Решение № 723 от 8.4.2025 г. на Административен съд - Сливен по дело № 142/2025 г.

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Административното дело е образувано по жалба от А. А. Н., г. на •••, р. на ••••••••, [ЛНЧ], подадена чрез пълномощник адв. В. В. П., против Решение № 1940/25.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ - МС/, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата се твърди, че оспореното решението е незаконосъобразно, защото е издадено в противоречие с материалноправния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изложени са подробни аргументи във връзка с тези твърдения. Посочено е, че в нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ административният орган не е обсъдил по същество предоставената от жалбоподателя информация и е пренебрегнал възможността да му даде статут на бежанец поради /в./ п. м. – чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ. Твърди се, че изводът на административния орган за неприложимост на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ спрямо жалбоподателя е неправилен, поради актуалната политическа обстановка в ••• и че в. му в ••• при к. социално-икономическа обстановка в страната би нарушило правата му по чл. 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 3 от ЕКПЧ, тъй като к. в страната, п. от в. в п. над ••• г. г. в., все още не е преодоляна в рамките на няколко месеца след установяване на н. в. в •••. Твърди се, че обжалваното решение не е съобразено с практиката на Съда на ЕС, както и с установената практика на ЕСПЧ. Излагат се съображения, че административният орган в нарушение на задълженията си по чл. 75, ал. 2 от ЗУБ във връзка с чл. 35 и чл. 36 от АПК е провел изключително кратко, формално и повърхностно интервю с жалбоподателя като не е изяснил относимата към молбата на жалбоподателя фактическа обстановка и е игнорирал редица посочени от него факти, доказващи наличието на о. с. от п. /чл. 8, ал. 1 от ЗУБ/ и не е изпълнил задължението си по чл. 73 от ЗУБ да разгледа молбата на жалбоподателя „индивидуално, обективно и безпристрастно“. Моли съда да отмени като незаконосъобразно Решение № 1940/25.02.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС. В съдебно заседание оспорващият се явява лично, като поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли за отмяна на оспореното решение. В съдебно заседание, административният орган, редовно и своевременно призован, не се явява. Явява се представител по пълномощие ю. З. Г. Т., който оспорва жалбата. Счита, че оспореното решението е правилно и законосъобразно, тъй като липсват предпоставките за предоставяне на м. з. Заявява, че доколкото новата обстановка в ••• е благоприятна за жалбоподателя и не се установява в. к., липсват и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Излага допълнителни съображения в писмени бележки, които представя в съдебно заседание. Не претендира разноски. Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на административния орган е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата приобщени по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят А. А. Н. е подал молба за закрила до ДАБ при МС, чрез РПЦ [населено място] с вх. № 386/23.10.2024 г., регистрирана в ДАБ при МС с № УП3966/23.10.2024 г.. Ч. е бил р. чрез попълване на Р. л. рег. № УП3966/23.10.2024 г. като А. А. Н., г. на •••, р. на •••••••• в •••, •••, с постоянен адрес •••, е. п. к., р. м. – с., с н. о., п. м., [семейно положение], б. д. за с. В приложение към Р. л. са посочени д. за с. – с. и е. д., м., б., д. б., ч. с. и т. м. С Писмо рег. № УП3966/24.10.2024 г. директора на РПЦ [населено място] е изискал от Директора на Специализирана дирекция "М" – ДАНС писмено становище по постъпилата от А. А. Н. молба за закрила, съгласно чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В отговор е постъпило писмо с рег. № М-20765/30.12.2024 г. (рег.№ УП3966/06.01.2025 г. в ДАБ при МС) на Директора на Специализирана дирекция "М" – ДАНС, адресирано до председателя на ДАБ при МС, в което е посочено, че на основание чл. 41, ал. 1, т. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", към настоящия момент ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила на лицето, р. в РПЦ – •••, към ДАБ – МС като А. А. Н., р. на •••••••• в •••, [ЛНЧ], в случай, че отговаря на условията по ЗУБ. Под рег. № УП3966/07.11.2024 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с А. А. Н., г. на •••, [ЛНЧ], рег.