Решение № 70 от 17.4.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 107/2025 г.

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК. С протоколно определение № 84 от 08.11.2024 г. по НОХД № 311/2024 г., на РС – Чирпан, е одобрено постигнатото споразумение между прокурор от РП – Чирпан и защитника на обвиняемата А. В. – адв. Г. Ж. от АК – С. З. С одобреното споразумение обвиняемата А. В. от Р У. се е признала за виновна в извършването на престъпление по чл. 281, ал.3, пр.1, вр. ал.2, т.1, пр.1, т.4, пр.1 и пр.2, т.5 и т.6, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК й е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 7 месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС е постановено да се изтърпи ефективно при първоначален „Строг“ режим, както и наказание „Глоба“ в размер на 5500 лева. На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК е приспаднато времето на предварителното задържане на обвиняемата, считано от 06.11.2024 г., като един ден задържане се зачита на един ден лишаване от свобода от наложеното й наказание. На основание чл.281, ал.4 от НК е постановено отнемане в полза на държавата вещественото доказателство по делото – лек автомобил „Р. М.“, с рег. номер •••••••••, собственост на обвиняемата А. В.. Определението е влязло в сила на 08.11.2024 г. и не подлежи на касационна проверка. В шестмесечен срок от влизане на определението за одобряване на споразумението в сила, на основание чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК, на 20.02.2025 г. е постъпило искане от адв. П. Т. от АК – Я., като защитник на осъдената А. В. от Р У. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 311/2024 г., по което е постановено протоколно определение № 84/08.11.2024 г. на РС – Чирпан за одобряване на споразумение спрямо обв. А. В., влязло в законна сила на същата дата. В искането се твърди, че на досъдебното и съдебно производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на осъдената. По време на провеждане на бързото производство, не е съобразено обстоятелството, че тя е украинка и съвсем слабо разбира руски език, като не й е бил осигурен надлежен превод от украински език. След задържането й на магистралата и отвеждането в полицейското управление е поискала да се свърже със сина си, за да ангажира защитник, но не й е предоставена тази възможност, защото са й казали, че няма нужда от такъв и ще й се осигури служебен адвокат. Без да й се превеждат някакви документи, тя е била принудена от разследващите органи да подпише декларация на български език и макар да не е разбирала нейното съдържание, я подписала. След това е дошъл преводач, който е започнал да й говори на руски език и въпреки същественото му различие с украинския език, той й казал, че го знае малко и ще се разберат. Била е привлечена като обвиняема и разпитана, без да са й били разяснени правата, като всички документи са били на български език, а преводачът й ги е превеждал само по смисъл, но не и буквално. Накрая са й посочили мястото за подпис и тя ги е подписала, без да разбере тяхното съдържание, защото се е предоверила на назначения й защитник. По подобен начин е протекло и производството пред съда със същия преводач и служебен защитник, без да й е бил осигурен надлежен устен и писмен превод, когато е подписала споразумението. В този смисъл намира, че са били нарушени разпоредбите на чл.55, ал.4 от НПК и на чл.3, §2 от Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод на основните актове на органите на досъдебното производство, на прокурора и съда. Допълнително счита, че по този повод е нарушена и Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 22.05.2012 г. относно правото на информация за наказателното производство. Излагат се съображения за допуснати нарушения във връзка с проведените в нейно отсъствие оглед на местопроизшествие, не е била запозната със съдържанието на протоколите за проведените разпити на свидетелите с участие на преводач от арабски език, които обективно е невъзможно да се проведат в посочения в тях кратък срок. Възразява се и срещу качеството на направения превод на досъдебното и съдебно производство от преводача от руски език и обратно – С. К., който не е регистриран в това му качество никъде, което отново се явява съществено процесуално нарушение, защото е ограничило реализиране на правото й на защита. Затова и в хода на протеклото по реда на Глава 29 от НПК съдебно производство пред първоинстанционния съд е бил постановен съдебен акт, при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон – основания за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5, вр. