Решение № 128 от 26.1.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 5715/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 11-01- 712²²/14.02.2023 г. на Директор на Агенция за държавна финансова инспекция гр. София, с което на О. Б. Х. с ЕГН •••••••••• е наложено административно наказание глоба в размер на 2640 /две хиляди шестстотин и четиридесет/ лв. за нарушение на чл.2 ал.2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, на основание чл.247 ал.1 вр. чл.259 от ЗОП. Жалбоподателят О. Б. Х., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител – адв. А. М. от АК София. Оспорва по същество административното нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран. Прави искане пред съда за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се излагат доводи за това. Изтъква маловажност на случая по см. на чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски по делото. Въззиваемата страна Директор на Агенция за държавна финансова инспекция гр. София /АДФИ гр. София/ в съдебно заседание чрез упълномощения си процесуален представител – гл. юрисконсулт Е.Д-К излага становище за неоснователност на жалбата. Прави искане до съда да потвърди наказателното постановление като доказано и обосновано. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита. Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Териториално поделение Държавно ловно стопанство (ТП ДЛС) „Тракия“ с. Стряма, общ. Раковски, обл. Пловдив било териториално поделение на „Южноцентрално държавно предприятие“ (ЮЦДП) гр. Смолян. Адресът му на управление бил с. Стряма област Пловдив, с код по БУЛСТАТ 2016195800225. Поделението се представлявало от жалбоподателя инж. О. Б. Х., който бил назначен за негов директор съгласно договор за управление от 24.07.2017 г. Със Заповед № 8/09.01.2020 г. директорът на ЮЦДП гр. Смолян упълномощил директорите на териториалните поделения да проведат различни по вид процедури за възлагане на обществени поръчки за нуждите на ръководените от тях поделения. В т.1.8 от същата Заповед директорите на ТП били упълномощени да организират и проведат открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Следгаранционно сервизно и техническо обслужване, профилактика, диагностика и ремонт на превозни средства (в т. ч. селскостопански машини, транспортно оборудване, машини за извършване на изкопно-насипни работи, строителни машини и оборудване), включително доставка на резервни части и консумативи за превозните средства, собственост на ЮЦДП гр. Смолян, за срок от 24 месеца по обособени позиции, в т. ч. по обособена позиция № 1 „Следгаранционно сервизно и техническо обслужване, профилактика, диагностика и ремонт на моторни превозни средства (в т.ч. мотоциклети, автомобили, микробуси, камиони, самосвали, каросерии, ремаркета и полуремаркета), включително доставка на резервни части и консумативи.“ С Решение № 61 от 28.01.2020 г. на жалбоподателя Х. в качеството му на директор на ТП „ДЛС Тракия“ с. Стряма била открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Следгаранционно сервизно и техническо обслужване, профилактика, диагностика, тунинговане, тенекеджийско-бояджийски дейности и други сходни на тях, ремонт на моторни превозни средства (в т.ч. мотоциклети, автомобили, микробуси, камиони, самосвали, каросерии, ремаркета и полуремаркета), включително доставка на резервни части и консумативи“ за срок до 24 (двадесет и четири) календарни месеца, считано от датата на сключване на договора или до достигане на максималния прогнозен ресурс.“. С решението за откриване на процедурата били одобрени обявлението за оповестяване откриването на процедурата и документацията. Максималната прогнозна стойност на обществената поръчка била 110 000 лева, а срокът за изпълнение – 24 месеца, считано от датата на сключване на договор за възлагане или до изчерпване на максималния прогнозен финансов ресурс. Възложителят определил по отношение на участниците в процедурата критерии за подбор, които се отнасяли до годност за упражняване на професионална дейност, както и технически и професионални способности. В обявлението, с което било оповестено откриването на процедурата, били посочени и документите, с които се доказвало изпълнението им. В обявлението и документацията на обществената поръчка относно техническите и професионални способности на кандидатите били поставени редица изисквания сред които и „Изпълнителят следва да разполага и/или да ползва не по-малко от една специализирана/и (ремонтна/и, сервизна/и) база/и за извършване на ремонта на машините – предмет на поръчката, която следва да е/са с местоположение на територията на общината/и разположена/и в района на дейност на ТП „ДЛС Тракия“, включително гр. Пловдив. В териториалния обхват на дейност на ТП „ДЛС Тракия“ били разположени общините Брезово, Кричим, Перущица, Раковски, Първомай, Родопи, а към обществената поръчка се включвал и град Пловдив. С Решение № 504/22.02.2020 г. на Директора на ТП „ДЛС Тракия“ с. Стряма било обявено класирането на участниците и за изпълнител на обществената поръчка бил определен класираният на първо място участник, с който бил сключен договор № 60/02.11.2020 г. за следгаранционно сервизно и техническо обслужване, профилактика, диагностика, тунинговане, тенекеджийско-бояджийски дейности и други сходни на тях, ремонт на моторни превозни средства (в т.