 лв., общо в размер на 955 лв. в исковото производство, както и за присъждане на направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса /25 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /50 лв./, общо в размер на 75 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответницата, съразмерно на уважената част от исковете, т.е. изцяло. Водим от изложените съображения, съдът