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В тази връзка се иска, на основание чл.425, ал.1, т.1 или т.2 от НПК, възобновяване на наказателното производство и отмяна на определението на РС – Чирпан за одобряване на споразумението за решаване на делото в досъдебното производство и за прекратяване на наказателното производство, като се върне делото за ново разглеждане във фазата на досъдебното производство или алтернативно на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК и да се оправдае осъденото лице в рамките на възприетите фактически положения. Осъдената А. В. се явява редовно призована, като с оглед на направените възражения в искането, на основание чл.21, ал.2 и чл.395а, ал.1 от НПК, й беше осигурен нов преводач на посочения разбираем за нея език от български на украински език и обратно. Същата упражни лично правото си на защита, като се представлява и от своите защитници - адв. П. Т. и адв. Е. М. от АК – С., които молят да бъде възобновено наказателното производство по изложените съображения в направеното искане. Отправя се и искане за предоставяне на превод на съдебното решение от български на украински език. Прокурорът от АП - Пловдив намира искането за неоснователно, тъй като от районния съд не е било допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, което да налага отмяна на определението за одобряване на споразумение и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид изложените в искането доводи, съобрази становищата на страните и извърши проверка за правилността на постановеното и влязло в законна сила определение, намира за установено следното: Искането на осъдената А. В., подадено чрез нейния защитник, е неоснователно. На първо място, настоящият състав не установи наличие на посочените в искането за възобновяване съществени процесуални нарушения по време на воденото срещу осъденото лице досъдебно и съдебно производство. За целта, обаче е необходимо да се проследят извършените процесуално-следствени действия. Досъдебното производство № 321/2024 г. е образувано с постановление на разследващия орган при РУ – Чирпан от 06.11.2024 г., при условията на неотложност, на основание чл.212, ал.2, вр. чл.356, ал.3, вр. ал. 1 от НПК, под формата на бързо производство със съставянето на акта за извършеното първо действие по разследване – направения оглед на местопроизшествие по повод залавянето на лицето А. В. като водач на автомобил „Р. М.“, с рег. номер ••••••••• заедно със сирийски граждани при извършване на престъпление по чл.281, ал.2, т.1, пр.1, т.4, пр.2, т.5 и т.6 от НК, за което е уведомен незабавно прокурорът /л.1 – 3 от ДП/. Тъй като е установено, че тези лица не владеят български език, са предприети мерки за осигуряването по реда на чл.21, ал.2 от НПК на преводач на разбираем за тях език. Първоначално разследващите органи с участието на назначения преводач от арабски език Б. Ш. са провели на 06.11.2024 г. за времето от 10.30 – 15.55 часа разпити като свидетели на заловените в процесния лек автомобил - сирийски граждани - Х. Б., Ю. А., Х. М., М. А., У. А., Р. А., К. А., И. А., включително и на причастните по случая полицейски служители – Г. А. и П. С. /л. 21 – 30 от ДП/. Тъй като е установено, че задържаната А. В. е гражданин на Р У. и не владее български език, при извършването на процесуално-следствените действия участието на преводач е задължително, поради което на основание чл.21, ал.2, чл.142, ал.1 от НПК е бил назначен преводач от и на руски език с постановление от 06.11.2024 г. на разследващия полицай – С. К. /л.9 от ДП/. Във връзка с тази констатация е преценено, че участието на защитник е задължително, съобразно императивните изисквания на чл.94, ал.1, т.4 от НПК, но тъй като А. В. не е разполагала със защитник, веднага на същия ден от разследващия орган по надлежния ред е поискана, получена и допусната правна помощ, на определения от НБПП – С. за неин защитник – адв. Г. Ж. от АК – С. З. А. В. с подписана декларация се е съгласила да бъде представлявана от служебен защитник и се отказва да ангажира договорен адвокат /л. 37 - 40 от ДП/. Едва тогава, на основание чл. 94, ал.1, т.4 от НПК, вр. чл. 25, ал.1, вр. чл. 21, ал. 3 и 4 от ЗПП, на А. В., с постановление от 06.11.2024 г. е назначен за служебен защитник – адв. Г. Ж. от АК – С.