ч. мотоциклети, автомобили, микробуси, камиони, самосвали, каросерии, ремаркета и полуремаркета), включително доставка на резервни части и консумативи“ за срок до 24 (двадесет и четири) календарни месеца или до достигане на максималния прогнозен ресурс. Със Заповед № ФК-10-628/20.07.2022 г. на Директора на АДФИ на свид. Н. П. Д. – главен финансов инспектор от Пети отдел на Дирекция „Инспекционна дейност“ при АДФИ, било възложено да извърши финансова инспекция на Териториално поделение „Държавно ловно стопанство Тракия“, включително за законосъобразност в областта на обществените поръчки при възлагането на процесната обществена поръчка с предмет: „Следгаранционно сервизно и техническо обслужване, профилактика, диагностика, тунинговане, тенекеджийско-бояджийски дейности и други сходни на тях, ремонт на моторни превозни средства (в т.ч. мотоциклети, автомобили, микробуси, камиони, самосвали, каросерии, ремаркета и полуремаркета), включително доставка на резервни части и консумативи“ за срок до 24“. Било определено финансовата инспекция да се извърши за 20 работни дни с начало 21.07.2022 г. и край 17.08.2022 г. Със Заповед № ФК-10-679/08.08.2022 г. на директора на АДФИ бил продължен срокът за извършване на възложената на свид. Д. финансова инспекция с 10 работни дни, като била определена крайна дата за приключване 31.08.2022 г. В хода на финансовата инспекция свидетелката приела, че на 28.01.2020 г. в с. Стряма, община Раковски, област Пловдив жалбоподателят инж. О. Б. Х., в качеството на директор на ТП „ДЛС Тракия“ с. Стряма и упълномощено лице по см. на чл.7 ал.1 от ЗОП със Заповед № 8/09.01.2020 г. на Директора на ЮЦДП гр. Смолян, издал Решение № 61/28.01.2020 г. за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Следгаранционно сервизно и техническо обслужване, профилактика, диагностика, тунинговане, тенекеджийско-бояджийски дейности и други сходни на тях, ремон на моторни превозни средства ( в т.ч. мотоциклети, автомобили, микробуси, камиони, самосвали, каросерии, ремаркета и полуремаркета), включително доставка на резервни части и консумативи“ за срок от 24 /двадесет и четири/ календарни месеца, считано от датата на сключване на договора или до достигане на максималния прогнозен ресурс“, с което е одобрил обявлението и документацията за участие в процедурата, като в Раздел ІІІ.1.3 „Технически и професионални възможности“ от обявлението и Раздел ІІІ „Изисквания към участниците в процедурата. Изисквания към офертите и необходимите документи“, т.4.1.5. от документацията бил поставил изискване към кандидатите да разполагат и/или да ползват не по-малко от една специализирана/и (ремонтна/и, сервизна/и) база/и за извършване на ремонта на машините – предмет на поръчката, която/то следва да е/са с местоположение на територията на общината/и разположена/и в района на дейност на ТП „ДЛС Тракия“, вкл. гр. Пловдив. В териториалния обхват на дейност на ТП „ДЛС Тракия“ били разположени следните общини: Брезово, Кричим, Перущица, Раковски, Първомай, Родопи, като към настоящата поръчка бил включен и гр.Пловдив. Свид. Д. приела, че така жалбоподателят О. Х. поставил изискване ограничаващо конкуренцията, като ограничавал участието на стопанските обекти в обществената поръчка, което съставлявало административно нарушение по см. на чл.2 ал.2 от ЗОП. Въз основа на така установеното в хода на финансовата инспекция св. Д. съставила на жалбоподателя Х. акт – АУАН № 11-01-712/29.08.2022 г., за приетото за извършено административно нарушение по см. на чл.2 ал.2 от ЗОП, който акт бил лично предявен на нарушителя Х.. При предявяването нарушителят оспорил съществуването на извършено нарушение по ЗОП. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН подал и писмени възражения против АУАН. Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка и въпреки подадените възражения, административно-наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, в което обстоятелствата на нарушението по чл.2 ал.2 от ЗОП били изложени по начин сходен като в акта. Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства - показанията на св. Н. П. Д., както и писмените доказателства - АУАН, справка за отговорните длъжностни лица при ТП „ДЛС Тракия“, Заповед № 8/09.01.2020 г. на Директор на „ЮЦДП“ към МЗХГ, Решение за откриване на процедура, обявление за поръчка Директива 2014/24/ЕС, документация за участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка на ТП „ДЛС Тракия“, техническа спецификация Приложение № 8, протокол № 4 от дейността на комисия за разглеждане и оценка на техническите предложения на получените оферти в открита процедура за възлагане на обществена поръчка, протоколно решение № 6, доклад по чл.103 ал.3 от ЗОП и чл.60 ал.1 от ППЗОП вр. §131 ал.3 ПЗРЗИДЗОП, извлечения от Интернет – Google Карти, Решение № 504/22.06.2020г. за класиране на участниците и обявяване на изпълнител на обществена поръчка, договор № 60/02.11.2020 г. за възлагане на обществена поръчка, техническо предложение за изпълнение на обществена поръчка на ТП „ДЛП Тракия“ Приложение № 4, ценово предложение за обществена поръчка на ТП „ДЛП Тракия“ Приложение № 6, Заповед № ФК-10-628/20.07.2022 г. на директор на АДФИ, Заповед № ФК-10- 679/08.08.2022 г. на директор на АДФИ, покана за съставяне и връчване на АУАН, ведно с разписка, протокол № 2 от 08.05.2020 г. на комисия в ТП „ДЛС Тракия“. Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Д. като последователни, логични, обективни и кореспондиращи си с писмените доказателства. В казаното от свидетеля съдебният състав не констатира никакви разминавания относно съществените релевантни с оглед на вмененото на наказаното лице административно нарушение факти и обстоятелства. Съобразявайки разпоредбата на чл.2 ал.2 от ЗОП, с която е поставено общо изискване при възлагането на обществени поръчки възложителят да не поставя изисквания, които ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка, съдът намира, че правилно жалбоподателят е санкциониран за несъобразяване със забраната в цитираната разпоредба. Разпоредбата задължава възложителя да не залага параметри, които необосновано ограничават участието в обществената поръчка и/или създават необосновани пречки към участниците. Именно това е било сторено при обявяването на процесната обществена поръчка от жалбоподателя с делегирани правомощия на възложител, който е одобрил обявление и документация за участие в процедура по откриване на обществена поръчка, като в Раздел ІІІ.1.3 „Технически и професионални възможности“ от обявлението и Раздел ІІІ „Изисквания към участниците в процедурата. Изисквания към офертите и необходимите документи“, т.4.1.5 от документацията, е поставил изискване към кандидатите да разполагат и/или ползват не по-малко от една специализирана (ремонтна/сервизна) база за извършване на ремонт на машините – предмет на поръчката, която следва да е с местоположение на територията на община, разположена в района на дейност на ТП „ДЛС Тракия“, включително гр. Пловдив. Залагането на изискване към участниците в обществената поръчка за конкретно местонахождение на притежаваните или ползвани от тях ремонтни/сервизни бази ограничава участието на потенциални кандидати, които отговарят на критериите за подбор и биха могли да изпълнят поръчката с необходимото качество, но не притежават или ползват бази в зададения от възложителя териториален обхват. Това изискване е в полза на определен стопански субект, респективно ограничава по необоснован начин други участници, като например стопански субекти, притежаващи бази в непосредствена близост до териториалния обхват на дейност на въпросното ловно стопанство или такива, които са включени в този териториален обхват, но не попадат в административната територия на изброените в обявлението общини. Прави впечатление, че сред изброените в документацията общини, са посочени такива, които се включват в обхвата на дейност на ТП „ДЛС Тракия“ като Брезово, Кричим, Перущица, Раковски, Родопи, както и такива общини, които не попадат в този териториален обхват като Пловдив и Първомай, но липсват посочени, онези части от Община Марица, които също са включени в обхвата на дейност на ловното стопанство. Изискването за наличието на ремонтна/и база/и, находяща/и се на територията на конкретно посочени от възложителя общини, с която/които да разполагат участниците, безспорно ограничава равния достъп на потенциалните участници и по този начин ограничава конкуренцията. Така възложителят необосновано и в противоречие на залегналите в чл.2 ал.1 от ЗОП принципи за равнопоставеност, недопускане на дискриминация и осигуряването на свободна и лоялна конкуренция е предоставил необосновано предимство, съответно е ограничил конкуренцията, при което се е достигнало до създаването на възможност за участие на малък брой изпълнители. Действително, жалбоподателят разполага с оперативна самостоятелност по чл. 63 ал. 1 от ЗОП, но същата следва да е съобразена с нормите на чл.2 ал. 2 от ЗОП, както и на чл. 59 ал. 2 от ЗОП. Съгласно ал.2 на чл.59 от ЗОП „Възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Когато обществената поръчка има обособени позиции, критериите за подбор за всяка от обособените позиции трябва да съответстват на предмета, стойността, обема и сложността на съответната позиция.