№ УП-3966. В хода на интервюто ч. заявява, че в к. на м. с. 2024 г. н. А. и п. в ••• н. с група от 10 човека. Първоначално бил в К., после в Е., д. д. в И. и накрая ••• д. в О. до 15.10.2024 г., когато п. в Република България н. с група от 6 човека и т. Прекарали два дни в гората, след което били закарани с автомобил до районното управление в [населено място]. Разказва, че е ж. в Т. А. о. Х., но п. ж. и р. в А. Има с. р. б. с Л. Н., с която и. е. д., р. през ••••. Твърди, че с. му е б. и е о. да ж. в Т. А., докато р. й ж. в •••, но жалбоподателят заявява, че той нямал желание да ж. при т. в •••. Твърди, че м. му и б. му също ж. в Т. А., но не р.. И. б., който ж. в Д. и п. п. на р. му за да се и. И. с., която ж. в Б., и. и б., който ж. в Б. и е с хуманитарен статут от година и половина. Твърди, че не можел да остане да ж. в ••• защото н. б. Н. ж. да с. в к. защото ще бъде п. да у. или да б. у. Заявява, че не е т. з. в Т., защото не бил т. за т. с., дори го били съветвали да не остава в България, а да продължи за друга страна - Г., Н. или Б. На въпроса защо е напуснал държавата си на произход сочи, че е напуснал ••• заради това, че не вече не може да ж. т., поради това, че няма п. р. – р. на с. на п., в з. и в ц. за т., за което получавал 20 000 лири, а 1 кг месо струвало 180 000 лири. И. проблеми били много, а не можел да ж. и. с. Твърди, че е с е. п. к. и м. – с. Заявява, че в ••• к. много не ги о., нито от р., нито в о. т., но лично той не е имал проблеми заради е. си п. Заявява, че срещу него или ч. на н. с. не е о. з., не е о. н. Не е бил а. или о. в страната си заради н. е. или р. п. Декларира, че не е ч. в п. п. или о. Твърди, че в ••• н. б. и вече не може да ж. т. Н. ••• защото искал да р. и да о. п.-д. ж. на ж. му и на д. му. Имал надежда за повече възможности в България да направи нещо за себе си и с. си. Допълва, че ще се с. п., ако се з. в страната си. Там н. н. л. при което да се в. С Решение № 1940/25.02.2025 г., в производство по общия ред, образувано по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. Н., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, поради липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. В решението си административният орган е посочил, че в производството по издаването му не се установило наличието на о. о. от п., които да обуславят предоставянето на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ на молителя. Административният орган е приел, че по отношение на молителя не са били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 2 от ЗУБ, тъй като той не прави твърдения, релевантни на цитираните разпоредби и не са налице предпоставки за да се приеме, че същият е бил принуден да напусне или да остане извън ••• по причина на р. о. от с. н. или е., и., н. или у. о. или н. Прави извода, че А. А. Н. е напуснал ••• за да т. п.-д. ж. Административният орган е приел също, че не съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че А. А. Н. в качеството му на цивилно лице, ако бъде в. в •••, ще п. п. и з. по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, поради самото си присъствие на територията на страната, тъй като не може да се приеме, че той е бил изложен на р. о. от т. п., като т. з. срещу ж. или л. му на цивилно лице, поради б. н. в случай на в. м. или в. к. Предвид информацията, че ситуацията в ••• не достига до границите на м. в. к., водещ до ситуация на б. н. и поради липсата на т. з. във връзка с такъв, не се установяват и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно отбелязването под текста на оспореното решение, на 05.03.2025 г. същото е връчено срещу подпис на ч., който е запознат с неговото съдържание на език, който владее и това е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е подадена директно до Административен съд – Сливен и е заведена с вх.№ СД-01-01-801/10.03.2025 г.. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ. Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна. Оспореното в настоящото производство решение е издадено от председателя на ДАБ при МС. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, председателят на Държавната агенция за бежанците предоставя, отказва, отнема и прекратява международна закрила в Република България. Административният акт е в писмена форма, подписан е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В административното производство по издаване на оспорения акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват неговата незаконосъобразност. Производството за предоставяне на м. з. е образувано с р. на А. А. Н. като ч. по подадена от него молба за м. з. /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗУБ/. Изискано е становище от Държавна агенция "Национална сигурност" съгласно чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, в което е посочено, че на основание чл. 41, ал. 1, т. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила на лицето, р. в РПЦ – •••, към ДАБ – МС като А. А. Н., р. на •••••••• в •••, [ЛНЧ], в случай, че отговаря на условията по ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба административният орган изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е едно интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 от ЗУБ/ и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 от ЗУБ/, е съставен протокол /чл. 63а, ал. 3 от ЗУБ/, в който е отразено, че молителят няма какво да добави към изложеното, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 от ЗУБ/. Молбата за предоставяне на м. з. е разгледана от председателя на ДАБ - МС индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 от ЗУБ/, като са съобразени фактите и обстоятелствата, изложени от молителя в проведеното с него интервю. Взето е решение, с което на молителя А. А. Н. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ/. Настоящият съдебен състави приема, че оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, като съображенията за това са следните: Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ "статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея". Без значение е обстоятелството дали ч. принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. първо от ЗУБ/. В конкретния случай А. А. Н. не е заявил твърдения за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 от ЗУБ. Не се констатира, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е п. поради е. си /к./ или р. си /м.-с./ п. в страната по произход. Не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата п. към е. г. е достатъчно основание за опасения от преследване. Молителят не бил п. а., не бил и а., о. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, при това в държавата му по произход. В този смисъл административният орган обосновано и в съответствие с материалните норми на закона е приел, че жалбоподателят е напуснал страната си, не за да тьрси м. з., а за да търси п. - д. н. на ж., като тези причини не попадат в предметния обхват на ЗУБ. Липсват данни, че са настъпили събития, след като ч. е напуснал държавата си по произход, или е извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на у. или о., изразявани в държавата по произход по смисъла на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ. Напускането на ••• заради н. и б. е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на м. з. Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали закрила срещу него въобще може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, вкл. международни организации, които к. държавата или значителна част от нейната територия по смисъла на чл. 8, ал. 7 от ЗУБ. Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали има част от държавата по произход, в която ч. да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, както и да се установи там по смисъла на чл. 8, ал. 8 от ЗУБ. С оглед изложеното съдът приема, че административният орган правилно е формирал извод, че искането на ч. за предоставяне на м. з. /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ "хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.". Не се доказва в конкретния случай р. о. от т. п. спрямо А. А. Н. като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил а. или о. в страната си по произход /чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/. Не се установява, че той е бил п. на п. /ф. или п./ по смисъла на чл. 3 "Забрана за изтезания" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ бежанската история се изследва с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Е. С. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. С т. 39 от решението на СЕС "се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му" /в този смисъл е Решение по адм. дело № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. Посочено е в оспорения акт, че следва да се вземе предвид влиянието на международни организации, които предлагали услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности. Към датата на подаване на молбата за закрила и проведеното интервю не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, поради което и оспореният акт е издаден при спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК с оглед фактическата обстановка, която е установено да е осъществена към датата на издаването му. В действителност са налице данни за промяна в обстановката в •••, за което и след издаването на оспорения акт е изготвена от ДАБ справка от 14.03.2025 г., но по никакъв начин тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, конкретно за жалбоподателя като личност, представляват реална опасност съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Липсата на с. и я. какво ще се случи в следващия ден е напълно естествена последица от осъществилите се събития, която би предизвикала б. у молителя, но в случая е невъзможно да се установи как настъпването й пряко ще рефлектира върху неговата правна сфера. Предвид горното не се установява да е налице р. о. от т. п. спрямо А. А. Н., следствие на събития, настъпили, след като ч. е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 от ЗУБ/. Видно от информация в справка вх. № МД-02-159/14.03.2025 г. е, че р. на Б. А. е с., ••• е в преход, а на 29 януари 2025 г. А. а. Ш., който на практика р. с. след п. на р. на А., е н. за в. п. на •••, к. от 2012 година е с., а п. е р. Представители на б. с. р. продължават да се п. и да у. с. си с в. п. на страната. На 21 декември 2024 г. С. в. A. W. съобщава, че най-малко 34 000 б. ч. на р. на А. са подали заявления за у. на с. си в ц. в о. п., като най-малко 20 000 от тези кандидати п. от "к." на б. р. в п. Л. и Т. От справката се установява, че на 18 февруари 2025 г., след п. на п., С. д. с. (S. D. F., SDF) се съгласяват да интегрират своите в. с. и граждански институции в структурите на н. с. п. Ръководените от к. С. д. с. (SDF) и С. д. с. (SDC) се споразумяват да интегрират своите в. с. в а. на н. с. п. Смята се също, че споразумението включва А. а. на С. и И. •••, известна като "Р.", която е г. в., у. к. от SDF р. на •••. Съобщението идва от к. на С. б. на SDF, А. О. а. И. и получава широк отзвук в к. и а. м. SDF и с. п. п. седмици наред, за да намерят начин за м. и. на райони от страната, които не са под у. на п. SDF, която е п. от САЩ и е о. у. с. в много части на С. ••• през годините, се съгласява с ключови условия, на с. п., включително напускане на територията на ••• на ч. б. в с. на SDF. Отделно от това в справката е отбелязано, че в бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 7 март 2025 г. се посочва, че по данни на Комисариата към 6 март 2025 г. около 301 967 души са се з. в ••• през съседни държави от началото на декември 2024 г. Цифрите се основават на триангулация на външни и вътрешни източници за ••• и включват бежанци, регистрирани от ВКБООН и други с., з. се от Т., Л., Й., И. и Е., както и лица извън посочения регион, които също се з. Също така е посочено, че според ново широкомащабно проучване на намеренията, проведено от ВКБООН, REACH и Клъстера за координация и управление на лагери, един милион вътрешно разселени лица, ж. в л. и о. в С. •••, възнамеряват да се завърнат в районите си на произход в рамките на една година, 600 000 от тях дори преди края на лятото. Според изчисления на ВКБООН от 6 март 2025 г., считано от 8 декември 2024 г., 303 400 с. са п. о. в ••• от съседни държави. Освен това, считано от 27 ноември 2024 г. и въз основа на най-новите данни на ВКБООН и ОСНА от 26 февруари 2025 г., 885 294 вътрешно разселени лица (ВРЛ) са се з. по домовете си. По отношение на вътрешното разселване, широкомащабно проучване на намеренията, проведено от ВКБООН, REACH и Клъстера за координация и управление на лагери показва, че един милион вътрешно разселени лица, ж. в л. и о. в С. •••, възнамеряват да се з. в районите си на произход в рамките на една година, 600 000 от тях дори преди края на лятото. Проучването, проведено в 514 места за вътрешно разселени лица, подчертава, че намеренията за в. са особено силни в И., като б. ф. з. в И. и А. (Х.) са основните дестинации. Въпреки това остават огромни предизвикателства: вътрешно разселените лица посочват липсата на хуманитарна помощ, на работни места и на основни услуги и з. от п. м. като основни пречки пред з. им. От изложеното може да се направи извода, че ситуацията в ••• се е подобрила значително след датата на издаване на оспореното решение, като разбира се тя не е н. б., но според изложеното в справката на ДАБ от 14.03.2025 г. не могат да се направят изводи, че по отношение на жалбоподателя А. А. Н. са налице условията за предоставяне на хуманитарен статут. В този смисъл съдът приема, че въпреки че административния орган е формирал волята си въз основа на различна от установената към момента фактическа обстановка, по аргумент от чл. 142, ал. 2 от АПК, с оглед изложеното по-горе относно актуалната справка на ДАБ от 14.03.2025 г. и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, то същият правилно е отхвърлил искането на ч. за предоставяне на м. з. /хуманитарен статут/. По отношение на жалбоподателя липсват също така предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, а именно – ч. от н. с. по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 ДР ЗУБ да има предоставена м. з., нито с оглед разпределената доказателствена тежест се сочат доказателства от страна на жалбоподателя, въз основа на които да се опровергае горното твърдение. Предвид изложеното по-горе следва изводът, че за А. А. Н. не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. Следва да се добави и, че А. А. Н. доброволно е напуснал д. •••, за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави м., а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации, поради което и с оглед твърденията на жалбоподателя, следва да се приеме, че същият цели получаването на м. з. по лични причини, а не – поради наличието на някоя от предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. По така изложените съображения, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като няма искане за това от страна на процесуалния представител на административния орган. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 85, ал. 1 и 4 от ЗУБ, съдът