З. /л.8 и л.9 от ДП/. На 06.11.2024 г., след надлежен доклад до наблюдаващия прокурор от РП - Чирпан по реда на чл.219, ал.1 от НПК, разследващият полицай е съставил постановление за привличане като обвиняем срещу А. В. със снемане на самоличност, което й е било предявено в 17.00 ч. лично и в присъствието на адв. Г. Ж. и преводачът от и на руски език С. К. /л.10 – 12 от ДП/. Прави впечатление и обстоятелството, че обв. В. се е подписала на четири места в горепосоченото постановление за привличане – първо след обстоятелствената му част, касаеща фактическия състав на повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.281, ал.3, пр.1, вр. ал.2, т.1, пр.1, т.4, пр.1 и пр.2, т.5 и т.6, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК; при разясняване на правата й като обвиняем по НПК; след уведомяване за правата й, на основание чл.219, ал.5 от НПК за предоставяне на 72 часа да организира защитата си и желанието й да присъства защитник, както и накрая след нейното изрично заявление, че е получила препис от постановлението и не желае да получава препис от документа на украински или руски език. Накрая на постановлението за привличане, освен обв. В., са се подписали разследващият полицай, защитникът – адв. Ж. и преводачът С. К.. Междувременно след привличането на В. като обвиняема, с постановление от 06.11.2024 г. в 17.00 ч. на основание чл.64, ал.2, вр. чл.63, ал.2 и ал.1 от НПК на прокурор от РП - Чирпан е взета спрямо нея мярка предварително задържане за срок от 72 часа /л. 34 от ДП/. Веднага след това, на 06.11.2024 г. в 17.05 ч. е съставен протокол за отказ от право на писмен превод на документи на основание чл.395в, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.395, вр. чл.55, ал.4, вр. ал.1 от НПК. В него, след първоначалното деклариране от страна на обв. В., че са й били разяснени правата по чл. 395а, вр. чл.55, ал.4 от НПК, същата е декларирала за втори път изрично, че се отказва от превод от български език на украински/руски език и от украински/руски език на български език на актовете на разследващите органи, прокуратурата и съда във връзка с воденото наказателно производство /л. 13 от ДП/. Впоследствие на 06.11.2024 г. от 17.10 - 17.25 ч. е проведен разпитът на обв. В., като в съставения за целта протокол отново след снемане на нейната самоличност, са й били разяснени правата като обвиняема и се е подписала. Изрично е заявила, че е запозната с правото й на защитник, възможността да се свърже с него, да й бъде назначен защитник, който да участва при извършване на разследването, като се е съгласила с участието на адв. Ж.. Отделно от това в началото на разпита е посочила, че разбира предявеното й обвинение. Гражданка е на Р У., но майчиния й език е руски, който разбира и говори, като е съгласна от и на руски да й превежда преводачът С. К.. Постановлението за привличане като обвиняем й е било прочетено и преведено от преводача, посочено е, че разбира в какво е обвинена, не желае писмен превод на постановлението. Признала се е за виновна и е дала обяснения по случая. Накрая е заявила изрично, че желае да сключи споразумение с прокуратурата, протоколът й е бил прочетен и удостоверява с подписа си, че е записано правилно и не желае да й бъдат предявявани материалите по досъдебното производство, като освен нея са се подписали разследващият полицай, защитникът и преводачът /л.14 от ДП/. Веднага след провеждане на разпита на 06.11.2024г. е попълнена с нейно участие и на преводача декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, която е подписана от двамата /л. 15 от ДП/. На 08.11.2024г. е съставено заключително мнение/обвинително заключение от разследващия полицай до РП – Чирпан с мнение за предаване на съд на обв. А. В. и делото е изпратено на наблюдаващия прокурор. С оглед на така проследената хронология на процесуалното развитие на досъдебното производство, не отговаря на действителността твърдението на защитата, че са били допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемата В.. Обстоятелството, че тя е гражданин на Р У. и се счита за украинка, като не владее добре руски език, се изтъква за първи път в отправеното искане за възобновяване. Още от началото на досъдебното производство и по