“ Дадената от закона оперативна самостоятелност дава възможност на възложителя, чрез поставените от него условия, да бъдат направени икономически възможно най-изгодните предложения от участниците, които биха довели до целесъобразно изразходване на предвидените публични средства, до гарантирано предоставяне на качествена услуга, при най-изгодни условия, с оглед потребностите му. Това обаче не трябва да става чрез въвеждането на ограничителни условия, които водят до нарушаване на основните принципи на конкуренцията и стесняване кръга на участниците в обществената поръчка. Именно такъв случай е разглеждания казус, доколкото участието в процедурата е ограничено само до тези участници, които притежават специализирана/и база/и с местонахождение, конкретно посочено и ограничено от възложителя. Така поставеното условие препятства участието на по-широк кръг субекти, поради което съдът намира за безспорно доказано нарушение по см. на чл.2 ал.2 от ЗОП от страна на жалбоподателя в качеството му на директор на ТП „ДЛС Тракия“ с. Стряма и упълномощено лице по см. на чл.7 ал.1 от ЗОП. За така установеното нарушение правилно е приложена според настоящата инстанция санкционната разпоредба на чл. 247 ал. 1 вр. чл.259 от ЗОП /в редакцията им относима към датата на извършване на нарушението/, като относно размера на наложеното административно наказание – глоба в размер на 2 640 лв. следва да се посочи, че този размер е определен от административно – наказващият орган, съобразно изискването на санкционната разпоредба, а именно глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС /в случая договорът е на стойност 132 000 лв. с вкл.ДДС/, но не повече от 10 000 лв. Доколкото 2 на сто от стойността на договора не надхвърля предвидения максимален размер на наказанието, то правилно е определена наложената санкция и нейният размер не би могъл да бъде променян от съда в насока на евентуалното й намаляване. В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при определяне размера на наказанието, наказващият орган не бил се съобразил с прогнозната стойност на поръчката, която била посочена в договора с нейния максимум, както и с обстоятелството, че възложителят не се бил задължил да усвои посочения финансов ресурс, доколкото законодателят ясно е определил базата, на която да бъде определена санкцията - 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС. В процесния договор е посочена общата му стойност и в този смисъл разглеждания случай не попада сред изключенията от правилото на чл.247 ал.1 от ЗОП, установеното в разпоредбата на чл.257 от ЗОП, съгласно която „В случаите по чл. 247, 249 – 255 и 256 – 256б, когато в договора не е посочена обща стойност или тя не може да се определи, размерът на глобата се определя въз основа на прогнозната стойност, посочена в обявлението за обществена поръчка или в решението при процедури на договаряне, на извършения разход или на поетото задължение за извършване на разход по договора, а ако няма такива – от средствата за съответната дейност, предвидени в бюджета на възложителя.“. Според настоящата съдебна инстанция, този така определен размер на наложеното наказание на жалбоподателя съответства на обществена опасност на нарушението и на нарушителя, явява се според съда и най – ефикасен с оглед на неговата целесъобразност. Що се отнася до позоваването на жалбоподателя на Решение № 663 от 06.08.2020 г. по преписка № 426/2020 г. на КЗК, потвърдено с Решение № 12925 от 20.10.2020 г. по адм. дело № 9892/2020 г. по описа на ВАС, с което цели да докаже законосъобразността на проведената обществена поръчка, съдът намира, че в посочените решения и КЗК и ВАС са обсъждали въпросния критерии за подбор, съдържащ се в т.4.1.5. от документацията, но не в смисъла на коментираното по-горе ограничително условие, предмет на настоящото производство. Предвид на това съдът намира позоваването на жалбоподателя на горепосочените решения за неправилно тълкувани в насока тяхната значимост за обсъждания в настоящото производство казус, ориентиран към друг порок в процедурата по осъществяване на разглежданата обществена поръчка. Не са налице и изискуемите от закона предпоставки за квалифициране на процесния случай като маловажен по см. на §.1 т.4 от ДР на ЗАНН, съгласно който „Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т. н. В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не са налице и „други смекчаващи обстоятелства“, които да редуцират степента на обществена вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид. Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на административно-наказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание не е опорочена, поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана правилно. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни орган в кръга на техните правомощия, при спазване на специалните срокове, предвидени в чл.261 от ЗОП и съдържат изискуемите и необходими реквизити съответно по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е описано в достатъчна степен на конкретика и яснота с посочване на всички елементи от визирания състав на нарушената административна разпоредба. Ясно и категорично е посочено в какво се изразява ограничаване на конкуренцията по см. на чл.2 ал.2 от ЗОП, а именно въвеждането на изискването за наличието на ремонтна/и база/и, находяща/и се на територията на конкретно посочени от възложителя общини, с която/които да разполагат участниците. Затова и съдът не приема възражението на жалбоподателя в тази насока. Индивидуализиран е и нарушителят - субект на предприетата административна отговорност. Неоснователно е и изложеното в жалбата възражение за противоречие между обстоятелствената част на НП и неговия диспозитив, доколкото не ставало ясно в какво качество е наказан О. Х. – като физическо лице или като в качеството му на упълномощено лице по см. на чл.7 ал.1 от ЗОП. Действително в диспозитива на НП не е посочено това обстоятелство, но подробно и конкретно при описание на фактологията и обстоятелствата по така извършеното нарушение, е отразено, че административно-наказателната отговорност на жалбоподателят е ангажирана в качеството му на директор на ТП „ДЛС Тракия“ с. Стряма и лице, на което е делегирано правомощието по възлагане на обществената поръчка. Безспорно това е видно и от направената от наказващия орган връзка при прилагане на коректните санкционни разпоредби, а именно чл.247 ал.1 вр. чл.259 от ЗОП. По изложените съображения, съдът прие да потвърди обжалваното наказателно постановление изцяло като правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 63д ал. 1 от ЗАНН „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“, а според чл. 143 ал. 3 от АПК „Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски.“. С оглед така очерталия се изход на производството – при потвърждаване на атакуваното наказателно постановление, право на разноски има въззиваемата страна - Агенция за държавна финансова инспекция гр. София. За конкретния казус въззивамата страна Директор на Агенция за държавна финансова инспекция гр. София е била представлявана от процесуален представител – гл. юрк. Емилия Динчева-Ковачева при първоначално разглеждане на казуса в производството по АНД № 1779/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХVІ н.с., в производството по КАНД № 1672/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив и при повторното му разглеждане в настоящото производство по АНД № 5715/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХІІІ н. с. Искания за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение са направени своевременно от процесуалния представител единствено по КАНД 1672/2023 г. по описа на АдмС Пловдив и в настоящото производство. Такова изрично искане въззиваемата страна не е направила по АНД № 1779/2023 г. по описа на РС Пловдив, предвид на което такива не следва да й бъдат присъдени в това производство. Доколкото в настоящото производство и в това по КАНД 1672/2023г. по описа на АдмС Пловдив въззиваемата страна не е ангажирала доказателства за конкретен размер на възнаграждение за процесуално представителство, то съдът следва да се води при определяне на размера им от разпоредбата на чл. 27Е от Наредбата за заплащане на правната помощ /НЗПП/ – „Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.“. Предвид потвърждаване на обжалваното НП и неотпадане на административната отговорност спрямо жалбоподателя О. Б. Х., то разноските за въззиваемата страна за процесуално представителство следва съобразно горното и на основание чл. 63д ал. 3 вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143 ал. 3 от АПК вр. чл. 27Е от НЗПП да се възложат в тежест на жалбоподателя, а относно размерът им съдът преценя, че следва да бъде в размер на по 150 лв. за всяко едно от горепосочените две производства или общо 300 лв. – максимално предвидения в чл. 27Е от НЗПП – съобразено със сложността от фактология и право в конкретния казус, и със сведеното лично участие на процесуалния представител и депозираното от него писмено становище. Относно направените във всяко едно от производствата по АНД № 1779/2023 г. по описа на РС Пловдив, по КАНД № 1672/2023 по описа на АдмС Пловдив и по настоящото производство по АНД № 5715/2023 г. по описа на РС Пловдив искания на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в полза на санкционирания Х. на направените от него разноски по горепосочените дела за възнаграждение на процесуален представител адвокат, с оглед така очерталия се изход на производството – при потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, същите искания се явяват според съда неоснователни и не следва да бъдат уважени. Мотивиран от горното ПРС ХХІІІ н. с.