време на разпита си като обвиняема, тя е твърдяла нещо твърде различно, че макар и да е гражданин на Р У., майчиният й език е руски, който разбира и говори. Многократно са й били разяснявани правата по чл.21, ал.2 и чл.55, ал.4, вр. чл. 395а, ал.1 от НПК, като тя неизменно е била съгласна с качеството на превода от български на руски език и обратно на преводача К.. По отношение на твърдението за това, че е била възпрепятствана да й се осигури връзка със сина й и да упълномощи договорен защитник, подобни нейни искания по делото не са констатирани. След разясняване на процесуалните й права, тя доброволно е декларирала, че е съгласна да я защитава определеният й от НБПП служебен защитник – адв. Ж., като това обстоятелство е удостоверено с нейния подпис и то на няколко места. По този повод, не може да се сподели и тезата й, че е била принуждавана от разследващите органи да подписва декларациите на български език, без да разбира тяхното съдържание, след като това е било направено от нея неизменно в присъствието на осигурения й по време на досъдебното производство преводач, към когото до този момент тя не е изявила никакви претенции. Това е относимо и по повод на твърдението й, че е била привлечена като обвиняема и разпитана, без да са й били разяснявани правата, защото видно от съдържанието на така визираните процесуални документи, същата не еднократно, а на няколко места ги е подписала доброволно. Не е възразила по никакъв начин и относно точността на направения превод от страна на преводача К., както стана реч по-нагоре в смисъла, визиран в чл. 395д от НПК. Ако същата е имала съмнение в неговите способности или е държала да се извърши по-добър превод, нямало е пречка изрично да го заяви в протокола й за разпит с участието на защитник и да поиска писмен превод от друг преводач на основните актове на органите на досъдебното производство, визирани в чл.55, ал.4 от НПК, но тя не го е сторила. Не може да бъде възприето като процесуално нарушение и обстоятелството, че обв. В. не е присъствала при извършването на огледа на местопроизшествие и на разпитите на сирийските граждани. По това време, видно от съдържанието на протокола за оглед, тя е била установена като водач на процесното МПС, т. е. е била на същото място. А към момента на провеждане на разпитите на сирийските граждани, тя не е имала качеството на обвиняема, нито е имала упълномощен или назначен защитник, респ. преводач, за да има право в съответното процесуално качество да поиска да вземе лично или с неговото съдействие, участие в провежданите процесуално- следствени действия по смисъла, вложен в чл.55, ал.1 от НПК. Същата е могла впоследствие да поиска да й бъде предявено разследването с нейния защитник и участието на преводач, като се запознае със съдържанието на всички протоколи за оглед на местопроизшествие и за разпит на свидетели, както и актовете на разследващите органи и прокурора, но изрично, след като надлежно е била информирана за това нейно право, се е отказала от тази възможност. Не са били допуснати съществени процесуални нарушения при проведеното съдебно производство по повод на твърденията, че по време на съдебното заседание отново не е бил осигурен надлежен устен превод на разбираем за нея език по смисъла на чл.21, ал.2 от НПК, както и да получи писмен превод, за да се запознае предварително с текста на подготвеното споразумение и протоколното определение на съда за одобряването му. На 08.11.2024г. в Районен съд - Чирпан е образувано НОХД № 311/2024г. по повод на внесените от РП – Чирпан постановление и подписано споразумение от наблюдаващия прокурор Н. Б., защитника – адв. Г. Ж. и обв. А. В., както и преводача от руски език С. К.. С внесеното писмено споразумение обвиняемата А. В. се признава за виновна в извършването на престъпление по чл.281, ал.3, пр.1, вр. ал.2, т.1, пр.1, т.4, пр.2, т.5 и т.6, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК и е изразила съгласието си, на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК да й се определят наказания – „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 7 месеца, което да се изтърпи на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС при първоначален „строг“ режим, както и „Глоба“ в размер на 5500 лева. На основание чл.281, ал.4 от НПК да бъде отнето в полза на държавата и използваното превозно средство – лек автомобил „Р.М.“ с рег. № •••••••••, което е нейна собственост /л.2 от НОХД № 311/24 г./. Обвиняемата В. изрично е декларирала допълнително и се е подписала, че разбира обвинението, съгласна е с текста на споразумението, доброволно го подписва и се отказва от разглеждането на делото по общия ред. Изрично е заявила, че пълният текст на споразумението й е бил прочетен и преведен на разбираем за нея език – руски език, и е наясно със съдържанието му. Не желае да й бъде представен и писмен превод на руски език на текста на споразумението /л. 3 от НОХД № 311/24 г./. В Районен съд – Чирпан е проведено открито съдебно заседание на 08.11.2024 г., като преди да се даде ход на делото на обв. А. В. е бил назначен отново за преводач от български на руски език и обратно - С. К.. Обвиняемата изрично е заявила, че приема да я защитава служебния защитник – адв. Ж., както и приема С. К. да й превежда по делото от български на руски език и обратно. След поредното разясняване на правата на обв. В. по НПК и изслушването на страните по реда на чл. 382, ал.4 от НПК, в протоколното си определение съдът е вписал текста на постигнатото на досъдебното производство споразумение, като страните са го подписали – прокурорът, служебният защитник, обвиняемата В. и преводачът. Веднага след това съдът е счел, че споразумението не противоречи на закона и морала, като на основание чл.382, ал.7 от НПК го е одобрил с определение. Определението е влязло в сила на същата дата и не подлежи на проверка по реда на касационното производство /л.8 – 11 от НОХД/. На второ място, не се установява да е бил нарушен и материалният закон. В инкриминирания казус са налице всички предпоставки за реализиране на наказателната отговорност на осъдената А. В. за престъпление по 281, ал.3, пр.1, вр. ал.2, т.1, пр.1, т.4, пр.1 и пр.2, т.5 и т.6, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК. Според събраните по делото убедителни доказателства, същата е била заловена на инкриминираната дата при проверка от полицейските органи, в качеството й на водач на МПС, в което по АМ „Т.“ е превозвала чужди граждани. От обективна и от субективна страна с действията си, тя противозаконно е подпомагала, чрез осигуряване на превоз и транспорт с използваното МПС на повече от едно лице – посочените осем чужденци, сирийски граждани, сред които двама непълнолетни и едно малолетно лице, дало им възможност да преминават в страната в нарушение на закона – чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ и Регламент /ЕО/ № 2018/1806 на Европейския парламент и Съвета. Деянието й е било извършено с цел да набави за себе си имотна облага, предвид на очакваната като възнаграждение, уговорена парична сума. Освен това деянието е било извършено от нея и повторно по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, предвид на сключеното Споразумение № 132/09.09.2022г. по НОХД № 402/2022г. на РС – Царево, по което А. В. се е признала за виновна за идентично престъпление по чл. 281, ал.2, т.1, пр.1, т.4 и т.5, вр. ал.1 от НК, за което на основание чл.54 от НК й е наложено наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от 3 години, както и глоба в размер на 5000 лева. За извършеното престъпление по настоящото дело са й били наложени наказания, при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, значително под предвидените най-ниски законови предели - лишаване от свобода за срок от 1 година и 7 месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС е постановено да се изтърпи ефективно при първоначален „Строг“ режим, както и глоба в размер на 5500 лева. Правилно е отнето в полза на държавата, съобразно разпоредбата на чл.281, ал.4, вр. ал.2, т.1 от НК и използваното МПС, нейна собственост. В този смисъл по делото не са били допуснати визираните в искането нарушения на материалния и процесуалния закон по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, които да дават основание за възобновяване на наказателното дело и отмяна на атакуваното определение за одобряване на споразумение. С оглед на отправеното искане от страна на осъдената А. В., следва на основание чл. 55, ал.4 от НПК да й се осигури писмен превод на така постановения съдебен акт от български на украински език, разноските по изготвянето на който остават за сметка на съда, съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от НПК. Водим от изложените съображения, Пловдивският апелативен съд,